Beginning

Яков присвоява благословението на баща си

27 Когато Исаак остаря, очите му отслабнаха и не виждаха. Повика по-големия си син Исав и му каза: „Синко!“ Той отговори: „Тук съм!“ ² Исаак промълви: „Аз съм вече стар и не зная в кой ден ще умра. ³ Вземи сега оръжието си – колчана и лъка си, и иди на полето за дивеч. ⁴ Сготви ми вкусна гозба, каквато аз обичам. Донеси ми да ям, за да те благословя, преди да умра.“

⁵ А Ревека подслуша какво говореше Исаак на сина им Исав. Когато Исав тръгна за улов на дивеч, ⁶ тя каза на по-малкия си син Яков: „Чух баща ти да казва на брат ти Исав: ^7 (A)‘Донеси ми дивеч и ми сготви вкусна гозба. Аз ще ям и ще те благословя пред Господ преди смъртта си.’ ⁸ Сега, сине мой, послушай ме какво ще ти поръчам: ⁹ иди при стадото и ми донеси оттам две хубави ярета. От тях аз ще сготвя на баща ти вкусна гозба, каквато той обича. ¹⁰ Ти ще я занесеш на баща си и той ще яде, за да те благослови преди смъртта си.“ ^11 (B)Но Яков възрази на майка си Ревека: „Брат ми Исав е космат, а моята кожа е гладка. ¹² Баща ми може да ме попипа. Тогава аз ще се окажа пред очите му измамник и ще си навлека проклятие, а не благословия.“

¹³ Майка му обаче го успокои: „Нека твоето проклятие падне върху мене, сине мой. Само ме послушай и иди да ми донесеш.“ ¹⁴ Той отиде, взе ги и донесе на майка си, а майка му сготви вкусна гозба, каквато обичаше баща му. ¹⁵ След това Ревека взе скъпите дрехи на по-големия си син Исав, които бяха при нея вкъщи. С тях тя облече по-малкия си син Яков. ¹⁶ Ръцете и гладката му шия зави с ярешките кожи. ¹⁷ Тогава даде в ръцете на сина си Яков гозбата и хляба, които беше приготвила. ¹⁸ Той влезе при баща си и каза: „Татко!“ Той отговори: „Да, синко, кой си ти?“ ¹⁹ Яков отговори на баща си: „Аз съм Исав, твоят първороден син. Направих всичко, което ми нареди. Стани, седни и яж от лова ми, за да ме благословиш.“ ²⁰ И Исаак попита сина си: „Как можа толкова бързо да намериш дивеч, сине мой?“ Той отговори: „Господ, твоят Бог, ми даде добър успех.“ ²¹ Исаак каза на Яков: „Приближи се, сине мой, да те попипам – дали си синът ми Исав или не.“ ²² Яков се приближи до баща си Исаак. Той го попипа и каза: „Гласът е гласът на Яков, а ръцете са ръцете на Исав.“ ²³ Понеже ръцете му бяха космати като ръцете на брат му Исав, Исаак не го позна. Той даде благословията си на Яков. ²⁴ После каза: „Ти ли си синът ми Исав?“ Яков отговори: „Аз съм.“ ²⁵ Исаак продължи: „Дай ми да ям от твоя улов, синко мой, за да те благословя.“ Яков му даде и той яде. Донесе му и вино и той пи.

Благословението на Яков

²⁶ Баща му Исаак му каза още: „Приближи се, сине мой, и ме целуни.“ ^27 (C)Той се приближи и го целуна. Исаак усети дъха от облеклото му и го благослови с думите: „Дъхът от сина ми – това е дъх от полята, благословени от Господ. ²⁸ Да ти даде Господ от небесната роса и от плодовете на земята, както и изобилие на жито и вино. ^29 (D)Нека народи да ти служат и племена да се покоряват пред тебе. Да бъдеш господар над братята си и да се покоряват пред тебе синовете на майка ти. Тези, които те кълнат, да бъдат проклети. Тези, които те благославят, да бъдат благословени!“ ³⁰ Тъкмо Исаак свърши благословията си над Яков – той едва беше излязъл от баща си Исаак – ето от лов се завърна брат му Исав. ³¹ Също и той сготви гозба, донесе я на баща си с думите: „Татко, стани, яж от лова на сина си, за да ме благословиш.“ ³² А баща му Исаак го попита: „Кой си ти?“ Той отговори: „Аз съм синът ти – твоят първороден син Исав.“ ³³ Тогава Исаак се разтрепери силно и рече: „А кой беше този, който улови лов, донесе ми и аз ядох от всичко, преди да дойдеш ти? Аз него благослових. Да, той ще бъде благословеният!“ ³⁴ Като чу думите на баща си, Исав извика със силен и жалостен глас към него: „Благослови също и мене, татко!“ ³⁵ В отговор Исаак каза: „Брат ти дойде с измама и отне твоята благословия.“ ^36 (E)Исав каза: „Право са го нарекли Яков^[a], защото вече два пъти ме измества. Той отне първородството ми, а сега ми отне и благословията.“ След това продължи: „Нима не си оставил също и за мене благословия?“ ³⁷ Исаак отговори на Исав: „Аз го поставих господар над тебе, всичките му родственици превърнах в негови роби, обдарих го с жито и вино. А какво да направя за тебе, сине мой?“ ^38 (F)Но Исав попита баща си: „Татко, нима само едно благословение имаш? Благослови също и мене, татко!“ Тогава Исав зарида. ^39 (G)(H)А баща му Исаак каза: „Ти ще живееш от благодатта на земята и от небесната роса. ^40 (I)Ще се храниш от меча си и ще служиш на брат си. Но ще дойде време, когато ще въстанеш и ще отхвърлиш ярема от врата си.“

Омразата на Исав към Яков

^41 (J)Тогава Исав намрази Яков заради благословията, с която го беше благословил баща му. Исав замисли в сърцето си: „Наближават дните, когато ще оплакваме баща си – ще убия брат си Яков.“

^42 (K)Съобщиха на Ревека замисъла на по-стария ѝ син Исав. Тогава тя повика по-малкия си син Яков и му каза: „Брат ти Исав възнамерява да те убие. ⁴³ Затова, сине мой, послушай сега думите ми: стани, избягай при брат ми Лаван в Харан. ⁴⁴ Поживей при него известно време, докато стихне яростта на брат ти, ⁴⁵ докато премине гневът на брат ти против тебе и той позабрави какво си му сторил. Тогава ще пратя да те доведат оттам. Защо да се лиша и от двама ви в един ден?“ ⁴⁶ Ревека каза на Исаак: „Дотегна ми животът от тия хетки. Ако Яков се ожени за местна – за хетка, подобна на тях, защо ми е този живот?“

Сънят на Яков във Ветил

28 Тогава Исаак повика Яков. След като го благослови, той му поръча: „Не се жени за хетка. ² Стани, иди в Месопотамия, в дома на бащата на майка ти Ватуил, и си вземи жена оттам, от дъщерите на Лаван, брата на майка ти. ³ А Всемогъщият Бог да те благослови, да те наплоди и да те размножи, за да произлязат от тебе много народи. ^4 (L)Да ти даде благословията на Авраам – на тебе и на твоето потомство, за да наследиш земята, в която живееш и която Бог даде на Авраам!“ ⁵ Исаак изпрати Яков и той отиде в Месопотамия при Лаван, син на арамееца Ватуил, при брата на Ревека, майка на Яков и Исав.

⁶ Исав видя, че Исаак благослови Яков и с благословение го изпрати в Месопотамия, за да си вземе оттам жена с поръка: „Не се жени за хетка“, ⁷ както и че Яков послуша баща си и майка си и отиде в Месопотамия. ⁸ Исав разбра, че ханаанките не са по угода на баща му Исаак. ^9 (M)Затова той отиде при Измаил и освен другите си жени взе за жена Махалата, дъщеря на Авраамовия син Измаил, сестра на Навайот.

¹⁰ А Яков пък излезе от Вирсавия и отиде в Харан. ¹¹ Той стигна до едно място, където остана да пренощува, защото слънцето беше залязло. Взе камък, подложи си го за възглавница и легна на това място. ^12 (N)И насън той видя: ето стълба, изправена на земята с връх, достигащ до небето, а Божии ангели се качваха и слизаха по нея. ^13 (O)Отгоре на нея стоеше Господ и говореше: „Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраам и Бог на Исаак. Земята, на която лежиш, ще я предам на тебе и на потомството ти. ^14 (P)То ще бъде като земния пясък. Ти ще се разшириш към запад и изток, към север и юг. Чрез тебе и чрез потомството ти ще бъдат благословени всички племена по земята. ¹⁵ Аз съм с тебе – ще те запазя навсякъде, където и да отидеш. Отново ще те върна в тази страна – няма да те изоставя, докато не изпълня това, което съм ти обещал.“ ¹⁶ Яков се събуди от съня си и рече: „Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел!“ ¹⁷ Той почувства страх и каза: „Колко е страшно това място! Това не е нищо друго освен Божий дом, това са небесни врата.“ ¹⁸ Сутринта Яков стана, взе камъка, който беше си сложил за възглавница, изправи го като паметник и изля масло върху него. ^19 (Q)Това място Яков нарече Ветил, а преди това този град се наричаше Луз.

²⁰ Яков даде обет с думите: „Ако Бог бъде с мене и ме закриля при това пътуване, ако ми даде хляб да ям и дрехи да се облека, ²¹ ако аз благополучно се върна в бащиния си дом и Господ бъде мой Бог, ²² тогава този камък, който поставих за паметник, ще бъде Божий дом. Затова от всичко, което Ти, Боже, ми дадеш, ще Ти посветя десетата част.“

Яков в дома на Лаван

29 След това Яков продължи пътя си и отиде в земята на източните народи. ^2 (R)Той видя в полето кладенец и там три стада дребен добитък, налягали около него, защото от този кладенец пояха стадата. Отгоре на кладенеца стоеше голям камък, който го затваряше. ³ Когато там се съберяха всичките стада, пастирите отместваха камъка от кладенеца и пояха овцете. После пак слагаха камъка на мястото му върху кладенеца. ⁴ Яков попита пастирите: „Откъде сте, братя?“ Те отговориха: „От Харан сме.“ ⁵ Тогава той ги попита: „Познавате ли Нахоровия син Лаван?“ Те отговориха: „Познаваме го.“ ⁶ Той продължи: „Здрав ли е?“ В отговор те казаха: „Здрав е, ето дъщеря му Рахил идва с овцете.“ ⁷ Яков добави: „Още е много рано. Не е време да се прибира добитъкът. Напоете овцете и идете да ги пасете.“ ⁸ Те казаха: „Не можем, докато не се съберат всички стада и докато не отместим камъка от кладенеца – тогава ще поим овцете.“

⁹ Докато той говореше с тях, дойде Рахил^[b] с дребния добитък на баща си, понеже тя пасеше стадото. ¹⁰ Когато Яков видя Рахил, дъщерята на вуйчо му Лаван, и овцете му, приближи се, отмести камъка от кладенеца и напои овцете. ¹¹ Тогава Яков целуна Рахил и заплака с висок глас. ¹² Той каза на Рахил, че е роднина на баща ѝ и син на Ревека. А тя се затича към къщи и предаде това на баща си. ¹³ Като чу за своя племенник Яков, Лаван отиде да го посрещне и го прегърна. Целуна го и го заведе у дома си. Яков разказа на Лаван всичко за себе си. ¹⁴ Тогава Лаван му каза: „Наистина ти си моя кост и моя плът.“ Затова Яков живя при него цял месец.

Женитбата на Яков в Харан за Лия и Рахил

¹⁵ След това Лаван каза на Яков: „Нима, като си ми роднина, ще ми работиш безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата?“ ¹⁶ А Лаван имаше две дъщери – по-голямата се казваше Лия, по-малката Рахил. ¹⁷ Очите на Лия бяха болнави, но Рахил беше прекрасна по лице и по снага. ¹⁸ Яков обикна Рахил и каза на Лаван: „Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.“ ¹⁹ Лаван отговори: „По-добре на тебе да я дам, отколкото на някой друг. Остани да живееш при мене.“ ²⁰ За Рахил Яков работи седем години. Но те му се видяха като няколко дена – толкова я беше обикнал. ²¹ След това Яков каза на Лаван: „Дай ми девойката, защото дойде вече време да я взема за жена.“ ²² Лаван повика всички съседи и даде гощавка. ²³ А когато се стъмни, той взе дъщеря си Лия и я въведе при него. Така Яков легна при нея. ²⁴ Лаван даде робинята си Зелфа за робиня на дъщеря си Лия. ²⁵ Но на сутринта се оказа, че това е било Лия. Яков викна към Лаван: „Какво направи ти с мене? Нали за Рахил ти работих? Защо ме измами?“ ²⁶ Лаван отговори: „В нашия край няма обичай по-малката дъщеря да се дава преди по-голямата. ²⁷ Като приключи сватбената седмица на тази ми дъщеря, тогава ще ти дадем и другата, но за нея ще ми работиш още седем години.“

²⁸ Яков така и направи. Когато приключи сватбената седмица на Лия, Лаван му даде за жена дъщеря си Рахил. ²⁹ Лаван даде и робинята си Вала за робиня на дъщеря си Рахил. ³⁰ Яков легна с Рахил. Той обичаше Рахил повече, отколкото Лия. За нея работи още седем години.

Потомството на Яков

³¹ Понеже видя, че Лия беше нелюбима, Господ направи утробата ѝ плодовита, а Рахил се оказа безплодна. ³² Лия зачена и роди син. Тя го нарече Рувим^[c], като каза: „Господ милостно погледна на нещастието ми. Сега вече мъжът ми ще ме обича.“ ³³ Лия отново зачена и роди син. Тя каза: „Понеже Господ чу, че не съм обичана, даде ми и този син.“ Затова го нарече Симеон^[d]. ³⁴ Зачена пак и роди син, като си рече: „Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих трима синове.“ Затова нарече новороденото Левий. ³⁵ Лия отново зачена и роди син. За него каза: „Сега аз ще възхваля Господ.“ Затова го нарече с името Юда^[e]. След това тя престана да ражда.