Beginning

Някои юдеи обвиняват Павел

24 След пет дни в Кесария пристигнаха първосвещеникът Анания, няколко старейшини и един адвокат на име Тертил. Те дойдоха, за да изложат пред управителя обвиненията си срещу Павел. ² Като извикаха Павел, Тертил започна обвинителната си реч, обръщайки се към управителя:

„Достопочтени Феликс, благодарение на теб се радваме на мир. Твоята прозорливост позволи да се извършват нужните реформи сред народа ни. ³ Винаги и навсякъде с дълбока признателност приемаме тези неща. ⁴ За да не отнемаме повече от времето ти, благоволи да чуеш нашето кратко обвинение. ⁵ Този човек е размирник, бунтува юдеите от цял свят и е водач на сектата на назаряните. ⁶ Той дори се опита да оскверни храма, но ние го заловихме.^{[a] 8} Разпитай го и сам ще можеш да научиш всичко, в което го обвиняваме.“ ⁹ Останалите юдеи го подкрепиха и потвърдиха, че всичко това е вярно.

Павел се защитава пред Феликс

¹⁰ Управителят направи знак на Павел да говори и той каза: „Зная, че от дълго време си съдия на този народ и затова с радост ще се защитавам пред теб. ¹¹ Както сам можеш да се увериш, аз отидох на поклонение в Ерусалим преди не повече от дванадесет дни. ¹² Тези юдеи не са ме заварили нито да споря с някого в храма, нито пък да подстрекавам хората към бунт в синагогите или където и да е другаде в града. ¹³ Те не могат да докажат обвиненията, които отправят към мен сега.

¹⁴ Изповядвам пред теб това: служа на Бога на предците ни според Пътя, който те наричат секта. Вярвам във всичко, което казва законът и което е написано в книгите на пророците. ¹⁵ Споделям същата надежда в Бога, която имат и те — надеждата, че ще има възкресение и за праведните, и за неправедните. ¹⁶ Затова правя всичко възможно съвестта ми пред Бога и пред хората винаги да е чиста.

¹⁷ След като отсъствах няколко години, аз дойдох в Ерусалим да донеса на своя народ благотворителни дарове и да принеса жертви. ¹⁸ Докато вършех това, пречистен според обичаите, те ме намериха в храма. Нямаше тълпа, нито безпорядък. ¹⁹ Няколко юдеи от Азия бяха там — те трябваше да застанат пред теб и да предявят обвинения, ако имаха нещо против мен. ²⁰ Или нека тези тук да кажат откриха ли някакво прегрешение, когато се изправих пред Синедриона в Ерусалим. ²¹ Освен ако намерят за грешно единствено онова, което казах високо, когато застанах сред тях: «Днес ме съдите, защото вярвам във възкресението на мъртвите.»“

²² Тъй като знаеше доста за Пътя, Феликс прекъсна делото и каза: „Ще взема решение по твоя случай, когато дойде хилядникът Лисий.“ ²³ Той заповяда на стотника да държи Павел под стража, но не много строго, и да не пречи на приятелите му да се грижат за него.

Павел говори на Феликс и жена му

²⁴ След няколко дни Феликс дойде с жена си Друзила, по произход юдейка, и изпрати да доведат Павел. Феликс чу от него за вярата в Христос Исус. ²⁵ Но когато Павел заговори за праведност, за въздържание и за идващия съд, Феликс се изплаши и каза: „Засега си върви. Когато намеря време, ще те повикам.“ ²⁶ Същевременно той се надяваше, че Павел ще му даде подкуп и затова често го викаше и разговаряше с него.

²⁷ След две години на мястото на Феликс за управител беше назначен Порций Фест. Понеже искаше да угоди на юдеите, Феликс остави Павел в затвора.

Павел се отнася до императора

25 Фест дойде в провинцията и след три дни замина от Кесария за Ерусалим. ² Главните свещеници и юдейските водачи му представиха обвиненията си срещу Павел. Те умоляваха Фест ³ да покаже благосклонност към тях и да изпрати Павел в Ерусалим (а всъщност възнамеряваха да го убият в засада по пътя). ⁴ Но Фест отвърна: „Не, Павел е затворник в Кесария и аз скоро ще отида там. ⁵ Нека с мен дойдат някои от водачите ви и в негово присъствие да го обвинят, ако е извършил нещо нередно.“

⁶ След като прекара в Ерусалим не повече от осем или десет дни, Фест замина за Кесария. На другия ден след пристигането си той зае своето място в съда и заповяда да доведат Павел. ⁷ Когато той се появи, юдеите, които бяха дошли от Ерусалим, го наобиколиха и започнаха да предявяват многобройни и сериозни обвинения против него, обаче не можеха да докажат нито едно от тях. ⁸ В своя защита Павел каза: „С нищо не съм прегрешил нито срещу юдейския закон, нито срещу храма, нито срещу императора.“

⁹ Фест обаче искаше да угоди на юдеите и в отговор каза на Павел: „Искаш ли да отидеш в Ерусалим и там да те съдя по тези обвинения?“

¹⁰ Павел отговори: „Нали сега съм изправен пред императорския съд, където трябва да бъда съден? Не съм причинил никакво зло на юдеите, както ти самият много добре знаеш. ¹¹ Ако съм виновен и съм извършил нещо, което заслужава смъртно наказание, готов съм да умра. Но ако в обвиненията на тези хора срещу мен няма нищо вярно, то никой не може да ме предаде в ръцете им. Отнасям се до императора!“

¹² След като обсъди молбата на Павел със своите съветници, Фест каза: „Отнасяш се до императора — при императора ще отидеш.“

Фест разпитва цар Агрипа за Павел

¹³ След няколко дни в Кесария на посещение при Фест дойдоха цар Агрипа и Верникия. ¹⁴ След като прекараха там известно време, Фест представи на царя случая на Павел така: „В затвора има един човек, оставен там от Феликс. ¹⁵ Когато бях в Ерусалим, главните свещеници и старейшините на юдеите ми казаха в какво го обвиняват и поискаха да го осъдя на смърт. ¹⁶ Отговорих им, че римляните нямат обичая да осъдят някого, преди той да се е срещнал лице в лице с обвинителите си и да е имал възможност да се защити по обвиненията, повдигнати против него. ¹⁷ Затова когато тези юдеи дойдоха тук с мен, не се бавих, а още на другия ден заех мястото си в съда и заповядах да доведат този човек. ¹⁸ Когато обвинителите му се изправиха срещу него, те не го обвиниха в нито едно от престъпленията, които очаквах да чуя. ¹⁹ Вместо това започнаха да спорят с него по техни религиозни въпроси и за някакъв човек Исус, който бил умрял, а Павел твърдеше, че е жив. ²⁰ Тъй като нямах представа от нещата, за които спореха, го попитах иска ли да отиде в Ерусалим и там да бъде съден по тези въпроси. ²¹ Но Павел пожела да остане в Кесария и се отнесе до императора да разреши неговото дело. Затова заповядах да остане затворен тук, докато уредя изпращането му пред императора.“

²² Тогава Агрипа каза на Фест: „Бих искал лично да чуя този човек.“

„Утре ще го чуеш“ — отговори Фест.

²³ И така, на другия ден Агрипа и Верникия дойдоха с голяма пищност и влязоха в съдебната зала заедно с хилядниците и градските първенци. Тогава Фест заповяда да доведат Павел ²⁴ и каза: „Царю Агрипа и всички вие, които сте с нас! Това е човекът, срещу когото недоволстват всички юдеи тук и в Ерусалим, като крещят, че не трябва да му се позволи да живее. ²⁵ Но аз не открих да е извършил нещо, заслужаващо смъртно наказание. И тъй като той самият се отнесе до императора, реших да го изпратя там. ²⁶ Аз обаче не зная какво точно да пиша на императора, че е извършил. Ето защо го изправих пред вас и най-вече пред теб, царю Агрипа, за да го разпитате и да ми кажете какво да пиша на императора. ²⁷ Защото ми се струва неразумно да изпращам затворник, без да посоча в какво е обвинен.“

Цар Агрипа разпитва Павел

26 Агрипа се обърна към Павел и му каза: „Можеш да говориш в своя защита.“ Тогава Павел вдигна ръка за внимание и започна защитната си реч:

² „Считам се за благословен, царю Агрипа, че днес тъкмо пред теб ще се защитавам срещу всичко, в което ме обвиняват юдеите, ³ особено след като познаваш обичаите на юдеите и техните спорни въпроси. Затова те моля да имаш търпение да ме изслушаш.

⁴ Всички юдеи знаят как съм живял от детските си години в собствената си страна, а също и в Ерусалим. ⁵ Те ме познават отдавна и стига да искат, могат да потвърдят, че живях според най-строгата секта на нашата религия — живях като фарисей. ⁶ Изправен съм сега на съд заради надеждата си в обещанието, дадено от Бога на предците ни — ⁷ обещанието, което нашите дванадесет племена се надяват да получат. За него те ден и нощ ревностно служат на Бога. Заради тази надежда, царю, ме обвиняват юдеите. ⁸ Защо, хора, ви е трудно да повярвате, че Бог може да възкресява мъртвите?

⁹ Самият аз мислех, че трябва да правя всичко възможно против името на Исус от Назарет ¹⁰ и точно това вършех в Ерусалим. Много от Божиите хора хвърлих в затвора, като използвах дадената ми от главните свещеници власт. Когато ги убиваха, аз одобрявах това. ¹¹ Много пъти, влизайки във всички синагоги, аз ги наказвах и се опитвах да ги накарам да богохулстват. Моето настървение срещу тях беше толкова силно, че тръгнах да ги преследвам и в чужди градове.

Павел разказва как е видял Исус

¹² Упълномощен от главните свещеници и с разрешението им за разправа с тези хора, веднъж пътувах за град Дамаск. ¹³ Около обяд, както си вървях по пътя, видях, царю, небесна светлина, по-ярка от слънцето. Тя сияеше край мен и спътниците ми. ¹⁴ Всички паднахме на земята и тогава чух глас, който ми каза на арамейски: „Савле, Савле, защо ме преследваш? Като ми се противопоставяш, вредиш на себе си!^[b]“ ¹⁵ Аз попитах: „Кой си ти, Господи?“, а Господ отвърна: „Аз съм Исус, когото ти преследваш. ¹⁶ А сега стани и се изправи на краката си. Явих ти се, за да те направя свой служител и свидетел относно това, което си видял, и това, което ще ти разкрия. ¹⁷ Ще те избавя от собствения ти народ и от езичниците, при които ще те изпратя. ¹⁸ Ти ще им отвориш очите и ще ги обърнеш от тъмнина към светлина, от властта на Сатана — към Бога, за да получат прошка за греховете си и място сред онези, които Бог освети въз основа на вярата им в мен.“

Павел говори за делото си

¹⁹ И тъй, царю Агрипа, аз се подчиних на това небесно видение ²⁰ и започнах да проповядвам най-напред на хората в Дамаск, после на тези в Ерусалим и из цяла Юдея, а също и на езичниците. Казвах им да се покаят и да се обърнат към Бога и с делата си да докажат, че наистина са се покаяли. ²¹ По тази причина ме хванаха юдеите, докато бях в храма, и се опитаха да ме убият. ²² Но Бог ми помогна и продължава да ми помага и до днес, и с неговата помощ аз стоя тук сега, като свидетелствам както пред хората със скромно положение, така и пред високопоставените. Не говоря нищо друго, освен това, което са предрекли пророците и Моисей. ²³ А те са казали, че Месията ще умре и ще бъде първият възкръснал от мъртвите, че ще донесе светлина на юдеите и езичниците.“

Павел се опитва да убеди Агрипа

²⁴ Докато Павел все още говореше в своя защита, Фест каза високо: „Ти си луд, Павле, полудял си от толкова много учене!“

²⁵ „Не, Достопочтени Фесте, не съм луд — отвърна Павел. — Напротив, думите ми са пълни с истина и здрав разум. ²⁶ Царят знае за тези неща и аз мога спокойно да говоря пред него. Сигурен съм, че нищо не е убягнало от вниманието му, защото това стана открито пред всички. ²⁷ Царю Агрипа, вярваш ли в думите на пророците? Зная, че вярваш.“

²⁸ Тогава Агрипа му каза: „Да не мислиш, че толкова лесно можеш да ме убедиш да стана християнин?“

²⁹ Павел отговори: „Дали лесно или трудно, моля се на Бога не само ти, а и всички, които днес ме слушат, да станат като мен, без, разбира се, тези окови.“

³⁰ Тогава царят, управителят, Верникия и всички седящи с тях станаха ³¹ и излязоха от стаята. Отвън те си говореха помежду си: „Този човек не е извършил нищо, което да заслужава смърт или затвор.“ ³² И Агрипа каза на Фест: „Можехме да го освободим, ако не беше се отнесъл до императора.“