Beginning

9 Петият ангел наду тръбата си и видях една звезда да пада от небето на земята — на нея бе даден ключът от ямата, водеща към бездната.^{[a] 2} Тя отключи ямата, водеща към бездната и оттам излезе дим като от огромна пещ. Слънцето и въздухът потъмняха от този дим. ³ Тогава от дима наизлязоха скакалци върху земята, на които беше дадена сила като тази на земните скорпиони. ⁴ Казаха им да не причиняват вреда нито на тревата по земята, нито на някое от растенията, нито на някое от дърветата, а само на хората, които нямат Божия печат на челата си. ⁵ На тях им бе дадена сила не да убиват хората, а само да ги мъчат пет месеца и те да страдат така, както страда човек, ужилен от скорпион. ⁶ През онези дни хората ще търсят смъртта, но няма да я намерят; ще копнеят да умрат, но смъртта ще им се изплъзва.

⁷ Скакалците приличаха на готови за битка коне. На главите си носеха нещо подобно на златни венци, а лицата им бяха като на хора. ⁸ Косите им бяха като женски коси, а зъбите им — като на лъвове. ⁹ Гърдите им бяха като железни брони, а шумът от крилете им — като грохот от многобройни, препускащи в бой коне и колесници. ¹⁰ Скакалците имаха опашки с жило като на скорпиони. В тези опашки беше силата им да нараняват хората пет месеца. ¹¹ Скакалците имаха цар, който беше ангелът на бездната. Неговото име на еврейски е Авадон,^[b] а на гръцки — Аполион.^[c]

¹² Първото горко премина, но ето, след него идват още две.

¹³ Шестият ангел наду тръбата си и чух глас, идващ откъм четирите рога на златния олтар пред Бога. ¹⁴ Гласът каза на шестия ангел с тръбата: „Освободи четирите ангела, които са вързани край голямата река Ефрат.“ ¹⁵ И тогава бяха освободени четирите ангела, които бяха подготвяни точно за този час, ден, месец и година. Те бяха освободени, за да убият една трета от човечеството. ¹⁶ Чух колко конника има в тяхната войска. Броят им бе двеста милиона.

¹⁷ Във видението ми конете и техните ездачи ми изглеждаха така: бяха облечени в брони червени като огън, сини като хиацинт и жълти като сяра. Главите на конете бяха като лъвски, а от устите им излизаше огън, дим и сяра. ¹⁸ Една трета от хората на земята бяха избити от тези три напасти — огъня, дима и сярата, които излизаха от устите им. ¹⁹ Силата на конете беше в устите и в опашките им. Опашките им приличаха на змии и имаха глави, с които хапеха и нараняваха хората.

²⁰ Останалите хора по земята, които не бяха убити от тези напасти, въпреки всичко не се покаяха и не се отвърнаха от стореното от ръцете им. Те продължиха да се покланят на демони и идоли, направени от злато, сребро, бронз, камък и дърво, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да вървят. ²¹ Те не се покаяха и не се отвърнаха нито от убийствата си, нито от магиите си, нито от сексуалните си грехове, нито от кражбите си.

Ангелът и малкият свитък

10 После видях да слиза от небето един друг силен ангел, който беше обвит в облак. Той имаше дъга около главата си, лице като слънце и крака като огнени стълбове. ² В ръката си държеше малък разгърнат свитък. С десния си крак стъпи върху морето, а с левия — върху земята ³ и извика силно като рев на лъв. След като извика, гласовете на седемте гръмотевици проговориха ⁴ и веднага щом седемте гръмотевици бяха говорили, аз се приготвих да пиша, но чух глас от небето: „Не записвай това, което казаха седемте гръмотевици! Запази го в тайна!“

⁵ Тогава ангелът, когото видях да стои върху морето и земята, вдигна дясната си ръка към небето ⁶ и се закле в Онзи, който живее за вечни векове, който сътвори небето и всичко в него, земята и всичко в нея, морето и всичко в него. Ангелът каза: „Повече отлагане няма да има. ⁷ Но когато дойде време да се чуе седмият ангел, когато той се готви да надуе тръбата си, ще се изпълни тайният план на Бога, както Бог го възвести на своите слуги — пророците.“

⁸ Тогава отново чух същия глас, който идваше от небето. Той ми каза: „Иди и вземи разтворения свитък в ръката на ангела, който стои върху морето и земята.“

⁹ И така, аз отидох при ангела и го помолих да ми даде малкия свитък. Той ми каза: „Вземи го и го изяж — на стомаха ще ти загорчи, но в устата ти ще бъде сладък като мед.“ ¹⁰ Взех малкия свитък от ръката на ангела и го изядох. В устата ми беше сладък като мед, но когато го изядох, на стомаха ми загорча. ¹¹ Тогава той ми каза: „Отново трябва да пророкуваш за много народи, раси, езици и царе.“

Двамата свидетели

11 Тогава ми дадоха пръчка за мерене — една тръстика — и ми казаха: „Иди и измери Божия храм и олтара и преброй онези, които се покланят там. ² Но подмини външния двор и не го измервай, защото е даден на езичниците. Четиридесет и два месеца те ще тъпчат святия град. ³ И аз ще дам власт на моите двама свидетели, които ще пророкуват в продължение на хиляда двеста и шестдесет дни и ще бъдат облечени във власеници.^[d]“

⁴ Тези свидетели са двете маслинови дръвчета и двата свещника, които стоят пред Господа на земята. ⁵ Ако някой се опита да ги нарани, от техните усти ще излезе огън, който ще погълне враговете им. И така ще умре всеки, който поиска да им навреди. ⁶ Тези свидетели имат силата да заключат небето, за да не падне и капка дъжд през дните, когато пророкуват. Те също имат сила да превърнат водите в кръв и могат да поразят земята с всякакви напасти, когато си пожелаят.

⁷ Щом свършат мисията си, звярът, който излиза от бездната, ще воюва против тях. Той ще ги победи и ще ги убие. ⁸ Труповете на двамата свидетели ще останат да лежат на улицата на големия град, наречен символично Содом и Египет — градът, където техният Господ беше разпънат на кръст. ⁹ Три дни и половина хора от всяка раса, племе, език и народност ще гледат труповете им, но няма да разрешат да ги погребат. ¹⁰ Жителите на земята ще злорадстват над телата им, ще празнуват и ще си изпращат подаръци, защото тези двама пророци бяха измъчвали земните жители.

¹¹ Но след тези три дни и половина Бог отново им вдъхна живот. Те се изправиха на крака и ужас обзе онези, които ги видяха. ¹² Тогава двамата пророци чуха силен глас от небето, който им каза: „Елате тук горе!“ И те се издигнаха към небето в облак пред очите на враговете си.

¹³ Точно в този момент земята силно се разтресе и една десета от града се срути. Седем хиляди души бяха убити при земетресението, а останалите много се изплашиха и отдадоха слава на Бога на небето.

¹⁴ Премина второто горко, но скоро идва третото.

Седмата тръба

¹⁵ И седмият ангел наду тръбата си и тогава в небето се разнесоха силни гласове:

¹⁶ Двадесет и четиримата старейшини, които седяха на престолите си пред Бога, паднаха по очи и се поклониха на Бога, ¹⁷ като казаха:

¹⁹ Тогава Божият храм в небето се разтвори и вътре в храма му се видя кивотът с неговия завет.^[e] И се явиха светкавици, тътен и гръмотевици, стана земетресение и заваля силна градушка.

Жената и змеят

12 И тогава в небето се яви велико знамение — жена, облечена със слънцето, стъпила върху луната, и с корона от дванадесет звезди на главата си. ² Тя беше бременна и викаше от болки, защото започваше да ражда.

³ След това в небето се яви и друго знамение — огромен червен змей със седем глави, десет рога и седем диадеми — по една на всяка от главите му. ⁴ Опашката му повлече една трета от звездите на небето и ги хвърли на земята. Змеят застана пред жената, която щеше да ражда, защото искаше да изяде детето й веднага щом се роди. ⁵ Тя роди момче, син, определен да управлява всички народи с железен жезъл. Детето й обаче беше грабнато и отнесено при Бога и неговия престол. ⁶ Жената избяга в пустинята, където Бог й беше приготвил място, за да може там да се грижат за нея хиляда двеста и шестдесет дни.

⁷ Тогава в небето избухна война: Михаил^[f] и ангелите му се сражаваха срещу змея, а змеят се сражаваше срещу него заедно със своите ангели. ⁸ Но не беше достатъчно силен и той и ангелите му загубиха мястото си в небето. ⁹ Големият змей — тази древна змия, наричана дявол и Сатана, която заблуждава целия свят — беше свален от небето. Изхвърлиха го на земята заедно с ангелите му.

¹⁰ Тогава чух силен глас в небето:

¹³ Когато змеят видя, че е изхвърлен на земята, започна да гони жената, родила момчето. ¹⁴ Но жената получи двете крила на огромния орел, за да може да прелети в пустинята до мястото, където да се грижат за нея три години и половина и да бъде далеч от змията. ¹⁵ Тогава змията изля от устата си вода като река след жената, за да я помете и удави. ¹⁶ Но земята помогна на жената, като разтвори устата си и погълна реката, която змеят бе излял от устата си. ¹⁷ Тогава змеят страшно се разгневи на жената и тръгна да воюва с останалите й потомци — онези, които спазват заповедите на Бога и се държат за истината, която Исус разкри.

¹⁸ Змеят застана на морския бряг.