Beginning
Бунт и наказание на Корей, Датан и Авирон
16 Корей, син на Ицхар, син на Каат, син на Левий, заедно с Рувимовите потомци Датан и Авирон, синове на Елиав, и Он, син на Фалет, 2 се вдигнаха против Мойсей с двеста и петдесет души от израилтяните, предводители на народа, избрани за съветници и именити мъже. 3 Те се събраха против Мойсей и Аарон и им казаха: „Стига толкова! Цялото общество, всички са святи и Господ е сред тях! Защо вие се поставяте по-горе от народа на Господа?“ 4 Когато чу това, Мойсей падна на лицето си 5 и каза на Корей и на всичките му съучастници: „Утре Господ ще покаже кой е Негов и кой е свят, и кой може да се приближи до Него; и когото Господ избере, той може да се приближи до Него. 6 А вие направете това: ти, Корей, и всички твои съучастници вземете си кадилници, 7 сложете утре в тях огън и сипете в тях тамян пред Господа; и когото Господ избере, той ще бъде свят. Стига толкова и на вас, Левиеви синове!“
8 Тогава Мойсей се обърна към Корей с думите: 9 (A)„Малко ли ви е това, че Бог на Израил е отделил вас от Израилевото общество и ви е приближил до Себе Си, за да стоите на стража при скинията на Господа и да извършвате служение пред обществото? 10 Нали Той приближи тебе и заедно с тебе всичките ти братя, Левиевите синове, до Себе Си, а вие искате още и свещенството! 11 Така че ти и всичките ти съучастници сте се събрали против Господа; защото кой е Аарон, за да роптаете против него?“
12 И Мойсей изпрати да повикат Датан и Авирон, Елиавовите синове. Но те отговориха: „Няма да дойдем! 13 Малко ли ти е, че ни изведе от страната, в която текат мляко и мед, за да ни погубиш в пустинята, или искаш още и да господстваш над нас? 14 В страната, в която текат мляко и мед, ти не ни заведе, нито ни даде да владеем ниви и лозя, нима мислиш, че хората са слепи? Няма да дойдем!“
15 Тогава Мойсей много се разгневи и каза на Господа: „Не приемай техния принос; от тях не съм взел дори един осел, нито съм сторил зло на някого от тях.“ 16 И Мойсей се обърна към Корей: „Утре ти и всичките ти съмишленици застанете пред Господа – ти, те и Аарон; 17 и всички вземете кадилниците си, сипете в тях тамян и занесете пред Господа всеки своята кадилница – двеста и петдесет кадилници; също и ти, и Аарон, всеки своята кадилница.“ 18 И така, те взеха всеки кадилницата си, сложиха в тях огън, сипаха тамян и застанаха пред входа на скинията на събранието заедно с Мойсей и Аарон. 19 Корей събра на своя страна против тях цялото общество пред входа на скинията на събранието; и славата на Господа се яви на цялото общество.
20 (B)Тогава Господ каза на Мойсей и Аарон: 21 „Отделете се от това общество, за да ги изтребя в един миг!“ 22 (C)А те паднаха на лицата си и извикаха: „О, Боже, Боже на духовете, които дават живот на всяка плът! Ако един човек е съгрешил, нима ще се гневиш на цялото общество?“ 23 И Господ рече на Мойсей: 24 „Кажи на народа: ‘Стойте далеч от жилищата на Корей, Датан и Авирон.’“ 25 Мойсей стана и отиде при Датан и Авирон; след него отидоха и старейшините на Израил. 26 Тогава Мойсей се обърна към народа с думите: „Отдръпнете се от шатрите на тези нечестиви хора и не се допирайте до нищо тяхно, за да не загинете заради всичките им грехове.“ 27 И те се отдръпнаха далеч от жилищата на Корей, Датан и Авирон; Датан и Авирон излязоха и застанаха пред шатрите си с жените, синовете и малките си деца. 28 А Мойсей каза: „От това, което ще се случи, ще познаете дали Господ ме е пратил да извърша всички тези дела, или съм постъпил самоволно: 29 ако те умрат, както умират всички, или ги постигне такова наказание, каквото постига всички хора, то не Господ ме е изпратил; 30 но ако Господ извърши нещо необикновено, ако земята разтвори устата си и погълне тях и всичко, което имат, и те слязат живи в ада, тогава знайте, че тези хора са презрели Господа.“
31 Щом изговори тези думи, земята се раздели под тях; 32 земята разтвори устата си и погълна тях, семействата им, всички близки на Корей и целия им имот. 33 И те слязоха живи в ада с всичко, което имаха; земята ги покри и те бяха изличени от обществото. 34 А всички израилтяни, които бяха около тях, се разбягаха при техните викове с думите: „Дано и нас не погълне земята!“ 35 (D)От Господа излезе огън и изгори онези двеста и петдесет мъже, които бяха принесли тамян.
Разцъфтелият жезъл на Аарон
17 [a] След това Господ каза на Мойсей: 2 „Заповядай на Елеазар, сина на свещеник Аарон, да прибере кадилниците от пепелта, а ти разпръсни тамяна от тях надалеч, защото те са святи. 3 Кадилниците на тези мъже, които заради греха си загубиха своя живот, да бъдат направени на листове за обковаване на жертвеника; те са святи, понеже бяха принесени пред Господа. И те ще бъдат знамение за израилтяните.“ 4 Тогава свещеник Елеазар взе медните кадилници, които изгорелите бяха донесли, и ги направиха на листове за обковаване на жертвеника, 5 (E)за да напомнят на израилтяните, че никой чужд човек, който не е от Аароновото потомство, не бива да пристъпва да принася тамян пред Господа, за да не стане и с него това, което стана с Корей и съучастниците му. Всичко стана така, както Господ каза чрез Мойсей на Елеазар. 6 На другия ден цялото общество на Израил заропта против Мойсей и Аарон с думите: „Вие избихте народа на Господа!“ 7 И когато народът се беше събрал против Мойсей и Аарон, погледнаха към скинията на събранието и ето облак я покри и се яви славата на Господа. 8 Тогава Мойсей и Аарон дойдоха при скинията на събранието. 9 (F)И Господ каза на Мойсей: 10 „Отстранете се от това общество и Аз в един миг ще ги погубя.“ Но те паднаха на лицата си. 11 Тогава Мойсей каза на Аарон: „Вземи кадилницата, сложи в нея огън от жертвеника, сипи тамян и я занеси по-скоро при народа, за да се застъпиш за тях; защото, ето излезе от Господа гняв и настана мор.“ 12 Аарон взе кадилницата си, както каза Мойсей, и се затича сред събранието; а морът сред народа беше започнал; и той сипа тамяна и се помоли за народа. 13 И като застана между мъртвите и живите, морът престана. 14 От мора измряха четиринадесет хиляди и седемстотин души освен умрелите в Кореевия бунт. 15 Тогава Аарон се върна при Мойсей до входа на скинията на събранието, понеже морът престана.
16 И Господ каза на Мойсей: 17 „Заповядай на израилтяните да ти дадат дванадесет жезъла – по един жезъл от племе, от всичките ти предводители според племената, и напиши името на всеки върху жезъла му. 18 На Левиевия жезъл напиши името на Аарон, защото трябва да има по един жезъл за всеки предводител на племе. 19 Положи ги в скинията на събранието, пред ковчега на откровението, където Аз ви се явявам. 20 И когото Аз избера, неговият жезъл ще покара; така ще усмиря ропота на израилтяните, който вдигат против вас.“
21 Мойсей изрече това пред израилтяните; и всеки от предводителите им му даде по един жезъл – дванадесет жезъла от всички според племената си; и Аароновият жезъл беше между жезлите им. 22 Тогава Мойсей положи жезлите пред Господа в скинията на откровението.
23 На другия ден Мойсей влезе в скинията на откровението и ето Аароновият жезъл, от Левиевия дом, беше покарал, напъпил, цъфнал и завързал зрели бадеми. 24 И Мойсей изнесе всички жезли, положени пред Господа, и ги показа на целия Израил; като видяха това, всеки взе своя жезъл. 25 (G)Тогава Господ каза на Мойсей: „Върни Аароновия жезъл пред ковчега на откровението, за да се пази като знамение за непокорните, така че ропотът им против Мене да престане и те да не измрат!“ 26 И Мойсей направи така; както Господ му заповяда, така направи.
27 Тогава израилтяните казаха на Мойсей: „Ето ние загиваме, погубени сме, всички сме погубени! 28 Всеки, който се приближи до скинията на Господа, умира; нима ние всички ще измрем?“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.