Beginning
Павел в Коринт
18 След това Павел напусна Атина и отиде в Коринт. 2 Там срещна Акила, юдеин родом от Понт, дошъл наскоро от Италия с жена си Прискила (тъй като император Клавдий[a] беше заповядал всички юдеи да напуснат Рим). Павел отиде да ги види 3 и тъй като имаше същия занаят като техния — правене на шатри, той остана при тях и работеше с тях. 4 Всяка събота в синагогата Павел говореше с юдеите и гърците и се опитваше да ги убеди да повярват.
5 Когато Сила и Тимотей пристигнаха от Македония, Павел се отдаде изцяло на проповядването и ясно показваше на юдеите, че Исус е Месията. 6 Обаче те му се противопоставяха и го хулеха, затова той изтърси праха от дрехите си[b] и им каза: „Ваша ще е вината, ако не бъдете спасени! Аз не съм отговорен. Отсега нататък ще ходя при езичниците.“
7 Павел си тръгна и отиде в дома на един човек на име Тиций Юст, който се покланяше на истинския Бог и чиято къща беше непосредствено до синагогата. 8 Главата на синагогата Крисп и цялото му семейство повярваха в Господа. Повярваха и се кръстиха и много коринтяни, които чуха посланието.
9 Една нощ Господ се яви в съня на Павел и му каза: „Не се страхувай и не мълчи, а говори, 10 защото аз съм с теб. Никой няма да те нападне и да ти стори зло, защото имам много хора в този град.“ 11 Павел остана там година и половина и ги учеше на Божието слово.
Павел е изправен пред Галион
12 По времето, когато Галион беше губернатор на Ахая, юдеите се обединиха, нападнаха Павел и го отведоха в съда. 13 Там те казаха: „Този човек убеждава хората да се покланят на Бога по начин, който е против закона.“
14 Тъкмо когато Павел се готвеше да заговори, Галион каза на юдеите: „Ако ставаше въпрос за престъпление или коварно злодеяние, би следвало да ви изслушам, юдеи. 15 Но тъй като се отнася до въпроси за думи и имена във връзка с вашия закон, разрешете сами препирнята си. Отказвам да съм съдия на такива спорове.“ 16 И ги накара да напуснат съда.
17 Тогава всички сграбчиха Состен, главата на синагогата, и започнаха да го бият пред съда. Но Галион не се трогна от това ни най-малко.
Павел се връща в Антиохия
18 Павел остана с братята още дълго време. После ги напусна и отплава за Сирия. Заедно с него бяха Прискила и Акила. В Кенхрея той острига косата си, тъй като беше дал обет пред Бога. 19 Когато пристигнаха в Ефес, Павел ги остави там и влезе в синагогата, където започна спор с юдеите. 20 Те го помолиха да остане още малко там, но Павел не се съгласи. 21 На тръгване той им каза: „Ако Бог пожелае, ще се върна при вас.“ След това отплава от Ефес.
22 Павел пристигна в Кесария, откъдето отиде в Ерусалим да поздрави църквата. След това се отправи към Антиохия. 23 Той остана там известно време, а после замина да обиколи Галатия и Фригия. Пътувайки от град на град, Павел вдъхваше сила на всички последователи.
Аполос проповядва в Ефес и Коринт
24 В Ефес дойде един юдеин на име Аполос. Родом от Александрия, той беше начетен човек и добре познаваше Писанията. 25 Аполос беше обучен в пътя на Господа, говореше разпалено[c] и поучаваше правилно за Исус, макар че познаваше само Йоановото кръщение. 26 Той започна смело да говори в синагогата. Когато го чуха, Прискила и Акила го поканиха в дома си и му обясниха по-точно пътя на Бога.
27 Когато Аполос пожела да отиде в Ахая, братята го насърчиха и писаха на последователите там да го посрещнат добре. Когато пристигна в областта, Аполос помогна много на онези, които бяха повярвали чрез Божията благодат. 28 Той мощно оборваше юдеите пред очите на всички, доказвайки чрез Писанията, че Исус е Месията.
Павел в Ефес
19 Докато Аполос беше в Коринт, Павел пристигна в Ефес, като по пътя посети някои места. В Ефес той намери няколко последователи на Исус 2 и ги попита: „Получихте ли Святия Дух, когато повярвахте?“
„Не сме и чували за Свят Дух“ — отговориха му те.
3 Павел ги попита: „Тогава какво кръщение приехте?“
„Йоановото“ — отговориха те.
4 Павел каза: „Йоан проповядваше кръщение, което води до покаяние, и казваше на хората да вярват в Онзи, който идва след него. Този човек е Исус.“
5 Като чуха това, те се кръстиха в името на Господ Исус. 6 Тогава Павел положи ръцете си върху тях и Святият Дух дойде върху тях. Те започнаха да говорят на различни езици и да пророкуват. 7 Бяха общо около дванадесет мъже.
8 Павел отиде в синагогата и смело заговори. Той спореше с юдеите и ги убеждаваше относно Божието царство в продължение на три месеца. 9 Но някои от тях упорстваха и отказваха да повярват, като хулеха пред народа Пътя. Тогава Павел ги остави и отведе последователите на Исус от синагогата. Той отиде в училището на Тиран, където говореше всеки ден. 10 Това продължи две години, така че всички юдеи и езичници в Азия чуха Господното слово.
Синовете на Скева
11 Чрез ръцете на Павел Бог извърши изключителни чудеса. 12 Някои хора отнасяха със себе си носни кърпи и престилки, които Павел беше използвал, слагаха ги върху болните, те оздравяваха и злите духове ги напускаха.
13 Някои юдеи също обикаляха из околностите и прогонваха зли духове. Те се опитваха да използват името на Господ Исус, за да прогонват вселилите се в хората демони, като казваха: „В името на Исус, когото Павел проповядва, ви заповядвам да излезете!“ 14 Един юдейски първосвещеник на име Скева имаше седем сина, които правеха това.
15 Но веднъж един зъл дух им каза: „Исус познавам и за Павел зная, но вие кои сте?“
16 Тогава човекът, който беше обладан от злия дух, скочи върху тях, надви ги и разкъса дрехите им. Те избягаха от онази къща голи и ранени.
17 Когато това се разчу сред юдеите и гърците, живеещи в Ефес, всички бяха обзети от страх, а името на Господ Исус се почиташе още повече. 18 Много от повярвалите идваха да се изповядват и открито признаваха греховете си. 19 Много от онези, които се занимаваха с магии, събираха книгите си и ги изгаряха пред всички. Когато пресметнаха цената им, тя се оказа петдесет хиляди сребърни монети.[d] 20 По този мощен начин словото на Господа все повече се разпространяваше и убедително влияше върху все повече хора.
Павел планира пътуване
21 След всички тези събития Павел реши да замине за Ерусалим, минавайки през Македония и Ахая. Той си каза: „След като отида там, трябва да посетя и Рим.“ 22 Павел изпрати в Македония двама от своите помощници — Тимотей и Ераст, а самият той остана още малко в Азия.
Вълнения в Ефес
23 По това време в Ефес настъпи голям смут заради Пътя. Ето как се случи всичко: 24 В Ефес имаше един майстор на сребърни изделия на име Димитрий, който правеше сребърни фигурки, изобразяващи храма на богинята Артемида. Това носеше немалка печалба на занаятчиите, които ги изработваха. 25 Димитрий събра тези занаятчии и други работници със сродни занаяти и им каза: „Мъже, знаете, че получаваме добри пари от тази работа. 26 Виждате и чувате, че не само в Ефес, но и в почти цяла Азия този човек Павел е убедил и променил много хора, като им казва, че боговете, направени от човешка ръка, не са истински богове. 27 Има опасност не само занаятът ни да се компрометира, но и храмът на великата богиня Артемида да изгуби своето значение и да бъде отнето величието на тази богиня, на която се покланят всички в Азия и в целия свят.“
28 Като чуха това, хората се разгневиха и закрещяха: „Велика е Артемида, богинята на Ефес!“ 29 В града настъпи суматоха. Тълпата се втурна в театъра, влачейки след себе си двама от спътниците на Павел — македонците Гай и Аристарх. 30 Павел искаше да влезе и говори на хората, но последователите го възпряха. 31 Някои от управниците на провинция Азия, които бяха приятели на Павел, му пратиха послание, умолявайки го да не рискува да ходи в театъра.
32 В събранието цареше хаос: едни крещяха едно, други — друго, а и повечето не знаеха защо са се събрали. 33 Юдеите избутаха напред един човек на име Александър, когото различни хора от тълпата съветваха какво да каже. Той махна с ръка за мълчание и искаше да обясни на народа за какво става въпрос. 34 Но щом разбраха, че е юдеин, всички закрещяха в хор и около два часа викаха: „Велика е Артемида, богинята на Ефес!“
35 Градският чиновник усмири тълпата и каза: „Жители на Ефес! Нима има някой в света, който да не знае, че град Ефес е пазител на храма на великата Артемида и на свещения камък,[e] паднал от небето? 36 Щом това е неоспоримо, бъдете спокойни и не вършете необмислени неща. 37 Довели сте тук тези хора, които нито са ограбили храм, нито са похулили нашата богиня. 38 Ако Димитрий и занаятчиите с него имат оплаквания срещу някого, то съдилищата са отворени, а там има и проконсули — нека кажат обвиненията си пред съда. 39 Ако имате други въпроси за разглеждане, направете това пред редовното събрание. 40 А сега има опасност да бъдем обвинени в бунт заради днешния случай, защото не можем да предложим нито една причина, с която да оправдаем тази безредица.“ 41 След като каза това, той разпусна събранието.
Павел в Македония и Гърция
20 Когато безредиците преминаха, Павел повика последователите, насърчи ги, сбогува се с тях и замина за Македония. 2 Пътувайки из провинцията, Павел непрекъснато насърчаваше вярващите и така стигна до Гърция. 3 Там остана три месеца, а когато се готвеше да отплава за Сирия, узна, че юдеите подготвят заговор срещу него и реши да се върне през Македония. 4 Придружаваха го Сосипатър, синът на Пир от Берия, Аристарх и Секунд от Солун, Гай от Дервия, Тимотей и азиатците Тихик и Трофим. 5 Те бяха пристигнали първи и ни чакаха в Троада. 6 А ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове и пет дни по-късно ги настигнахме в Троада, където останахме седем дни.
Последното посещение на Павел в Троада
7 В първия ден на седмицата, докато бяхме събрани, за да разчупим хляб,[f] Павел, който се канеше да заминава на другия ден, заговори на всички и продължи да говори до полунощ. 8 Бяхме се събрали в една стая на горния етаж, осветена от много лампи. 9 На прозореца седеше младеж на име Евтих, който полека-лека се унасяше в сън, докато Павел продължаваше да говори, и когато сънят го надви, той се наклони и падна на земята от третия етаж. Когато отидоха да го вдигнат, беше мъртъв. 10 Павел слезе, хвърли се върху него и като го прегърна, каза: „Не се безпокойте, животът още не го е напуснал.“ 11 След това се качи пак, разчупи хляба и яде. Той им говори още дълго време, чак до зори, и след това замина. 12 Хората отведоха Евтих в дома му жив и радостта им бе неизмерима.
Пътуването от Троада до Милет
13 Продължихме към кораба и отплавахме за Асос, където Павел щеше да се присъедини към нас. Той ни нареди така, защото беше решил да стигне дотам пеша. 14 Когато се срещнахме с него в Асос, той се качи при нас на кораба и продължихме за Митилин. 15 На другия ден отплавахме и спряхме на място, близо до остров Хиос. На следващия ден се отбихме на остров Самос, а след още един ден пристигнахме в град Милет. 16 Павел беше решил да не спира в Ефес, за да не се налага да прекара много време в Азия, тъй като бързаше да пристигне в Ерусалим по възможност за Петдесятница.
Павел се сбогува с презвитерите в Ефес
17 От Милет Павел изпрати послание до презвитерите на църквата в Ефес, като ги покани да дойдат при него. 18 Когато дойдоха, той им каза: „Знаете как живях през цялото време, докато бях с вас — от първия ден, когато пристигнах в Азия. 19 Сполетяха ме многобройни изпитания заради заговорите на юдеите, но аз винаги служех на Господа, понякога през сълзи. Никога не съм мислил за себе си. 20 Знаете, че не се колебаех и ви казвах всичко, което ви е от полза. Поучавах ви както публично, така и от дом на дом. 21 Настоявах пред всички хора — и пред юдеи, и пред гърци — да се покаят, да се обърнат към Бога и да повярват в нашия Господ Исус. 22 А сега трябва да се подчиня на Святия Дух и да ида в Ерусалим, без да зная какво ме очаква там. 23 Зная само, че във всеки град Святият Дух ме предупреждава, че в Ерусалим ме очакват затвор и страдания. 24 Но за мен не е важно дали ще живея или ще умра. Всичко, което искам, е да завърша делото и изпълня мисията, която получих от Господ Исус — да свидетелствам за Благата вест за Божията благодат.
25 А сега зная, че нито един от вас, сред които проповядвах Божието царство, няма да ме види вече. 26 Ето защо днес ви заявявам, че не съм отговорен, ако някой от вас не бъде спасен, 27 защото ви известих без колебание всичко, което Бог иска да знаете. 28 Бъдете внимателни по отношение на себе си и на цялото стадо, което Святият Дух ви е поверил. Бъдете пастири на Божията[g] църква, която той купи със собствената си кръв.[h] 29 Зная, че като си замина, сред вас ще дойдат свирепи вълци и няма да пожалят стадото. 30 И измежду вас самите ще се издигнат някои, които ще говорят изопачени учения, за да подмамят последователите на Исус след себе си. 31 Затова бъдете нащрек! Не забравяйте, че три години със сълзи на очи, ден и нощ, непрекъснато съветвах всеки от вас.
32 А сега ви предавам на Бога и на словото му, пълно с неговата благодат, което може да ви изгради и ви даде наследство сред всички, които са се посветили на Бога. 33 Не съм пожелавал ничие сребро, злато или дреха. 34 Сами знаете, че с тези две ръце служих на своите нужди и на нуждите на всички, които бяха с мен. 35 С всичко, което вършех, ви показвах, че трябва да се трудим така, за да помагаме на слабите. Да помним думите на Господ Исус, изречени от самия него: «По-благословено е да даваш, отколкото да получаваш.»“
36 Като каза това, Павел коленичи с всички тях и се помоли. 37 Всички плакаха много, прегръщаха го и го целуваха, 38 опечалени най-вече от думите му, че повече няма да го видят. След това го придружиха до кораба.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center