Beginning
Смъртта на Лазар
11 Във Витания, където живееха Мария и сестра й Марта, имаше един болен човек на име Лазар. 2 (Мария беше същата тази жена, която помаза Господа с миро и избърса краката му с косата си. Болният Лазар беше неин брат.) 3 Затова сестрите изпратиха човек да каже на Исус: „Господи, твоят скъп приятел е болен.“
4 Като чу това, Исус каза: „Тази болест не е смъртоносна, а е за слава на Бога, за да може Божият Син да се прослави чрез нея.“ 5 (Исус обичаше Марта и сестра й, и Лазар.) 6 Като чу, че Лазар е болен, той остана още два дни на мястото, където беше. 7 След това каза на учениците си: „Да се върнем в Юдея.“
8 Учениците отговориха: „Учителю, недей! Неотдавна юдеите се опитваха да те убият с камъни. Нима искаш пак да се върнеш там?“
9 Исус отговори: „Нали денят има дванадесет часа? Ако човек върви през деня, няма да се спъне, защото вижда светлината на този свят. 10 Но когато върви през нощта, той се спъва, защото я няма светлината да му помага.“
11 Като каза това, Исус продължи: „Нашият приятел Лазар е заспал, но аз отивам да го събудя.“
12 Учениците отговориха: „Господи, щом спи, значи ще се оправи!“
13 Исус говореше за смъртта на Лазар, но те помислиха, че има предвид естествения сън. 14 Затова Исус ясно им каза: „Лазар е мъртъв. 15 Заради вас се радвам, че не бях там, защото сега ще повярвате. Но нека отидем при него.“
16 Тогава Тома (наречен Близнак) каза на другите ученици: „Да отидем и ние, за да умрем с Исус.“
Исус във Витания
17 Когато Исус пристигна във Витания, тялото на Лазар вече четири дни лежеше в гробницата. 18 А Витания се намираше само на около три километра от Ерусалим, 19 така че много юдеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешават за загубата на брат им.
20 Марта чу, че Исус идва, и отиде да го посрещне, а Мария остана у дома. 21 Тогава Марта каза на Исус: „Господи, ако ти беше тук, брат ми нямаше да умре. 22 Но аз зная, че и сега Бог ще ти даде всичко, което поискаш от него.“
23 Исус й каза: „Брат ти ще възкръсне.“
24 Марта отговори: „Зная, че ще възкръсне при възкресението в последния ден.“
25 Исус й каза: „Аз съм възкресението и животът. Който вярва в мен, макар и да умре — ще живее, 26 и всеки, който живее и вярва в мен, никога няма да умре. Вярваш ли в това?“
27 „Да, Господи! — отвърна тя. — Вярвам, че ти си Месията, Божият Син, който трябваше да дойде в света.“
Исус плаче
28 След като каза това, Марта се върна, извика сестра си Мария и когато бяха сами, й каза: „Учителят е тук и те вика.“ 29 Щом чу това, Мария бързо стана и отиде при него. 30 (Исус още не беше влязъл в селото, а стоеше там, където го беше посрещнала Марта.) 31 Юдеите, които бяха в къщата заедно с нея и я утешаваха, видяха, че Мария става и забързано излиза навън. Те я последваха, мислейки, че тя отива да скърби при гробницата. 32 Когато Мария пристигна на мястото, където беше Исус, и го видя, падна в краката му и каза: „Господи, ако ти беше тук, брат ми нямаше да умре.“
33 Исус я видя как плаче и как плачат юдеите, дошли с нея, и дълбоко се нажали и развълнува. 34 „Къде го погребахте?“ — попита той. Казаха му: „Господи, ела да видиш.“
35 Исус се просълзи.
36 Тогава юдеите казаха: „Виж колко го е обичал!“
37 А някои попитаха: „Нима този човек, който върна зрението на слепеца, не можеше да спаси Лазар от смърт?“
Исус възкресява Лазар
38 Исус отново се натъжи и отиде при гробницата, която беше една пещера, затворена с голям камък. 39 Исус каза: „Отместете камъка!“
Марта, сестрата на починалия, отвърна: „Но Господи, тялото сигурно вече се е вмирисало, тъй като Лазар е мъртъв от четири дни!“
40 Исус й отговори: „Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?“
41 Тогава отместиха камъка. Исус вдигна поглед и каза: „Отче, благодаря ти, че ме чу. 42 Зная, че винаги ме чуваш, но казвам това заради хората наоколо, за да повярват, че ти ме изпрати.“ 43 След това извика със силен глас: „Лазаре, излез!“ 44 Мъртвият излезе навън. Ръцете и краката му бяха обвити в платно, а лицето му беше покрито с кърпа.
Исус им каза: „Разповийте го и го оставете да си върви.“
Планът да убият Исус
(Мат. 26:1-5; Мк. 14:1-2; Лк. 22:1-2)
45 Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха какво направи Исус, повярваха в него. 46 Но някои от тях отидоха при фарисеите и им разказаха какво е извършил Исус. 47 Тогава главните свещеници и фарисеите събраха Синедриона и казаха: „Какво да правим? Този човек върши много знамения. 48 Ако го оставим да продължава така, всички ще повярват в него. Тогава ще дойдат римляните, ще разрушат храма ни и ще унищожат народа ни.“
49 Но един от тях на име Каяфа, който беше първосвещеник през онази година, им каза: „Вие не знаете нищо 50 и не разбирате, че е по-добре един човек да умре за хората, отколкото целият народ да бъде унищожен.“
51 Каяфа не каза това от себе си. Тъй като през онази година беше първосвещеник, той пророкува, че Исус ще умре за хората, 52 и не само за юдейския народ, а за да събере всички Божии деца, разпилени по света, и ги направи един народ.
53 От този ден юдейските водачи започнаха да кроят планове как да убият Исус. 54 Той престана да ходи открито сред юдеите, напусна Ерусалим и отиде на едно място близо до пустинята, в град Ефраим, където остана с учениците си.
55 Наближаваше юдейският празник Пасха и много хора от областта бяха дошли в Ерусалим преди празника, за да се пречистят. 56 Те търсеха Исус и в храма се питаха един друг: „Как мислите, няма ли да дойде на празника?“ 57 Главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед ако някой знае къде се намира Исус, да им съобщи, за да го арестуват.
Една жена почита Исус
(Мат. 26:6-13; Мк. 14:3-9)
12 Шест дни преди Пасхата Исус отиде във Витания, където живееше Лазар, когото той беше възкресил от мъртвите. 2 Там му приготвиха вечеря и Марта поднасяше храната. Лазар беше един от тези, които се хранеха заедно с Исус. 3 Тогава Мария донесе около една литра скъпо миро от чист нард[a] и го изля върху нозете на Исус, а после ги избърса с косата си. Благоуханието на маслото изпълни цялата къща.
4 Един от учениците на Исус, Юда Искариотски, който по-късно щеше да го предаде, каза: 5 „Това миро, което струва триста динария, трябваше да бъде продадено и парите да се дадат на бедните.“ 6 (Той каза това не от загриженост за бедните, а защото беше крадец — държеше касата и често си взимаше пари оттам.)
7 Тогава Исус отговори: „Не я спирай! Нека направи това за деня на моето погребение. 8 Бедните винаги ще бъдат с вас,[b] но аз няма винаги да съм с вас.“
Заговорът срещу Лазар
9 Много от юдеите чуха, че Исус е във Витания и отидоха там не само заради него, а и за да видят Лазар, когото Исус беше възкресил от мъртвите. 10 Тогава главните свещеници решиха да убият и Лазар, 11 защото заради него много юдеи ги оставяха и започваха да вярват в Исус.
Исус влиза в Ерусалим като цар
(Мат. 21:1-11; Мк. 11:1-11; Лк. 19:28-40)
12 На следващия ден многото хора, дошли в Ерусалим за Пасхата, чуха, че Исус ще пристигне в града. 13 Те взеха палмови клонки и излязоха да го посрещнат с възгласи:
„«Осанна!
Благословен да бъде този,
който идва в името на Господа!»(A)
Благословен да бъде
царят на Израел!“
14 Исус намери едно магаренце и се качи на него, както е казано в Писанието:
16 (Първоначално учениците му не разбраха това, но когато Исус бе издигнат в слава, те си спомниха, че това бе писано за него и че те бяха направили тези неща за него.)
17 Тези, които бяха с Исус, когато възкреси Лазар от мъртвите и му заповяда да излезе от гробницата, започнаха да разказват на всички за станалото. 18 Затова и множеството бе излязло да го посрещне, защото бяха чули, че той е извършил това знамение. 19 Тогава фарисеите казаха помежду си: „Вижте, че не постигаме нищо! Ето, целият свят е тръгнал след него!“
Исус говори за живота и смъртта
20 Сред дошлите в Ерусалим на поклонение за празника Пасха имаше и някои гърци. 21 Те отидоха при Филип, който беше от галилейския град Витсаида, и започнаха да го молят: „Господине, искаме да видим Исус.“ 22 Филип отиде и каза на Андрей, след което двамата отидоха и казаха на Исус.
23 Исус им отговори: „Дойде времето Човешкият Син да се прослави. 24 Уверявам ви: ако пшениченото зърно не падне на земята и не умре, то си остава само едно, но ако умре, ражда много зърна. 25 Който обича живота си, ще го загуби, а който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот. 26 Който ми служи, трябва да ме следва. Където съм аз, там трябва да бъде и моят служител. Отец ще почете всеки, който ми служи.
Исус говори за своята смърт
27 Сега душата ми е развълнувана и не зная дали да кажа: „Отче, избави ме от това страдание!“ Но нали затова съм дошъл на този свят, за да страдам! 28 Отче, прослави името си!“
Тогава от небето се разнесе глас: „Прославил съм го и пак ще го прославя!“
29 Хората, които бяха там и чуха, помислиха, че това е гръм. Други пък казаха: „Ангел му говори.“
30 В отговор Исус им каза: „Не заради мен дойде този глас, а заради вас. 31 Настъпи часът този свят да бъде съден. Сега управителят на този свят ще бъде изгонен. 32 Когато бъда издигнат от земята, ще привлека всички хора към себе си.“ 33 (Той каза това, за да посочи с каква смърт ще умре.)
34 Хората му отговориха: „Но от закона знаем, че Месията ще живее вечно. Защо казваш, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е този Човешки Син?“
35 Тогава Исус им каза: „Светлината ще бъде сред вас още малко. Затова вървете, докато имате светлината, за да не ви погълне мракът. Който върви в тъмнина, не знае къде отива. 36 Доверете се на светлината, докато все още я имате, за да станете хора, които принадлежат на светлината.“ Като каза това, Исус си тръгна и се скри от тях.
Някои юдеи отказват да повярват
37 Въпреки че беше извършил тези знамения пред очите им, те не повярваха в него, 38 за да се изпълни казаното от пророк Исая:
„Господи, кой повярва на посланието ни?
И на кого Господ разкри силата си?“(C)
39 Затова те не можеха да повярват, защото Исая беше казал още:
40 „Бог заслепи очите им
и вкамени сърцата им,
за да не видят с очите си,
нито да разберат със сърцата си,
и се обърнат към мен,
за да ги излекувам.“(D)
41 Исая каза това, защото видя славата на Исус и говори за него.
42 Дори и сред юдейските водачи имаше много хора, които бяха повярвали в Исус, но поради страх от фарисеите не признаваха това открито, за да не бъдат отлъчени от синагогата. 43 Те обичаха хорските хвалби повече, отколкото похвалите от Бога.
Учението на Исус ще съди хората
44 Исус каза високо: „Който вярва в мен, вярва не само в мен, но и в Онзи, който ме изпрати. 45 И който вижда мен, вижда Онзи, който ме изпрати. 46 Дойдох на света като светлина, за да не може никой, който вярва в мен, да остане в тъмнина.
47 Ако някой чуе думите ми и не им се подчинява, аз няма да го съдя, защото не съм дошъл, за да съдя света, а за да го спася. 48 Има кой да съди този, който ме отхвърля и не приема думите ми. Словото, което съм говорил, ще го съди в последния ден. 49 Защото аз говорех не от себе си, а самият Отец, който ме изпрати, ми заповяда какво да говоря и да поучавам. 50 Аз зная, че неговата заповед носи вечен живот. Така че това, което говоря, е същото, което Отец ми каза.“
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center