Beginning

5 Викай! Има ли кой да ти отговори? И към кого от светите ангели ти ще се обърнеш? ² Гневливостта убива глупав човек, а ревността погубва безразсъден. ³ Видях как глупав човек пуска здраво корен и веднага проклех дома му. ⁴ Децата му са далеч от спасение, ще ги бият при градските врати и няма кой да ги защити. ⁵ Гладният ще изяде жетвата му, даже от тръни той ще я измъкне. Жадните ще погълнат имота му. ⁶ Защото злото излиза не от праха и страданието изниква не от земята. ⁷ Но човек се ражда за мъка, както искрите – за да летят нагоре.

Увещание за обръщане към Бога

⁸ Но аз бих се обърнал към Бога и бих поверил делото си на Бога, ^9 (A)Който твори дела велики и непостижими и безброй чудеса. ¹⁰ Той оросява с дъжд земята и дава от небето вода на полетата, ^11 (B)за да постави унижените нависоко, тъй че опечалените намират спасение. ¹² Той осуетява замислите на коварните, така че ръцете им да не довършат предприетото. ^13 (C)Той улавя мъдруващите със собствената им хитрост и замисълът на хитрите се осуетява: ¹⁴ посред бял ден те се натъкват на тъмнина и по обед ходят пипнешком, както нощем. ¹⁵ Бедния Той спасява от меча на техните уста, както и от ръката на силния. ¹⁶ И затова за слабия има надежда и се затваря устата на злия.

^17 (D)Ето блажен е този човек, когото Бог наставлява, и затова не отхвърляй наказанието на Всемогъщия, ^18 (E)защото Той наранява и Сам превързва; Той поразява и Неговите ръце лекуват. ¹⁹ В шест беди Той ще те спаси и в седмата зло няма да те докосне. ^20 (F)Във време на глад ще те откупи от смъртта и при война ще те избави от меч. ²¹ От бича на езика ще бъдеш предпазен и няма да се уплашиш от опустошение, ако то настъпи. ^22 (G)На опустошение и глад ти ще се надсмееш и от дивите зверове няма да се уплашиш, ^23 (H)защото си се съюзил с полските камъни и дивите зверове са в мир с тебе.

²⁴ Тогава ще разбереш, че шатрата ти е в безопасност, ще огледаш къщата си и ще се окаже, че нищо не липсва. ^25 (I)Ще се увериш, че потомството ти е многобройно и рожбите ти – като трева по земята. ²⁶ В дълбока старост ти ще стигнеш до своя гроб, тъй както житните снопове се подреждат, когато им дойде времето. ²⁷ Ето ние това сме научили: то е вярно. Чуй го и го приеми.

Обвинението срещу него е безпричинно

6 Тогава Йов отговори: ² „О, ако вярно премерят моята печал, ако поставят на везни заедно с нея страданието ми! ³ Това сега би излязло по-тежко от морския пясък! Затова думите ми са налудничави. ^4 (J)Защото стрелите на Всемогъщия стоят забити в мене; духът ми всмуква отровата им; ужасите Божии се опълчиха против мене. ⁵ Реве ли див осел на паша? Мучи ли бик на пълна ясла? ⁶ Яде ли се нещо прясно без сол и има ли вкус безсолно яйце? ⁷ Душата ми не иска да се докосне до тях – те са като противна храна за мене.

⁸ О, ако се сбъдне това, за което аз просих, и ако Бог изпълни очакването ми! ^9 (K)Ах, ако би пожелал Бог да ме погуби, да простре ръката Си и да свърши с мене! ¹⁰ Това би ми било все още утеха и аз бих бил радостен в моето безпощадно страдание, понеже не се отрекох от думите на Светия. ¹¹ Каква е моята сила, за да се надявам на себе си? И какъв ще е краят, за да очаквам дълго? ¹² Силата ми сила ли е? Моето тяло от мед ли е изковано? ¹³ Не съм ли вече безсилен да си помогна и има ли за мене някаква опора?

¹⁴ Към падналия духом трябва да се оказва милост от приятеля му, макар той да е престанал да се бои от Всемогъщия. ¹⁵ Но моите братя са непостоянни като потоци, които бързо се оттичат, ¹⁶ и са размътени от лед, и в които се топи сняг. ¹⁷ В знойно време те намаляват, а във време на жега изчезват от местата си. ¹⁸ Към тях керваните отклоняват посоката на пътищата си, но навлизат в пустинята и се изгубват; ¹⁹ поглеждат към тях темайските кервани, надяват им се савейските пътници. ²⁰ Но остават излъгани в своята надежда: отиват там и се червят от срам. ²¹ Такива сте и вие сега за мене: видяхте бедата и се уплашихте. ²² Нима казах: ‘Донесете ми’? Или: ‘Подарете ми от вашето богатство’? ²³ Или: ‘Спасете ме от ръката на врага’? Или: ‘Изкупете ме от ръката на мъчителите’?

²⁴ Поучете ме и аз ще млъкна, пояснете ми в какво съм неволно съгрешил. ²⁵ Колко силни са искрените думи, но вашите доводи какво доказват? ²⁶ Вие измисляте думи за изобличение, но на вятър хвърляте думите си. ²⁷ Хвърляте жребий за сирака и сте готови да продадете своя приятел.

²⁸ А сега благоволете да ме погледнете: ще започна ли да ви лъжа право в лицето? ²⁹ Размислете – да не се дойде до несправедливост? Размислете – моето право е още у мене. ³⁰ Има ли в езика ми неправда? Нима небцето ми не разбира това, което е гибелно?

7 ^(L)Нали човек на земята е като воин на служба и дните му не са ли като дни на наемник? ² Той е като роб, който жадува за сянка, и като надничар, който очаква надницата си. ³ Така и аз получих за притежание месеци на разочарование и горестни нощи ми са отброени. ⁴ Когато лягам казвам: ‘Кога ще настъпи ден?’ А нощта се провлича и аз се мятам на земята, докато ми омръзне, до зори. ⁵ Тялото ми е покрито с червеи и със замърсени струпеи; кожата ми се пука и гноясва.

Стонът на Йов към Бога

⁶ Дните ми летят по-бързо от совалка и чезнат без надежда. ⁷ Спомни си, че животът ми е само едно подухване, че окото ми никога няма да види добро. ⁸ Повече няма да види окото на този, който ме гледа; обърнеш очите си към мен – а мен ме няма. ^9 (M)Както се разпилява облакът и изчезва, тъй слизащият в преизподнята няма да възлезе пак, ¹⁰ няма вече да се върне в своя дом, повече няма да го види своето място на живот.

¹¹ Затова аз няма да въздържам устата си, ще говоря в угнетението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си. ¹² Нима съм море или морско чудовище, че Ти си поставил стража над мене? ¹³ Когато си казвам: ‘Моята постелка ще ме утеши, моето легло ще ме облекчи в страданието ми’, ¹⁴ Ти ме плашиш със сънища и с видения ме ужасяваш. ^15 (N)Тогава душата ми предпочита да се прекрати дишането, предпочита смърт, отколкото страданието ми. ^16 (O)Опротивя ми животът. Нали вечно няма да живея! Остави ме на мира, защото дните ми отминават като духване. ¹⁷ Какво е човек, че толкова много го възвеличаваш и обръщаш вниманието Си към него? ¹⁸ Проверяваш го всяка сутрин, изпитваш го всеки миг? ¹⁹ Кога ще свалиш от мен поглед, кога ще ме оставиш, че да мога спокойно да преглътна слюнката си? ²⁰ Дори да съм съгрешил, какво мога да направя на Тебе, Който пазиш човека? Защо си ме поставил за Свой прицел, тъй че дотегнах и на самия себе си? ²¹ Изобщо не би ли могло да ми простиш греха и да снемеш от мене прегрешението ми? Защото ето ако сега аз лежа в праха, утре ще ме потърсиш, а няма да ме има.“