Beginning

Обрязване и Пасха в Галгал

5 ^(A)Когато всичките аморейски царе, които бяха отвъд Йордан на запад към Средиземно море, и всичките ханаански царе при морето чуха как Господ пресуши водите на Йордан пред израилтяните, докато те преминаваха, сърцата им се свиха и у тях вече не остана смелост пред Израилевите синове.

² По това време Господ каза на Иисус: „Направи си остри каменни ножове и обрежи пак израилтяните.“ ³ Тогава Иисус си направи каменни ножове и обряза израилтяните на Хълма на обрязването. ⁴ И тази е причината, че Иисус ги обряза: всички мъже, които излязоха от Египет, всички бойци бяха родени в пустинята по пътя след излизането им от Египет. ⁵ Всъщност целият народ, който излезе от Египет, беше обрязан, а всички, родени по пътя в пустинята след излизането от Египет, не бяха обрязани. ^6 (B)Защото израилтяните четиридесет^[a] години ходиха по пустинята, докато измряха всички бойци, които бяха излезли от Египет, които не послушаха гласа на Господа и на които Господ се закле, че няма да видят земята, която Господ с клетва беше обещал на бащите им да даде – земята, където текат мед и мляко. ⁷ А вместо тях Той издигна синовете им. Тях Иисус обряза, тъй като бяха необрязани, понеже не ги бяха обрязали по пътя.

⁸ След като накрая целият народ беше обрязан, те останаха в лагера, докато се възстановят. ⁹ Тогава Господ каза на Иисус: „Днес Аз снех от вас египетския позор.“ Затова името на онова място до днес е Галгал.

^10 (C)И Израилевите синове бяха на лагер в Галгал и извършиха Пасха на Йерихонските полета вечерта на четиринадесетия ден от месеца. ¹¹ И на другия ден след Пасхата започнаха да ядат от плодовете на земята – безквасни хлябове и печени зърна в същия ден. ^12 (D)А манната престана след това. Когато започнаха да ядат от плодовете на земята, нямаше повече манна за Израилевите синове. Те ядяха от плодовете на ханаанската земя през онази година.

Превземане на Йерихон и спасяване на Раав

^13 (E)И когато Иисус беше при Йерихон, вдигна очи и видя, ето пред него стоеше мъж с изваден меч в ръка. Иисус отиде към него и го попита: „Наш ли си или от неприятелите ни?“ ^14 (F)Той отговори: „Не! Като вожд на войнството на Господа аз сега дойдох!“ Иисус падна по лице до земята, поклони му се и му каза: „Какво ще заповяда моят господар на своя служител?“ ^15 (G)А вождът на войнството на Господа каза на Иисус: „Събуй сандалите от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свято.“ Иисус така инаправи.

6 ^[b] А Йерихон беше добре заключен поради Израилевите синове. Никой не излизаше и никой не влизаше.

² Тогава Господ каза на Иисус: „Ето Аз предавам в твоите ръце Йерихон, царя му и силните войни в него. ³ Обкръжете града, всички готови за война да обиколят града веднъж. Така правете шест дена. ⁴ Седем свещеници да носят пред ковчега седем овнешки рогове за тръбене. И на седмия ден обиколете града седем пъти и свещениците да тръбят с овнешките рога. ⁵ При изсвирването на овнешкия рог, когато чуете звука на тръбата, целият народ да извика с висок глас. Тогава стените на града ще рухнат долу и народът да се изкачи, всеки воин напред.“

⁶ И Иисус Навин повика свещениците и им каза: „Вземете ковчега на завета! Седем свещеници да носят седем овнешки тръби пред ковчега на Господа! ⁷ Наредете на народа: ‘Преминете и обиколете в кръг града. Въоръжените да преминат пред ковчега на Господа.’“

⁸ И след като Иисус каза това на народа, седемте свещеници, които носеха седем овнешки рога пред Господа, тръгнаха. Те затръбиха и ковчегът на завета вървеше след тях. ⁹ И въоръжените вървяха пред свещениците, които тръбяха с тръбите, а събраните отзад вървяха след ковчега на завета на Господа, докато тръбите ехтяха. ¹⁰ А Иисус заповяда на народа: „Не викайте и да не се чува вашият глас! Дума да не излиза от вашата уста до деня, в който ви кажа ‘Викнете!’ Тогава трябва да викнете силно.“ ¹¹ Така той направи ковчегът на Господа да обиколи в кръг веднъж. След това дойдоха в лагера и пренощуваха в него. ¹² На сутринта Иисус стана рано и свещениците понесоха ковчега на Господа. ¹³ Седемте свещеници, които носеха седемте овнешки рога пред ковчега на Господа, тръгнаха напред. Те затръбиха с тръбите. Въоръжените вървяха пред тях, а множеството от народа отзад следваше след ковчега на завета на Господа – вървейки, тръбите ехтяха. ¹⁴ Така и на другия ден обиколиха в кръг града веднъж и се върнаха в лагера. Те правеха това шест дена.

¹⁵ А на седмия ден станаха рано призори и обиколиха в кръг по същия начин седем пъти. Само в този ден те обиколиха в кръг града седем пъти. ^16 (H)Когато на седмия път свещениците затръбиха, Иисус каза на народа: „Викнете силно и надайте боен вик, понеже Господ ви предаде града! ¹⁷ Градът и всичко, което е в него, ще бъдат обречени на Господа. Само блудницата Раав и всички, които са в къщата ѝ, да останат живи, защото тя скри пратениците, които изпратихме. ^18 (I)А вие се пазете от обреченото, да не би да пожелаете да вземете нещо от него и така да подхвърлите лагера на Израил на проклятие и да му причините беда. ¹⁹ Всичкото сребро и злато, медните и железните съдове да бъдат посветени на Господа. Те да се внесат в съкровищницата на Господа.“

^20 (J)И народът нададе боен вик. Затръбиха с тръбите и щом като народът чу тръбния глас, нададе силен боен вик. Стената се срути долу. Народът се изкачи в града, всеки напред и превзеха града. ²¹ И предадоха на проклятие всичко, което беше в града: мъже и жени, млади и стари, волове, дребен добитък и осли, всичко изтребиха с меч.

²² Тогава Иисус каза на двамата мъже, които бяха разузнавали земята: „Влезте в къщата на блудницата и изведете оттам жената и всичко, което ѝ принадлежи, както сте ѝ се заклели.“ ²³ Тогава мъжете, които бяха разузнавали, отидоха и изведоха Раав, баща ѝ, майка ѝ, братята ѝ и всичко, което ѝ принадлежи. Изведоха всичките родственици и ги поставиха вън от Израилевия лагер. ²⁴ Изгориха с огън града и всичко, което беше в него. Само среброто и златото, медните и железните съдове предадоха в съкровишницата на дома Господен. ^25 (K)Иисус избави и блудницата Раав, и бащиния ѝ дом и всичко, което ѝ принадлежи. Тя живее в Израил до днес, понеже скри пратениците, които Иисус беше изпратил да разузнаят Йерихон.

^26 (L)По онова време Иисус се закле пред Господа, като каза: „Проклет да бъде пред Господа мъжът, който стане да построи този град, Йерихон; ще положи основите му върху първородния си син, върху най-малкия си син ще постави портите му.“^{[c] 27 (M)}И Господ беше с Иисус и славата му се разнасяше по цялата земя.

Грехът на Ахан и наказанието му

7 А Израилевите синове постъпиха вероломно спрямо посветеното на Господа. Ахан, син на Хармия, син на Завдия, син на Зара, от Юдовото племе, взе от посветеното на Господа. И гневът Господен се разпали против израилтяните.

^2 (N)От Йерихон Иисус изпрати мъже в Гай, който е близо до Бет Авен, на изток от Ветил, и им каза: „Идете, огледайте земята.“ Тогава мъжете отидоха и огледаха Гай. ³ Те се върнаха при Иисус и му казаха: „Нека не тръгва целият народ, защото около две или три хиляди мъже могат да се изкачат и да победят Гай. Не измъчвай целия народ натам, където те са малко на брой.“ ⁴ И така, там се изкачиха около три хиляди души от народа. Но те се разбягаха пред гайските жители. ⁵ Гайските мъже убиха тридесет и шест души от хората им, които преследваха от портата до Севарим, и ги поразиха при наклона на планината. Сърцето на народа се стопи – стана като вода.

^6 (O)Иисус раздра дрехите си и падна по лице на земята пред ковчега на Господа и стояха така до вечерта – той и Израилевите старейшини, – посипвайки с пепел главите си. ⁷ Тогава Иисус каза: „О, Господи Боже, защо настоя този народ да мине през Йордан? Да ни предадеш в ръцете на аморейците ли? Да ни погубят ли? Ако не за друго, поне да бяхме се съгласили да живеем отвъд Йордан! Ако не за друго, поне да бяхме доволни да живеем отвъд Йордан! ⁸ О, Господи, какво да кажа, след като Израил обърна гръб пред неприятелите си? ⁹ Когато ханаанците и всички жители на страната чуят, ще ни обкръжат и ще направят да изчезне името ни от земята. Какво ще сториш тогава за великото Си име?“

¹⁰ А Господ отговори на Иисус: „Стани! Защо си паднал по лицето си? ¹¹ Израил съгреши. Те престъпиха завета Ми, който им бях разпоредил. Взеха от посветеното. Те откраднаха и потулиха кражбата. Поставиха го между своите вещи. ¹² Поради това израилтяните не можаха да устоят на враговете си. Обърнаха гръб пред лицето на враговете си и попаднаха под проклятието. Няма да продължавам да бъда с вас, ако не премахнете сред вас проклетото. ¹³ Стани, очисти народа и кажи: ‘Очистете се за утре, защото така казва Господ, Израилевият Бог: «Проклетото е сред тебе, Израилю. Няма да можеш да устоиш пред враговете си, докато не премахнете сред вас проклетото.»’ ^14 (P)Утре ще се съберете по племената си. Племето, което Господ посочи, да се приближи по родове. Родът, който Господ посочи, да се приближи по семейства. И семейството, което Господ посочи, да се приближи един по един. ¹⁵ Онзи, който бъде хванат с проклетото, с огън да бъде изгорен, той и всичко, което е у него, понеже е престъпил завета на Господа и е извършил престъпление сред Израил.“

¹⁶ Като стана рано на сутринта, Иисус разпореди на Израил да се приближи по племената си и бе посочено Юдовото племе. ¹⁷ И той накара да подходят родовете на Юда и беше посочен родът на Зара. И накара Заровият род да се приближи един по един и бе посочен Завдий. ¹⁸ И той накара да се приближи неговият дом един по един, и беше посочен Ахан, син на Хармия, син на Завдия, син на Зара, от Юдовото племе. ¹⁹ Тогава Иисус каза на Ахан: „Сине мой, въздай слава на Господа, Бога Израилев, изповядай Му се и Му благодари. Кажи какво си сторил. Не скривай нищо от мене.“ ²⁰ И Ахан отговори на Иисус: „Наистина, съгреших пред Господа, Израилевия Бог, и това е, което извърших: ²¹ когато видях между плячката една хубава сенаарска дреха, двеста сикли сребро и слитък злато, тежък петдесет сикли, пожелах да ги имам и ги взех. Ето те са скрити под земята вътре в шатрата ми, а среброто е под тях.“

²² Тогава Иисус изпрати пратеници и те се затичаха към шатрата. И ето това беше скрито в шатрата му и среброто беше отдолу. ²³ Те взеха нещата от шатрата и ги занесоха при Иисус и всички израилтяни. Поставиха ги пред Господа. ²⁴ Тогава Иисус взе Ахан, сина на Зара, среброто, дрехата и слитъка злато, синовете и дъщерите му, едрия добитък и ослите му, дребния добитък, шатрата му и всичко, каквото имаше у него. Всички израилтяни бяха с него. Те ги заведоха в долината Ахор. ²⁵ Иисус каза: „Защо ни навлече беда? Господ ще причини беда на тебе днес.“ И всички израилтяни го убиха с камъни. Те ги изгориха с огън и убиха с камъни. ²⁶ И издигнаха върху него грамада камъни, която стои и до днес. След това Господ отстъпи от Своя яростен гняв. Поради това името на това място и до днес е долина Ахор.

Завладяването на Гай

8 ^(Q)Господ каза на Иисус: „Не се бой и не се ужасявай! Вземи със себе си целия боеспособен народ, стани и иди към Гай. Виж, предавам в ръцете ти царя на Гай – народа му, града му и земята му. ² Постъпи с Гай и царя му, както постъпи с Йерихон и с царя му, а плячката от него и добитъка му пленете за себе си. Постави засада срещу града откъм тила му.“

³ Така Иисус и всички боеспособни мъже станаха да отидат към Гай. Иисус избра тридесет хиляди силни и храбри мъже и ги изпрати през нощта. ⁴ Той им заповяда, като каза: „Вижте, поставете засада срещу града – до тила на града. Не се отдалечавайте твърде много от града и всички бъдете готови. ⁵ А аз и целият народ, който е с мене, ще се приближим към града. Когато гайските жители излязат срещу нас, както преди, ние ще побегнем пред тях. ⁶ Те ще се втурнат след нас и ще ги отдалечим от града, защото ще кажат: ‘Бягат пред нас, както преди.’ Така ние ще побегнем от тях. ⁷ Тогава вие станете от засадата и завладейте града. Господ, вашият Бог, ще го предаде в ръката ви. ⁸ След като превземете града, запалете го с огън. Направете това, както Господ заповяда. Ето давам ви заповед.“ ⁹ Тогава Иисус ги изпрати. Те отидоха на мястото за засада и се разположиха между Ветил и Гай, на запад от Гай. Иисус прекара онази нощ сред народа.

¹⁰ Рано сутринта Иисус стана и събра народа. Той тръгна за Гай заедно с Израилевите стареи, начело пред народа. ¹¹ Всичките боеспособни от народа, които бяха с него, тръгнаха и се приближиха, докато дойдоха до града откъм изток, а засадата беше на запад от града. ¹² Те се разположиха на лагер северно от Гай, така че между тях и Гай имаше долина. Иисус взе пет хиляди мъже и ги постави в засада между Ветил и Гай, на запад от града. ¹³ И хората разположиха целия лагер на север от града и ариергарда – западно от града. А Иисус отиде през онази нощ в долината. ¹⁴ Щом царят на Гай видя това, той и жителите на града побързаха да станат рано и излязоха да срещнат Израил за битка. Той и целият му народ бяха готови за схватка на определеното място с лице към равнината. Той не знаеше, че против него има засада в тила на града. ¹⁵ Тогава Иисус и всички израилтяни се престориха на разгромени пред тях и побягнаха към пустинята. ¹⁶ Всички хора, които бяха в града, бяха призовани да ги преследват. Те тръгнаха след Иисус и се отдалечиха от града. ¹⁷ В Гай и Ветил не беше останал никой, който да не беше излязъл след израилтяните. Те оставиха града отворен и преследваха израилтяните, и тръгнаха след тях.

¹⁸ Тогава Господ каза на Иисус: „Простри копието, което е в ръката ти, към Гай, понеже ще го предам в ръката ти.“ И Иисус простря копието, което беше в ръката му, към града. ¹⁹ Засадата стана бързо от мястото си и се втурна, когато той простря ръката си. Те влязоха в града и го превзеха. И побързаха да запалят града с огън. ²⁰ Когато жителите на Гай се обърнаха назад, видяха, че от града се издига дим нагоре към небето. Невъзможно беше да бягат – нито нататък, нито насам, защото народът, който бягаше към пустинята, се обърна срещу преследвачите си. ²¹ Когато Иисус и всички израилтяни видяха, че засадата превзе града и че от града се вдига дим, те се върнаха и започнаха да поразяват гайските жители. ²² Те бяха излезли от града, за да ги срещнат, така че се озоваха посред израилтяните, от които едни бяха от едната страна, а други – от другата. Те ги разбиха, така че Иисус не остави нито жив, нито избягал, ²³ освен царя на Гай, когото те хванаха жив и го доведоха при Иисус.

²⁴ След като израилтяните избиха всички жители на Гай напълно – по полето и в пустинята, където ги преследваха, докато всички до един паднаха от острието на меча – тогава всички израилтяни се върнаха към Гай и го поразиха с острието на меча. ²⁵ И падналите в този ден мъже и жени бяха дванадесет хиляди – всичките жители на Гай. ^26 (R)Иисус не отдръпна ръката си, с която беше прострял копието, докато всичките жители на Гай не бяха предадени на проклятие. ²⁷ Израилтяните плениха или плячкосаха само добитъка и плячката от този град оставиха за себе си според словото на Господ, с което Той заповяда на Иисус. ²⁸ Иисус изгори Гай и го обърна във вечна развалина до днес. ^29 (S)Царя на Гай той окачи на дърво и го остави да виси до вечерта. Когато слънцето залезе, Иисус издаде заповед и снеха трупа му от дървото, хвърлиха го при входа на градската порта и натрупаха върху него голяма грамада камъни, която стои и до днес.

Обновяване на завета и издигане на жертвеник в Гевал

³⁰ Тогава Иисус съгради жертвеник на Господа, Бога Израилев, на планината Гевал, ^31 (T)както Господният служител Мойсей беше заповядал на Израилевите синове, за което е писано в книгата на Мойсеевия закон – жертвеник от цели камъни, до които не се е докосвало нищо желязно. И принесоха на него всеизгаряне на Господа и извършиха мирни жертви. ^32 (U)И там, на камъните, той написа препис от закона на Мойсей, който Мойсей бе написал пред Израилевите синове. ^33 (V)Цял Израил, стареите му, първенците и съдиите му застанаха от едната и от другата страна на ковчега срещу свещениците левити, които носеха ковчега на завета Господен – както пришълците, така и местните жители, едната половина от тях към планината Гаризим, а другата – към планината Гевал, както служителят Господен Мойсей бе заповядал преди, за благословение на народа на Израил. ³⁴ След това Иисус прочете всичките думи на Закона, благословията и проклятието, всичко, както е написано в книгата на Закона. ^35 (W)От всичко, което Мойсей заповяда, нямаше дума, която Иисус да не прочете пред цялото събрание на Израил: жените, децата и чужденците, които пребиваваха с тях.