Beginning

Победа над мадиамците

31 След това Господ каза на Мойсей: ^2 (A)„Отмъсти на мадиамците заради израилтяните и след това се прибери при народа си.“

³ И Мойсей се обърна към народа с думите: „Нека се въоръжат сред вас мъже, за да тръгнат против мадиамците и да изпълнят отмъщението на Господа против Мадиам. ⁴ Изпратете на война по хиляда души от племе, от всички племена на Израил.“ ⁵ И така, от хилядите израилтяни бяха отделени по хиляда души от всяко племе – дванадесет хиляди, въоръжени за бой. ^6 (B)Мойсей ги изпрати на война, по хиляда души от всяко племе, тях и Финеес, син на свещеника Елеазар, със свещените съдове и с тръбите за тревога в ръка. ⁷ И те отидоха на война срещу Мадиам, както заповяда Господ на Мойсей, и избиха всичките им мъже. ^8 (C)Сред убитите погубиха и мадиамските царе Евий, Рекем, Сур, Ур и Рева – петима царе на Мадиам; убиха с меч и Валаам, Веоровия син. ⁹ А жените и децата им израилтяните взеха в плен, като заграбиха всичкия им добитък, всички стада и целия им имот. ¹⁰ Всички градове в техните владения и всички селища изгориха с огън ¹¹ и взеха цялата плячка, която бяха заграбили – хора и добитък. ¹² След това представиха пленените и заграбената плячка пред Мойсей, пред свещеника Елеазар и пред обществото на израилтяните в стана, разположен на Моавските полета при Йордан, срещу Йерихон.

¹³ Мойсей, свещеникът Елеазар и всички предводители на обществото излязоха да ги посрещнат вън от стана. ¹⁴ Тогава Мойсей се разгневи на военачалниците, хилядниците и стотниците, които се бяха върнали от военния поход, ¹⁵ и им каза: „Защо оставихте всички жени? ^16 (D)Нали те по съвета на Валаам накараха израилтяните да отстъпят от Господа заради Фегор и така дойде онази напаст върху Господния народ! ¹⁷ Затова убийте сега всички деца от мъжки пол, убийте всяка жена, познала мъж в леглото му. ¹⁸ А всички момичета, които не са познали мъж в леглото му, оставете живи за себе си. ^19 (E)И останете вън от стана седем дена – всички, които сте убили човек или сте се допрели до убит; очистете се на третия ден и на седмия ден, вие и вашите пленници. ²⁰ Очистете и всички дрехи и всички кожени вещи, всичко, направено от козина, и всички дървени съдове.“

²¹ А свещеникът Елеазар каза на войниците: „Ето наредбите на закона, който Господ заповяда на Мойсей: ²² злато, сребро, мед, желязо, калай и олово ²³ и всичко, устойчиво на огън, прекарайте през огън, за да се очисти; но то трябва да се очисти и с очистителна вода; а всичко, което не може да устои на огън, прекарайте през вода. ²⁴ А на седмия ден изперете дрехите си и се очистете, и след това влезте в стана.“

²⁵ И Господ каза на Мойсей: ²⁶ „Ти и свещеникът Елеазар, и предводителите на племената от обществото пребройте заграбената плячка – хора и добитък, ²⁷ и раздели по половина между онези, които воюваха, и цялото общество. ²⁸ От онези, които воюваха, отдели като данък за Господа по едно на петстотин – от хора, добитък, осли и овци; ²⁹ вземи това от тяхната половина и го дай на свещеника Елеазар като принос за въздигане пред Господа. ³⁰ А от половината, определена за израилтяните, вземи по едно на петдесет – от хора, добитък, осли и овци, и дай на левитите, които служат при скинията на Господа.“ ³¹ Мойсей и свещеникът Елеазар направиха така, както Господ заповяда на Мойсей.

³² А плячката от грабежа, който извършиха онези, които воюваха, беше: овци – шестстотин седемдесет и пет хиляди, ³³ добитък – седемдесет и две хиляди, ³⁴ осли – шестдесет и една хиляди, ³⁵ и хора – жени, които не са познали мъж в леглото му, всичко тридесет и пет хиляди.

³⁶ Половината, делът на онези, които бяха воювали, наброяваше: овци – триста тридесет и седем хиляди и петстотин, ³⁷ а данъкът за Господа от овците беше шестстотин седемдесет и пет; ³⁸ добитък – тридесет и шест хиляди, а данъкът от него за Господа беше седемдесет и две; ³⁹ осли – тридесет хиляди и петстотин, а данъкът от тях за Господа беше шестдесет и един, ⁴⁰ и хората бяха шестнадесет хиляди, а данъкът от тях за Господа – тридесет и двама души. ⁴¹ И Мойсей даде данъка – принос за въздигане пред Господа, на свещеника Елеазар, както Господ заповяда на Мойсей.

⁴² А половината от плячката на онези, които бяха воювали и която Мойсей отдели за израилтяните, ⁴³ тази половина, определена за обществото, беше: овци – триста тридесет и седем хиляди и петстотин; ⁴⁴ добитък – тридесет и шест хиляди; ⁴⁵ осли – тридесет и пет хиляди и петстотин, ⁴⁶ и хора – шестнадесет хиляди. ⁴⁷ От тази половина, определена за израилтяните, Мойсей взе едно на петдесет – от хора и добитък, и даде това на левитите, които служат при скинията на Господа, както Господ заповяда на Мойсей.

⁴⁸ Тогава към Мойсей се приближиха предводителите на войските, хилядниците и стотниците ⁴⁹ и казаха на Мойсей: „Твоите слуги преброиха войниците, които са ни поверени, и нито един от нас не липсва. ⁵⁰ Затова принасяме дар на Господа, всеки, каквото златно украшение е намерил – верижки, гривни, пръстени, обеци и нанизи, за да очистим душите си пред Господа.“ ⁵¹ Мойсей и свещеникът Елеазар взеха от тях златото – различни по изработка украшения. ⁵² А цялото злато, донесено от хилядниците и стотниците като принос за въздигане пред Господа, беше шестнадесет хиляди седемстотин и петдесет сикли. ⁵³ Освен това войниците бяха грабили и за себе си. ⁵⁴ И така, Мойсей и свещеникът Елеазар взеха златото от хилядниците и стотниците и го донесоха в скинията на събранието за спомен на израилтяните пред Господа.

Разпределяне на земята на изток от Йордан

32 ^(F)(G)Рувимовото и Гадовото племе имаха многобройни стада добитък. И когато видяха, че язерската и галаадската земя са добра паша за стадата им, ² Гадовите и Рувимовите потомци дойдоха и казаха на Мойсей, на свещеника Елеазар и на народните предводители: ³ „Градовете Атарот, Дивон, Язер и Нимра, Есевон и Елеале, Севам, Нево и Веон ⁴ в страната, която Господ порази пред обществото на Израил, е земя за паша на добитък, а твоите слуги имат добитък. ⁵ Затова, казаха те, ако имаме твоето благоволение, предай тази земя във владение на твоите слуги и не ни превеждай през Йордан!“

⁶ А Мойсей отговори на Гадовите и Рувимовите потомци: „Нима искате братята ви да тръгнат на бой, а вие да останете тук? ⁷ Защо обезсърчавате израилтяните да преминат в страната, която Господ им е дал? ⁸ Така постъпиха бащите ви, когато ги изпратих от Кадис-Варни да огледат страната; ^9 (H)те стигнаха до долината Есхол, огледаха страната, но след това обезсърчиха израилтяните и те не влязоха в страната, която Господ им беше дал. ¹⁰ И тогава пламна гневът на Господа и Той се закле: ¹¹ ‘Никой от онези, които излязоха от Египет, от двадесет години нагоре, няма да види страната, която с клетва съм обещал на Авраам, Исаак и Яков, защото не Ме следваха с цялото си сърце, ¹² освен Халев, син на кенезитеца Йефония, и Иисус, Навиновия син, защото те последваха Господа с цялото си сърце.’ ^13 (I)И пламна гневът на Господа против Израил и Той ги накара да се скитат из пустинята четиридесет години, докато не изгина цялото поколение, което беше сторило зло пред Господа. ¹⁴ И ето вместо бащите си се надигнахте вие, ново поколение грешници, за да разпалите още повече Господния гняв против Израил. ¹⁵ Защото, ако се отвърнете от Него, Той ще остави отново Израил в пустинята и вие ще погубите целия този народ.“

¹⁶ Но те пристъпиха към него и казаха: „Ще направим тук кошари за стадата си и градове за децата си, ¹⁷ а самите ние първи ще се въоръжим и ще тръгнем пред израилтяните, докато ги заведем в страната им; само децата ни ще останат в укрепените градове заради местните жители. ¹⁸ Няма да се завърнем по домовете си, докато всички израилтяни не влязат в своя дял от наследството, ¹⁹ защото ние няма да вземем дял заедно с тях отвъд Йордан и по-нататък, ако ни се даде наследство тук, на изток от Йордан.“

²⁰ Тогава Мойсей им каза: „Ако направите това, ако тръгнете въоръжени на бой пред Господа, ²¹ ако всеки един от вас премине с оръжие Йордан пред Господа, докато Той изгони враговете Си, ²² страната бъде покорена пред Него и вие след това се върнете, тогава няма да имате вина пред Господа и пред Израил; тази земя тук ще ви бъде дадена от Господа, за да я владеете. ²³ Но ако не постъпите така, ще съгрешите пред Господа; и тогава, знайте, грехът ви ще бъде възмезден. ²⁴ Затова правете градове за децата си и кошари за овците си и сторете онова, което изрекоха устата ви!“

²⁵ И Гадовите и Рувимовите потомци отговориха на Мойсей: „Твоите слуги ще направят, както господарят ни заповяда; ²⁶ децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук, в Галаадските градове, ²⁷ а слугите ти, всички, въоръжени като за война, ще отидат в битка пред Господа, както казва господарят ни.“

²⁸ И Мойсей даде заради тях заръка на свещеника Елеазар, на Иисус, Навиновия син, и на предводителите на израилските племена; ²⁹ той им каза: „Ако Гадовите и Рувимовите потомци преминат заедно с вас Йордан, всички въоръжени за бой пред Господа, и бъде завладяна страната пред вас, дайте им да владеят галаадската земя. ³⁰ Но ако не искат да преминат въоръжени заедно с вас, нека да вземат земя за наследство сред вас в страната Ханаан.“ ³¹ Тогава Гадовите и Рувимовите потомци отговориха: „Както каза Господ на слугите ти, така ще направим. ³² Ние ще тръгнем въоръжени пред Господа за ханаанската страна, а делът, който ще владеем, нека бъде отсам Йордан.“

³³ И така, Мойсей даде на Гадовите и Рувимовите потомци и на половината от племето на Манасия, Йосифовия син, царството на Сихон, аморейския цар, и царството на Ог, васанския цар, и цялата страна с градовете и техните околности. ³⁴ Тогава Гадовите потомци съградиха Дивон, Атарот и Ароер, ³⁵ Атарот-Шофан, Язер и Йогбеха, ³⁶ Бет-Нимра и Бет-Харан, укрепени градове и кошари за овци. ³⁷ А Рувимовите потомци съградиха Есевон, Елеале, Кириатаим, ³⁸ Нево и Ваал-Меон – чиито имена бяха променени, както и Симва; на съградените от тях градове те дадоха други имена. ³⁹ Потомците на Махир, Манасиевия син, се отправиха към Галаад; и като го превзеха, прогониха аморейците, които живееха там. ⁴⁰ Затова Мойсей даде Галаад на Махир, Манасиевия син, и той се засели в него. ^41 (J)А Манасиевият син Яир отиде и завладя селата им и ги нарече Яирови села. ⁴² Новах отиде и завладя Кенат и околните му села, като ги нарече на своето име – Новах.