Beginning

9 Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не съм ли видял Исус, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа? ² Дори и да не съм апостол за другите, за вас съм апостол, защото вие сте печатът, който доказва моето апостолство в Господа.

³ На тези, които ме разпитват, казвам в своя защита така: ⁴ Нямам ли право да ям и да пия? ⁵ Нямам ли право да се оженя за вярваща жена както другите апостоли и Господните братя, и Кифа^[a]? ⁶ И нима само аз и Варнава трябва да работим за прехраната си? ⁷ Кой служи войник на свои разноски? Кой сади лозе и не яде плодовете му? И кой се грижи за стадо и не пие млякото му?

⁸ Не казвам всичко това само от човешка гледна точка. Нима и законът не казва същото? ⁹ Защото в закона на Моисей е писано: „Не връзвай устата на вол, който вършее.“^(A) Но нима за воловете се грижи Бог? ¹⁰ Не казва ли това за нас? Да, за нас е написано това, защото този, който оре, трябва да оре с надежда и този, който вършее — с очакване да получи своя дял от реколтата. ¹¹ А нима е твърде много ние, които посяхме у вас зърното на духовното, да искаме да пожънем от вас материални блага? ¹² Ако други имат правото да вземат неща от вас, нямаме ли ние повече основания от тях? Но ние не сме се възползвали от това свое право и понасяме всичко, за да не поставяме пречки по пътя на Благата вест за Христос. ¹³ Не знаете ли, че онези, които работят в храма, получават храната си от храма и онези, които служат редовно при олтара, си делят помежду си това, което е принесено в дар? ¹⁴ Така и Господ заповяда онези, които изявяват Благата вест, да получават прехраната си от това.

¹⁵ Но аз не съм се възползвал от никое от тези свои права. И написах това не за да се приложи в моя случай, защото по-скоро ще умра, отколкото да позволя на някого да ми отнеме правото да се гордея. ¹⁶ Защото нямам причина да се гордея с това, че проповядвам Благата вест, понеже това е мое задължение и горко ми, ако не го изпълнявах! ¹⁷ Ако правя това по свой избор, заслужавам награда, но ако ми е поверена тази задача и правя това не по свой избор, ¹⁸ каква е наградата ми тогава? Тя е в това, че мога да проповядвам Благата вест безплатно и да не се възползвам от правата, които ми дава проповядването на Благата вест.

¹⁹ Защото, въпреки че съм свободен от всички, аз станах роб на всички, за да мога да спечеля повечето от тях. ²⁰ За юдеите станах като юдеин, за да мога да ги спечеля. За онези, които са подчинени на закона, станах като човек, който е подчинен на закона (въпреки че аз самият не съм подчинен на закона), за да мога да ги спечеля. ²¹ За онези, които не са подчинени на закона, станах като човек, който не е подчинен на закона (въпреки че аз не съм без Божий закон — подчинен съм на Христовия закон), за да мога да ги спечеля. ²² Станах слаб за слабите, за да ги спечеля. Станах всичко за всички, за да мога по всякакъв начин да спася част от тях. ²³ Правя всички тези неща заради Благата вест, за да мога да споделя благословенията й.

²⁴ Нима не знаете, че всички състезатели на стадиона бягат, но само един получава наградата? Бягайте така, че вие да я спечелите! ²⁵ Всеки участник в едно състезание упражнява самоконтрол във всичко, за да бъде увенчан с тленен лавров венец, а ние се състезаваме, за да спечелим венец, който трае вечно. ²⁶ Ето така бягам аз — като човек, който има цел, и така се боксирам — като човек, който не нанася удари във въздуха. ²⁷ Изтощавам и подчинявам тялото си, за да не стане така, че проповядвайки на други, аз самият да бъда отхвърлен от Бога.

Не бъдете като юдеите

10 Братя и сестри, искам да знаете, че всичките ни предци бяха под облака^[b] и всички пресякоха морето. ² Всички те бяха кръстени в облака и в морето като последователи на Моисей. ³ Всички ядоха една и съща духовна храна ⁴ и всички пиха едно и също духовно питие, защото пиеха от духовния камък, който ги съпровождаше, и този камък беше Христос. ⁵ Но повечето бяха погубени в пустинята, защото Бог им се разгневи.

⁶ Всичко това се случи като пример за нас, така че да не бъдем хора, които желаят да вършат зло като тях. ⁷ Не бъдете идолопоклонници като някои от тях. Както казва Писанието: „Хората седнаха да ядат и да пият и станаха да играят.“^{(B) 8} И нека не вършим сексуални грехове като някои от тях, което беше причина двадесет и три хиляди да умрат само за един ден! ⁹ И нека не изпитваме Христос^[c] като някои от тях, поради което загинаха от змиите. ¹⁰ И не се оплаквайте като някои от тях, поради което бяха погубени от ангела на смъртта.

¹¹ Тези неща се случиха с тях като пример и бяха записани, за да предупредят нас, които живеем във време, когато светът е към своя край. ¹² Ето защо този, който мисли, че стои здраво, трябва да внимава, за да не падне. ¹³ Когато сте подложени на изпитание, помнете, че и други са били изпитани по същия начин. Но Бог държи на думата си. Той няма да позволи изпитанието пред вас да е по-голямо, отколкото можете да понесете, и заедно с изпитанието ще ви посочи и изход, за да можете да устоите.

¹⁴ В заключение, скъпи мои, ще ви кажа да бягате от идолопоклонството. ¹⁵ Говоря ви като на разумни хора. Отсъдете сами това, което казвам. ¹⁶ Нали чашата на благословение, за която благодарим, е начин да имаме общение в кръвта на Христос и хлябът, който разчупваме — начин да имаме общение в тялото на Христос? ¹⁷ И щом има един хляб, значи всички ние сме едно тяло, защото всички споделяме този един хляб.

¹⁸ Вижте народа на Израел. Нали тези, които ядат принесеното в жертва, имат общение в олтара? ¹⁹ Не искам да кажа, че храната, принесена в жертва на идоли, значи нещо или че идолите значат нещо. ²⁰ Напротив — това, което принасят в жертва, е жертвоприношение пред демони, а не пред Бога, и не искам вие да имате общение с демоните! ²¹ Не можете да пиете и от Господната чаша, и от чашата на демоните. Не можете да участвате и в трапезата на Господа, и в трапезата на демоните. ²² Нима се опитваме да накараме Господа да ревнува^[d] и нима сме по-силни от него?

Използвайте свободата си за слава на Бога

²³ „Всичко ни е позволено.“ Да, но не всичко е полезно. „Всичко ни е позволено“, но не всичко укрепява. ²⁴ И нека всеки се грижи не за собствените си интереси, а за интересите на другите.

²⁵ Яжте всяко месо, което се продава на пазара, без да разпитвате откъде е, за да успокоявате съвестта си. ²⁶ Защото, както казва Писанието: „Земята и всичко на нея принадлежи на Господа.“^(C)

²⁷ Ако някой от невярващите ви покани и решите да отидете, яжте всичко, което сложат пред вас, без да разпитвате за месото заради съвестта си. ²⁸ Но ако някой ви каже, че то е било принесено в жертва на идол, не яжте заради човека, който ви го е казал и заради съвестта. ²⁹ Като казвам „съвест“, имам предвид не вашата, а тази на другия човек. Защото свободата ми не трябва да бъде ограничавана от нечия чужда съвест. ³⁰ И ако се нахраня с благодарност, няма причина да ме обвиняват в богохулство заради нещо, за което благодаря на Бога.

³¹ Така че, дали ядете или пиете, или вършите нещо друго, правете всичко за Божия слава. ³² Не пречете нито на юдеи, нито на гърци или на тези, които принадлежат на Божията църква, ³³ така както аз самият се опитвам всякак да угодя на всички, като търся не това, което е добро за мен, а това, което е добро за всички, за да бъдат те спасени.

11 Следвайте моя пример, както аз следвам примера на Христос.

Жените по време на богослужението

² Аз ви хваля, защото ме помните във всичко и следвате точно ученията, така както ви ги предадох. ³ Но искам да знаете, че Христос е глава на всеки мъж и мъжът е глава на жената, а Бог е глава на Христос. ⁴ Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, посрамва главата си. ⁵ А всяка жена, която се моли или пророкува с непокрита глава, посрамва главата си. Защото това е същото както ако обръсне главата си. ⁶ Ако жената не покрива главата си, може също и да отреже косите си. Но понеже е срамно една жена да отреже косите си или да обръсне главата си, тя трябва да покрива главата си. ⁷ А мъжът не трябва да покрива главата си, защото той е Божият образ и слава, а жената е славата на мъжа, ⁸ защото не мъжът бе създаден от жената, а жената — от мъжа. ⁹ И не мъжът бе създаден за жената, а жената — за мъжа. ¹⁰ Затова жената трябва да покрива главата си в знак на това, че е подвластна, а също и заради ангелите.

¹¹ Но в Господа нито жената е независима от мъжа, нито мъжът е независим от жената, ¹² защото както жената е създадена от мъжа, така и мъжът е роден от жена, а всичко е от Бога. ¹³ Сами преценете дали е прилично една жена да се моли на Бога с непокрита глава. ¹⁴ Нима самата природа не ви учи, че за мъжа е срамно да остави косата си дълга, ¹⁵ а за жената е чест да я носи дълга, защото косата й е дадена, за да покрива главата си? ¹⁶ Някои може да поискат да спорят, но нека подчертая, че нито ние, нито Божиите църкви следваме тяхната практика.

Господната вечеря

¹⁷ А с това, което сега ще ви кажа, няма да ви хваля, защото се събирате не за по-добро, а за по-лошо. ¹⁸ Първо, чувам, че когато се съберете, между вас има разцепления и вярвам, че в това има някаква истина. ¹⁹ А и трябва да има разделения сред вас, за да може достойните да изпъкнат! ²⁰ И така, когато се съберете, вие всъщност не ядете Господната вечеря,^{[e] 21} защото когато се храните, никой не чака останалите и един се напива, а друг остава гладен. ²² Нямате ли си къщи, в които да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и се опитвате да засрамите бедните? Какво да ви кажа? Да ви похваля ли? За това няма да ви похваля.

²³ Защото от Господа получих учението, което ви предадох: вечерта, когато бе арестуван, Господ Исус взе един хляб ²⁴ и след като благодари, го разчупи и каза: „Това е моето тяло, което давам за вас. Правете това, за да ме помните.“ ²⁵ Също така, след като бяха свършили вечерята, взе чашата с вино и каза: „Тази чаша е новият завет, запечатан с моята кръв. Винаги, когато пиете това вино, правете го, за да ме помните. ²⁶ Защото винаги, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, вие известявате смъртта на Господа, докато той дойде.“

²⁷ Който яде хляба или пие Господната чаша по недостоен начин, ще бъде виновен в грях срещу Господното тяло и кръв. ²⁸ Но човек трябва да изпита себе си и тогава може да яде хляба и пие чашата. ²⁹ Защото този, който яде и пие недостойно, си навлича присъда, понеже не разпознава тялото. ³⁰ Ето защо има сред вас много слаби, болни и много умират. ³¹ Но ако изпитвахме себе си, нямаше да бъдем съдени. ³² А когато Господ ни съди, тогава получаваме наставление, за да не бъдем осъдени заедно с другите хора от този свят.

³³ И така, братя и сестри, когато се събирате да се храните, изчаквайте се един друг. ³⁴ Ако някой е гладен, да се нахрани вкъщи, за да не предизвиквате Божията присъда с вашите събирания. А останалото ще наредя, когато дойда.