Beginning

Петър и Йоан пред юдейския върховен съвет

4 Докато Петър и Йоан говореха на народа, при тях дойдоха свещеници, началникът на храмовата стража и няколко садукеи. ² Те бяха раздразнени, защото поучавайки за Исус, Петър и Йоан проповядваха възкресение от мъртвите. ³ Арестуваха ги и тъй като беше вече вечер, ги държаха затворени до сутринта. ⁴ Но много от хората, които чуха посланието, повярваха и броят на вярващите достигна пет хиляди.

⁵ На другия ден в Ерусалим се събраха юдейските водачи, старейшини и законоучители. ⁶ Там бяха и първосвещеникът Анна, Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещенически род. ⁷ Изправиха апостолите отпред и започнаха да ги разпитват: „С каква власт и от чие име извършихте това?“

⁸ Тогава Петър, изпълнен със Святия Дух, каза: „Водачи на народа и старейшини! ⁹ Щом като вие днес ни разпитвате как сме извършили едно добро дело — как сме излекували сакат човек — ¹⁰ нека всички вие и целият израелски народ знае, че това стана в името на Исус Христос от Назарет, когото вие разпънахте на кръст и когото Бог възкреси от мъртвите. Чрез него този човек стои пред вас здрав. ¹¹ Исус е

¹² Единствено в него можете да намерите спасение, защото няма друго име под небето, дадено на хората, чрез което трябва да се спасим!“

¹³ Юдейските водачи разбраха, че Петър и Йоан са най-обикновени, необразовани хора, но като видяха смелостта, с която говореха, останаха поразени и разбраха, че са били с Исус. ¹⁴ Нищо не можаха да им възразят, тъй като заедно с Петър и Йоан пред очите на всички стоеше излекуваният. ¹⁵ Тогава им заповядаха да излязат от Синедриона и започнаха да се съветват помежду си: ¹⁶ „Какво да правим с тези хора? Всички жители на Ерусалим знаят, че извършиха изключително знамение и ние не можем да го отречем. ¹⁷ Но за да не продължи да се разпространява това учение сред народа, ще ги предупредим повече на никого да не говорят в това име.“

¹⁸ След това ги повикаха в Синедриона и им забраниха както да казват, така и да поучават нещо в името на Исус. ¹⁹ Но Петър и Йоан отговориха: „Сами решете кое е справедливо пред Бога — вас или Бога да слушаме. ²⁰ Защото ние не можем да не говорим за това, което сме видели и чули.“ ²¹ И като ги заплашиха отново, юдейските водачи ги пуснаха. Нямаше как да ги накажат, защото хората прославяха Бога за случилото се. ²² Човекът, с когото се случи това знамение и който оздравя, беше на повече от четиридесет години.

Петър и Йоан се връщат при вярващите

²³ След като бяха освободени, Петър и Йоан отидоха при своите и им съобщиха какво им бяха казали главните свещеници и старейшините. ²⁴ След като ги изслушаха, всички вярващи заедно се помолиха на Бога и казаха: „Господарю, ти сътвори небето, земята, морето и всичко в тях. ²⁵ Твои са думите, които слугата ти Давид, нашият баща, изрече, воден от Святия Дух:

²⁷ Всичко това наистина се случи в този град, когато Ирод и Пилат Понтийски се събраха с езичниците и народа на Израел срещу твоя свят слуга Исус, когото ти помаза, ²⁸ за да се изпълни онова, което ръката ти и волята ти бяха предопределили. ²⁹ А сега, Господи, чуй заплахите им и дай възможност на слугите си да прогласят без страх словото ти, ³⁰ като ни покажеш силата на ръката си: болни да оздравяват, знамения и чудеса да стават чрез името на твоя свят слуга Исус!“

³¹ В края на молитвата им мястото, където бяха събрани, се разтресе. Всички се изпълниха със Святия Дух и започнаха да говорят Божието слово без страх.

Споделяне

³² Всички вярващи бяха като едно цяло — с едно сърце и една душа. Никой не казваше за имота си, че е само негов, а всичко, което имаха, споделяха помежду си. ³³ С голяма сила апостолите свидетелстваха за възкресението на Господ Исус и Бог изобилно благославяше всички тях. ³⁴ Никой не живееше в лишение, защото онези, които имаха ниви или къщи, ги продаваха, донасяха парите от продажбата, ³⁵ слагаха ги в краката на апостолите и после те се раздаваха на всеки според нуждите му.

³⁶ Така постъпи и Йосиф — левит, родом от Кипър, когото апостолите нарекоха Варнава, което в превод означава „син на утешение“. ³⁷ Той имаше нива, която продаде, донесе парите и ги сложи в краката на апостолите.

Анания и Сапфира

5 Един човек на име Анания и жена му Сапфира продадоха част от имота си ² и Анания със знанието на жена си задържа част от прихода, а останалото донесе и сложи в краката на апостолите.

³ Тогава Петър му каза: „Анания, защо позволи на Сатана така да завладее сърцето ти, че да излъжеш Святия Дух и да задържиш част от парите от продажбата на земята? ⁴ Нали тази земя беше твоя, преди да я продадеш! След като я продаде, парите бяха твои да се разпореждаш с тях, както намериш за добре. Защо намисли да извършиш това нещо? Ти излъга не хората, а Бога.“

⁵ Като чу тези думи, Анания се свлече на земята и издъхна. Всички, които научиха това, много се изплашиха. ⁶ Младежите станаха, покриха тялото му, после го изнесоха и го погребаха.

⁷ След около три часа влезе жената на Анания, която не знаеше какво се беше случило. ⁸ Петър я попита: „Кажи ми, за толкова ли пари продадохте нивата си?“

„Да, за толкова я продадохме“ — отговори тя.

⁹ Тогава Петър й каза: „Защо вие двамата сте се наговорили да подлагате на изпитание Духа на Господа? Виж! Онези, които погребаха мъжа ти, са стъпили вече на прага; и теб така ще изнесат.“ ¹⁰ В същия миг тя падна в краката му и издъхна. Когато младежите влязоха, я намериха мъртва, изнесоха я и я погребаха до мъжа й. ¹¹ Тогава цялата църква и тези, които чуха това, много се изплашиха.

Божии знамения

¹² Апостолите извършиха много знамения и чудеса сред хората. Всички се събираха в Соломоновия портал, обединени от общата цел. ¹³ Никой от останалите не смееше да се присъедини към тях, но всички ги възхваляваха. ¹⁴ Все повече хора — и мъже, и жени — вярваха в Господа и бяха прибавяни към редиците на вярващите. ¹⁵ Хората изнасяха болните си на улиците и ги слагаха на легла и постелки с надеждата, че когато Петър мине покрай тях, сянката му може да докосне болните. ¹⁶ В Ерусалим идваха и много хора от околните градове. Те водеха болни и хора, измъчвани от зли духове, и всички оздравяваха.

Юдейските водачи се опитват да спрат апостолите

¹⁷ Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него (групата на садукеите), се изпълниха със завист. ¹⁸ Те хванаха апостолите и ги хвърлиха в затвора. ¹⁹ Но през нощта Господен ангел отвори вратите на затвора, изведе ги и им каза: ²⁰ „Идете в храма, изправете се пред народа и разкажете на хората всичко за този нов живот.“ ²¹ Като чуха това, апостолите влязоха призори в храма и започнаха да поучават.

Първосвещеникът и всички, които бяха с него, пристигнаха и свикаха Синедриона и целия съвет на старейшините на израелския народ. Те изпратиха хора да доведат от затвора апостолите. ²² Хората отидоха до затвора, но не ги намериха вътре. Те се върнаха и съобщиха за това с думите: ²³ „Намерихме затвора здраво залостен и стражата да пази отвън до вратите. Но когато отключихме, вътре нямаше никой.“ ²⁴ При тези думи началникът на храмовата стража и главните свещеници, озадачени, се зачудиха какво значи всичко това. ²⁵ Тогава влезе някакъв човек и им каза: „Хората, които затворихте, са в храма и поучават народа.“ ²⁶ Тогава началникът на храмовата стража отиде с войниците си и ги доведе, без да използва сила срещу тях, тъй като се страхуваше, че народът може да убие с камъни него и войниците му.

²⁷ Доведоха ги в Синедриона и ги изправиха пред всички. Първосвещеникът започна да ги разпитва: ²⁸ „Нали строго ви забранихме да поучавате в това име! Защо въпреки това изпълвате Ерусалим с вашето учение и искате върху нас да стоварите вината за смъртта на този човек?“

²⁹ Петър и другите апостоли отговориха: „На Бога трябва да се подчиняваме, а не на хората. ³⁰ Богът на нашите предци възкреси Исус, когото вие убихте, като го разпънахте на кръст. ³¹ Бог го издигна до дясната си страна като Водач и Спасител, за да може израелтяните да се покаят и Бог да прости греховете им. ³² Ние сме свидетели на тези неща, свидетел е и Святият Дух, който Бог е дал на онези, които му се подчиняват.“

³³ Като чуха това, членовете на Синедриона страшно се разгневиха и искаха да ги убият. ³⁴ Но тогава един от фарисеите в Синедриона на име Гамалиил, уважаван от целия народ законоучител, стана и заповяда да изведат за малко апостолите навън. ³⁵ После каза на съвета: „Израелтяни, внимавайте какво ще правите с тези хора! ³⁶ Помните ли как преди време се появи Тевда, който твърдеше, че е велик? Около него веднага се събраха четиристотин последователи, но когато го убиха, всички се разпръснаха и цялото нещо пропадна. ³⁷ После, по времето на преброяването, се появи галилеецът Юда и увлече доста хора след себе си. Но той също беше убит и всичките му последователи се разпиляха. ³⁸ Затова сега ви казвам — стойте настрана от тези хора и ги оставете на мира, защото ако този замисъл или това дело идва от човек, то ще се провали; ³⁹ но ако идва от Бога, няма да можете да ги унищожите и дори е възможно да се окаже, че се борите против Бога.“

Те послушаха съвета му ⁴⁰ и извикаха апостолите. Заповядаха да ги набият с камшици, след това им забраниха да говорят повече за Исус и ги пуснаха. ⁴¹ Апостолите излязоха от Синедриона радостни, че са били счетени за достойни да понесат унижение заради името на Исус. ⁴² Всеки ден в храма и от къща на къща те не спираха да поучават и проповядват Благата вест, че Исус е Месията.

Избрани са седем помощника

6 В онези дни, когато броят на последователите непрекъснато растеше, говорещите гръцки юдеи се оплакаха срещу говорещите арамейски юдеи, изтъквайки, че вдовиците им били пренебрегвани при ежедневното разпределение на храната. ² Дванадесетте апостола събраха всички последователи и казаха: „Не е редно да изоставим Божието слово, за да се занимаваме с осигуряването на храната. ³ Затова, братя, изберете между вас седем души с добра репутация, изпълнени с Духа и с мъдрост, които да поставим на тази служба. ⁴ А ние ще се отдадем на молитва и на делото на проповядването.“

⁵ Това предложение се хареса на всички. Те избраха Стефан (мъж, изпълнен с вяра и със Святия Дух), Филип,^[a] Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай, прозелит от Антиохия. ⁶ Представиха ги на апостолите, които се помолиха и положиха ръцете си върху тях.

⁷ И така Божието слово се разпространяваше, броят на последователите в Ерусалим се увеличаваше все повече и много юдейски свещеници се подчиняваха на вярата.

Юдеите срещу Стефан

⁸ Изпълнен с Божията благодат и сила, Стефан вършеше велики чудеса и знамения сред хората. ⁹ Но някои от така наречената синагога на либертинците се надигнаха срещу него. Това бяха юдеи от Киринея и Александрия, от Киликия и Азия. Те завързаха спор със Стефан, ¹⁰ но бяха безсилни пред мъдростта и Духа, с които той говореше.

¹¹ Тогава подкупиха няколко души да кажат: „Чухме го да изрича богохулства срещу Моисей и Бога.“ ¹² По този начин те подтикнаха народа, старейшините и законоучителите, които дойдоха, заловиха го и го отведоха пред Синедриона.

¹³ Доведоха и лъжесвидетели, които казаха: „Този човек непрестанно хули това свято място и закона. ¹⁴ Чухме го да казва, че онзи Исус от Назарет ще разруши този храм и ще промени обичаите, които Моисей ни предаде.“ ¹⁵ Всички, които седяха в Синедриона, се вгледаха в него и видяха, че лицето му е като на ангел.