Beginning

Недоволство на Израил в пустинята

11 ^(A)След време народът взе да роптае силно пред Господа. Господ чу и гневът Му пламна; сред тях се разпали огън Господен и изтреби покрайнините на стана. ² Тогава народът извика за помощ към Мойсей. Мойсей се помоли на Господа и огънят утихна. ³ И нарекоха това място Тавера, защото сред тях беше пламнал Господният огън.

⁴ Сред тях имаше пришълци, които проявяваха алчност, а заедно с тях и израилтяните пак се оплакваха и казваха: „Кой ще ни нахрани с месо? ⁵ Помним рибата, която ядяхме безплатно в Египет, краставиците, дините, праза и лука, и чесъна. ⁶ А сега са ни пресъхнали гърлата; освен манна нищо няма пред очите ни.“

^7 (B)А манната приличаше на кориандрово семе, на цвят като смола. ⁸ Народът ходеше да я събира, мелеше я с хромели или я разбиваше в чутури; след това я варяха в котли, за да правят от нея питки; по вкус приличаше на питки, приготвени с елей. ^9 (C)Когато нощем падаше роса в стана, с нея падаше и манна в него.

¹⁰ Мойсей чуваше как народът плаче, всеки със семейството си, при входа на своята шатра. И понеже Господният гняв се разпали, на Мойсей му стана мъчно. ¹¹ Тогава Мойсей запита Господа: „Защо измъчваш така Своя раб? Заради какво не намерих Твоето благоволение, а си оставил върху мене бремето на целия този народ? ¹² Нима аз съм носил в утробата си целия този народ и нима аз съм го родил, че ми казваш: ‘Носи го на ръце, както бавачка носи детето, до земята, която Ти с клетва бе обещал на предците му?’ ¹³ Откъде да взема месо, за да им дам на целия този народ? Защото те плачат пред мене и казват: ‘Дай ни месо да ядем.’ ^14 (D)Аз сам не мога да нося целия този народ, защото е тежък за мене. ¹⁵ Щом така постъпваш с мене, по-добре ме убий, ако съм придобил Твоето благоволение, за да не гледам злочестината си.“

^16 (E)Тогава Господ каза на Мойсей: „Събери ми седемдесет мъже измежду старейшините на Израил, за които наистина знаеш, че са неговите старейшини и предводители, и ги доведи при скинията на събранието, за да застанат там заедно с тебе. ^17 (F)Аз ще сляза и ще говоря там с тебе; и ще взема от Духа, Който е върху тебе, и ще възложа върху тях, за да носят заедно с тебе бремето на народа, а не ти сам да го носиш. ^18 (G)А на народа кажи: ‘Очистете се за утрешния ден и ще ядете месо. Вие плакахте пред Господа и викахте: «Кой ще ни нахрани с месо? Добре ни беше в Египет.» Затова Господ ще ви даде месо и ще ядете; ¹⁹ ще ядете не ден, не два, не пет дена, не десет и не двадесет дена, ²⁰ а цял месец, докато не ви излезе през носа и не ви омръзне. Защото вие презряхте Господа, Който е между вас, плакахте пред Него и казвахте: «Защо ни трябваше да излизаме от Египет?».’“

²¹ Мойсей отговори: „Шестстотин хиляди души народ върви заедно с мене, а Ти казваш: ‘Ще им дам месо, че да имат да ядат цял месец!’ ²² Нима ще се изколят всички овци и волове, за да им стигне? Или ще бъде събрана всичката риба в морето, за да им е достатъчно?“ ^23 (H)А Господ рече на Мойсей: „Нима е къса ръката на Господа? Сега ще видиш дали ще се сбъднат думите Ми към тебе или не.“

²⁴ И така, Мойсей излезе и каза пред народа думите на Господа; и събра седемдесет мъже измежду народните старейшини и ги постави около скинията. ^25 (I)Тогава Господ слезе в облака и говори с него. И като взе от Духа, Който беше върху него, възложи го върху седемдесетте старейшини. И докато беше върху тях Духът, те пророкуваха, но след това престанаха.

²⁶ Двама от мъжете бяха останали в стана; името на единия беше Елдад, а на другия – Модад. Духът слезе върху тях, защото бяха сред записаните. Те бяха останали в стана, но не излязоха до скинията. И те пророкуваха в стана. ²⁷ Един младеж се затича и извести на Мойсей: „Елдад и Модад пророкуват в стана.“ ²⁸ Тогава Иисус, Навиновият син, служител на Мойсей, един от неговите избрани, рече: „Господарю мой, Мойсей, възпри ги!“ ²⁹ А Мойсей му отвърна: „Нима завиждаш толкова заради мене? Дано всички от Господния народ бъдат пророци, за да им прати Господ Своя Дух!“ ³⁰ И Мойсей се върна в стана заедно със старейшините на Израил.

^31 (J)Тогава излезе вятър, пратен от Господа, и докара откъм морето пъдпъдъци; натрупа ги около стана на един ден път в едната посока и на един ден път в другата посока – около два лакътя над земята. ³² И наизлезе народът да събира пъдпъдъци, цял ден и цяла нощ, и целия следващ ден. Онзи, който беше събрал най-малко, и той събра десет хомери. След това ги разпростряха да се сушат около стана. ³³ Но докато месото беше още несдъвкано по зъбите им, пламна Господният гняв против народа и Господ порази народа със страшна напаст. ^34 (K)И нарекоха това място Киброт-Хатава, защото там погребаха обзетите от алчност. ³⁵ От Киброт-Хатава се отправиха към Асирот и в Асирот се разположиха на стан.

Упреци на Мариам и Аарон срещу Мойсей

12 В това време Мариам и Аарон укоряваха Мойсей заради жената етиопка, която беше взел, защото той се беше оженил за етиопка. ² И те казаха: „Само на Мойсей ли говори с Господ? Не говори ли Той и на нас?“ И Господ чу това. ^3 (L)А Мойсей беше най-кроткият човек сред всички хора на земята. ⁴ И Господ веднага рече на Мойсей, на Аарон и на Мариам: „Излезте вие тримата пред скинията на събранието.“ Те излязоха и тримата. ⁵ Тогава Господ слезе в облачен стълб, застана пред входа на скинията и повика Аарон и Мариам; те двамата излязоха ⁶ и Той каза:

„Чуйте Моите думи! Ако между вас има пророк, Аз, Господ, ще му се открия във видение и насън ще му говоря. ⁷ Но Моят служител Мойсей не е такъв пророк; единствен той е верен в целия Ми дом. ^8 (M)Аз ще говоря с него уста с уста, открито, а не загадъчно и той ще вижда образа на Господа. Как не изпитахте боязън да укорявате Моя служител Мойсей!“

⁹ И гневът на Господа се разпали против тях и Той се оттегли. ^10 (N)Оттегли се и облакът от скинията и ето Мариам бе обрината с проказа – бяла като сняг. Аарон погледна към Мариам и ето тя бе цялата в проказа. ¹¹ Тогава Аарон каза на Мойсей: „Господарю мой, не ни смятай това за грях, макар че постъпихме безумно и съгрешихме. ¹² Нека не бъде тя като мъртвородено, чиято плът вече наполовина е изтляла, когато излиза от майчината си утроба.“ ¹³ И Мойсей извика към Господа: „Господи, моля Ти се, изцели я!“ ^14 (O)А Господ рече на Мойсей: „Ако беше я заплюл баща ѝ в лицето, не трябваше ли тя да се срамува седем дена? Затова нека бъде изведена седем дена вън от стана, а след това отново да се върне!“ ¹⁵ И така, Мариам бе изведена седем дена вън от стана и народът не тръгна на път, докато не се върна Мариам. ¹⁶ След това народът потегли от Асирот и се разположи на стан във Фаранската пустиня.

Съгледвачите

13 ^(P)И Господ каза на Мойсей: ² „Изпрати мъже да огледат ханаанската земя, която Аз давам на израилтяните; по един човек от всяко племе на бащите им изпратете, всички да са от първенците между тях.“ ³ И така, по заповед на Господа Мойсей ги изпрати от Фаранската пустиня и те всички бяха предводители на израилтяните. ⁴ Ето техните имена: от Рувимовото племе – Самуа, Закхуровият син; ⁵ от Симеоновото племе – Сафат, Хориевият син; ⁶ от Юдовото племе – Халев, Йефониевият син; ⁷ от Исахаровото племе – Игал, Йосифовият син; ⁸ от Ефремовото племе – Осия, Навиновият син; ⁹ от Вениаминовото племе – Фалтий, Рафиевият син; ¹⁰ от Завулоновото племе – Гадиил, Содиевият син; ¹¹ от Йосифовото племе, от Манасия – Гадий, Сусиевият син; ¹² от Дановото племе – Амиил, Гемалиевият син; ¹³ от Асировото племе – Сетур, Михаилевият син; ¹⁴ от Нефталимовото племе – Нахбий, Вофсиевият син; ¹⁵ от Гадовото племе – Геуил, Махиевият син. ¹⁶ Това са имената на мъжете, които Мойсей изпрати да огледат земята; а Мойсей нарече Осия, Навиновия син, Иисус.

¹⁷ Когато ги изпрати да огледат ханаанската земя, Мойсей им каза: „Тръгнете по южната страна и се изкачете на планината; ¹⁸ вижте какви са земята и народът, който живее там, силен ли е или слаб, малко ли е или е много; ¹⁹ каква е земята, на която той живее, добра ли е или лоша; и какви са градовете, в които живее – в шатри ли живее или в укрепления? ²⁰ И каква е почвата, плодовита ли е или оскъдна, има ли по нея дървета или не? Бъдете смели и донесете от плодовете на земята.“ А това беше време, когато зрее гроздето. ²¹ И така, те се изкачиха и огледаха земята от Синайската пустиня до Рехов при прохода на Емат. ²² После се изкачиха по южната страна и стигнаха до Хеврон, където живееха Енаковите синове Ахиман, Сесай и Талмай; а Хеврон беше построен седем години по-рано от египетския град Цоан. ²³ И като дойдоха в долината Есхол, отрязаха там лозова пръчка с един грозд и двама я понесоха на върлина; взеха и нарове и смокини. ²⁴ Това място те нарекоха долина Есхол заради грозда, който отрязаха там израилтяните.

²⁵ След като огледаха страната, те се върнаха в края на четиридесетте дена. ²⁶ И като пристигнаха, дойдоха при Мойсей и Аарон и при цялото общество на Израил във Фаранската пустиня, в Кадес; там дадоха отчет пред тях и пред цялото общество и им показаха плодовете на онази земя. ²⁷ И те разказаха на Мойсей: „Ходихме в страната, в която ни изпрати; и наистина, там текат мляко и мед, ето и плодовете ѝ. ²⁸ Но народът, който живее в тази страна, е силен, а градовете са укрепени и твърде големи; там видяхме и Енаковите синове. ^29 (Q)Амаликитците обитават южната част на страната; хетите, йевусейците и аморейците живеят по планините, а хананейците живеят край морето и по бреговете на Йордан.“

³⁰ Но Халев успокои народа пред Мойсей с думите: „Нека тръгнем незабавно и да я превземем, защото можем да я завладеем.“ ³¹ Онези обаче, които бяха отишли заедно с него, казаха: „Не можем да излезем против този народ, защото е по-силен от нас.“ ³² И пръснаха ужасни слухове сред израилтяните за страната, която бяха огледали, като казваха: „Страната, която обходихме, за да огледаме, е страна, която поглъща своите жители, и всички, които видяхме в нея, са хора, огромни на ръст. ^33 (R)Там видяхме исполините – Енаковите синове са от исполинския род; пред тях ние изглеждаме като скакалци, такива бяхме и в техните очи.“