Beginning
Раждането на Измаил
16 Но Сара, жената на Аврам, беше бездетна. Тя имаше робиня египтянка на име Агар. 2 Сара каза на Аврам: „Ето Господ не ми дава деца. Затова заживей с моята робиня – може би ще имам деца от нея.“ Аврам послуша Сара. 3 Десет години след като Аврам се беше преселил в ханаанската земя, Аврамовата жена Сара взе робинята си, египтянката Агар, и я даде на мъжа си Аврам за жена. 4 Той започна да живее с Агар и тя забременя. Когато Агар разбра, че е бременна, започна да гледа господарката си отвисоко. 5 (A)Тогава Сара каза на Аврам: „Ти си виновен за унижението ми. Аз ти дадох робинята си в твоите обятия, а тя, като видя, че е бременна, започна да ме гледа отвисоко. Нека Господ бъде съдия между мене и тебе.“ 6 Аврам отговори на Сара: „Ето твоята робиня е в твоя власт. Постъпи с нея, както ти е угодно.“ И Сара започна така да я притеснява, че тя избяга от нея. 7 Господен ангел я намери в пустинята при един воден извор на пътя към Сур 8 и ѝ каза: „Агар, робиньо на Сара! Откъде си дошла и накъде отиваш?“ Тя отговори: „Бягам от Сара, моята господарка.“
9 Господният ангел ѝ каза: „Върни се при господарката си и ѝ се покорявай.“ 10 (B)След това Господният ангел продължи: „Ще умножа и преумножа твоето потомство дотолкова, че да не може да се изброи поради своето множество.“ 11 Господният ангел отново продължи: „Ето ти си бременна, ще родиш син и ще го наречеш с името Измаил, защото Господ те чу в скръбта ти. 12 Той ще бъде като див осел между човеците. Ще вдига ръка срещу всекиго и всеки ще вдига ръка против него. Ще живее в раздор с всичките си братя.“ 13 Агар нарече Господ, Който ѝ говореше, Ел-Рои[a]. Защото тя си каза: „Наистина тук видях Този, Който погледна към мене.“ 14 Затова този извор беше наречен Беер-Лахай-Рои[b]. Той се намира между Кадес и Баред. 15 (C)Агар роди син на Аврам и той нарече сина си, който се роди от Агар, с името Измаил. 16 Аврам беше на осемдесет и шест години, когато Агар му роди Измаил.
Обрязването на Аврам и дома му
17 Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Господ му се яви и му рече: „Аз съм Всемогъщият Бог. Живей пред Мене и бъди непорочен. 2 Сега Аз сключвам Своя завет с тебе и ти ще придобиеш многобройно потомство.“
3 Тогава Аврам падна по лице, а Бог продължи да говори с него: 4 „Ето Моя завет с тебе: ти ще станеш баща на много народи. 5 (D)Няма вече да се наричаш Аврам, а името ти ще бъде Авраам, защото ще те направя баща на много народи. 6 Ще направя твоя род многоброен, от тебе ще произлязат народи и царе ще бъдат твои потомци. 7 (E)Сключвам Своя завет с тебе и с твоите потомци – вечен завет, от род в род. Аз ще бъда Бог за тебе и за твоите потомци след тебе. 8 (F)На тебе и на твоите потомци след тебе ще дам земята, в която си пришелец, цялата ханаанска земя, за вечно владение; и ще бъда за тях Бог.“
9 Бог каза още на Авраам: „Но ти си длъжен да спазваш Моя завет – ти и твоите потомци след тебе, от род в род. 10 (G)Аз сключих с вас завет и нека твоите потомци го спазват: всички мъже сред вас да бъдат обрязани. 11 Обрязвайте краекожието си; това ще бъде знак на завета, сключен между Мене и вас. 12 (H)Всяко новородено дете от мъжки пол сред вас трябва да бъде обрязано на осмия ден след раждането си – нека това бъде от род в род. Този, който е роден в твоя дом, както и онзи, който е купен с пари от някой чужденец, който не е от твоя род – също трябва да бъдат обрязани. 13 Непременно да бъдат обрязани и роденият в дома ти, както и купеният с твоите пари. И така Моят завет ще бъде запечатан върху тялото ви като вечен завет. 14 А този от мъжки пол, чието краекожие не е обрязано, да бъде отстранен от своя народ затова, че е нарушил Моя завет.“
15 Бог каза още на Авраам: „Жена си Сара не наричай Сара[c], но името ѝ да бъде Сарра[d]. 16 Аз ще я благословя и ще ти дам син от нея. Ще я благословя, цели народи ще произлязат от нея и царе ще бъдат нейни потомци.“ 17 (I)Авраам падна по лице, засмя се и каза в себе си: „Ще се роди ли син от стогодишен старец? Сарра ли ще роди на деветдесет години?“ 18 Затова Авраам каза на Бога: „О, дано поне Измаил бъде жив пред Тебе!“
19 А Бог отговори: „Тъкмо Сарра, жена ти, ще ти роди син и ще го наречеш с името Исаак. Аз ще сключа с него и потомците му Своя завет – завет вечен. 20 И за Измаил те послушах: ето Аз ще го благословя, ще го направя плодовит и ще му дарувам множество потомци – дванадесет племенни вождове ще произлязат от него. И той ще стане прародител на велик народ. 21 (J)Но Своя завет Аз ще сключа с Исаак, когото Сарра ще ти роди догодина по това време.“ 22 След като Бог спря да говори на Авраам, Той се въздигна към небето.
23 Още същия ден Авраам взе сина си Измаил, както и всички мъже, родени в дома му, заедно с всички купени с пари роби – всички мъже в дома му, и обряза краекожието на плътта им, както му заповяда Бог. 24 Авраам беше на деветдесет и девет години, когато беше обрязано краекожието на плътта му. 25 А синът му Измаил беше на тринадесет години, когато му беше обрязано краекожието. 26 В един и същи ден бяха обрязани Авраам и синът му Измаил, 27 а заедно с него бяха обрязани всички от мъжки пол в дома му – както родените в дома, така и робите, купени с пари от чужденци.
Бог обещава на Авраам син
18 Господ се яви на Авраам при свещената дъбрава Мамрѐ, когато той седеше при входа на шатрата си в обедната жега. 2 (K)И като вдигна очи, видя трима мъже да стоят срещу него. Той се затече от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята 3 и каза: „Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, не отминавай Своя роб. 4 Ще донесат малко вода, ще умият нозете ви и ще си починете под това дърво. 5 Аз пък ще донеса хляб, за да се подкрепите. После продължете пътя си, защото затова сте дошли при своя роб.“ Те отговориха: „Направи това, което казваш.“ 6 Авраам влезе бързо в шатрата при Сарра и каза: „Бързо замеси три мери от най-доброто брашно и изпечи пити.“ 7 След това той се затече при стадото, подбра едно младо и угоено теле и го даде на роба, който побърза да го сготви. 8 Взе също масло и мляко, както и сготвеното теле, и ги сложи пред тях, а сам той стоеше при тях под дървото, докато те се хранеха. 9 (L)Тогава го попитаха: „Къде е жена ти Сарра?“ Той отговори: „Тук, в шатрата.“ 10 (M)Господ каза: „След година Аз ще се върна при тебе и жена ти Сарра ще има син.“ А Сарра слушаше зад него при входа на шатрата. 11 Авраам и Сарра бяха стари и в напреднала възраст, у Сарра беше престанало обичайното у жените. 12 Затова Сарра се засмя в себе си и каза: „Аз ли ще имам тази утеха, след като остарях? А и господарят ми е вече стар.“
13 А Господ каза на Авраам: „Защо Сарра се засмя и каза: ‘Нима наистина мога да родя, след като съм остаряла?’ 14 (N)Има ли нещо невъзможно за Господ? Догодина на определеното време Аз ще се върна при тебе и Сарра ще има син.“ 15 Но уплашена, Сарра се отрече и възрази: „Не съм се смяла.“ Той обаче ѝ каза: „Не, ти се засмя.“
Гибелта на Содом и Гомора
16 След това тези мъже тръгнаха оттам и се отправиха към Содом[e]. Също и Авраам тръгна с тях, за да ги изпрати. 17 Тогава Господ каза: „Няма да скрия от Авраам какво съм замислил да направя. 18 Нали Авраам ще бъде родоначалник на велик и силен народ и чрез него ще бъдат благословени всички народи на земята? 19 Затова Аз избрах него да наставлява своите синове и наследници да вървят по Господния път, да постъпват справедливо и по правда. Тогава Аз ще изпълня всичко, което съм обещал пред него.“
20 И каза Господ: „Голямо е оплакването против жителите на Содом и Гомора, тежък е грехът им. 21 Ще отида и ще разбера дали те постъпват точно така, каквото е оплакването против тях, което стига до Мене, или не. Ще проверя.“ 22 Пътниците потеглиха оттам и отидоха в Содом. А Авраам още стоеше пред Господ. 23 Тогава Авраам се приближи и каза: „Нима ще погубиш праведници заедно с нечестивия? 24 Може би в този град има петдесет праведници – нима ще унищожиш това място и няма да го пощадиш заради петдесетте праведници в него? 25 Не може това да стане – Ти да постъпиш така, че да погубиш праведници заедно с нечестивеца, така че праведникът да пострада еднакво с нечестивеца. Не може Ти така да постъпиш! Няма ли Съдията на цялата земя да постъпи справедливо?“
26 Господ отговори: „Ако намеря в Содом петдесет праведници, заради тях ще пощадя цялото това място.“ 27 Тогава Авраам продължи: „Ето осмелих се да говоря на Господ аз, който съм прах и пепел. 28 Може би до петдесетте праведници да не достигнат пет – нима заради петте Ти ще унищожиш целия град?“ Господ отговори: „Няма да го унищожа, ако намеря там четиридесет и пет праведници.“ 29 Но Авраам продължаваше да го увещава: „Може би ще се намерят там четиридесет?“ В отговор Той каза: „Няма да направя това дори и заради четиридесет.“ 30 Авраам продължи: „Да не се прогневи Господ за това, което ще кажа – може би ще се намерят там тридесет праведници?“ Той отговори: „Няма да направя това, ако се намерят там тридесет.“ 31 Авраам пак каза: „Ето осмелих се да говоря на Господ – може би ще се намерят там двадесет праведници?“ Той отговори: „Няма да унищожа и заради двадесет праведници.“ 32 Авраам отново каза: „Да не се разгневи Господ за това, което ще кажа още веднъж – може би там ще се намерят десет праведници?“ Той отговори: „Няма да го унищожа и заради десет праведници.“ 33 След като престана да говори с Авраам, Господ си отиде, а Авраам се върна у дома си.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.