Beginning
19 Тогава Пилат заповяда да отведат Исус и да го бичуват. 2 Войниците сплетоха венец от тръни и го сложиха на главата му. Облякоха го в пурпурна мантия, 3 идваха към него с възгласи: „Да живее царят на юдеите!“ и го биеха по лицето.
4 Пилат отново излезе и им каза: „Ето, водя ви го, за да разберете, че не намирам причина да го осъдя.“ 5 След това Исус излезе с венеца от тръни и пурпурната мантия и Пилат каза: „Ето човека.“
6 Когато го видяха, главните свещеници и стражите завикаха: „Разпъни го на кръст! Разпъни го на кръст!“
Пилат им каза: „Вие го вземете и го разпънете на кръст! Аз не намирам причина да го осъдя.“
7 Юдейските водачи отговориха: „Ние имаме закон, според който той трябва да умре, защото твърди, че е Божият Син!“
8 Когато чу това, Пилат много се изплаши. 9 Той отново влезе в двореца и попита Исус: „Откъде си?“, но Исус не му отговори. 10 Тогава Пилат му каза: „Нима отказваш да разговаряш с мен? Не знаеш ли, че имам власт както да те пусна, така и да те разпъна на кръст?“
11 Исус отговори: „Нямаше да имаш никаква власт над мен, ако не ти беше дадена от Бога. Ето защо онзи, който ме предаде на теб, има по-голям грях.“
12 Когато чу това, Пилат се опита да освободи Исус, но юдейските водачи крещяха: „Ако го освободиш, не си приятел на цезаря! Всеки, който твърди, че е цар, е враг на цезаря!“
13 Когато чу тези думи, Пилат изведе Исус и седна на съдийското кресло на мястото, наречено Каменния паваж („Гавата“ на арамейски). 14 Беше около обяд в Подготвителния ден преди Пасхата. Пилат каза на юдеите: „Ето вашия цар!“
15 Те закрещяха: „Отведи го! Отведи го! Разпъни го на кръст!“
Пилат ги попита: „Вие искате да разпъна на кръст вашия цар, така ли?“
Главните свещеници отговориха: „Ние нямаме друг цар освен цезаря.“
16 Тогава Пилат им предаде Исус, за да го разпънат на кръст. Отведоха Исус.
Исус е разпънат на кръст
(Мат. 27:32-44; Мк. 15:21-32; Лк. 23:26-43)
17 Носейки сам кръста си, той стигна до мястото, наречено Лобно („Голгота“ на арамейски). 18 Там го разпънаха, а с него и още двама други мъже — по един от едната и от другата му страна, а той в средата.
19 Пилат нареди на кръста да поставят и надпис: исус от назарет, царят на юдеите. 20 И тъй като мястото, където разпънаха Исус, беше близо до града, а надписът бе на арамейски, латински и гръцки, много юдеи го прочетоха.
21 Юдейските главни свещеници казаха на Пилат: „Не пиши „Царят на юдеите“, а «Онзи каза: Аз съм Царят на юдеите.»“
22 Пилат отговори: „Каквото съм написал, написал съм.“
23 След като разпънаха Исус, войниците взеха дрехите му и ги разделиха на четири — по една част за всеки. Взеха и туниката, но тя беше без шевове — изтъкана от горе до долу от едно парче. 24 Тогава войниците си казаха: „По-добре да не я късаме, а да хвърлим жребий за нея и да видим на кого ще се падне.“ Това стана, за да се изпълни казаното в Писанието:
„Разделиха дрехите ми помежду си,
а за облеклото ми хвърлиха жребий.“(A)
Войниците така и направиха.
25 До кръста на Исус стояха майка му, сестра й, Мария — жената на Клопа — и Мария Магдалина. 26 Исус видя майка си и стоящия наблизо ученик, когото обичаше. Той каза на майка си: „Жено, това е твоят син.“ 27 След това каза на ученика: „Това е твоята майка.“ И оттогава ученикът я взе в своя дом.
Исус умира
(Мат. 27:45-56; Мк. 15:33-41; Лк. 23:44-49)
28 Сега вече Исус знаеше, че всичко е завършено и за да се изпълни Писанието, каза: „Жаден съм.“[a] 29 Там имаше съд с оцет. Напоиха в него гъба, сложиха я на прът от исоп и я повдигнаха до устата му. 30 След като вкуси от оцета, Исус каза: „Свърши се.“ После отпусна глава и издъхна.
31 Всичко това стана в Подготвителния ден, а телата не трябваше да висят на кръстовете в събота, (тъй като онази събота бе много голям празник). Затова юдейските водачи помолиха Пилат да нареди пищялите да се счупят и телата да се свалят от кръстовете. 32 Тогава войниците дойдоха и счупиха пищялите първо на единия, а после и на другия от разпънатите заедно с Исус. 33 Но когато стигнаха до Исус, видяха, че вече е мъртъв, и не му счупиха пищялите. 34 Вместо това един от войниците прободе ребрата му с копието си и от раната веднага бликнаха кръв и вода. 35 (А човекът, който беше очевидец, свидетелства за това и неговото свидетелство е достоверно. Той знае, че говори истината, за да повярвате и вие.) 36 Това се случи, за да се изпълни Писанието: „Нито една негова кост няма да бъде счупена.“(B) 37 А едно друго Писание казва: „Ще гледат този, когото прободоха.“(C)
Погребението на Исус
(Мат. 27:57-61; Мк. 15:42-47; Лк. 23:50-56)
38 След това Йосиф от Ариматея поиска разрешение от Пилат да свали тялото на Исус от кръста. Йосиф беше ученик на Исус, но поради страх от юдейските водачи пазеше това в тайна. Пилат му разреши и той дойде и прибра тялото на Исус. 39 С него беше и Никодим, който по-рано бе отишъл през нощта да говори с Исус. Той донесе около сто литри смес от смирна и алое.[b] 40 Те взеха тялото на Исус и го повиха в ленено платно заедно с благоуханията, какъвто беше юдейският погребален обичай. 41 До мястото, където беше разпънат Исус, имаше овощна градина, а в нея — новоизсечена гробница, където още никой не беше погребван. 42 И понеже беше юдейският Подготвителен ден, а гробницата се оказа наблизо, те положиха Исус в нея.
Възкресението на Исус
(Мат. 28:1-10; Мк. 16:1-8; Лк. 24:1-12)
20 Рано сутринта в първия ден на седмицата Мария Магдалина отиде на гробницата, когато още беше тъмно, и видя, че камъкът е отместен от нея. 2 Тогава тя се втурна и отиде при Симон Петър и другия ученик, когото Исус обичаше, и им каза: „Взели са Господа от гробницата и не знаем къде са го положили!“
3 Тогава Петър и другият ученик излязоха и се отправиха към гробницата. 4 И двамата тичаха, но другият ученик изпревари Петър и пръв стигна до гробницата. 5 Той надникна и видя, че ленените платна са там, но не влезе вътре. 6 Тогава Симон Петър, който го следваше, дойде и влезе в гробницата. Той видя ленените платна 7 и кърпата, с която беше повита главата на Исус, но тя не беше заедно с ленените платна, а свита на отделно място. 8 Другият ученик, който беше пристигнал пръв при гробницата, също влезе, видя и повярва. 9 (Защото те все още не разбираха Писанието, според което той трябваше да възкръсне от мъртвите.)
Исус се явява на Мария Магдалина
(Мк. 16:9-11)
10 После учениците си отидоха по домовете. 11 Мария остана отвън при гробницата и плачеше. Както плачеше, тя се наведе да погледне в гробницата 12 и видя два ангела в бяло. Те седяха там, където по-рано беше лежало тялото на Исус, един откъм главата и един откъм краката му.
13 „Жено, защо плачеш?“ — попитаха я те.
Мария отговори: „Взели са моя Господ и не зная къде са го положили.“ 14 Когато каза това, тя се обърна и видя Исус да стои там, но не знаеше, че е той.
15 Исус й каза: „Жено, защо плачеш? Кого търсиш?“
Мария помисли, че това е градинарят, и му каза: „Господине, ако ти си го отнесъл, кажи ми къде си го положил, за да отида да го взема.“
16 Исус й каза: „Мария!“
Тя се обърна и му каза на арамейски: „Равуни!“ (което значи „Учителю!“)
17 Исус й каза: „Не се докосвай до мен, защото още не съм се възнесъл при Отца, но иди при братята ми и им кажи: «Аз отивам при моя Баща и вашия Баща, при моя Бог и вашия Бог.»“
18 Мария Магдалина отиде и каза на учениците: „Видях Господа!“ И им предаде думите му.
Исус се явява на последователите си
(Мат. 28:16-20; Мк. 16:14-18; Лк. 24:36-49)
19 Вечерта на същия ден, който беше първият ден от седмицата, учениците бяха залостили вратите на къщата, в която бяха, защото се страхуваха от юдейските водачи. Тогава Исус дойде, застана сред тях и им каза: „Мир на вас!“ 20 След тези думи той им показа ръцете и ребрата си и учениците се зарадваха, когато видяха Господа.
21 Тогава Исус отново им каза: „Мир на вас! Както Отец изпрати мен, така и аз изпращам вас.“ 22 След тези думи той духна върху тях и им каза: „Приемете Святия Дух. 23 На когото простите греховете, ще бъдат простени. На когото не простите греховете, ще останат непростени.“
Исус се явява на Тома
24 Тома (наречен Близнак), един от дванадесетте, не беше с тях, когато Исус дойде. 25 Другите ученици му казваха: „Видяхме Господа!“ Но той им отговори: „Докато не видя белезите от пироните на ръцете му и не сложа пръст в раната на ребрата му, няма да повярвам!“
26 Седмица по-късно учениците отново бяха в къщата и Тома беше с тях. Въпреки че вратите бяха залостени, Исус дойде, застана сред тях и каза: „Мир на вас!“ 27 После се обърна към Тома: „Сложи пръста си тук и погледни ръцете ми. Протегни ръка и я сложи на ребрата ми. Спри да се съмняваш и повярвай!“
28 В отговор Тома му каза: „Господ мой и Бог мой!“
29 Исус му каза: „Ти повярва, защото ме видя. Благословени са тези, които са повярвали, без да са видели.“
Целта на тази книга
30 Исус извърши пред учениците си още много други знамения, които не са записани в тази книга. 31 Но тези неща бяха написани, за да повярвате, че Исус е Месията, Божият Син, и за да може като вярвате, да имате живот чрез неговото име.
Исус се явява на седем ученика
21 След това Исус отново се яви на учениците си при Тивериадското езеро.[c] Ето как стана това: 2 Симон Петър, Тома (наречен Близнак), Натанаил (от галилейския град Кана), синовете на Зеведей и още двама от учениците бяха заедно. 3 Симон Петър каза: „Отивам за риба.“ Останалите отговориха: „И ние идваме с теб!“ Всички излязоха и се качиха на една лодка, но не можаха да уловят нищо онази нощ.
4 Вече се беше съмнало, когато Исус застана на брега, но учениците не знаеха, че е той. 5 Исус ги попита: „Как е, приятели, уловихте ли нещо?“
„Не“ — отвърнаха те.
6 Той им каза: „Хвърлете мрежата от дясната страна на лодката и ще уловите.“ И те хвърлиха мрежата, но тя беше толкова пълна с риба, че не можаха да я издърпат в лодката.
7 Тогава ученикът, когото Исус обичаше, каза на Петър: „Това е Господ!“ Когато чу, че това е Господ, Симон препаса около кръста горната си дреха (защото се беше съблякъл) и скочи във водата. 8 Другите ученици стигнаха до брега с лодката, теглейки мрежата с риба (защото не бяха далеч, а само на стотина метра от брега). 9 Когато излязоха на брега, видяха жарава с риба върху нея и хляб. 10 Исус им каза: „Донесете от рибата, която току-що уловихте.“
11 Симон Петър се качи в лодката и издърпа мрежата на сушата, която макар че беше пълна със сто петдесет и три едри риби, пак не се скъса. 12 Исус им каза: „Елате да хапнете.“ И никой от учениците не посмя да го попита: „Кой си ти?“, защото знаеха, че е Господ. 13 Исус отиде, взе хляба и им го раздаде, след което им даде и риба.
14 Това беше третият път, когато Исус се яви на учениците си, след като възкръсна от мъртвите.
Исус говори на Петър
15 Когато се нахраниха, Исус каза на Симон Петър: „Симоне, сине Йоанов, обичаш ли ме повече, отколкото ме обичат тези другите?“
Петър отговори: „Да, Господи, знаеш, че те обичам.“
Исус му каза: „Грижи се за агънцата ми.“
16 После още веднъж го попита: „Симоне, сине Йоанов, обичаш ли ме?“
Петър отговори: „Да, Господи, знаеш, че те обичам.“
Исус му каза: „Грижи се за овцете ми.“
17 Трети път го попита: „Симоне, сине Йоанов, обичаш ли ме?“
Петър се натъжи, че за трети път го пита дали го обича и отговори: „Господи, ти знаеш всичко. Знаеш, че те обичам.“
Исус му каза: „Грижи се за овцете ми. 18 Уверявам те: Когато беше млад, сам завързваше пояса си и отиваше където поискаш, но когато остарееш, ще протегнеш ръцете си и друг ще завърже пояса ти и ще те води не където искаш.“ 19 (Исус каза това, за да покаже с каква смърт Петър ще прослави Бога.) След като изрече това, Исус му каза: „Следвай ме.“
20 Петър се обърна и видя ученика, когото Исус обичаше, да върви след тях. (Това беше този ученик, който по време на вечерята се облегна назад върху гърдите на Исус и попита: „Господи, кой е този, който ще те предаде?“) 21 И когато го видя, Петър каза на Исус: „Господи, а с него какво ще стане?“
22 Исус му каза: „Ако искам той да остане, докато дойда, какво значение има това за теб? Ти ме следвай!“
23 Така между братята се разнесе мълвата, че този ученик няма да умре. Но Исус не каза, че няма да умре. Само каза: „Ако искам той да остане, докато дойда, какво значение има това за теб?“
24 Това е ученикът, който свидетелства за тези неща и който ги записа. И ние знаем, че казва истината.
25 Има и много други неща, които Исус извърши, но ако се записваха едно по едно, мисля, че целият свят нямаше да може да побере книгите, които щяха да се напишат.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center