Beginning

1 От Павел, чрез Божията воля призован да бъде апостол на Христос Исус, и от брат Состен.

² До църквата на Бога в Коринт, до хората, посветили се на служба в Христос Исус, призовани да бъдат Божий свят народ, заедно с всички, които където и да са, призовават името на нашия Господ Исус Христос — техния и наш Господ.

³ Благодат и мир на вас от Бога, нашия Баща, и от Господ Исус Христос.

Павел благодари на Бога

⁴ Винаги благодаря на моя Бог за вас заради благодатта, която Бог ви е дал чрез Христос Исус, ⁵ защото чрез него бяхте богато благословени: във всяко слово и всяко знание. ⁶ Свидетелството за Христос бе затвърдено сред вас ⁷ и вие не сте лишени от нито един дар, докато копнеете нашият Господ Исус Христос да се открие. ⁸ Той ще ви пази силни до края, така че никой да не може да ви обвини в Деня на нашия Господ Исус Христос. ⁹ Верен е Бог, който ви призова да имате общение с неговия Син Исус Христос, нашия Господ.

Разделения в църквата в Коринт

¹⁰ Но аз ви умолявам, братя и сестри, в името на нашия Господ Исус Христос, всички да сте съгласни помежду си и да няма разделения сред вас, а да бъдете напълно единни в помислите и целите си. ¹¹ Защото разбрах от хората от дома на Хлоя, че помежду ви има раздори. ¹² Имам предвид това, че всеки от вас говори: „Аз принадлежа на Павел“, „Аз принадлежа на Аполос“, „Аз принадлежа на Кифа^[a]“ или „Аз принадлежа на Христос“. ¹³ Нима Христос е разделен? Павел ли умря на кръста за вас? И в името на Павел ли бяхте кръстени? ¹⁴ Благодаря на Бога, че не кръстих никого от вас освен Крисп и Гай, ¹⁵ за да не може нито един от вас да каже, че е кръстен в моето име. ¹⁶ Кръстих също и хората от дома на Стефанино, но друг не помня да съм кръщавал. ¹⁷ Защото Христос ме изпрати не да кръщавам, а да проповядвам Благата вест: не като говоря с човешка мъдрост, за да не изгуби силата си посланието за Христовия кръст.

Христос — Божия сила и мъдрост

¹⁸ Посланието за кръста е глупост за онези, които се изгубват, но то е Божията сила за онези, които се спасяват. ¹⁹ Писанието казва:

²⁰ Къде е мъдрият човек? Къде е ученият? Къде е философът на този свят? Не е ли направил Бог глупава мъдростта на света? ²¹ Затова, след като светът не позна Бога чрез мъдростта си, Бог в своята мъдрост избра чрез „глупостта“ на посланието, което проповядваме, да спаси онези, които вярват. ²² Така юдеите искат знамения, гърците търсят мъдрост, ²³ а ние проповядваме Христос, разпънат на кръста — послание, което за юдеите е обида, а за езичниците — глупост. ²⁴ Но за онези, които са призовани, както сред юдеите, така и сред гърците, Христос е Божията сила и Божията мъдрост. ²⁵ Защото Божията „глупост“ е по-мъдра от човешката мъдрост и Божията „слабост“ е по-силна от човешката сила.

²⁶ Братя и сестри, помислете какви бяхте, когато Бог ви призова. Малко от вас бяха мъдри според човешките критерии. Малко от вас имаха власт и малко от вас бяха от благородно потекло. ²⁷ Но Бог избра това, което светът смята за глупаво, за да засрами мъдрите. Бог избра това, което светът смята за слабо, за да засрами силните. ²⁸ Бог избра това, което светът смята за унизено и презряно, това, което е „нищо“, за да премахне онова, което е „нещо“, ²⁹ така че никой да не може да се хвали пред Бога. ³⁰ Но той е изворът на вашия живот в Христос Исус, който според действието на Бога стана наша мъдрост, праведност, освещение и изкупление, ³¹ за да може, както казва Писанието: „Който се хвали, да се хвали с това, което Господ е направил.“^(B)

Посланието за Христос на кръста

2 Братя и сестри, когато дойдох при вас, аз не дойдох, за да ви изявя Божията тайна истина с превзети думи или човешка мъдрост. ² Защото реших докато съм сред вас, да забравя всичко освен Исус Христос и неговата смърт на кръста. ³ Така че когато дойдох при вас, бях слаб и целият треперех от страх, ⁴ и поучавах и проповядвах не с мъдри думи, които убеждават хората, а със силни доказателства от Духа, ⁵ за да се основава вярата ви не на човешката мъдрост, а на Божията сила.

Божията мъдрост

⁶ Ние учим на мъдрост онези, които са зрели, но не на мъдростта на този свят, нито на мъдростта на управниците на този свят, чиято власт е към своя край. ⁷ Ние учим на тайната Божия мъдрост, която бе скрита от хората и която Бог бе предназначил за наша слава още преди сътворението на света. ⁸ Нито един от управниците на света не знаеше тази мъдрост, защото ако я знаеха, нямаше да разпънат на кръста славния Господ, ⁹ но както казва Писанието:

¹⁰ Но Бог ни разкри тази мъдрост чрез Духа, който изследва всичко, дори тайните дълбини на Бога. ¹¹ Защото никой не знае мислите на друг човек освен духът, който живее в този човек. Така никой освен Божият Дух не знае мислите на Бога. ¹² Но на нас ни бе даден не духът, който принадлежи на света, а Духът, който идва от Бога, за да разберем всичко, с което Бог ни е дарил. ¹³ Когато говорим за тези неща, ние не го правим с думи, научени от човешката мъдрост, а с думи, на които Духът ни научи, и обясняваме духовните неща на онези, които имат Духа. ¹⁴ Без Духа човек не приема истините, които Божият Дух разкрива, защото за него те са глупост и той не може да ги разбере, тъй като те могат да бъдат преценени само духовно. ¹⁵ А който има Духа, преценява всичко, но него никой не може да го прецени, защото, както казва Писанието:

Но на нас ни е даден Христовият начин на мислене.

Следвайте не хората, а Христос

3 Но аз, братя и сестри, в миналото не можех да ви говоря като на хора, които имат Духа, а трябваше да ви говоря като на хора от този свят, като на бебета в Христос. ² Храних ви с мляко, а не с твърда храна, защото не бяхте готови да я приемете, както и сега не сте готови, ³ понеже сте все още хора от света. Защото щом като между вас има завист и раздори, нима това не показва, че сте хора от света и че постъпвате напълно по човешки? ⁴ Когато един казва: „Аз принадлежа на Павел“, а друг: „Аз принадлежа на Аполос“, не постъпвате ли като хора от света?

⁵ Кой е Аполос и кой е Павел? Те са само служители, чрез които вие повярвахте, и извършиха делото си така, както Бог бе възложил на всеки един. ⁶ Аз посях семето, Аполос го поля, но Бог го направи да порасне. ⁷ Ето защо, важен е не този, който сее, нито този, който полива, а Бог, който прави посятото да расте. ⁸ Този, който сее, и този, който полива, работят с една цел и всеки ще получи своята награда според труда си. ⁹ Ние заедно работим за Бога, а вие сте Божията нива и Божията постройка.

¹⁰ Според дарбата, която Бог ми даде, аз поставих основата като мъдър майстор-строител, а друг гради върху нея, но всеки трябва да внимава как гради. ¹¹ Защото никой не може да положи основа, различна от тази, която вече е положена, и тази основа е Исус Христос. ¹² Когато хората градят върху тази основа, независимо дали използват злато, сребро, скъпоценни камъни, дърво, сено или слама, ¹³ работата на всеки ще се види ясно, защото Денят, който ще дойде с огън, ще направи всичко ясно и същият този огън ще изпита работата на всеки, за да определи каква е. ¹⁴ И ако работата на някого — онова, което е построил върху основата — издържи, този човек ще получи награда. ¹⁵ Ако изгори, този, който го е построил, ще понесе щети, самият той обаче ще се спаси, но така, както се спасява човек, който успява да избяга от горяща сграда.

¹⁶ Нима не знаете, че вие сте Божият храм и Божият Дух живее във вас? ¹⁷ Ако някой разруши Божия храм, Бог ще го унищожи, защото Божият храм е свят, а този храм сте вие.

¹⁸ Не се заблуждавайте! Ако някой сред вас се смята за мъдър според стандартите на този свят, нека стане „глупав“, за да стане наистина мъдър. ¹⁹ Защото мъдростта на този свят е глупост в очите на Бога. Писанието казва: „Бог улавя мъдрите в техните хитрувания.“^{(E) 20} Казано е също: „Господ знае, че мислите на мъдрите са безполезни.“^{(F) 21} Ето защо никой не трябва да се хвали с хора, защото всичко е ваше: ²² Павел, Аполос и Кифа,^[b] светът, животът и смъртта, настоящето и бъдещето. Всичко принадлежи на вас, ²³ а вие принадлежите на Христос, който принадлежи на Бога.

Служението на апостолите

4 Ето как трябва да се гледа на нас: като на Христови слуги и хора, на които са поверени тайните Божии истини. ² И това, което се изисква от онези, на които е поверено нещо, е да оправдаят оказаното доверие. ³ Но за мен няма никакво значение дали ще ме съдите вие или който и да е човешки съд, нито аз съдя себе си, ⁴ защото — макар и съвестта ми да е чиста — не тази е причината да бъда оправдан. Господ е този, който ме съди. ⁵ Затова не съдете за нищо преждевременно, преди да е дошъл Господ. Той ще освети скритото в мрак и ще разкрие намеренията на сърцата. Тогава Бог ще даде на всеки похвалата, която е заслужил.

⁶ Братя и сестри, казах тези неща за Аполос и за мен заради вас, като пример, от който да разберете значението на думите: „Следвайте само това, което е писано“, за да не се възгордявате и да не отдавате предпочитания на един за сметка на друг. ⁷ Кой казва, че ти си по-добър от останалите? И кое от това, което имаш, не ти е било дадено? А след като всичко ти е било дадено, защо тогава се гордееш така, сякаш не ти е било подарено?

⁸ Мислите, че сега имате всичко, което ви е нужно, и сте вече богати. Мислите, че сте станали царе без нас. Бих искал наистина да сте царе, за да царуваме и ние с вас! ⁹ Защото мисля, че Бог отреди на нас, апостолите, последното място, като на мъже, обречени на смърт, тъй като станахме зрелище за цял свят — и за ангелите, и за хората. ¹⁰ Ние сме глупави заради Христос, но вие сте мъдри в Христос. Ние сме слаби, но вие сте силни. Вие сте почитани, а ние — презрени. ¹¹ Дори и сега все още сме гладни и жадни, облечени в дрипи, бити и бездомни. ¹² Работим неуморно, за да изкараме прехраната си. Когато ни проклинат — благославяме, когато ни преследват — търпим, ¹³ когато ни хулят — отвръщаме с добра дума. И досега хората се отнасят с нас като с боклука на света, измета на обществото.

¹⁴ Пиша това не за да ви накарам да се срамувате, а ви предупреждавам като свои скъпи деца. ¹⁵ Защото дори и да имате десет хиляди наставника в Христос, нямате много бащи, понеже аз съм този, който стана ваш баща в Христос Исус чрез Благата вест. ¹⁶ Ето защо ви умолявам: подражавайте ми. ¹⁷ Затова изпратих при вас Тимотей, мое скъпо и вярно дете в Господа, който ще ви напомня принципите, които следвам в своя живот в Христос Исус, както ги поучавам навсякъде във всички църкви.

¹⁸ Мислейки, че няма отново да ви посетя, някои се възгордяха. ¹⁹ Но аз ще дойда при вас скоро, ако такава е Божията воля, и тогава ще видя не колко красноречиви, а колко силни са тези, които са се възгордели. ²⁰ Защото Божието царство не е въпрос на красноречие, а на сила. ²¹ Кое предпочитате: с пръчка в ръка ли да дойда при вас, за да ви накажа, или с любов и кротък дух?