Beginning

Примерът на Авраам

4 Какво тогава можем да кажем, че е открил за вярата Авраам, нашият праотец по плът?^{[a] 2} Защото, ако е станал праведен чрез делата си, той има основание да се хвали, но не пред Бога. ³ Писанието казва: „Авраам повярва в Бога и той прие вярата му и го счете за праведен.“^(A)

⁴ Този, който работи, получава заплата за труда си не като подарък, а защото я е заслужил. ⁵ Но ако някой се доверява не на делата си, а на Бога, който прави праведни грешните, Бог приема вярата на този човек и го счита за праведен. ⁶ Така Давид говори за щастието на онзи, когото Бог приема за праведен, без да гледа делата му:

⁹ Дали това щастие се отнася само за обрязаните или и за тези, които не са обрязани? Защото казахме: „Бог прие вярата на Авраам и го счете за праведен.“ ¹⁰ А кога бе счетен за праведен? Преди или след като бе обрязан? Бог го счете за праведен преди, а не след обрязването. ¹¹ По-късно Авраам се обряза като доказателство, че благодарение на вярата той бе праведен пред Бога още преди да бъде обрязан. И така той стана баща на всички, които вярват и са приети от Бога като праведни, въпреки че не са обрязани, ¹² и на тези, които са обрязани, но същевременно следват вярата, която нашият баща Авраам показа преди да бъде обрязан.

Божието обещание, получено чрез вярата

¹³ Обещанието, дадено на Авраам и потомците му, че ще бъде наследник на света, дойде не чрез закона, а чрез праведността, която произтича от вярата. ¹⁴ Защото ако тези, които следват закона, са наследници на света, вярата губи смисъл и обещанието е без стойност. ¹⁵ Защото законът може само да предизвика Божия гняв, ако бъде нарушен, но където няма закон, няма и нарушаване на закона.

¹⁶ Божието обещание идва благодарение на вярата и затова е подарък. А щом е подарък, то е за всички потомци на Авраам — не само за тези, които живеят под закона, но и за тези, които живеят с вяра като Авраам. Той е баща на всички нас, ¹⁷ както е писано: „Направих те баща на много народи.“^(C) Това е истина пред Бога, в когото Авраам вярваше — Бога, който дава живот на мъртвите и създава онова, което не е съществувало.

¹⁸ Въпреки че нямаше надежда Авраам да има деца, той вярваше и се надяваше. И така стана баща на много народи, както му беше казано: „Ще имаш безбройно потомство.“^{(D) 19} И вярата му не отслабна, въпреки че беше почти на сто години и добре знаеше, че тялото му е вече неспособно да създава потомство и че Сара е безплодна. ²⁰ Но той не спря да вярва и не се усъмни в Божието обещание. Напротив: вярата му ставаше все по-силна и той прослави Бога. ²¹ Авраам бе напълно сигурен, че Бог може да изпълни онова, което е обещал. ²² Ето защо е казано: „Бог прие вярата му и го счете за праведен.“^{(E) 23} Но не само за него бе писано: „Бог прие вярата му“, ²⁴ а и за нас, които ще бъдем счетени за праведни, защото вярваме в Онзи, който възкреси от мъртвите нашия Господ Исус, ²⁵ който бе предаден на смърт заради нашите грехове и бе възкресен, за да станем праведни пред Бога.

Праведност пред Бога

5 Тъй като сме станали праведни пред Бога чрез вяра, ние сме в мир с него чрез нашия Господ Исус Христос. ² Защото повярвахме в Христос, той ни доведе в тази благодат, в която сега живеем, и радостно се хвалим заради надеждата, че ще споделим Божията слава. ³ Радостно се хвалим и с изпитанията си, защото знаем, че изпитанията раждат търпение, ⁴ а търпението — твърдост, която ражда надежда. ⁵ Надеждата няма да ни разочарова, защото Божията любов се изля в сърцата ни чрез Святия Дух, който ни беше даден.

⁶ Още когато бяхме безсилни да се спасим, в нужното време Христос умря за нас, които живеехме против Бога. ⁷ Много малко хора биха умрели за някой друг човек, дори и ако той спазва изискванията на закона. Ако е наистина добър, може някой да се реши да умре за него. ⁸ Бог показва любовта си към нас с това, че още докато бяхме грешни, Христос умря за нас.

⁹ Сега, когато сме станали праведни чрез смъртта на Христос, то чрез него със сигурност ще се спасим от Божия гняв. ¹⁰ Защото, ако докато бяхме врагове на Бога, той ни помири със себе си чрез смъртта на Сина си, то със сигурност сега, когато сме помирени, ще ни спаси чрез живота на Христос. ¹¹ И това не е всичко: ние радостно се хвалим с онова, което Бог е направил чрез нашия Господ Исус Христос, чрез когото сега сме помирени с Бога.

Адам и Христос

¹² Така както грехът дойде на света чрез един човек, а чрез греха дойде смъртта, така и чрез греха смъртта се разпространи във всички хора, защото всички съгрешиха. ¹³ Грях е имало на света още преди появата на закона, но когато няма закон, никой не може да бъде обвинен в грях. ¹⁴ От времето на Адам до Моисей царуваше смъртта, дори и над тези, които не са извършили грях както Адам, който наруши Божията заповед.

Адам беше като Онзи, който трябваше да дойде. ¹⁵ Но Божият подарък не е като греха на Адам. Всички хора умряха заради греха на този един човек, но благодатта на Бога и подаръкът, който бе даден безплатно чрез един човек — Исус Христос — се изляха изобилно върху човечеството. ¹⁶ И Божият дар не може да се сравни по своето влияние с греха на Адам, защото Адам съгреши само веднъж и беше осъден, а Божият подарък дойде след много грехове и направи хората праведни пред Бога. ¹⁷ Ако заради един човек смъртта царуваше благодарение на греха на този един човек, много повече онези, които получават изобилната благодат и дара на праведността, ще имат истински живот и ще царуват чрез един човек — Исус Христос.

¹⁸ Както осъждението над всички хора дойде чрез едно прегрешение, така също чрез едно праведно дело дойде оправданието, носещо живот за всички хора. ¹⁹ Както чрез непокорството на един човек всички хора станаха грешни, така чрез покорството на един човек всички хора ще станат праведни пред Бога. ²⁰ Законът дойде, за да се увеличат греховете, но там, където те растяха, Божията благодат растеше още повече, ²¹ за да може както грехът царуваше чрез смъртта, така Божията благодат да царува чрез праведността и да донесе вечен живот чрез нашия Господ Исус Христос.

Мъртви за греха, но живи в Христос

6 Какво да кажем? Че трябва да продължим да грешим, за да се умножи Божията благодат? ² Не, разбира се! Как можем ние, които умряхме за греха, да продължим да живеем в него? ³ Или не знаете, че ние, които бяхме кръстени в Христос Исус, бяхме кръстени в неговата смърт? ⁴ И чрез кръщението в смъртта му бяхме погребани заедно с него, за да може както Христос бе възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние също да живеем нов живот.

⁵ Защото ако сме били съединени с него в смърт като неговата, ще бъдем съединени с него и във възкресение като неговото. ⁶ Знаем, че старата ни същност бе разпъната на кръста заедно с Христос, за да бъдат унищожени грешните ни тела и да не бъдем вече роби на греха, ⁷ защото този, който е умрял, е освободен от властта на греха.

⁸ И след като умряхме с Христос, вярваме, че и ще живеем с него, ⁹ защото Христос, който възкръсна от мъртвите, вече няма да умре и смъртта вече не господства над него. ¹⁰ Когато умря с тази смърт, Христос умря за греха веднъж и завинаги, а животът, който сега живее, е живот с Бога. ¹¹ Така и вие смятайте себе си мъртви за греха, но живи за Бога чрез Христос Исус.

¹² Грехът не трябва да господства над земното ви тяло, за да не се подчинявате на неговите грешни желания, ¹³ а също и не позволявайте никоя част от вашето тяло да бъде използвана като оръдие на греха в служба на злото. Служете на Бога като хора, възкръснали от мъртвите и живи сега. Нека телата ви бъдат оръдия на Бога в служба на доброто. ¹⁴ Грехът няма да господства над вас, защото живеете не под закона, а под Божията благодат.

Роби на праведността

¹⁵ Какво да правим тогава? Да грешим, защото живеем не под закона, а под Божията благодат? Не, разбира се! ¹⁶ Не знаете ли, че когато служите на някого и му се покорявате, сте негови роби — или роби на греха, което води до смърт, или роби, покоряващи се на Бога, което води до оправдание? ¹⁷ Вие бяхте роби на греха, но се подчинихте с цялото си сърце на учението, което ви бе дадено. Благодарим на Бога за това! ¹⁸ Бяхте освободени от греха и станахте роби, които вършат онова, което Бог изисква. ¹⁹ За да стане ясно, използвам пример от живота, защото ви е трудно да разберете. Както бяхте роби на нечистотата и злото и живеехте за злото, така сега трябва да станете роби, които вършат онова, което Бог изисква, и да се посветите на Бога.

²⁰ Когато бяхте роби на греха, не бяхте задължени да вършите онова, което Бог изисква. ²¹ И какви плодове пожънахте тогава? Дела, от които сега се срамувате и които накрая водят до смърт. ²² Но сега, когато сте освободени от греха и сте роби на Бога, плодовете, които жънете, водят към посвещение на Бога и накрая — до вечен живот. ²³ Заплатата за греха е смърт, а Божият подарък е вечен живот чрез Христос Исус, нашия Господ.

Освобождение от закона

7 Нима не знаете, братя и сестри (защото говоря на хора, които познават закона), че законът господства над човека, докато той е жив? ² Например, според закона омъжената жена е обвързана със съпруга си, докато той е жив, но ако съпругът й умре, тя се освобождава от брачния закон. ³ И така, ако тя стане жена на друг мъж, докато съпругът й е жив, законът казва, че е прелюбодейка, но ако съпругът й умре, тя е свободна от брачния закон и няма да извърши прелюбодеяние, ако стане жена на друг мъж.

⁴ Така, братя и сестри, вие също умряхте за закона чрез Христовото тяло, за да можете да принадлежите на друг — на Онзи, който възкръсна от мъртвите, за да принасяме плодове за Бога. ⁵ Когато живеехме според грешната си човешка природа, нашите греховни страсти, подбудени от закона, вършеха своето дело в телата ни, за да дадат плодове, които водят към смърт. ⁶ Но сега, след като умряхме за закона, чиито пленници бяхме, ние сме освободени от него. Сега служим на Бога, нашия Господар, по нов начин, ръководени от Духа, а не по стария начин — според писания закон.

Борбата с греха

⁷ Можем ли тогава да кажем, че грехът и законът са едно? Не, разбира се! Но ако не беше законът, нямаше да зная какво е грях. Всъщност, ако законът не беше казал: „Не пожелавай това, което принадлежи на друг“,^(F) нямаше да зная какво е да пожелаеш нещо, което принадлежи на друг. ⁸ Но грехът намери начин чрез тази заповед да ме накара да пожелавам всякакви неща, които не ми принадлежат, защото без закона грехът е безсилен. ⁹ Имаше време, когато бях жив без закона, но грехът отново започна да действа, когато заповедта на закона дойде при мен, ¹⁰ и аз умрях. Така заповедта, чието предназначение бе да донесе живот, ми донесе смърт, ¹¹ защото грехът успя да ме измами и използва заповедта да ме убие.

¹² Законът е свят и заповедта е свята, справедлива и добра. ¹³ Означава ли това, че доброто ми донесе смърт? Не, разбира се! За да разбера какво е грях, грехът ми донесе смърт, като се възползва от доброто. Това стана, за да може чрез тази заповед да се покаже колко ужасно грешен е грехът.

Вътрешният конфликт

¹⁴ Знаем, че законът е нещо духовно, а аз не съм. Аз съм човек от плът и бях продаден в робство на греха. ¹⁵ Не зная какво върша, защото върша не това, което искам, а нещата, които мразя, тях върша! ¹⁶ А щом върша точно това, което не искам, значи се съгласявам със закона и признавам, че е добър. ¹⁷ Но всъщност не аз върша тези неща, а грехът, който живее в мен. ¹⁸ Да, зная, че нищо добро не живее вътре в мен, тоест в моята недуховна човешка природа. Имам желание за добри дела, но нямам силата да ги върша. ¹⁹ Върша не доброто, което искам, а злото, което не искам. ²⁰ А щом върша точно това, което не искам, то не аз го върша, а грехът, който живее в мен.

²¹ Откривам в себе си това правило: когато искам да извърша добро, злото винаги е с мен. ²² Дълбоко в себе си аз с радост приемам Божия закон. ²³ Но виждам друг закон да действа в тялото ми. Той е във вражда със закона, който ръководи ума ми. Този друг закон, който действа в тялото ми, е законът на греха и той ме превръща в свой пленник. ²⁴ Аз съм един окаян човек! Кой ще ме спаси от това тяло, подвластно на смъртта? ²⁵ Бог го прави чрез нашия Господ Исус Христос и аз съм благодарен!

И така, с ума си служа на Божия закон, но с грешната си човешка природа служа на закона, наложен ми от греха.