Beginning

7 ^(A)Тогава Господ каза на Мойсей: „Ето Аз те определих да бъдеш като Бог пред фараона; а брат ти Аарон ще бъде твой говорител. ² Ти ще говориш всичко, което ти заповядвам, а брат ти Аарон ще говори на фараона да пусне израилтяните от земята си. ^3 (B)Но Аз ще направя упорито сърцето на фараона и ще умножа Своите знамения и Своите чудеса в Египет. ⁴ Фараонът няма да ви послуша. Затова Аз ще наложа ръката Си върху Египет и със силен наказателен съд ще изведа от Египет Своето войнство, Своя народ, израилтяните. ⁵ Тогава египтяните ще разберат, че Аз съм Господ, когато простра за възмездие ръката Си върху Египет и изведа израилтяните изсред тях.“ ⁶ Мойсей и Аарон постъпиха така, както им възложи Господ. ⁷ Мойсей беше на осемдесет, а Аарон на осемдесет и три години, когато започнаха да преговарят с фараона.

Първо бедствие: вода, превърнала се в кръв

⁸ Господ каза на Мойсей и Аарон: ^9 (C)„Ако фараонът ви нареди: ‘Направете чудо’, тогава ти кажи на Аарон: ‘Вземи тоягата си и я хвърли пред фараона.’ Тя ще се превърне в змия.“ ¹⁰ Мойсей и Аарон дойдоха при фараона и постъпиха така, както бе заповядал Господ. Аарон хвърли тоягата си пред фараона и пред служителите му и тя се превърна в змия. ^11 (D)Тогава фараонът повика мъдреците и жреците заклинатели; и влъхвите на Египет извършиха същото с магиите си: ¹² всеки от тях хвърли тоягата си и те се превърнаха в змии; но Аароновата тояга погълна техните тояги. ¹³ Фараоновото сърце се оказа упорито и той не ги послуша да извърши това, което Господ бе наредил.

¹⁴ След това Господ каза на Мойсей: „Сърцето на фараона е така упорито, че той отказва да пусне народа. ¹⁵ Отиди рано сутринта при фараона. Когато той излезе при водата, ти застани на пътя му, при брега на река Нил. Вземи в ръка тоягата, която се беше превърнала в змия, ¹⁶ и му извести: ‘Господ, Бог на евреите, ме изпрати да ти кажа: Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба в пустинята’; но ето досега ти не се вслуша. ¹⁷ Така говори Господ: ‘По това ще разбереш, че Аз съм Господ: Ето с тази тояга, която е в ръката ми, ще ударя по водата, която е в Нил, и тя ще се превърне в кръв. ¹⁸ Рибите в Нил ще измрат, реката ще се вмирише, и египтяните ще се гнусят да пият вода от Нил’.“

¹⁹ Тогава Господ каза на Мойсей: „Кажи на Аарон: ‘Вземи тоягата си и простри ръката си върху водите на египтяните: върху техните речни ръкави и канали, върху техните блата и всяка водна повърхност, за да се превърнат в кръв, и ще има кръв по цялата египетска земя, даже в дървените и каменните съдове’.“ ^20 (E)Мойсей и Аарон направиха, както Господ заповяда. Аарон вдигна тоягата си и удари по водата на Нил пред очите на фараона и на служителите му, и всичката вода в Нил се превърна в кръв. ^21 (F)Рибата в Нил измря и Нил засмърдя така, че египтяните не можеха да пият вода от Нил. Навсякъде в египетската земя имаше кръв. ²² Но и египетските влъхви извършиха същото с магиите си. Сърцето на фараона се оказа упорито и той не ги послуша, както предварително бе казал Господ. ²³ Фараонът се завърна в своя дворец, без сърцето му да се трогне. ²⁴ Всички египтяни копаха около Нил, за да намерят вода за пиене, защото не можеха да пият нилска вода. ²⁵ Така изминаха седем дена, откакто Господ порази Нил.

Второ бедствие: жаби

^26 [a] Господ пак говори на Мойсей: „Отиди при фараона и му кажи: ‘Така казва Господ: Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба. ²⁷ Ако ти откажеш да го пуснеш, ето Аз ще поразя цялата ти страна с жаби: ²⁸ Нил ще загъмжи от жаби. Те ще излязат и ще наскачат в твоята къща, в твоята спалня, в леглото ти, в къщите на твоите служители и на твоите поданици, в пещите ти и в нощвите ти; ²⁹ върху тебе, върху твоя народ и върху всичките ти служители ще наскачат жаби’.“

8 ^(G)(H)Господ каза на Мойсей: „Кажи на Аарон: ‘Простри си ръката с тоягата си върху речните ръкави, върху каналите и върху блатата и направи така, че да се появят жаби по египетската земя’.“ ² Аарон простря ръката си върху водите на Египет. Появиха се жаби и покриха египетската земя. ³ Но и влъхвите извършиха същото с магиите си и направиха така, че да се появят жаби в египетската земя.

⁴ Тогава фараонът повика Мойсей и Аарон и помоли: „Застъпете се пред Господа да премахне жабите от мене и от народа ми и аз ще пусна израилския народ да извърши жертвоприношение на Господа.“ ⁵ Мойсей отговори на фараона: „Разпореди се кога да се помоля за тебе, за твоите служители и за твоя народ, за да бъдат премахнати жабите от тебе, от твоите домове и да останат само в Нил.“ ⁶ Той каза: „Утре.“ Мойсей отговори: „Ще бъде според желанието ти, та да познаеш, че няма друг като Господа, нашия Бог; ⁷ и ще отстъпят жабите от тебе, от твоите домове, от служителите ти и от народа ти; само в Нил ще останат.“ ⁸ След това Мойсей и Аарон излязоха от фараона и Мойсей призова Господа поради жабите, с които Той бе наказал фараона. ⁹ Господ чу молбата на Мойсей: жабите измряха по домовете, по дворовете и по нивите; ¹⁰ събраха ги на купища и от това засмърдя страната. ¹¹ Като видя фараонът, че настана облекчение, упорстваше в сърцето си и не ги послуша, както предварително беше казал Господ.

Трето бедствие: мухи

^12 (I)Тогава Господ нареди на Мойсей: „Кажи на Аарон: ‘Простри тоягата си и удари земната пръст и тя ще се превърне в хапливи мухи по цял Египет’.“ ¹³ Те така и постъпиха. Аарон простря ръката си, с тоягата си удари земната пръст, тъй че се появиха хапливи мухи по хора и по добитък. Всичката земна пръст стана на хапливи мухи по цял Египет. ¹⁴ Така също и влъхвите се опитаха с магиите си да породят мушици, но не можаха. Хапливите мухи се появиха по хората и по добитъка. ¹⁵ Тогава влъхвите казаха на фараона: „Това е Божий пръст.“ Но фараоновото сърце се оказа упорито, и той не ги послуша, както предварително беше казал Господ.

Четвърто бедствие: паразити

^16 (J)След това Господ нареди на Мойсей: „Утре стани рано и застани пред фараона, когато той дойде при Нил. Кажи му: ‘Така казва Господ: Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба; ^17 (K)ако пък не пуснеш народа Ми, ето Аз ще накажа тебе, твоите служители, твоя народ по твоите домове с кучешки мухи и ще се напълнят домовете на египтяните и самата земя, на която живеят, с кучешки мухи. ^18 (L)В онзи ден по особен начин ще постъпя със земята Гесем, в която живее Моят народ. Там кучешки мухи няма да има, за да разбереш, че Аз, Господ, се изявявам посред тази страна. ¹⁹ Аз ще поставя преграда между Своя народ и твоя народ. Утре ще се извърши тази личба’.“ ²⁰ Така и направи Господ: налетяха много кучешки мухи в двореца на фараона, по домовете на служителите му и по цял Египет; страната тежко пострада от кучешките мухи.

²¹ Тогава фараонът повика Мойсей и Аарон и каза: „Отидете, принесете жертва на вашия Бог, но в тази земя.“ ²² Мойсей обаче възрази: „Не можем да извършим това, защото жертвоприношението ни на Господа, нашия Бог, е гнусно за египтяните: ако вземем да принасяме гнусна за египтяните жертва пред очите им, няма ли да ни избият с камъни? ²³ Ние ще отидем в пустинята, на три дена път, и ще принесем жертва на Господа, нашия Бог, както Той ни е наредил.“ ²⁴ Фараонът отговори: „Ще ви пусна да принесете в пустинята жертва на Господа, вашия Бог, но само не отивайте далеч; помолете се за мене.“ ²⁵ Мойсей каза: „Когато си тръгна от тебе и се помоля на Господа, кучешките мухи ще се махнат утре от фараона, от служителите му и от народа му. Дано само фараонът не продължава да ни мами и да не пуска народа да принесе жертва на Господа.“

²⁶ Мойсей си тръгна от двореца на фараона и се помоли на Господа. ²⁷ Господ постъпи според молитвата на Мойсей и премахна кучешките мухи от фараона, от служителите му и от народа му; не остана нито една. ²⁸ Но и този път фараонът прояви упоритост в сърцето си и не пусна народа.

Пето бедствие: епидемия по добитъка

9 Тогава Господ нареди на Мойсей: „Иди при фараона и му кажи: ‘Така говори Господ, Бог на евреите: Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба. ² Ако ти откажеш да го пуснеш и още го задържаш, ^3 (M)ето ръката на Господа ще бъде върху твоя добитък, който е на полето: върху коне, върху осли, върху камили, върху едър и дребен добитък. И ще започне тежък мор. ⁴ Но Господ ще постави преграда между израилския добитък и египетския добитък; нищо от това, което принадлежи на израилтяните няма да умре’.“ ⁵ Господ определи времето с думите: „Утре Господ ще извърши това в тази страна.“ ⁶ На другия ден Господ извърши това: измря целият египетски добитък; а от добитъка на израилтяните нищо не умря. ⁷ Фараонът изпрати пратеници да видят това и ето от добитъка на израилтяните не бе умряло нищо. Но сърцето на фараона се оказа упорито и той не пусна народа.

Шесто бедствие: гнойни циреи

⁸ След това Господ заповяда на Мойсей и Аарон: „Вземете по една пълна шепа пепел от пещ и нека Мойсей я хвърли към небето пред очите на фараона. ⁹ Ще се вдигне прах по цялата египетска земя и тя ще причини възпаление с гнойни циреи по хората и по добитъка в цял Египет.“ ^10 (N)Те взеха пепел от пещ и застанаха пред фараона. Мойсей я хвърли към небето и гнойни струпеи излязоха по хората и по добитъка. ¹¹ Влъхвите не можеха да противостоят срещу Мойсей поради струпеите, защото те бяха нападнали влъхвите и всички египтяни. ¹² Но Господ направи упорито сърцето на фараона и той не ги послуша, както Господ беше предсказал на Мойсей.

Седмо бедствие: град

¹³ Господ нареди на Мойсей: „Утре стани рано, застани пред фараона и му кажи: ‘Така говори Господ, Бог на евреите: Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба; ¹⁴ защото този път Аз ще отправя всички Свои наказания над тебе, над твоите служители и над твоя народ, за да разбереш, че няма подобен на Мене в цялата земя; ¹⁵ понеже простра ли сега ръка, ще накажа тебе и твоя народ с мор и ти ще бъдеш унищожен на земята. ^16 (O)Но Аз затова те запазих жив, за да покажа над тебе силата Си, и за да бъде възвестено Моето име по цялата земя. ¹⁷ Но ако ти продължаваш да възпираш Моя народ и да не го пускаш, ¹⁸ ето Аз ще изпратя утре по това време твърде силен град, какъвто не е имало в Египет от деня на основаването му досега. ¹⁹ Затова прати да приберат на сигурно място стадата си и всичко, което имаш по полето: защото град ще падне върху всички жители и добитък, които останат по полето и не бъдат прибрани по къщите, и те ще измрат’.“ ²⁰ Онези служители на фараона, които се уплашиха от словото на Господа, прибраха слугите си и стадата си на сигурно място в къщите. ²¹ А който от тях не взе присърце словото на Господа, той остави слугите си и стадата си на полето.

²² След това Господ заповяда на Мойсей: „Простри ръката си към небето, за да падне град по цялата египетска земя, върху жители, върху добитък и върху цялата полска трева в Египет.“ ^23 (P)Мойсей простря тоягата си към небето и Господ прати гръм и град, и огън се сипеше по земята; и прати Господ град върху Египет. ²⁴ Това бяха град и огън, смесен с много силен град, какъвто не е имало по цялата египетска земя, откак е заселена. ²⁵ И градът порази по цял Египет всичко, което беше на полето, от човек до добитък; градът унищожи и цялата полска трева, и всички дървета в полето. ²⁶ Само в земята Гесем, където живееха израилтяните, нямаше град.

²⁷ Тогава фараонът изпрати и повика Мойсей и Аарон, и им каза: „Този път сгреших. Господ е праведен, а аз и моят народ сме виновни. ²⁸ Помолете се на Господа: нека престанат Божиите гръмове и градът, ще ви пусна и няма вече да ви задържам.“ ²⁹ Мойсей му каза: „Щом изляза от града, ще простра ръцете си към Господа и гръмовете ще престанат, и град няма да има вече, за да разбереш, че земята е Господня; ³⁰ Но аз зная, че ти и твоите служители пак няма да имате страх пред Господа Бога.“ ³¹ Ленът и ечемикът бяха поразени, защото ечемикът беше изкласил, а ленът беше цъфнал; ³² пшеницата пък и бялото жито не бяха поразени, защото бяха късни. ³³ Мойсей излезе от фараона извън града и простря ръцете си към Господа: престанаха гърмът и градът и спря да вали вече дъжд на земята. ³⁴ Като видя фараонът, че дъждът, градът и гърмът престанаха, продължаваше да греши и се оказаха упорити неговото сърце и сърцата на служителите му. ³⁵ Сърцето на фараона се оказа упорито и той не пусна израилтяните, както Господ бе предсказал чрез Мойсей.