Beginning

8 ^(A)Тогава мъжете от Ефремовото племе казаха на Гедеон: „Защо направи така, че не ни призова, когато потегли на битка с мадиамците?“ И започнаха горещо да спорят с него. ² В отговор Гедеон им каза: „Победата, която извоювах, е нищо в сравнение с това, което ви се удаде. Вие знаете поговорката: ‘Баберките на Ефрем са по-добри от гроздобера на Авиезер.’ ³ Бог предаде под ваша власт мадиамските князе Орив и Зив – това засенчва всичко, което аз можах да извърша.“ Щом им каза тези думи, негодуванието им срещу него се уталожи.

⁴ След това Гедеон дойде при Йордан, премина го – той и тристата мъже, които бяха заедно с него. Те бяха изтощени^[a] от преследването. ⁵ Затова той помоли жителите на град Сокхот: „Дайте няколко самуна хляб на тези мъже, които са заедно с мене, защото са гладни; аз преследвам мадиамските царе Зевей и Салман.“ ⁶ Но първенците на Сокхот отговориха: „Покорил ли си вече Зевей и Салман? Защо трябва да даваме хляб на войската ти?“ ⁷ Тогава Гедеон отправи заплаха: „Ето точно затова, когато Господ предаде Зевей и Салман под властта ми, аз ще накажа тялото ви с пустинни тръни и с бодили.“ ⁸ Оттук Гедеон отиде във Фануил и помоли неговите жители за същото, но и фануилските жители му отговориха това, което отговориха жителите на Сокхот. ⁹ Затова той заплаши фануилските жители: „Когато се завърна победоносно, ще разруша тази ваша крепост.“

¹⁰ А Зевей и Салман бяха се разположили на стан в Каркора заедно с войските си, наброяващи до петнадесет хиляди мъже – това беше всичко, което бе оцеляло от цялата войска на източните жители. Бяха паднали убити сто и двадесет хиляди мъже, въоръжени с мечове. ¹¹ Гедеон потегли на поход по пътя на бедуините източно от Нова и Йогбега и разби мадиамския стан, докато в него царуваше безгрижие. ¹² А Зевей и Салман побягнаха. Но Гедеон се втурна след тях и залови двамата мадиамски царе Зевей и Салман, а войската им унищожи напълно.

¹³ Тогава Гедеон, наследник на Йоас, когато се завръщаше от битката с мадиамците през възвишенията на Херес, ¹⁴ залови един младеж от сокхотските жители и го подложи на разпит. Заловеният младеж му написа имената на първенците и старейшините на Сокхот – седемдесет и седем мъже. ¹⁵ След това Гедеон дойде при сокхотските жители и каза: „Ето ви Зевей и Салман, за които ми се подиграхте с думите: ‘Покорил ли си вече Зевей и Салман? Защо да даваме хляб на твоите изморени хора?’“ ¹⁶ Взе пустинни тръни и бодили и наказа с тях градските старейшини, жители на Сокхот, а ¹⁷ крепостта на Фануил разруши и изби градските жители.

¹⁸ След това каза на Зевей и Салман: „Какви бяха тези мъже, които убихте на Тавор?“ Те отговориха: „Те приличаха на тебе – всеки изглеждаше като царски син.“ ¹⁹ „Те бяха мои братя, синове на собствената ми майка!“, викна Гедеон. „Жив ми Господ: ако бяхте запазили живота им, не бих ви убил.“ ²⁰ Той заповяда на своя първороден син Йетер: „Стани, убий ги!“ Но младежът не изтегли меча си, уплаши се от това, тъй като беше още млад. ^21 (B)Тогава Зевей и Салман казаха: „Стани сам ти и го извърши. Какъвто е човекът, такава е и силата му.“ Гедеон стана и уби Зевей и Салман. Той взе за себе си златните огърлия, които висяха по шиите на камилите им като амулети.

²² Тогава израилтяните казаха на Гедеон: „Бъдете наши владетели – както ти, така и синът ти и внукът ти, понеже ти ни освободи от властта на мадиамците.“ ²³ Гедеон им отговори: „Нито аз ще ви бъда владетел, нито моят син. Само Господ да ви ръководи.“ ^24 (C)След това той продължи: „Искам да ви помоля за нещо – всеки от вас да ми даде по обица от плячката си.“ А неприятелите имаха много златни обици, защото бяха измаилтяни. ²⁵ Те отговориха: „На драго сърце ще дадем.“ Като постлаха една горна дреха, всеки хвърляше там по обица от плячката си. ²⁶ Златните обици, които той измоли, тежаха хиляда и седемстотин златни сикли, освен малките огърлия, златните украшения за обици и пурпурните одежди, които носеха мадиамските царе, както и златните верижки по шиите на камилите им. ²⁷ От това Гедеон направи ефод и го постави в родния си град Офра. Всички израилтяни започнаха да се покланят на този ефод, който беше провал за Гедеон и за цялото му семейство.

^28 (D)Така мадиамците бяха покорени от израилтяните и повече не вдигнаха глава, и докато Гедеон беше жив, тази страна имаше спокойствие от врагове в продължение на четиридесет години. ²⁹ Йероваал, син на Йоас, се прибра у дома си и заживя при своето семейство. ³⁰ От Гедеон се родиха седемдесет синове, понеже имаше много жени. ^31 (E)Също и наложницата му, която живееше в Сихем, роди син и той го нарече Авимелех. ³² Гедеон, синът на Йоас, умря в дълбока старост и беше погребан в гроба на баща си Йоас в Офра, в областта на рода на Авиезер.

³³ След като Гедеон умря, израилтяните отново започнаха да се покланят на вааловци и си поставиха за бог Ваал-Верит. ³⁴ Израилтяните вече не си спомняха за Господа, своя Бог, Който ги беше освободил от властта на всичките им врагове наоколо, ³⁵ нито изразиха благодарност на Йероваал, тоест на Гедеон, за всичките велики дела, които той беше извършил за Израил.

Авимелех – син на Гедеон

9 Авимелех, син на Йероваал, отиде в Сихем при ханаанските сродници на майка си и им заговори – на тях и на цялото семейство на майка си: ² „Обявете на всички сихемски жители: ‘Кое е по-добре за вас – да владеят над вас всичките седемдесет синове на Йероваал или над вас да владее само един мъж? Спомнете си също, че аз съм ваша плът и кръв’.“ ³ Сродниците на майка му известиха на сихемските жители всички тези неща за него. Тогава сърцата на тези жители склониха към Авимелех, защото си казаха: „Той е наш брат.“ ⁴ Тогава му дадоха седемдесет сикли сребро от храма на Ваал-Верит. С тях Авимелех нае хора безделници, които вървяха след него, готови на всичко. ^5 (F)Той дойде в дома на баща си в Офра и изкла върху един камък братята си, седемдесетте синове на Йероваал. Само Йотам, най-малкият син на Йероваал, оцеля, защото се беше скрил. ^6 (G)Тогава се събраха всички жители на Сихем и на Мило, отидоха при дъба, който се намира до Сихем, и помазаха за цар Авимелех.

⁷ За всичко това бе известено на Йотам. Тогава той отиде и застана на върха на планината Гаризим, и викна към тях с висок глас: „Чуйте ме, вие, сихемски жители, за да чуе и вас Бог! ⁸ Някога дърветата тръгнали да си помажат цар и казали на маслината: ‘Стани ни цар.’ ^9 (H)Но маслината отговорила: ‘Да престана ли да давам маслото си, чрез което отдават чест на богове и човеци, и да тръгна да началствам над дърветата?’ ¹⁰ Тогава дърветата казали на смокинята: ‘Ела ти да ни станеш цар.’ ¹¹ Смокинята им казала: ‘Да престана ли да давам сладост и хубав плод и да тръгна да началствам над дърветата?’ ¹² След това дърветата казали на лозата: ‘Ела ти да ни станеш цар.’ ^13 (I)Лозата им отговорила: ‘Да престана ли да давам сок, който весели богове и човеци, и да тръгна да началствам над дърветата?’ ¹⁴ Накрая всички дървета казали на тръна: ‘Ела ти да ни станеш цар.’ ¹⁵ А трънът казал на дърветата: ‘Ако наистина ме помазвате за цар над вас, тогава елате да си отдъхнете под сянката ми. Иначе огън ще излезе от тръна и ще изгори ливанските кедри.’

¹⁶ И така, вие постъпихте ли истински и справедливо, когато помазахте Авимелех за цар, постъпихте ли добре с Йероваал и рода му – според заслугите му ли постъпихте? ¹⁷ Баща ми воюва за вас, постави в опасност живота си и ви освободи от властта на мадиамците. ¹⁸ А вие сега сте въстанали против дома на баща ми и изклахте върху един камък седемдесетте му синове, и помазахте за цар над сихемските жители Авимелех, сина на робинята му, само защото е ваш съплеменник. ¹⁹ Ако днес постъпихте истински и справедливо с Йероваал и с рода му, тогава радвайте се на Авимелех и нека той да ви се радва. ^20 (J)Ако ли не – нека огън да излезе от Авимелех и да изгори всички вас, жителите на Сихем и на Мило; така също да излезе огън от жителите на Сихем и на Мило и да изгори Авимелех.“ ²¹ Когато Йотам свърши да говори, побягна от брат си Авимелех, отиде в Беер и остана да живее там.

²² Когато Авимелех беше цар на Израил в продължение на три години, ²³ Бог изпрати дух на вражда между него и жителите на Сихем, така че те се настроиха против Авимелех. ²⁴ Така наказанието за насилието, извършено над седемдесетте синове на Йероваал, застигна брат им Авимелех, който ги изкла, както и сихемските жители, които го подкрепиха да изколи братята си. ²⁵ Сихемските жители поставиха по планинските върхове засади против него и обираха всеки, който минаваше край тях по пътя. За това беше съобщено на Авимелех.

²⁶ В Сихем пристигна и Гаал, син на Евед, заедно с братята си. Те заминаха за Сихем и сихемските жители се довериха на него. ²⁷ И като излязоха на полето, беряха гроздето си, тъпчеха го в линове, веселяха се и отиваха в дома на своя бог. Тук те ядяха и пиеха, и проклинаха Авимелех. ^28 (K)Тогава Гаал, син на Евед, каза: „Кой е Авимелех и какво е Сихем, че да им слугуваме? Той е син на Йероваал, а Зевул е негов управител. По-добре служете на потомците на Емор, баща на Сихем, а на него защо да служим? ²⁹ Защо не беше този народ под моя власт – аз бих прогонил Авимелех.“ На Авимелех бе наредено: „Свикай войската си и потегли на бой!“

³⁰ Зевул, управителят на града, чу думите на Гаал, син на Евед, и се разгневи силно. ³¹ Той изпрати тайно пратеници при Авимелех да му кажат: „Гаал, син на Евед, заедно с братята си е дошъл в Сихем, и ето те настройват града против тебе. ³² Затова стани през нощта – ти и мъжете, които са с тебе, и постави засада по полето. ³³ А сутринта, на изгрев слънце, стани рано и нападни града. А когато Гаал и мъжете, които са с него, тръгнат на бой срещу тебе, тогава постъпи с тях, както намериш за добре.“

³⁴ Авимелех стана през нощта заедно с всички мъже, които бяха с него, и поставиха в засада четири дружини при Сихем. ³⁵ Когато Гаал, син на Евед, тръгна на бой и застана при градските порти, Авимелех и мъжете, които бяха с него, излязоха от засадата. ³⁶ Гаал, като видя хората, каза на Зевул: „Ето хора се спускат от върховете на планините.“ Зевул му отговори: „Сянката на планините ти се привижда като хора.“ ³⁷ Гаал пак му каза: „Ето хора се спускат от височините и един отряд идва откъм дъба на вълшебниците.“ ³⁸ А Зевул му заяви: „Къде е сега самохвалството ти, когато ти заявяваше: ‘Кой е Авимелех, че да му слугуваме?’ Ето това са онези мъже, които ти презираше; тръгни сега и се бий с тях.“ ³⁹ Тогава Гаал излезе начело на сихемските жители и влезе в бой с Авимелех. ⁴⁰ Авимелех започна да го преследва. Той успя да се спаси от него, но мнозина паднаха убити чак до самите градски порти. ⁴¹ Авимелех се върна в Арум и се спря там, а Зевул прогони Гаал и братята му от Сихем.

⁴² На другия ден мъжете на Сихем потеглиха към полето. Когато съобщиха това на Авимелех, ⁴³ той взе своите хора, раздели ги на три отряда и ги постави в засада на полето. Когато видя, че хората са потеглили от града, нападна ги и ги изби. ⁴⁴ Авимелех тръгна на бой заедно с отряда, който беше при него. Те застанаха при градските порти, а другите два отряда нападнаха всички, които бяха по полето, и ги избиха. ⁴⁵ Авимелех се сражава с града през целия ден, превзе го, изби жителите му, разруши града и го посипа със сол.

^46 (L)Като чуха това, всички, които се намираха в крепостта на Сихем, отидоха в крепостта на капището на Ваал-Верит. ⁴⁷ Известено беше на Авимелех, че там са се събрали всички, които бяха в крепостта на Сихем. ⁴⁸ Тогава Авимелех отиде на планината Селмон, сам той и всички мъже, които бяха заедно с него. Авимелех взе със себе си брадва, насече вейки от дърветата, постави ги на плещите си и каза на своите хора, които бяха заедно с него: „Каквото видяхте, че направих – направете го веднага и вие като мене.“ ^49 (M)И така, всеки от неговите хора насече вейки, тръгнаха след Авимелех, натрупаха ги при крепостта и с тях я изгориха. Загинаха всички, които бяха в крепостта на Сихем – около хиляда мъже и жени.

⁵⁰ После Авимелех отиде в Тевец, обсади го и го превзе. ⁵¹ Сред града имаше здрава крепост. Там намериха убежище всички мъже и жени – всички градски жители, затвориха се и се качиха върху покрива на крепостта. ⁵² Авимелех дойде до крепостта, заобиколи я и се приближи до вратата на крепостта, за да я изгори с огън. ^53 (N)Тогава една жена хвърли воденичен камък върху главата на Авимелех и му разби черепа. ^54 (O)Авимелех веднага повика оръженосеца си и му заповяда: „Бързо изтегли меча си и ме убий, за да не кажат за мене: ‘Жена го уби.’“ Оръженосецът му го прободе и той умря. ⁵⁵ Израилтяните, като видяха, че Авимелех умря, всички се разотидоха по родните си места. ^56 (P)Така Бог въздаде на Авимелех за злодеянието, което той извърши на баща си, като уби седемдесетте си братя. ⁵⁷ Бог също въздаде и на сихемските жители за всичките им злодеяния. Така ги постигна проклятието на Йотам, син на Йероваал.