Beginning

Живот в Духа

8 Така сега няма осъждение за онези, които са в Христос Исус. ² Защото законът на Духа, който носи живот, в Христос Исус те^[a] освободи от закона на греха, който води до смърт. ³ Бог извърши това, което законът на Моисей, загубил силата си чрез нашата човешка природа, не можа. Като изпрати на земята собствения си Син, който прие тяло, подобно на нашите човешки тела, с които грешим, за да плати за греха, Бог осъди греха чрез това тяло. ⁴ Той направи това, за да станем праведни според изискванията на закона и сега ние живеем, като следваме Духа, а не грешната си човешка природа.

⁵ Защото онези, които живеят според грешната си природа, следват желанията на грешната си природа, а тези, които живеят според Духа, следват желанията на Духа. ⁶ Умът, управляван от недуховната човешка природа, води към духовна смърт, а умът, управляван от Духа, води към живот и мир. ⁷ Умът, управляван от недуховната човешка природа, е против Бога, защото не се покорява и не може да се покори на Божия закон ⁸ и онези, които живеят според грешната си природа, не могат да се харесат на Бога.

⁹ Но ако Божият Дух наистина живее във вас, ръководи ви не грешната природа, а Духът. А ако някой няма Христовия Дух, този човек не принадлежи на Христос. ¹⁰ От друга страна, ако Христос е във вас, дори телата ви да са мъртви вследствие на греха, Духът ви дава живот, защото сте станали праведни пред Бога. ¹¹ Бог възкреси Исус от мъртвите и сега във вас живее Божият Дух. Онзи, който възкреси Христос от мъртвите, ще даде живот на вашите смъртни тела чрез своя Дух, който живее във вас.

¹² Затова, братя и сестри, ние не трябва да живеем според законите на грешната природа, защото не сме задължени да следваме нейните желания. ¹³ Онези, които живеят според грешната си природа, ще умрат, а онези, които чрез Духа умъртвят греховните си желания, ще живеят, ¹⁴ защото истинските Божии деца са онези, които са ръководени от Божия Дух. ¹⁵ Вие приехте не дух, който ви прави роби и отново ви кара да се страхувате, а Духа, който ви прави Божии деца. Чрез него викаме „Авва,^[b] Отче!“ ¹⁶ и същият този Дух заедно с нашия дух свидетелства, че сме Божии деца. ¹⁷ И понеже сме негови деца, ние също сме Божии наследници и наследници заедно с Христос, и след като страдаме заедно с него, ще получим и слава като неговата.

Бъдещата слава

¹⁸ Сигурен съм, че страданията ни в този живот са нищо в сравнение с бъдещата слава, която ще ни бъде дадена. ¹⁹ Създаденият от Бога свят с нетърпение очаква времето, когато ще се разкрие кои са Божиите деца. ²⁰ Светът беше променен така, че всичко в него се обезсмисли. Това стана не защото той го искаше, а защото Бог реши да го промени с надеждата, ²¹ че създаденото от него ще бъде освободено от своето робство на разруха и ще се радва на славната свобода, която принадлежи на Божиите деца.

²² Защото знаем, че досега всичко, сътворено от Бога, стене и страда като жена в родилни болки. ²³ И не само всичко сътворено, а и ние, които имаме Духа като начало на Божието благословение, стенем в себе си, докато с нетърпение очакваме пълното осиновяване от Бога, когато телата ни ще бъдат освободени. ²⁴ Ние бяхме спасени и затова имаме тази надежда в сърцата си. Ако можехме да видим онова, което очакваме, то това нямаше да е истинска надежда, защото кой се надява на нещо, което вече вижда? ²⁵ Но ние се надяваме на нещо, което още не виждаме, и търпеливо го очакваме.

²⁶ Духът идва на помощ в слабостта ни. Ние не знаем за какво и как да се молим, а той самият се моли за нас със стенания, които не могат да се изразят с думи. ²⁷ Бог вижда това, което е в сърцата ни, и знае какво иска Духът, защото той се моли за Божиите святи хора така, както Бог желае.

²⁸ И знаем, че във всичко Бог работи за доброто на онези, които го обичат, онези, които призова, защото такъв бе планът му. ²⁹ Още преди сътворението на света той познаваше хората, които предварително отдели да бъдат подобни на неговия Син, за да може Божият Син да бъде първородният^[c] сред много братя и сестри. ³⁰ Бог не само ги отдели предварително, но ги и призова; които призова, направи праведни; и които направи праведни, прослави.

Божията любов в Христос Исус

³¹ Какво да кажем за това? Ако Бог е на наша страна, кой може да е против нас? ³² Нима Онзи, който не пожали собствения си Син, а го изпрати да умре за всички ни, няма да ни даде, заедно с Исус, и всичко останало? ³³ Кой може да обвини избраните от Бога? Никой! Защото Бог е този, който ги обявява за невинни. ³⁴ Кой може да ги осъди? Никой! Христос Исус умря и, което е още по-важно, беше възкресен, и сега седи от дясната страна на Бога и се застъпва за нас. ³⁵ Кой ще ни отдели от любовта на Христос? Неприятностите, трудностите, преследванията, липсата на храна или дрехи, опасностите или мечът? ³⁶ Както е писано:

³⁷ Не, във всички тези неща ние печелим славна победа чрез Онзи, който ни обикна. ³⁸ Защото твърдо вярвам, че нито смъртта, нито животът, нито ангелите, нито управляващите духове, нито нещо в настоящето, нито нещо в бъдещето, нито други сили, ³⁹ нито нещо във висините, нито нещо в дълбините, нито каквото и да е от създаденото може да ни отдели от Божията любов, която имаме в Христос Исус, нашия Господ.

Бог и израелският народ

9 Говоря истината в Христос. Не лъжа и съвестта ми, водена от Святия Дух, ми е свидетел, ² че сърцето ми е изпълнено с голяма скръб и непрестанна болка. ³ Защото дори бих предпочел аз да бъда прокълнат и отделен от Христос заради братята и сестрите си, своите земни сродници, ⁴ народа на Израел. Те са избрани да бъдат Божии деца. На тях Бог разкри славата си, на тях даде заветите, закона, правилния начин на поклонение и обещанията. ⁵ Техни са великите патриарси и те са земният род на Христос, който е Бог над всичко и благословен завинаги!^[d] Амин.

⁶ Не че Божието обещание не се изпълни, но не всички от народа на Израел са наистина Божий народ. ⁷ И това, че са потомци на Авраам, не означава, че всички са негови истински деца. Както Бог каза на Авраам: „Само чрез Исаак ще придобиеш истински потомци.“^{(B) 8} Това означава, че Божии деца са не децата, родени по естествен начин, а децата, родени според обещанието. ⁹ А ето какво беше обещанието: „По това време догодина ще се върна и Сара ще е родила син.“^(C)

¹⁰ И това не е всичко, тъй като Ревека също роди синове от един мъж — нашия праотец Исаак. ^11-12 И още преди да се родят синовете й и преди да са извършили каквото и да е добро или зло, Бог каза на Ревека: „По-големият син ще служи на по-малкия.“^(D) Бог каза това, за да се осъществи планът му, който действа чрез неговия избор и е основан не на делата на човека, а на този, който призовава. ¹³ Както е писано: „Обикнах Яков, а намразих Исав.“^(E)

¹⁴ Какво да кажем тогава? Нима Бог е несправедлив? ¹⁵ Не, разбира се! Той каза на Моисей: „Към когото реша да проявя милост, ще я проявя и към когото реша да проявя съжаление, ще го проявя.“^{(F) 16} Така че всичко зависи не от желанието или усърдието на човека, а от Бога, който показва милост. ¹⁷ Защото според Писанието Бог каза на фараона: „Аз те сложих на престола, за да покажа чрез теб властта си и за да се прогласи името ми по целия свят.“^{(G) 18} Затова Бог проявява милост към този, когото избере, и закоравява сърцето на онзи, когото поиска.

¹⁹ Сигурно ще ми кажеш: „Щом Бог ръководи делата ни, защо тогава ни вини за тях? Нима някой може да се противопостави на волята му?“ ²⁰ Но кой си ти, човече, за да възразяваш на Бога? И може ли сътвореното да каже на твореца си: „Защо си ме създал такъв?“ ²¹ И няма ли власт грънчарят над глината, когато превръща парче глина в специален съд или в съд за всекидневна употреба?

²² Така и Бог, понеже искаше да прояви гнева си и да покаже силата си, понасяше търпеливо онези, които бяха предмет на гнева му и бяха готови за своето унищожение. ²³ Той чакаше, за да покаже богатата си слава на онези, които бяха предмет на милостта му. Те бяха подготвени от Бога да получат неговата слава. ²⁴ Ние сме тези хора, които той призова не само измежду юдеите, а измежду езичниците. ²⁵ Както казва Писанието в книгата на Осия:

²⁷ А Исая възкликва за Израел:

²⁹ Както Исая предсказа:

³⁰ Какво да кажем тогава? Езичниците, които не търсеха да станат праведни пред Бога, станаха праведни, понеже повярваха. ³¹ А народът на Израел, който следваше закон, за да стане праведен, не успя. ³² И защо? Защото се опитваше да стане праведен не чрез вярата, а чрез делата си. Той се препъна в камъка, в който хората ще се спъват. ³³ Както е писано:

10 Братя и сестри, от цялото си сърце желая юдеите да бъдат спасени и се моля за това на Бога, ² защото съм им свидетел, че те имат ревност за Бога, но нямат правилното знание. ³ Те не познаваха начина, по който Бог прави хората праведни, и се опитваха да станат праведни по свой начин, като не приеха Божия начин да станат праведни. ⁴ Христос сложи край на закона, за да стане праведен всеки, който вярва.

⁵ За оправданието, постигнато чрез подчинение на закона, Моисей пише: „Който следва закона, ще живее чрез него.“^{(M) 6} Но за оправданието, постигнато чрез вярата, Писанието казва: „Не питайте сърцето си: «Кой ще се качи на небето?»“ (което значи: „Кой ще се качи на небето да доведе Христос долу на земята?“) ⁷ и не казвайте: „Кой ще слезе в бездната?“ (което значи: „Кой ще слезе в бездната да изведе Христос от мястото на мъртвите?“) ⁸ Ето какво казва Писанието: „Словото е близо до теб. То е на устните ти и в сърцето ти.“^(N) Това е посланието за вярата, което ние проповядваме: ⁹ ако изповядаш, че Исус е Господ и повярваш в сърцето си, че Бог го възкреси от мъртвите, ще бъдеш спасен. ¹⁰ Защото вярваме със сърцата си и това води до нашето оправдание, и изповядваме с устните си и това води до нашето спасение.

¹¹ В Писанието е казано: „Всеки, който повярва в него, няма да се посрами.“^{(O) 12} Казано е „всеки“, тъй като няма разлика между юдеи и езичници, понеже същият Господ е Господ за всички и дава богатствата си на всички, които го призовават. ¹³ Защото „всеки, който призове името на Господа, ще бъде спасен.“^(P)

¹⁴ Но как хората да потърсят помощ от Бога, ако не вярват в него? А как да повярват, ако не са чували за него? И как да чуят, ако никой не проповядва сред тях? ¹⁵ Както е казано в Писанието: „Колко прекрасни са нозете на онези, които носят добри вести!“^(Q)

¹⁶ Но не всички юдеи приеха Благата вест. Исая каза: „Господи, кой повярва на посланието ни?“^{(R) 17} Вярата идва след като хората чуят Благата вест, а те я чуват, когато някой проповядва за Христос.

¹⁸ Но аз питам: „Нима хората не чуха Благата вест?“ Разбира се, че я чуха, както е казано в Писанието:

¹⁹ И отново питам: „Нима народът на Израел не разбра?“ Първо Моисей каза:

²⁰ След това Исая имаше смелостта да каже:

²¹ Бог каза това чрез Исая за другите народи, а за народа на Израел казва: