Beginning

1 От Павел, слуга на Бога и апостол на Исус Христос, изпратен да укрепва вярата на избраните от Бога хора, да им помага напълно да познаят истината, която води към посвещение на Бога, ² и да им даде надеждата за вечен живот. Бог, който не лъже, им обеща този живот преди началото на времето, ³ а когато настъпи определеният момент, той разкри своето послание чрез проповядването, което ми бе поверено според заповедта на Бога, нашия Спасител.

⁴ До Тит, мой истински син във вярата, която споделяме.

Благодат и мир на теб от Бог Отец и от Христос Исус, нашия Спасител.

Делото на Тит в Крит

⁵ Причината, поради която те оставих в Крит, беше да приведеш в ред онова, което остана недовършено, и да назначиш презвитери във всеки град, както ти бях поръчал. ⁶ Презвитерът трябва да бъде безукорен, да има само една съпруга и децата му да са вярващи, а не разпуснати или непокорни. ⁷ Защото епископът, като човек, който отговаря за Божието дело, трябва да бъде безукорен, да не бъде неотстъпчив и избухлив, да не е пристрастен към пиенето и да не обича да се бие, да не се стреми да забогатее по нечестен начин. ⁸ Трябва да е гостоприемен, да обича доброто, да е благоразумен, да живее праведно, да бъде свят и да умее да се владее. ⁹ Трябва да се държи твърдо за истинското учение, което получихме, за да може чрез правилното учение да насърчава хората и оборва онези, които се противопоставят.

¹⁰ Това е важно, защото има много непокорни хора, които говорят празни приказки и заблуждават останалите. Говоря най-вече за юдеите християни.^{[a] 11} Те трябва да бъдат накарани да замълчат, защото срутват цели домове, като поучават каквото не трябва, за да печелят пари по нечестен начин. ¹² Дори един от техните собствени пророци е казал:

¹³ Тези думи са верни. Затова трябва да ги мъмриш строго, за да бъдат силни в своята вяра ¹⁴ и да не обръщат повече внимание на юдейските митове и заповедите на хора, които са обърнали гръб на истината.

¹⁵ За чистите всичко е чисто, но за омърсените с грях, които не вярват, няма нищо чисто, защото умът и съвестта им са омърсени. ¹⁶ Те твърдят, че познават Бога, но с делата си се отричат от него. Те са противни, непокорни и неспособни за никакви добри дела.

Правилното учение

2 Но ти винаги говори онова, което е в съгласие с правилното учение. ² Учи по-възрастните мъже да бъдат трезвомислещи, почтени, благоразумни, да се държат за истинската вяра, любов и търпение.

³ Учи също по-възрастните жени да живеят почтено, да не клеветят, да не бъдат роби на виното, да учат на добро, ⁴ за да могат да съветват младите жени да обичат мъжете и децата си, ⁵ да бъдат благоразумни и чисти, да се грижат за домовете си, да са добри и да се покоряват на мъжете си, за да не може никой да хули Божието послание.

⁶ Така също насърчавай по-младите мъже да са благоразумни. ⁷ Във всичко бъди пример за добри дела, достойни за подражание. Когато поучаваш, бъди искрен и сериозен. ⁸ Използвай правилни думи, които не могат да бъдат критикувани, за да се засрамят онези, които са против теб, тъй като няма какво лошо да кажат за нас.

⁹ Учи робите да се подчиняват на господарите си във всичко, да вършат онова, от което те са доволни, да не им противоречат, ¹⁰ да не крадат от тях, а да им засвидетелстват пълна вярност, за да покажат с поведението си, че учението на Бога, нашия Спасител, е добро.

¹¹ Защото Божията благодат, която носи спасение за всички хора, се откри. ¹² Тя ни учи да се откажем от неблагочестивия начин на живот и светските желания и да живеем в този свят мъдро и праведно, за да покажем, че служим на Бога. ¹³ Така трябва да живеем, докато чакаме благословената надежда, която е славата на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос.^{[b] 14} Той се пожертва за нас, за да ни избави от всички злини и да пречисти за себе си народ, който ще принадлежи единствено на него, народ, който ще гори от желание да върши добри дела.

¹⁵ Продължавай да говориш, да насърчаваш и да порицаваш за тези неща. Върши го с пълна увереност и власт и нека никой не гледа на теб отвисоко.

Правилният начин на живот

3 Не преставай да напомняш на хората да са покорни на управници и власти, да им се подчиняват, да са готови да извършат всякакво добро дело, ² да не хулят никого, да са тихи и търпеливи и да се отнасят тактично към всички.

³ Някога ние също бяхме глупави, непокорни и заблудени. Бяхме роби на всякакви страсти и удоволствия, живеехме в омраза и завист, другите ни ненавиждаха и ние се мразехме един друг.

⁸ Това, което казвам, е вярно и аз искам да затвърждаваш тези неща в хората, като поучаваш настойчиво, така че онези, които са повярвали в Бога, да си поставят за цел да вършат добри дела. Тези неща са добри и полезни за хората.

⁹ Но избягвай глупави спорове, разговори за родословия, кавги и разпри относно закона, защото те са безполезни и безсмислени. ¹⁰ След като веднъж или два пъти си предупредил човека, който предизвиква спорове, и той не те послуша, нямай нищо общо с него, ¹¹ защото знаеш, че такъв човек се е отклонил от правия път и съгрешава. Той сам се е осъдил.

Последни наставления и поздрави

¹² Когато изпратя при теб Артема или Тихик, направи всичко възможно да дойдеш при мен в Никополис, защото реших там да прекарам зимата. ¹³ Направи всичко възможно да помогнеш на Зина прависта и Аполос с това, от което се нуждаят за пътуването си, за да не им липсва нищо. ¹⁴ Нашите хора трябва да се научат да си поставят за цел да вършат добри дела, за да посрещат неотложните материални нужди, и така няма да водят безплоден живот.

¹⁵ Всички, които са с мен, те поздравяват. Поздрави онези, които ни обичат във вярата.

Божията благодат да бъде с всички вас.

¹ От Павел, затворник, защото служа на Христос Исус, и от брат Тимотей.

До Филимон, наш скъп приятел, заедно с когото работим, ² а също и до сестра Апфия, до нашия съратник Архип и до църквата, която се събира в твоя дом.

³ Благодат и мир на вас от Бога, нашия Баща, и от Господ Исус Христос.

Любовта и вярата на Филимон

⁴ Винаги благодаря на моя Бог, когато те споменавам в молитвите си, ⁵ защото чувам за твоята вяра в Господ Исус и за любовта ти към всички Божии хора. ⁶ Моля се вярата, която споделяш с нас, да въздейства така, че те да видят всичкото добро, което имаме в Христос. ⁷ Твоята любов, братко, много ме радва и утешава, защото тя ободрява сърцата на Божиите хора.

Приеми Онисим като брат

⁸ Бих искал да те помоля, Филимоне, за една услуга, макар че — нека бъда напълно откровен с теб — като твой брат в Христос мога да ти заповядам да изпълниш това като свой дълг. ⁹ Но все пак, от любов, предпочитам да се обърна с молба към теб. Аз, Павел, вече остарял човек, сега съм затворник, защото служа на Христос Исус. ¹⁰ Моля те относно Онисим, който тук в затвора стана мой син. ¹¹ По-рано той беше безполезен за теб, но сега наистина е полезен^[a] и на теб, и на мен.

¹² Изпращам го обратно при теб и за мен това е все едно да откъсна част от сърцето си. ¹³ Бих искал да го задържа при себе си, за да ми помага вместо теб, докато съм в затвора заради Благата вест. ¹⁴ Но без твоето съгласие не искам да правя нищо, за да не вършиш добрина по принуда, а по желание. ¹⁵ Може би той ти бе отнет за известно време с цел да може да се върне при теб завинаги, ¹⁶ но вече не просто като роб, а повече от роб — като брат. Той ми е много скъп и вярвам, че ще стане още по-скъп на теб — и като човек, и като брат в Господа.

¹⁷ Така че, ако ме смяташ за приятел, приеми го по същия начин, както би приел мен. ¹⁸ И ако те е онеправдал в нещо или ти дължи нещо, пиши го на моя сметка. ¹⁹ Аз, Павел, със собствената си ръка пиша: „Ще се разплатя с теб“. А да не говорим за това, че ти ми дължиш и собствения си живот. ²⁰ Да, братко, бих искал да си ми полезен в Господа. Ободри сърцето ми в Христос. ²¹ Пиша ти това писмо, защото съм убеден, че ще отговориш на молбата ми и дори ще направиш повече, отколкото моля.

²² Освен това приготви стая за мен. Надявам се да бъда освободен благодарение на молитвите ви и да ви посетя.

Последни поздрави

²³ Поздравява те Епафрас, затворник заедно с мен, защото служи на Христос Исус, ²⁴ а също и Марк, Аристарх, Димас и Лука, заедно с които работя.

²⁵ Благодатта на Господ Исус Христос да бъде с вас.