Beginning
Павел пътува за Ерусалим
21 След раздялата с тях отплавахме и без да се отклоняваме, стигнахме остров Кос, а на другия ден — остров Родос и оттам — Патара. 2 Намерихме един кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на борда и отплавахме.
3 Минавайки на юг от остров Кипър, продължихме за Сирия. В град Тир слязохме, защото там корабът трябваше да бъде разтоварен. 4 Намерихме последователите от този град и останахме при тях седем дни, а те, предупредени от Духа, казаха на Павел да не отива в Ерусалим. 5 Но когато свърши времето ни за посещение, ние си тръгнахме и продължихме пътуването си. Заедно с жените и децата си всички ни изпратиха извън града и на брега коленичихме и се помолихме. 6 Сбогувахме се един с друг и се качихме на кораба, а те се върнаха по домовете си.
7 Отплавахме от Тир и хвърлихме котва в Птолемаида. Там поздравихме братята и останахме с тях един ден. 8 На другия ден заминахме и пристигнахме в Кесария, където отидохме в дома на благовестителя Филип, един от седемте дякона, и останахме с него. 9 Той имаше четири неомъжени дъщери, които притежаваха пророческа дарба. 10 След като прекарахме там няколко дни, от Юдея пристигна пророк на име Агав. 11 Той дойде при нас, взе колана на Павел и като завърза с него ръцете и краката си, рече: „Ето какво казва Святият Дух: «Така юдеите в Ерусалим ще завържат собственика на този колан и ще го предадат в ръцете на езичниците.»“
12 Като чухме това, и ние, и местните хора започнахме да молим Павел да не отива в Ерусалим. 13 Но той отговори: „Какво правите? Защо плачете така и ми късате сърцето? Готов съм не само да ме вържат, но и да умра в Ерусалим заради името на Господ Исус.“
14 Тъй като не можахме да го убедим, престанахме да го молим и казахме: „Да бъде волята на Господа!“
15 След това се приготвихме и поехме към Ерусалим. 16 С нас тръгнаха някои последователи от Кесария и ни отведоха при кипъреца Мнасон, един от първите последователи, при когото трябваше да отседнем.
Павел посещава Яков
17 Когато пристигнахме в Ерусалим, вярващите ни посрещнаха с радост. 18 На другия ден Павел заедно с нас отиде при Яков. Дойдоха и всички църковни презвитери. 19 Павел ги поздрави и им разказа едно по едно всички неща, които Бог бе извършил сред езичниците чрез неговото служение. 20 Като чуха това, те прославиха Бога и казаха на Павел: „Братко, виждаш колко много хиляди юдеи са повярвали и всички те ревностно поддържат закона. 21 Казали са им за теб, че учиш всички юдеи, които живеят сред езичници, да изоставят закона на Моисей, да не обрязват децата си и да не спазват обичаите. 22 Какво да правим? Те неминуемо ще научат, че си дошъл. 23 Ето защо направи каквото ти казваме: С нас има четирима мъже, които са дали обет пред Бога. 24 Вземи ги, пречисти се с тях и им плати разноските за обреда, за да могат да обръснат главите си. Тогава всички ще знаят, че няма нищо вярно в това, което са чули за теб, и ще разберат, че ти самият живееш според закона и му се подчиняваш. 25 Що се отнася до вярващите езичници, ние им изпратихме писмо за решението си да се въздържат от храна, принесена в жертва на идоли, от кръв, от месо на удушено животно и от сексуални грехове.“
26 И така, Павел взе четиримата със себе си и на другия ден се пречисти заедно с тях. После влезе в храма, за да съобщи кога ще свършат дните на очистването им и кога ще бъде принесена жертва за всеки от тях.
Павел е арестуван
27 Когато седемдневният срок почти беше изтекъл, няколко юдеи от Азия видяха Павел в храма. Те разбунтуваха цялата тълпа и го заловиха 28 с викове: „Израелтяни, помогнете! Това е човекът, който учи всички хора навсякъде против народа ни, против закона и против този храм. А сега дори е довел езичници в храма и е осквернил това свято място.“ 29 (Те говореха така, защото преди това бяха видели ефесянина Трофим заедно с Павел в града и предположиха, че Павел го е довел в храма.)
30 Целият град се разбунтува, а хората се втурнаха вкупом към Павел, сграбчиха го и го извлякоха вън от храма; вратите на храма незабавно се затвориха. 31 Докато се опитваха да го убият, хилядникът, началникът на римския полк, получи донесение, че целият Ерусалим е обхванат от вълнения. 32 Придружен от войници и стотници, той веднага се втурна към юдеите. Щом видяха хилядника и войниците, те престанаха да бият Павел. 33 Тогава хилядникът се приближи, арестува Павел и заповяда да го оковат с две вериги. После попита: „Кой е този човек и какво е направил?“ 34 Някои от тълпата крещяха едно, други — друго, но в тази бъркотия той не можа да научи със сигурност истината и затова заповяда да откарат Павел в казармите. 35 Когато стигнаха стъпалата, войниците трябваше да го носят заради разяреното множество. 36 Цялата тълпа го следваше и всички викаха: „Убийте го!“
37 Пред входа на казармите Павел каза на хилядника: „Мога ли да те попитам нещо?“
А хилядникът отговори: „Ти знаеш гръцки! 38 Значи не си онзи египтянин, който преди известно време вдигна бунт и изведе четири хиляди убийци в пустинята?“
39 Павел каза: „Не, аз съм юдеин от Тарс в Киликия и съм гражданин на този прочут град. Моля те, разреши ми да поговоря на народа.“
40 Хилядникът му разреши и Павел застана на стъпалата, вдигна ръка за внимание и когато всички утихнаха, заговори на арамейски:
Павел говори на хората
22 „Братя и бащи, изслушайте думите, с които искам да се защитя пред вас.“
2 Когато го чуха да им говори на арамейски език, те се смълчаха още повече. Тогава той каза:
3 „Аз съм юдеин, родом от киликийския град Тарс, но отраснах тук, в този град. Учих при Гамалиил[a] и грижливо бях възпитан според закона на нашите предци. Ревностно служех на Бога, точно както вие сега му служите. 4 Гонех до смърт онези, които следваха Пътя. Арестувах мъже и жени и ги хвърлях в затвора. 5 Това могат да потвърдят и първосвещеникът, и целият съвет на старейшините. От тях получих писма за братята в Дамаск и заминах, за да заловя местните вярващи и да ги доведа в Ерусалим, където да бъдат наказани.
Павел разказва как е приел вярата
6 Ето какво се случи с мен: по пътя за Дамаск, около обяд, когато наближавах града, ярка светлина от небето засия около мен. 7 Паднах на земята и чух глас, който ми каза: „Савле, Савле, защо ме преследваш?“ 8 А аз попитах: „Кой си ти, Господи?“ и гласът отговори: „Аз съм Исус от Назарет, когото ти преследваш.“ 9 Онези, които бяха с мен, видяха светлината, но не чуха гласа на този, който ми говореше. 10 Аз попитах: „Какво да направя, Господи?“ и Господ ми отговори: „Стани и иди в Дамаск. Там ще ти кажат всичко, което ти е отредено да извършиш.“ 11 Тъй като ярката светлина ме беше ослепила, моите спътници ме поведоха за ръка и така влязох в Дамаск.
12 Там имаше един благочестив човек на име Анания.[b] Той строго спазваше закона и всички юдеи в града го уважаваха. 13 Той дойде и застана до мен, а после каза: „Братко Савле, прогледни!“ Аз начаса прогледнах и го видях. 14 Анания ми каза: „Богът на нашите предци те избра да познаеш волята му, да видиш Праведника и да чуеш думи от устата му. 15 Ти ще свидетелстваш за него пред всички хора и ще разказваш какво си видял и чул. 16 А сега не се бави повече, стани, кръсти се и се очисти от греховете си, като призовеш името му.“
17 Когато се върнах в Ерусалим, веднъж, докато се молех в храма, изпаднах в транс 18 и ми се яви Исус, който ми каза: „Побързай и незабавно напусни Ерусалим, защото хората тук няма да приемат свидетелството ти за мен.“ 19 Аз отговорих: „Господи, тези хора знаят, че обикалях синагогите, като хвърлях в затвора и биех онези, които вярваха в теб. 20 Знаят, че когато се проля кръвта на Стефан, твоя свидетел, аз бях там, гледах одобрително и пазех дрехите на онези, които го убиваха.“ 21 Но той ми каза: «Върви! Ще те изпратя далеч, при езичниците.»“
22 Юдеите, които дотогава го слушаха, след тези негови думи започнаха да викат: „Убийте го! Премахнете го от лицето на земята! Такъв човек не трябва да живее!“ 23 Те крещяха, мятаха палтата си и хвърляха прах във въздуха.[c] 24 Хилядникът заповяда да отведат Павел в казармите, да го набият с камшик и да го разпитат, за да разберат защо всички така крещят срещу него. 25 Но когато започнаха да го вързват, за да го бичуват, Павел каза на стотника, който стоеше наблизо: „Нима законът разрешава римски гражданин[d] да бъде бичуван без съд и присъда?“
26 Като чу това, стотникът отиде при хилядника и му каза: „Какво се каните да направите? Този човек е римски гражданин!“
27 Хилядникът дойде при Павел и го попита: „Кажи ми, ти наистина ли си римски гражданин?“
„Да“ — отвърна Павел.
28 Хилядникът каза: „Аз платих доста, за да стана римски гражданин.“
„А аз съм такъв по рождение“ — отговори Павел.
29 Онези, които се готвеха да го разпитват, веднага се отдръпнаха. Хилядникът се изплаши, щом разбра, че е вързал римски гражданин.
Павел пред юдейските водачи
30 На другия ден, воден от желанието да разбере в какво точно юдеите обвиняват Павел, хилядникът заповяда на главните свещеници и на всички членове на Синедриона да дойдат. После махна оковите на Павел, доведе го и го изправи пред тях.
23 Павел внимателно огледа членовете на Синедриона и каза: „Братя, до този ден съм живял с чиста съвест пред Бога.“ 2 Първосвещеникът Анания нареди на хората, стоящи до Павел, да го ударят през устата. 3 Тогава Павел каза на Анания: „Теб Бог ще удари, стено варосана![e] Затова ли стоиш там — да ме съдиш според закона, а да заповядваш да ме удрят против закона?“
4 Хората край Павел казаха: „Как се осмеляваш да обиждаш Божия първосвещеник!“
5 Павел отговори: „Братя, не знаех, че той е първосвещеникът. Защото е писано: «Не казвай лоша дума за водача на народа си!»(A)“
6 Една част от членовете на Синедриона бяха садукеи, а другата — фарисеи. Като съобрази това, Павел извика в Синедриона: „Братя, аз съм фарисей и баща ми беше фарисей. Съдят ме заради надеждата ми за възкресението на мъртвите.“
7 При тези негови думи между фарисеите и садукеите започна спор и присъстващите се разделиха на две групи. 8 (Садукеите не вярват, че има възкресение, и не вярват в ангели и духове, а фарисеите вярват във всичко това.) 9 Вдигна се голям шум. Тогава станаха законоучители от групата на фарисеите и започнаха да спорят, казвайки: „За нас този човек не е извършил нищо лошо. Може наистина да му е говорил дух или ангел.“
10 Спорът толкова се разгорещи, че хилядникът се уплаши да не разкъсат Павел. Затова заповяда на войниците да слязат сред множеството, да го измъкнат и да го отведат в казармите.
11 През следващата нощ Господ се яви на Павел и му каза: „Бъди смел! Ти свидетелства за мен в Ерусалим, трябва да направиш същото и в Рим.“
Заговорът на юдеите да убият Павел
12 На сутринта юдеите се наговориха и се заклеха да не ядат и да не пият, докато не убият Павел. 13 Заговорниците бяха повече от четиридесет. 14 Те отидоха при главните свещеници и старейшините и им казаха: „Обвързали сме се с клетва да не ядем нищо, докато не убием Павел. 15 Затова искаме вие и целият Синедрион да помолите хилядника да доведе Павел при вас под предлог, че искате да го разпитате по-подробно. А ние ще сме готови да го убием, преди да стигне дотук.“
16 Обаче племенникът на Павел чу за устроената засада и отиде в казармите, влезе при Павел и му разказа всичко. 17 Павел повика един от стотниците и му каза: „Заведи този младеж при хилядника, понеже има нещо да му каже.“ 18 Стотникът отведе младежа при хилядника и каза: „Затворникът Павел ме повика и ме помоли да доведа този младеж тук, защото имал да ти казва нещо.“
19 Като го хвана за ръка, хилядникът го отведе настрана и го попита: „Какво имаш да ми казваш?“
20 Младежът отвърна: „Юдеите са се наговорили да те помолят да доведеш утре Павел в Синедриона под предлог, че искат да го разпитат по-подробно. 21 Но не им вярвай, защото над четиридесет души ще чакат Павел в засада, за да го убият. Те са се заклели да не ядат и да не пият, докато не го убият. Готови са и само чакат съгласието ти.“
22 Хилядникът отпрати младежа, като му заповяда: „На никого не казвай, че си ми съобщил това.“
Павел е изпратен в Кесария
23 После повика двама от стотниците си и им каза: „Да се приготвят за тръгване двеста пехотинци, седемдесет конника и двеста копиеносци. В девет часа вечерта да са готови да тръгнат за Кесария. 24 Осигурете коне и за Павел, за да го отведете жив и здрав при управителя Феликс.“ 25 Той написа писмо, в което се казваше:
26 „От Клавдий Лисий
До Негово Превъзходителство Управителя Феликс:
Позрави!
27 Юдеите бяха заловили този човек и се готвеха да го убият, но аз отидох с войниците си и го спасих, понеже научих, че е римски гражданин. 28 Тъй като исках да разбера причината, поради която го обвиняват, го отведох пред Синедриона им. 29 Открих, че го обвиняват относно спорове върху техния закон, но срещу него няма обвинения, които да заслужават смъртно наказание или затвор. 30 И понеже ми съобщиха, че срещу него има заговор, веднага го изпратих при теб и наредих на обвинителите му да изложат пред теб обвиненията си против него.“
31 Войниците изпълниха заповедта: взеха Павел и в онази нощ го отведоха в Антипатрида. 32 На другия ден конниците продължиха с него, а войниците се върнаха в казармите. 33 Когато конниците пристигнаха в Кесария, те връчиха писмото на управителя и му предадоха Павел. 34 Той прочете писмото и запита Павел: „От коя провинция си?“ Като научи, че е от Киликия, 35 той каза: „Ще те изслушам, когато обвинителите ти пристигнат“ и заповяда да държат Павел под стража в двореца, построен от Ирод.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center