Beginning

Петър се връща в Ерусалим

11 Из цяла Юдея апостолите и братята чуха, че езичниците също са приели Божието слово. ² Когато Петър пристигна в Ерусалим, вярващите юдеи спореха с него. ³ „Ти влезе в дома на необрязани хора и яде с тях!“ — казваха те.

⁴ Тогава Петър започна да им обяснява как точно се случи всичко: ⁵ „Бях в Йопия и се молех, и както бях в транс, ми се яви видение: нещо подобно на голямо платнище, опънато в четирите му края, се спускаше от небето, докато спря близо до мен. ⁶ Внимателно се вгледах в него и видях четирикопитни земни животни, диви зверове, влечуги и небесни птици. ⁷ Тогава чух глас, който ми каза: „Стани, Петре, заколи и яж!“ ⁸ Но аз отвърнах: „В никакъв случай, Господи! Никога не съм слагал в устата си нещо нечисто или осквернено.“ ⁹ За втори път гласът от небето проговори: „Не наричай нечисто онова, което Бог е обявил за чисто.“ ¹⁰ И така това се случи три пъти. После всичко беше отнесено обратно в небето. ¹¹ Точно в този момент в къщата, където бях отседнал, дойдоха трима мъже. Те бяха изпратени при мен от Кесария. ¹² Духът ми каза да тръгна с тях, без да се колебая. С мен дойдоха и тези шест братя. Всички заедно влязохме в къщата на онзи човек Корнилий. ¹³ Той ни разказа как в дома му се явил ангел и му казал: „Изпрати в Йопия хора да извикат Симон, наречен Петър. ¹⁴ Той ще ти каже думи, чрез които ти и целият ти дом ще се спасите.“ ¹⁵ Едва бях започнал да говоря, когато Святият Дух се спусна върху тях така, както и върху нас в началото. ¹⁶ Тогава си спомних какво бе казал Господ: „Йоан кръщаваше с вода, а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух.“ ¹⁷ Щом Бог даде на езичниците същия дар, който получихме и ние, когато повярвахме в Господ Исус Христос, кой бях аз, че да преча на Бога?“

¹⁸ Когато чуха това, вярващите престанаха да възразяват и започнаха да славят Бога, казвайки: „Ето, дори и на езичниците Бог даде възможността да се покаят, за да имат живот.“

Църквата в Антиохия

¹⁹ Вярващите, разпръснати при гоненията след убиването на Стефан, достигнаха до Финикия, Кипър и Антиохия, където съобщаваха посланието само на юдеи. ²⁰ Някои от тези вярващи бяха от Кипър и Киринея. Те пристигнаха в Антиохия и започнаха да говорят също и на онези, които не бяха юдеи,^[a] проповядвайки им Благата вест за Господ Исус. ²¹ Силата на Господа беше с тях и много хора повярваха и се обърнаха към Господа.

²² Вестта за това стигна до църквата в Ерусалим и оттам изпратиха Варнава в Антиохия. ²³ Когато пристигна и видя как Бог е благословил тези хора, Варнава се зарадва и започна да насърчава всеки да остане верен на Господа с цялото си сърце, ²⁴ тъй като беше добър човек, изпълнен със Святия Дух и с вяра. И много хора станаха последователи на Господа.

²⁵ След това Варнава замина за Тарс да търси Савел ²⁶ и като го намери, го заведе в Антиохия. Те се срещаха с църквата там и поучаваха много хора в продължение на цяла година. В Антиохия за първи път последователите на Исус бяха наречени „християни“.

²⁷ По същото време от Ерусалим в Антиохия дойдоха пророци. ²⁸ Един от тях на име Агав се изправи и чрез Духа предрече, че по целия свят ще настъпи голям глад. (Това се сбъдна по времето на император Клавдий.) ²⁹ Тогава последователите решиха да съберат според финансовите си възможности помощ за братята и сестрите в Юдея. ³⁰ Така и направиха, а после по Варнава и Савел я изпратиха на презвитерите в Юдея.

Ирод Агрипа преследва църквата

12 По същото време цар Ирод започна гонения срещу някои хора от църквата. ² Той заповяда да съсекат с меч Яков, брата на Йоан. ³ Като видя, че това се харесва на юдеите, Ирод реши да арестува и Петър. (Беше в дните на празника на безквасните хлябове.) ⁴ Ирод залови Петър и го хвърли в затвора, като заповяда на четири групи от по четири войника да го пазят. Той възнамеряваше след Пасхата да го изправи на съд пред народа. ⁵ Докато Петър беше в затвора, цялата църква горещо се молеше на Бога за него.

Освобождаването на Петър от затвора

⁶ През нощта преди Ирод да го изведе на съд, Петър спеше, окован с две вериги и пазен от двама войника. Вратите на затвора също се охраняваха. ⁷ Внезапно там се появи Господен ангел и светлина озари килията. Ангелът побутна леко Петър по рамото, събуди го и му каза: „Ставай бързо!“ И веригите паднаха от ръцете му. ⁸ Тогава ангелът му каза: „Облечи се и си обуй сандалите!“ Петър изпълни това. Ангелът продължи: „Загърни се с наметката си и върви след мен!“ ⁹ Петър го последва навън, без да знае дали случката с ангела е действителност, мислейки си, че това е видение. ¹⁰ След като преминаха край първата и втората стража, те стигнаха до желязната порта, водеща към града, която сама се отвори пред тях и те излязоха навън. След като извървяха разстояние от около една улица, ангелът внезапно изчезна.

¹¹ Чак тогава Петър дойде на себе си и каза: „Сега зная, че Господ наистина изпрати своя ангел и ме избави от ръцете на Ирод и от всичко, което юдеите очакваха да ме сполети.“

¹² Когато осъзна случилото се, Петър отиде до къщата на Мария — майката на Йоан, наречен още Марк, където се бяха събрали много хора и се молеха. ¹³ Петър почука на портата и една слугиня на име Рода излезе да отвори. ¹⁴ Щом позна гласа на Петър, тя от радост забрави да му отвори вратата и вместо това изтича вътре да съобщи, че Петър е пред вратата. ¹⁵ Хората в дома й казаха: „Ти не си с ума си!“, но тя продължи да твърди, че той е там. „Това е неговият ангел“ — отговориха й те.

¹⁶ А Петър продължаваше да хлопа. Когато му отвориха и го видяха, те бяха смаяни. ¹⁷ Петър им направи знак с ръка да замълчат и след като обясни как Господ го е извел от затвора, им каза: „Разкажете това на Яков и братята.“ После излезе и отиде на друго място.

¹⁸ На сутринта сред стражите настъпи голям смут. Те се чудеха какво ли се е случило с Петър. ¹⁹ Ирод нареди да претърсят навсякъде и като не го намери, извика на разпит стражите, а после заповяда да ги убият. След това замина от Юдея за Кесария, където и остана известно време.

Смъртта на Ирод Агрипа

²⁰ Ирод беше силно разгневен на жителите на Тир и Сидон. Те всички дойдоха вкупом, за да се срещнат с него. След като бяха получили подкрепа от царския управител Власт, те молеха за мир, защото страната им получаваше храна от областите, подвластни на Ирод.

²¹ Ирод определи един ден, в който да се срещне с тях, облече си царската мантия, седна на престола и започна да им говори. ²² Хората завикаха: „Това е глас на бог, а не на човек!“ ²³ Но Ирод не отдаде славата на Бога и Господен ангел внезапно го порази. Ирод умря, изяден от червеи.

²⁴ А Божието слово се разпространяваше и броят на вярващите растеше.

²⁵ След като изпълниха делото си в Ерусалим, Варнава и Савел се върнаха в Антиохия, като взеха със себе си и Йоан, наречен Марк.

Служението на Варнава и Савел

13 В църквата в Антиохия имаше няколко пророка и учителя — Варнава, Симеон (наречен Нигер), Луций от Киринея, Манаил, израснал заедно с управителя Ирод, и Савел. ² Един път, докато служеха на Господа и постеха, Святият Дух им каза: „Отделете ми Варнава и Савел, за да изпълнят делото, за което съм ги призовал.“

³ След като църквата бе постила и се бе молила, те положиха ръцете си върху Варнава и Савел и ги изпратиха.

Варнава и Савел в Кипър

⁴ И така, пратени от Святия Дух, Варнава и Савел отидоха в Селевкия, а оттам отплаваха за Кипър. ⁵ Пристигнаха в Саламин и започнаха да проповядват Божието слово в синагогите на юдеите, а Йоан им помагаше.

⁶ Те прекосиха целия остров и накрая стигнаха до Пафос, където намериха един юдейски магьосник и лъжепророк на име Вариисус. ⁷ Той бе приближен на управителя Сергий Павел, който беше умен човек. Управителят повика Варнава и Савел и поиска да чуе Божието слово. ⁸ Но магьосникът Елима (защото така се превежда на гръцки името му) се опитваше да им попречи, правейки всичко възможно, за да отклони управителя от вярата. ⁹ Тогава Савел, наречен още Павел, се изпълни със Святия Дух и като се вгледа в Елима, ¹⁰ каза: „Ти, който си изпълнен с всякакви лъжи и коварства! Ти, сине на дявола и враг на всичко праведно! Няма ли да престанеш да изкривяваш правите пътища на Господа? ¹¹ Ето, ръката на Господа е върху теб: ще ослепееш и известно време няма да виждаш слънцето.“

В същия миг всичко за Елима потъна в мрак и той започна да се лута наоколо, опитвайки се да намери някой, който да го води за ръка. ¹² Като видя това, управителят повярва, слисан от учението за Господа.

Павел и Варнава отиват в Антиохия

¹³ Павел и тези, които бяха с него, отплаваха от Пафос и пристигнаха в Пергия — град в Памфилия. Там Йоан се раздели с тях и се върна в Ерусалим. ¹⁴ От Пергия те продължиха до град Антиохия в Писидия.

В събота Павел и Варнава влязоха в синагогата и седнаха там. ¹⁵ След като четоха от закона на Моисей и от писанията на пророците, водачите на синагогата им изпратиха съобщение: „Братя, ако имате какво да кажете като насърчение за хората, говорете.“

¹⁶ Павел стана, вдигна ръка за внимание и каза: „Вие, израелтяни, и вие, които се покланяте на истинския Бог, слушайте! ¹⁷ Богът на този израелски народ избра предците ни. Той направи народа ни велик по времето, когато живееха в Египет като чужденци. Всемогъщата му ръка ги изведе оттам. ¹⁸ Цели четиридесет години, докато бяха в пустинята, Бог беше търпелив към тях. ¹⁹ Той унищожи седем народа в земята на Ханаан и даде земята им на своя народ. ²⁰ Всичко това стана в продължение на около четиристотин и петдесет години.

После Бог им даде съдии до времето на пророк Самуил.^{[b] 21} След това поискаха цар и Бог им даде Саул — син на Кис, от рода на Вениамин, който царува четиридесет години. ²² След като отстрани Саул, Бог издигна Давид за техен цар и каза за него: „Давид, синът на Есей, е човек, който е като мен в мисленето си. Той ще изпълни всичко, което поискам от него.“

²³ А от потомците на Давид Бог даде на Израел Спасител: Исус, както беше обещал. ²⁴ Преди неговото идване Йоан проповядваше на всички израелтяни да се кръстят в знак, че искат да се покаят. ²⁵ Когато наближаваше краят на делото му, Йоан каза: „За кого ме мислите? Аз не съм Месията, но след мен идва Този, на когото не съм достоен дори сандалите на краката да развържа.“

²⁶ На нас, братя, синове на Авраамовия род, и на всички вас, които се покланяте на истинския Бог, е пратено посланието за това спасение. ²⁷ Жителите на Ерусалим и управниците им не познаха в Исус Спасителя: осъдиха го и така изпълниха думите на пророците, които четем всяка събота. ²⁸ И макар че нямаха никакво основание да го осъдят на смърт, всички те молеха Пилат той да бъде убит. ²⁹ И когато извършиха всичко писано за него, те го свалиха от кръста и го погребаха. ³⁰ Но Бог го възкреси от мъртвите ³¹ и в продължение на много дни Исус се явяваше на онези, които дойдоха заедно с него от Галилея в Ерусалим. Сега те са негови свидетели пред хората.

³² Ние ви носим Благата вест, че обещанието, което Бог даде на прадедите ни, ³³ той изпълни за нас, потомците им, като възкреси Исус, както е написано във втория Псалм:

³⁴ За това, че възкреси Исус от мъртвите, за да не бъде никога вече подчинен на изтление, Бог каза:

³⁵ Така и на друго място той казва:

³⁶ Приживе Давид служеше на Божията воля, а когато умря, беше погребан при дедите си и изгни в гроба. ³⁷ Но Онзи, когото Бог възкреси, не изгни в гроба. ^38-39 Ето защо, братя, разберете това, което ви възвестяваме, че чрез Исус можете да получите прошка за греховете си. Ако вярвате в него, можете да бъдете свободни от всичко, от което законът на Моисей не можа да ви освободи. ⁴⁰ Затова внимавайте, за да не ви се случи казаното от пророците:

⁴² Когато Павел и Варнава излизаха от синагогата, хората ги помолиха да дойдат отново другата събота и да им разкажат повече за тези неща. ⁴³ След събранието много юдеи и прозелити, които се покланяха на истинския Бог, тръгнаха след Павел и Варнава, които разговаряха с тях и ги призоваха да останат верни на Божията благодат.

⁴⁴ На следващата събота почти целият град се събра да чуе посланието на Господа. ⁴⁵ Като видяха огромното множество, юдеите се изпълниха със завист и започнаха да обиждат Павел и да възразяват на казаното от него. ⁴⁶ Но Павел и Варнава смело заговориха: „Вие, юдеи, първи трябваше да чуете Божието слово. Но тъй като го отхвърляте и не се считате достойни за вечен живот, то ние се обръщаме сега към езичниците. ⁴⁷ Защото ето какво ни заповяда Господ:

⁴⁸ Като чуха това, езичниците се зарадваха и прославиха посланието на Господа. И всички, които бяха определени да получат вечен живот, повярваха.

⁴⁹ Така Божието слово се разпространи из цялата околност. ⁵⁰ Но юдеите подтикнаха към недоволство някои уважавани религиозни жени и градските първенци. Те започнаха да преследват Павел и Варнава и ги прогониха от областта. ⁵¹ Павел и Варнава изтърсиха праха от краката си^[c] против тях и отидоха в Икония. ⁵² А последователите на Исус в Антиохия бяха изпълнени с радост и със Святия Дух.