Beginning

Първа реч на Вилдад. Йов е лицемер

8 В отговор Вилдад Савхеец каза: ² „Докога ще говориш така? Думите от устата ти са бурен вятър! ^3 (A)Нима Бог съди несправедливо и Всемогъщият изопачава правдата? ^4 (B)Ако твоите деца са съгрешили против Него, Той ги е и предал на произвола на беззаконието им. ⁵ Но ако търсиш Бога и се молиш на Всемогъщия, ⁶ и ако си чист и правдив, Той още сега ще застане като страж над тебе и по достойнство ще възстанови твоето жилище. ⁷ Ако отначало си притежавал малко, след това ще придобиеш твърде много.

^8 (C)И така, запитай предишните поколения и вникни в това, което техните бащи придобиха; ^9 (D)тъй като ние сме вчерашни и нищо не знаем, нашите дни на земята са само сянка. ¹⁰ Няма ли да те научат, да ти кажат и от сърцето си да изговорят думите: ¹¹ ‘Никне ли папирусна тръстика там, където няма блато? Расте ли камъш без вода? ^12 (E)Той още е свеж и не е за отрязване, а изсъхва преди всяка трева.’ ¹³ Такива са пътищата на всички, които забравят Бога, и надеждата на злодея ще пропадне. ^14 (F)Неговото упование е подкосено и опората му е като мрежа на паяк. ¹⁵ Опре на къщата си и тя рухва; ще се хване за нея и няма да устои. ¹⁶ Пълен със сок е той на слънцето, клоните му се разстилат отвъд градината. ¹⁷ Корените му се вплитат в грамада камъни, между камъните се е укрепил той. ¹⁸ Но когато го изтръгнат от мястото му, то ще се откаже от него: ‘Не съм те виждало!’ ¹⁹ Ето каква е радостта на неговия път в живота! А из пръстта изниква друг нечестив човек.

²⁰ Ето Бог няма да отхвърли безукорен човек и не поддържа ръката на злосторника. ²¹ Твоята уста Той ще запълни отново със смях и устните ти – с радостно възклицание. ^22 (G)Тези, които те ненавиждат, ще потънат в срам, няма да имат шатри нечестивите.“

Божията справедливост. Съзнание за грях

9 В отговор Йов каза: ^2 (H)„Да, вярно е – аз зная, че това е така. Но може ли човек да бъде оправдан пред Бога? ³ Ако пожелае да заспори с Него в съда, няма да може да Му отговори нито на един от хиляда въпроса. ⁴ Той е премъдър по разум и мощен по сила. Кой е дръзнал да се обяви против Него и е останал невредим? ⁵ Той премества планини и те не разбират, че ги преобръща в гнева Си; ⁶ Той разтърсва земята от мястото ѝ, така че нейните стълбове треперят. ^7 (I)Той заповядва на слънцето – и то не изгрява, и Той запечатва звездите. ^8 (J)Той Сам разпростира небесата и ходи по водните висини; ^9 (K)сътворил е съзвездията Мечки, Орион и Плеяди и тайните чертози на Юга; ^10 (L)твори дела велики, непостижими и безброй чудеса. ^11 (M)Ето Той ще мине над мене и аз няма да Го видя; ще отмине и няма да Го съзра. ¹² Ако грабне нещо, кой ще Му забрани? Кой ще Му каже: ‘Какво правиш?’

^13 (N)Бог няма да спре гнева Си; пред Него ще паднат помощниците на Рахав. ¹⁴ И така, как аз да Му отговоря? И да подбирам думи пред Него? ¹⁵ На Него дори и да бях прав, не бих могъл да отговарям, а бих помолил своя Съдия. ¹⁶ Ако бях извикал, Той би ми отговорил! Но не бих повярвал, че се вслушва в гласа ми Този, ¹⁷ Който може в бурен вихър да ме унищожи и е умножил раните ми без моя вина, ^18 (O)не ми дава да си отдъхна, а ме пресища с горчивина. ¹⁹ Ако става дума за сила, ето – Той е могъщ; ако ли пък – за съд, кой ще Го призове? ²⁰ Ако бих се оказал прав, самите ми уста щяха да ме обвинят; ако бих бил невинен, Той щеше да ме признае за виновен. ²¹ Невинен съм; няма да пощадя живота си, опротивя ми този мой живот. ^22 (P)Затова аз говоря едно и също: Той погубва и невинния, и виновния. ²³ Когато Неговият бич поразява внезапно, тогава Той се надсмива над отчаянието на невинните. ²⁴ Земята е отдадена в ръка на нечестиви; очите на нейните съдии Той закрива. Ако това не прави Той, то кой?

²⁵ А моите дни бягат по-бързо от бързоходец – бягат, без да видят щастие, ²⁶ летят като тръстикови ладии, като орел, който се спуска върху плячка. ²⁷ Ако си кажа: ‘Ще забравя оплакването си, ще отмахна мрачния си вид и ще се развеселя’, ²⁸ то страхувам се от всичките си страдания. Зная, че Ти няма да ме оправдаеш. ²⁹ Ако ли съм осъден, защо да се измъчвам напразно? ^30 (Q)Даже и ако се умиех и със снежна вода и с луга да бих очистил ръцете си, ³¹ и тогава Ти би ме потопил в яма с нечистотии, тъй че и дрехите ми да се погнусят от мене. ³² Защото Той не е като мен човек, за да мога да Му отговарям и да отида заедно с Него на съд! ³³ О, ако помежду ни имаше съдник, който би сложил ръката си на нас двамата. ³⁴ Нека Той свали от мене жезъла Си и нека Неговият страх не ме заплашва – ³⁵ тогава аз ще говоря, без да се страхувам от Него, понеже не е такъв случаят с мене.

Бог – Творец и Промислител

10 ^(R)Душата ми се отегчи от моя живот; ще се предам на тъгата си; ще заговоря с горчива мъка в душата. ² Ще кажа на Бога: ‘Не ме обвинявай; покажи защо се бориш с мене? ³ Нима е добре за Тебе да угнетяваш, да отхвърляш делото на ръцете Си, а към замислите на нечестивите благоволяваш? ⁴ Нима Ти имаш плътски очи, нима гледаш, както гледа човек? ⁵ Нима Твоите дни са като дните на човек или Твоите години са като дни на мъж, ⁶ че търсиш вина у мене и търсиш грях у мене, ^7 (S)макар и да знаеш, че не съм вършил нечестие, но няма кой да ме избави от ръката Ти? ^8 (T)Твоите ръце са ме образували и са ме създали изцяло – при все това Ти искаш да ме погубиш? ^9 (U)Спомни си, че Ти си ме изваял от глина, а в праха ли ще ме възвърнеш? ¹⁰ Нали Ти ме изля като мляко и ме сгъсти като сирене, ¹¹ с кожа и мускули ме облече, с кости и жили ме скрепи, ¹² живот и милост ми дарува и Твоята закрила запазва моя дух? ¹³ Ето какво Ти криеше в сърцето Си и аз зная, че то беше в Твоя помисъл: ¹⁴ Ако съгреша, Ти ще забележиш и от моя грях няма да ме очистиш. ¹⁵ Ако съм извършил нечестие, горко ми! Ако съм прав, пак няма да вдигна глава, преситена на унижение. Погледни бедствието ми ¹⁶ – то се увеличава. Ти ме преследваш като лъв и отново явяваш чудеса над мене. ¹⁷ Издигаш против мене нови Свои свидетели; усилваш гнева Си против мене; въвеждаш все нови войски против мене.

^18 (V)Защо Ти от утроба ме извади? Да бях умрял, когато никакво око още не беше ме видяло; ¹⁹ бих бил тогава, както да не ме е имало – от утроба пренесен в гроба. ^20 (W)Дните ми не са ли малко? Престани, отстъпи от мене, за да се ободря малко, ²¹ преди да отида безвъзвратно в земята на тъмата и на смъртната сянка, ²² в тази земя на тъмнина, където е като мрак на смъртна сянка и няма порядък, където тъмнее като в дълбок мрак’.“