Beginning
48 След известно време съобщиха на Йосиф: „Баща ти е болен.“ И той взе със себе си двамата си синове Манасия и Ефрем. 2 Казаха на Яков, че синът му Йосиф идва при него. Израил събра сили и седна на леглото. 3 И каза Яков на Йосиф: „Всемогъщият Бог ми се яви в Луз, в ханаанската земя, и ме благослови. 4 (A)Каза ми: ‘Ето Аз ще те даря с наследници и ще те направя родоначалник на много народи. А тази земя ще дам за вечно владение на потомците ти.’ 5 Двамата ти синове, които се родиха в египетската земя, преди аз да дойда тук, са мои. Ефрем и Манасия са мои, както са мои Рувим и Симеон. 6 Децата, които ще ти се родят след тях, ще бъдат твои. Те ще получат наследство като синове на Ефрем и Манасия. 7 (B)Когато идвах от Месопотамия, в ханаанската земя близо до Ефрат умря Рахил и аз я погребах там, край пътя за Ефрат, който сега се нарича Витлеем.“ 8 И Израил видя синовете на Йосиф и попита: „Кои са тези?“ 9 Йосиф му отговори: „Това са синовете ми, които Бог ми даде в Египет.“ Яков му каза: „Доведи ги при мене да ги благословя.“ 10 А очите на Израил бяха отслабнали от старостта и не виждаше добре. Йосиф приближи синовете си до него, а той ги целуна и ги прегърна. 11 И каза Израил на Йосиф: „Не се надявах да те видя отново, а ето Бог ми даде възможност да видя дори децата ти.“ 12 Тогава Йосиф ги отдели от баща си и му се поклони дълбоко. 13 После Йосиф хвана двамата – Ефрем в дясната си ръка срещу лявата на Израил, а Манасия в лявата срещу дясната на Израил и ги приближи към него. 14 Но Израил протегна и възложи дясната си ръка върху главата на Ефрем, въпреки че той беше по-малкият, а лявата – върху главата на Манасия. Той нарочно кръстоса ръцете си, макар Манасия да беше първороден. 15 (C)(D)И благослови Йосиф с думите: „Бог, пред Когото ходиха предците ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пасъл през целия ми живот до днес, 16 ангелът, който ме избави от беди, да благослови тези деца. Нека носят моето име и това на предците ми Авраам и Исаак и да се умножат по земята.“ 17 Като видя Йосиф, че баща му възложи дясната си ръка върху главата на Ефрем, възнегодува. И взе ръката на баща си, за да я премести от главата на Ефрем върху главата на Манасия, 18 като каза на баща си: „Татко, не така. Този е първородният, възложи върху неговата глава десницата си.“ 19 (E)Но баща му не се съгласи и каза: „Зная, сине мой, зная. От него също ще произлезе велик народ, но по-малкият му брат ще бъде по-велик от него и ще стане родоначалник на многоброен народ.“ 20 (F)Тогава ги благослови с думите: „Когато в Израил някой бъде благославян, нека се казва: ‘Бог да постъпи с тебе като с Ефрем и Манасия.’“ Така той постави Ефрем пред Манасия. 21 Тогава Израил рече на Йосиф: „Ето аз умирам. Но Бог ще бъде с вас и ще ви върне в земята на предците ви. 22 На тебе давам един дял повече, отколкото на братята ти. Него завоювах от ръцете на аморейците с меча и лъка си.“
49 И Яков повика синовете си и им каза:
„Елате при мене, за да ви разкрия какво ще се случи с вас занапред.
2 Съберете се и послушайте вие, синове на Яков,
чуйте баща си Израил.
3 (G)Рувиме, първородни сине мой, ти си моя сила и начало на мъжествеността ми,
първи по достойнство и могъщество.
4 (H)Ти си като бушуващ порой, но няма да имаш преднина пред другите,
защото легна в леглото на баща си
и го оскверни.
5 Симеон и Левий са братя,
мечовете им са смъртоносни оръжия.
6 (I)Не искам да съм между тях,
когато решават нещо, и не желая да участвам в техните събирания,
защото, когато се разгневят, могат да убият човек
и да осакатят животно.
7 Проклет да е гневът им, защото е жесток,
и яростта им, защото е свирепа;
ще ги разделя сред потомците на Яков
и ще ги пръсна из Израил.
8 (J)Юда, твоите братя те възхваляват.
Ще побеждаваш враговете си и ще ги завладяваш,
а бащините ти синове ще ти се покланят.
9 (K)Юда е млад лъв.
От плячка сит се оттегляш, сине мой.
Доволен се е свил като лъв,
като лъвица се е сгушил. Кой ще посмее да го обезпокои?
10 (L)Скиптърът няма да се отнеме от Юда
и жезълът ще стои здраво между нозете му,
докато не дойде Този, на Когото те принадлежат.
На Него ще се подчинят народите.
11 Той връзва за лоза своя осел
и за най-добрата лоза в лозето – малкото на ослицата си.
Във вино пере дрехата си
и в гроздов сок – облеклото си.
12 Очите му блестят от вино
и зъбите му са бели от мляко.
13 Завулон ще живее при морския бряг,
близо до корабно пристанище,
и ще граничи със Сидон.
14 Исахар е кокалест осел,
легнал сред кошари.
15 И видя той, че мястото за почивка е добро
и земята хубава.
Преви гръб да носи товар
и заработи ангария.
16 Дан ще бъде единствен от Израилевите племена,
който ще съди народа си.
17 Дан ще бъде като змия на пътя
и пепелянка на пътека,
която кълве коня по крака,
за да падне ездачът му.
18 На Твоята помощ се надявам, Господи!
19 Гад ще го нападат пълчища,
но той ще ги преследва по петите им.
20 (M)Хлябът на Асир е тлъст.
Той ще доставя вкусни ястия за царя.
21 Нефталим е като бърза кошута.
Той умее да говори красиво.
22 (N)Йосиф е филиз на плодоносно дърво,
издънка на полезно дърво, което расте до вода,
и клоните му се извисяват над оградата.
23 Огорчаваха го,
стреляха по него и воини враждуваха срещу него,
24 но лъкът му остана здрав
и несъкрушима е силата на ръцете му, подкрепена чрез ръцете на Силния на Яков,
на Пастира и Скалата на Израил,
25 на Бога на предците, Който да ти помогне,
и на Всемогъщия, Който да те благослови
с дъжд от небесата
и с водните потоци на бездната,
да те дари с многоброен добитък и многолюдно потомство.
26 Благословът на баща ти е по-ценен от
благословиите на старите планини и желаните красоти на вечните хълмове.
Нека всички тези благословии бъдат над главата на Йосиф,
над избрания между братята си.
27 Вениамин е хищен вълк.
Сутрин яде уловеното,
а вечер дели плячка.“
28 Това са всички дванадесет племена на Израил и това им каза техният баща. Благослови ги, всеки с благословията, която заслужаваше.
Смърт и погребение на Яков
29 (O)И заповяда им още: „Прибирам се при народа си. Погребете ме при моите бащи в пещерата, която е в нивата на хета Ефрон; 30 (P)в пещерата, която е в Ханаан, в полето Махпела пред Мамрѐ. Тази пещера Авраам беше купил за собствено гробище от хета Ефрон. 31 (Q)Там погребаха Авраам и жена му Сарра, Исаак и Ревека, а аз погребах Лия. 32 Този имот и пещерата в него са купени от хетите.“ 33 (R)Като завърши Яков това завещание към синовете си, издъхна и се прибра при бащите си.
50 (S)Йосиф се поклони пред баща си, целува го и плака над него. 2 И заповяда на лекарите, които му служеха, да балсамират баща му и те го направиха. 3 И минаха четиридесет дена, колкото са нужни за балсамирането. А пък египтяните го оплакваха до седемдесетия ден. 4 И когато изминаха дните на траур, Йосиф каза на фараоновите придворни: „Ако ме уважавате, кажете на фараона, 5 (T)че баща ми ме закле, казвайки: ‘Ето аз умирам; погребете ме в моя гроб, който съм си изкопал в ханаанската земя’; искам да отида да погреба баща си и да се върна.“ 6 А фараонът каза на Йосиф: „Иди погреби баща си, както те е заклел!“ 7 Тогава Йосиф отиде да погребе баща си. А с него бяха служителите на фараона и неговите придворни, както и всички старейшини на египетската земя, 8 семейството на Йосиф, братята му и целият му бащин род. Само децата и добитъка оставиха в Гесем. 9 С него също тръгнаха още колесници и конници, така че процесията беше твърде голяма. 10 Когато пристигнаха в Горен-Хаатад, при Йордан, заплакаха силно. И Йосиф оплаква баща си седем дена. 11 Ханаанците, жители на онази земя, като чуха плача в Горен-Хаатад, си казаха: „Колко силно плачат египтяните!“ Затова нарекоха това място, което е при Йордан, Авел-Мицраим – Плачът на египтяните. 12 И синовете на Яков постъпиха с баща си така, както той беше наредил. 13 (U)Синовете му го отнесоха в ханаанската земя и го погребаха в пещерата, която е в Ханаан, в полето Махпела пред Мамрѐ. Авраам беше купил тази пещера за собствено гробище от хета Ефрон. 14 След като погреба баща си, Йосиф се върна в Египет заедно с братята си и с всички, които бяха ходили на погребението.
Обещанието на Йосиф
15 След смъртта на баща им братята на Йосиф си казаха: „Ако сега Йосиф ни намрази и поиска да ни отмъсти за стореното от нас зло?“ 16 И те пратиха да кажат на Йосиф: „Баща ти преди смъртта си поръча 17 да ти кажем да простиш на братята си вината и греха им за стореното зло, също и вината на робите си пред Бога на предците.“ Когато му предадоха тези думи, Йосиф се разплака. 18 Дойдоха и самите му братя, поклониха му се и казаха: „Ето твои роби сме.“ 19 Йосиф им отговори: „Не се страхувайте. Та аз не съм Бог. 20 (V)Ето вие ми мислехте злото, но Бог го обърна в добро, за да се случи всичко това и да се запази животът на много хора. 21 Затова не се страхувайте. Аз ще храня вас и децата ви.“ И ги успокои, като им каза това, което те искаха да чуят. 22 И живя Йосиф в Египет, той и родът на баща му. Йосиф живя всичко сто и десет години. 23 И доживя Йосиф трето поколение деца от Ефрем, а синовете на сина на Манасия Махир се родиха в коленете на Йосиф. 24 (W)Един ден Йосиф каза на братята си: „Ето аз умирам. Но Бог ще бъде с вас и ще ви изведе от тази земя в земята, която обеща на Авраам, Исаак и Яков.“ 25 (X)И закле Йосиф Израилевите синове, като им каза: „Бог ще ви посети, а вие изнесете костите ми оттук.“ 26 Йосиф умря на сто и десет години. Балсамираха го и го положиха в ковчег в Египет.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.