Beginning

Двата звяра

13 Тогава видях от морето да се издига звяр, който имаше десет рога и седем глави. На всеки рог имаше диадема, а на главите му бяха написани богохулни имена. ² Звярът, който видях, приличаше на леопард, но лапите му бяха като на мечка, а устата му — като на лъв. Змеят даде на звяра силата си, престола си и голяма власт. ³ Една от главите на звяра изглеждаше като смъртноранена, но смъртоносната рана заздравя и цялата земя се смая и тръгна след звяра. ⁴ Всички се покланяха на змея, защото беше дал власт на звяра. Покланяха се и на звяра и казваха: „Кой е като звяра? Кой може да излезе насреща му?“

⁵ На звяра беше позволено да изрича горди думи и богохулства и да упражнява властта си четиридесет и два месеца. ⁶ И той отвори устата си за хули против Бога, оскърбяваше името му, обиталището му и онези, които живеят в небето. ⁷ Разрешено му бе да воюва против Божиите святи хора и да ги победи; дадена му бе власт над всяко племе, раса, език и народ. ⁸ Всички земни жители ще му се поклонят — всички от началото на света, чиито имена не са записани в книгата на живота. А това е книгата на Агнето, принесено в жертва.

⁹ Който може да чува, да слуша:

Това означава, че Божиите святи хора трябва търпеливо да понасят и да имат вяра.

¹¹ Тогава видях друг звяр, издигащ се от земята. Той имаше два рога като на агне, но говореше като змей. ¹² Този звяр стоеше пред първия звяр и имаше същата власт и я използваше така, че да накара земята и нейните жители да се поклонят на първия звяр — онзи, чиято смъртоносна рана беше заздравяла. ¹³ Вторият звяр извърши велики знамения и дори можа да свали от небето огън на земята пред очите на хората. ¹⁴ С тези знамения, които му бе позволено да върши в присъствието на първия звяр, той измами жителите на земята. Убеди ги да направят идол по образа на първия звяр — онзи, който бе ранен с меч и въпреки това оживя. ¹⁵ И понеже му беше дадена власт, вторият звяр вдъхна живот на образа на първия звяр. Идолът можеше не само да говори, но и да заповядва да бъдат убивани всички, които не са се поклонили на образа му. ¹⁶ Вторият звяр накара всички хора — ниско и високопоставени, богати и бедни, свободни и роби — да бъдат белязани на дясната си ръка или на челото си, ¹⁷ така че никой да не може нито да купува, нито да продава, ако няма този белег, който е името на звяра или числото, съответстващо на името му.

¹⁸ Който е умен, може да открие значението на числото на звяра. За това е нужна мъдрост, защото то съответства на името на човек. Числото му е 666.

Песента на откупените

14 Тогава погледнах и видях пред себе си Агнето, застанало на планината Сион.^[a] С него бяха сто четиридесет и четири хиляди души, на чиито чела беше написано името му и името на неговия Баща. ² И от небето чух глас като тътен от прииждаща вода, като силен гръм. Гласът, който чух, звучеше като арфисти, свирещи на арфите си. ³ Те пееха нова песен пред престола, четирите живи същества и старейшините. Никой друг освен тези сто четиридесет и четири хиляди души, откупени от света, не можеше да научи тази песен. ⁴ Това са хората, които не се омърсиха с жени и останаха чисти.^[b] Те следват Агнето навсякъде и бяха откупени измежду останалите хора. Те са първата част от жътвата, отделена за Бога и Агнето. ⁵ Техните усти не произнесоха нито една лъжа. Те са неопетнени.

Трите ангела

⁶ Тогава високо в небето видях да лети друг ангел. Той имаше вечно благовестие, за да го проповядва на жителите на земята — на всеки народ, племе, език и раса. ⁷ Ангелът каза високо: „Страхувайте се от Бога и го прославяйте, защото настъпи часът на неговия съд. Поклонете се на Този, който сътвори небето, земята, морето и водните извори.“

⁸ След него се появи втори ангел и каза: „Падна! Падна великата Вавилон, която накара всички народи да пият виното на нейното блудство, което предизвиква Божия гняв!“

⁹ Последва ги друг, трети ангел, който каза високо: „Който се покланя на звяра и на неговия идол и бъде белязан със знака му на челото си или на ръката си, ¹⁰ също ще пие от виното на Божия гняв, приготвено неразредено в чашата на неговата ярост, и с горяща сяра ще бъде измъчван пред святите ангели и пред Агнето. ¹¹ Димът от мъченията на тези хора ще се издига за вечни векове. Ден и нощ няма да има покой за онези, които се покланят на звяра и идола му и които са белязани с името му. ¹² Това означава, че Божиите святи хора трябва търпеливо да понасят, трябва да изпълняват заповедите на Бога и да пазят вярата си в Исус.“

¹³ Тогава чух глас от небето, който каза: „Запиши! Отсега нататък благословени ще са хората, които бяха в Господа, когато умряха“.

„Да — казва Духът, — така е. Сега те могат да отпочинат от тежкия си труд, защото делата им ще ги следват.“

Земната жътва

¹⁴ Тогава погледнах и видях пред себе си бял облак, а на облака седеше един, който приличаше на Човешки Син,^[c] със златен венец на главата и остър сърп в ръката. ¹⁵ След това от храма излезе друг ангел и извика високо към Този, който седеше на облака: „Хващай сърпа и жъни! Дойде времето за жътва — плодът на земята е узрял.“ ¹⁶ Седящият на облака размаха сърпа си над земята и реколтата беше ожъната.

¹⁷ После от храма в небето излезе още един ангел с остър сърп в ръката. ¹⁸ След това от олтара излезе друг, който имаше власт над огъня, и високо извика към онзи с острия сърп: „Хващай острия си сърп и обери гроздето от лозата на земята, защото гроздовете й са зрели“. ¹⁹ Ангелът размаха сърпа си над земята, обра гроздето й и го хвърли в големия лин^[d] на Божия гняв. ²⁰ Гроздето беше стъпкано в лина извън града. От лина потече кръв, достигна до юздите на конете и заля всичко в радиус от около триста километра.

Ангелите с последните напасти

15 Тогава в небето видях друго знамение. То беше голямо и удивително: седем ангела носеха седемте напасти, последните, с които свършва Божият гняв.

² След това видях нещо, което приличаше на стъклено море, примесено с огън. До него стояха всички, които бяха победили звяра, идола му и числото на името му. Те държаха арфите, които Бог им бе дал, ³ и пееха песента на Божия слуга Моисей и песента на Агнето:

⁵ След това погледнах и видях как небесният храм (шатрата на свидетелството^[e]) се отвори. ⁶ Седемте ангела, които носеха седемте напасти, излязоха оттам, облечени в чист и искрящ фин лен, със златни пояси около гърдите. ⁷ Едно от четирите живи същества подаде на седемте ангела седем златни чаши, пълни с гнева на Бога, който живее за вечни векове. ⁸ Храмът се изпълни с дима от Божията слава и сила. Никой не можеше да влезе в него, преди да се изпълнят седемте напасти, носени от седемте ангела.

Купите, пълни с Божия гняв

16 Тогава от храма чух силен глас, който каза на седемте ангела: „Вървете и излейте върху земята седемте купи с Божия гняв.“

² Излезе първият ангел и изля върху земята своята купа. Тогава всички, които имаха белега на звяра и които се покланяха на неговия идол, се покриха с ужасни, болезнени рани.

³ Вторият ангел изля купата си в морето и то се превърна в кръв, подобна на кръвта на мъртвец, и всичко живо в морето измря.

⁴ Третият ангел изля купата си върху реките и водните извори и те се превърнаха в кръв. ⁵ И чух ангелът на водите да казва:

⁷ Тогава чух олтарът да казва:

⁸ Четвъртият ангел изля купата си върху слънцето. Разреши се на слънцето да изгаря хората с огън ⁹ и то ги изгори със силна жега. Хората похулиха името на Бога, който имаше власт над тези напасти, но отказаха да се покаят и не му отдадоха слава.

¹⁰ Петият ангел изля купата си върху престола на звяра и неговото царство потъна в мрак. Хората си прехапаха езиците от болка, ¹¹ похулиха Бога на небето заради болките и раните си, но отказаха да се покаят и отвърнат от делата си.

¹² Шестият ангел изля купата си върху великата река Ефрат. Водите й пресъхнаха, за да се подготви пътя на царете, които трябваше да дойдат от изток. ¹³ Тогава видях три зли духа, приличащи на жаби. Те излязоха от устата на змея, от устата на звяра и от устата на лъжепророка. ¹⁴ Те са демонски духове и имат власт да вършат знамения. Те отидоха при царете на целия свят, за да ги съберат за битката във великия Ден на Всемогъщия Бог.

¹⁵ „Чуйте! Ще дойда неочаквано, както идва крадец. Благословен е онзи, който е нащрек и пази дрехите си, за да не ходи гол и да не гледат хората онова, което се срамува да покаже пред другите.“

¹⁶ Злите духове събраха царете на мястото, наречено на еврейски Армагедон.

¹⁷ Седмият ангел изля купата си върху въздуха и откъм престола в храма се чу силен глас, който каза: „Свърши се!“ ¹⁸ И се засвятка, затрещя и загърмя. Земята силно се разтресе. Това беше най-страшното земетресение от появата на човека на земята. ¹⁹ Великият град се разцепи на три, а градовете на езичниците се срутиха. Бог не забрави да накаже и великата Вавилон и й даде чашата с виното на своя яростен гняв. ²⁰ Всички острови изчезнаха и вече нямаше планини. ²¹ Огромни камъни, всеки тежък по един талант, се изсипаха като градушка от небето върху хората. Те похулиха Бога заради напастта с градушката, която беше жестока.