Beginning
Живот, използван по мъдър начин
9 (A)Ето към всичко това насочих размислите си, за да проумея, че делата на праведници и на мъдреци са в ръцете на Бога. Човек не знае кое стои пред него: любов или омраза – всичко е възможно. 2 (B)Всичко може да се случи еднакво на всички: една е участта на праведника и на нечестивия, на добрия[a], на чистия и на нечистия, на този, който принася жертви, и на този, който не принася, на добродетелния и на грешния; на този, който полага клетва, и на този, който се бои от клетва. 3 Това е лошото във всичко, което се случва под слънцето: една участ е отредена за всички и сърцето на човека е пълно със злина, безумие обладава техните сърца, докато са живи, а после отиват при мъртвите. 4 Който е между живите, има надежда: защото по-добре е живо куче, отколкото мъртъв лъв. 5 Живите знаят, че ще умрат, а мъртвите нищо не знаят. Няма повече за тях награда, защото паметта за тях е изчезнала. 6 А тяхната любов, омраза и завист – всичко е умряло и нямат вече дял за вечни времена в нищо, което става под слънцето.
7 Иди, яж хляба си с веселие, пий с весело сърце виното си, щом Бог сега е благосклонен към твоите дела. 8 Нека бъдат бели твоите дрехи във всяко време и маслиновото масло на главата ти да не оскъднява. 9 Радвай се на живота с жената, възлюбена от тебе, през всичките дни на суетния си живот, които Бог ти е дал под слънцето – та това е твоят дял в живота, в твоя труд, с който се трудиш под слънцето. 10 Направи всичко, което твоята ръка може да извърши според силите си. Защото в царството на мъртвите, където ще отидеш, няма ни деяние, ни разум, ни знание, ни мъдрост.
11 По-нататък аз видях под слънцето, че не бързоноги печелят надбягването, не герои – битката. Също тъй и мъдреците не получават хляб, разумните – богатство, разсъдливите – благосклонност. На една съдба и случай са подвластни всички те. 12 (C)Защото човек не знае отреденото му време. Както риби се заплитат в пагубна мрежа и както птици налитат на примка, така и човекът се улавя в злочесто време, когато внезапно то го настигне.
13 Аз съзрях под слънцето следното – пример за поука, която е важна за мене: 14 имаше малък град и малко хора в него; силен цар се отправи срещу него и го обсади, и съгради наоколо му могъщи обсадни валове. 15 Но в него се намери човек сиромах, но мъдрец, и той успя да избави града с мъдростта си; но никой не си спомни за този сиромах. 16 Тогава размислих: мъдростта струва повече от силата; макар че мъдростта на сиромаха се презира и не се вслушват в думите му. 17 В словата на мъдрите, изречени спокойно, се вслушват повече, отколкото в крясъка на онзи, който властва сред глупци. 18 Мъдростта е по-добра от военните оръжия, но един единствен грешник може да погуби много блага.
Превратност на всичко земно и вредата от глупостта
10 (D)Мъртви мухи развалят и правят зловонно благовонното масло на онзи, който го вари. Така и малко глупост накърнява достойнството и мъдростта. 2 Разумът на мъдреца избира правия път, а разсъдъкът на глупеца – погрешния. 3 По който и път да ходи глупецът, на него разум не му достига: той се изявява като глупак пред всички.
4 Ако духът на управника се надигне против тебе, остани спокоен, защото кротостта преодолява и големи грешки. 5 Има зло, което аз видях под слънцето – грешки, правени от властник: 6 (E)глупец да се издига на голяма висота, а пък богати да се унизяват. 7 Видях роби на коне, а князе да ходят като роби по земята.
8 (F)Който копае яма, сам ще падне в нея; който руши ограда, него змия ще ухапе.
9 Който кърти камъни, може да бъде ударен от тях; и който сече дърва, може да бъде наранен от тях. 10 Ако някому брадвата се притъпи и не наточи острието ѝ, такъв ще трябва да напряга сили; от полза ще е мъдрост тук да се приложи. 11 Ухапе ли змия, преди да е обаяна, полза от обаятеля вече няма да има.
12 (G)Словата от устата на мъдреци са благодат, а устата на глупеца самия него ще погуби. 13 (H)Началото на словото, изречено от него, е безумие, а свършекът на говора му – празнословие. 14 (I)Също така и много думи глупецът наговаря. Човек не знае що ще бъде и кой ли може да му извести какво ще се случи след него? 15 Усилията на глупеца уморяват и самия него, така че вече той не знае дори пътя за града.
16 (J)Горко ти, земьо, когато имаш невръстен цар, когато твоите князе начеват рано да ядат! 17 Блажена си ти, земьо, щом твоят цар е от благороден род и щом князете ти ядат навреме – за подкрепа, не и за пируване. 18 Таванът се продънва от голяма леност, прокапва къщата при скръстени ръце. 19 Гощавки се правят за наслада и виното весели живота; а всичкото това осигуряват го парите. 20 (K)Не проклинай цар дори в помислите си, нито пък богат – на своето ложе, защото птица по въздуха ще пренесе гласа ти и хвъркато ще извести казаното от тебе.
Плодотворният живот на мъдреца
Дела на милосърдие
11 Хляба си хвърли върху вода – след много дни ти пак ще го намериш. 2 От дела си дай на седем души, даже и на осем, защото не знаеш какво нещастие ще настъпи на земята. 3 Напълнят ли се облаците, изливат дъжд на земята; и ако дърво падне към юг или към север, на мястото, където падне, си остава. 4 Който се взира във вятъра, няма да сее и който гледа към облаците, няма да жъне. 5 (L)Тъй както ти не знаеш откъде идва диханието и как се образуват кости в утробата на бременна, така не знаеш също делата на Бога, Който твори всичко това. 6 Сей семето си сутрин и до вечерта да не почива ръката ти, защото ти не знаеш дали едното или другото зърно ще преуспее, или и двете ще бъдат еднакво добри.
7 Светлината е приятна, наистинаи хубаво е за очите да гледат слънцето. 8 Да, макар човек да преживее много години, нека се весели през всички тях, но нека и за това да се замисли, че дните на тъмата са много. Всичко, което идва, е суета.
Суетата на младостта
9 Весели се в младостта си ти, млади човече, и сърцето ти от радост да прелива през твоите млади години. Ходи по пътищата, дето те води сърцето ти, където те теглят очите ти. Но знай, че за всичкото това Бог ще те призове на съд. 10 Пропъди всяка печал от сърцето си, всичко неприятно отстрани от себе си, защото и младостта, и възрастта на черните коси са суета.
Истинският смисъл на живота е Бог
12 Помни своя Творец в дните на своята младост, преди да дойдат изпълнени с тежки страдания дни, преди да дойдат години, за които ще кажеш: „Те не са ми по сърце“;
2 преди да са помръкнали слънце, светлина, луна и звезди,
преди да се завърнат облаците след дъжда.
3 В деня, когато стражите на дома затреперят
и силните мъже отслабнат;
когато престанат мелничарите да мелят, тъй като са оредели;
когато мрак покрие тези, които гледат през прозорец;
4 когато се затворят пътните врати;
когато стихне звукът на мелниците
и по гласа на птица започне човек да се пробужда,
а дъщерите на песента притихнат;
5 когато човек се бои от височините
и по пътя се страхува;
когато зацъфти бадемът и скакалецът натежи,
и всяко желание заглъхне –
тогава човек отива в своя вечен дом.
Ето оплаквачките кръжат по улиците,
6 преди да се скъса сребърната нишка
и златният светилник да се разбие,
преди да се строши стомната при извора,
и да се разломи колелото над кладенеца.
7 (M)И ще се върне пръстта в земята, както е била,
а духът ще се върне при Бога, Който го е дал.
8 (N)Суета на суетите, тъй каза Еклисиаст –
всичко е суета.
Заключение: Живот в светлината на вечността
9 Не само мъдрец беше Еклисиаст, но и учеше народа на знание. Той вникна във всичко, издири и натрупа много мъдри изрази. 10 Еклисиаст се постара да намери уместни слова, вярно да запише думите на истината. 11 Словата на мъдреца са като остени, като пирони заковани; съставителите им са поставени от един и същ Пастир. 12 А и освен това, сине мой, предпазвай се от писане на много книги, това няма край; а многото учение е изтощение за тялото.
13 (O)Да чуем и завършека на всички тези думи: благоговей пред Бога и спазвай заповедите Му – това е всичко за човека. 14 (P)Защото Бог ще призове на съд всяко дело и всичко тайно – зло или добро.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.