Beginning
Исус и Никодим
3 Сред фарисеите имаше един човек на име Никодим, който беше юдейски водач. 2 Една нощ Никодим дойде при Исус и му каза: „Рави, знаем, че Бог те е изпратил да ни учиш, защото никой не би могъл да извърши знаменията, които ти вършиш, ако Бог не е с него.“
3 Исус отговори: „Уверявам те: само този, който се роди отново, може да види Божието царство.“
4 Никодим му каза: „Как е възможно да се роди човек, който е стар? Нима може втори път да влезе в утробата на майка си и отново да се роди?“
5 Исус отговори: „Уверявам те: ако човек не се роди от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. 6 Това, което се ражда от плътта, е плът, а това, което се ражда от Духа, е дух. 7 Не се учудвай, че ти казах: „Трябва да се родите отново.“ 8 Вятърът духа където си иска. Можеш да го чуеш, но не знаеш откъде идва и къде отива. Същото е с всеки, който е роден от Духа.“
9 „Как е възможно всичко това?“ — попита Никодим.
10 Исус отговори: „Ти си учител на Божия народ и не знаеш това? 11 Уверявам те: ние говорим каквото знаем и разказваме каквото сме видели. Но вие не приемате нашето свидетелство. 12 Разказах ви за земни неща, но вие не ми вярвате. Как тогава ще ми повярвате, ако ви разкажа за небесни неща? 13 Никой не се е издигнал на небето освен Този, който слезе от небето — Човешкият Син.
14 Както Моисей издигна змията в пустинята,[a] точно така трябва да бъде издигнат Човешкият Син, 15 за да може всеки, който вярва в него, да има вечен живот.
16 Защото Бог толкова обикна света, че даде своя единствен Син, за да може всеки, който повярва в него, да не умре, а да има вечен живот. 17 Бог не изпрати Сина в света да съди света, а да спаси света чрез него. 18 Който повярва в Божия Син, не е осъден, но който не повярва, е вече осъден, защото не е повярвал в единствения Божий Син. 19 Хората ще бъдат съдени за това, че светлината дойде на света, но те предпочетоха тъмнината пред светлината, защото делата им бяха зли. 20 Всеки, който върши зло, мрази светлината и я избягва, за да не излязат наяве постъпките му. 21 Но този, който следва истината, се стреми към светлината, за да покаже, че делата му са извършени в покорство към Бога.[b]“
Исус и Йоан Кръстител
22 След това Исус отиде с учениците си в областта Юдея, където остана известно време с тях и кръщаваше. 23 Йоан пък кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много вода. Хората отиваха при него и се кръщаваха. 24 (Това стана преди Йоан да бъде хвърлен в затвора.)
25 Някои от Йоановите ученици завързаха спор с един от юдеите относно обредното измиване. 26 Те отидоха при Йоан и му казаха: „Учителю, помниш ли човека, който беше с теб на другия бряг на Йордан, този, за когото свидетелства? Сега той кръщава и всички отиват при него.“
27 Йоан отговори: „Човек има само това, което Бог му дава. 28 Вие сами сте свидетели, че казах: „Аз не съм Месията, а само изпратеният да подготви пътя за него.“ 29 Младоженецът е този, на когото принадлежи невестата, а приятелят на младоженеца стои редом, слуша и се радва, когато чуе гласа на младоженеца. По същия начин и моята радост сега е пълна. 30 Той трябва да расте, а аз — да се смалявам.
Този, който идва от небето
31 Този, който идва от горе, превъзхожда всички останали. Който е от земята, е земен и говори за земни неща. Но Този, който идва от небето, превъзхожда всички останали. 32 Той свидетелства за това, което е видял и чул, но никой не иска да приеме неговото свидетелство. 33 Който приема свидетелството му, потвърждава, че Бог е истинен. 34 Този, когото Бог е изпратил, говори Божиите думи и Бог му дава Духа неограничено. 35 Отец обича Сина и му е дал власт над всичко. 36 Който повярва в Сина, има вечен живот, а който отхвърли Сина, никога няма да има този живот и Божият гняв ще тегне върху него.“
Исус говори с жена от Самария
4 Фарисеите узнаха, че Исус приобщава към себе си и кръщава повече ученици от Йоан. 2 (Въпреки че в действителност не самият Исус, а учениците му кръщаваха.) Когато чу какво се говори, 3 Исус напусна Юдея и отново се върна в Галилея. 4 На път за там трябваше да мине през Самария.
5 И така, той пристигна в един град в Самария на име Сихар, близо до нивата, която Яков беше дал на сина си Йосиф. 6 Там се намираше кладенецът на Яков и Исус, уморен от пътуването, седна край него. Беше около обяд. 7 Една самарянка дойде на кладенеца да извади вода. Исус й каза: „Дай ми да пийна малко вода!“ 8 (В същото време учениците му бяха отишли в града да купят храна.)
9 Самарянката го попита: „Как така ти, който си юдеин, искаш вода от мен, самарянката?“ (Юдеите не общуват със самаряните.[c])
10 Исус й отговори: „Ако знаеше какво дава Бог и кой те моли за малко вода, щеше да поискаш от него и той щеше да ти даде жива вода.“
11 Жената каза: „Господине, откъде ще вземеш тази жива вода? Кладенецът е дълбок, а ти нямаш дори ведро. 12 Нима си по-велик от Яков, нашия праотец, който ни е дал този кладенец? Самият той е пил от него, синовете и животните му — също!“
13 Исус й отговори: „Всеки, който пие от тази вода, ще ожаднее отново. 14 Но този, който пие от водата, която аз ще му дам, никога повече няма да е жаден. Водата, която аз ще му дам, ще се превърне вътре в него в извор, от който ще блика вечен живот.“
15 Жената му каза: „Господине, дай ми тази вода, за да не изпитвам никога повече жажда и за да не трябва да идвам тук за вода.“
16 Той й каза: „Иди, извикай съпруга си и се върни тук.“
17 Жената отговори: „Аз нямам съпруг.“
Исус й каза: „Права си, като казваш, че нямаш съпруг. 18 Пет пъти си се омъжвала, а мъжът, с когото живееш сега, дори не ти е съпруг. Това, което каза, е истина.“
19 Жената отвърна: „Господине, виждам, че си пророк. 20 Нашите деди са се покланяли на Бога на този хълм, а вие, юдеите, твърдите, че трябва да се покланяме в Ерусалим.“
21 „Повярвай ми, жено! — каза й Исус. — Идва времето, когато няма да е необходимо да сте на този хълм или в Ерусалим, за да се покланяте на Отца. 22 Вие, самаряните, се покланяте на нещо, което не разбирате. Ние, юдеите, разбираме на какво се покланяме, защото спасението идва от юдеите. 23 Но идва времето — то вече е настъпило — когато истинските поклонници ще се покланят на Отца в дух[d] и в истина. Именно такива хора Отец иска да му се покланят. 24 Бог е дух и тези, които му се покланят, трябва да се покланят в дух и в истина.“
25 Жената каза: „Зная, че Месията ще дойде, този, когото наричат Христос. Когато дойде, той ще ни обясни всичко.“
26 „Аз съм този — каза й Исус. — Аз, който разговарям сега с теб.“
27 В този момент учениците на Исус се върнаха от града и се учудиха, че той говори с жена. Но нито един от тях не го попита: „Какво искаш?“ или „Защо говориш с нея?“
28 Жената остави стомната си, върна се в града и каза на хората: 29 „Елате да видите един човек, който ми каза всичко, което съм извършила през живота си. Да не би той да е Месията?“ 30 И хората излязоха от града и отидоха при него.
31 В същото време учениците на Исус го молеха: „Учителю, хапни нещо!“
32 Но той отговори: „Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.“
33 Тогава учениците му започнаха да се питат: „Дали някой не му е донесъл нещо за ядене?“
34 Исус им каза: „Храната ми е това да изпълнявам волята на Онзи, който ме е изпратил, и да завърша делото, което ми е дал. 35 Вие често казвате: „Още четири месеца и после — жътва.“ А аз ви казвам: отворете очите си и погледнете полята. Те са узрели за жътва. 36 Този, който жъне, вече е възнаграден и събира реколта за вечен живот, така че сеячът може да се радва заедно с жътваря. 37 Има истина в поговорката: „Един сее, а друг прибира плодовете.“ 38 Аз ви изпратих да прибирате плодове, за които не сте се трудили. Други хора се трудиха, а вие се облагодетелствате от техния труд.“
39 Много от самаряните в този град повярваха в Исус заради думите на жената, която свидетелстваше за него: „Той ми каза всичко, което съм извършила.“ 40 Те отидоха при Исус и го помолиха да остане с тях. И той остана там два дни 41 и много други хора повярваха, като чуха думите му.
42 Те казаха на жената: „В началото повярвахме заради твоите думи, но сега вярваме, защото сами го чухме и знаем, че този човек наистина е спасителят на света.“
Исус излекува сина на царски служител
(Мат. 8:5-13; Лк. 7:1-10)
43 След като прекара там два дни, Исус напусна това място и отиде в Галилея. 44 (Защото той самият беше казал, че пророкът не е почитан в своята страна.) 45 Когато пристигна в Галилея, хората там го посрещнаха с радост, защото бяха видели всичко, което извърши на празника в Ерусалим, където те също бяха ходили.
46 Исус отново отиде в галилейския град Кана, където беше превърнал водата във вино. В Капернаум живееше един царски служител, чийто син беше болен. 47 Когато този човек чу, че от Юдея Исус е дошъл в Галилея, той отиде при него и го помоли да слезе в Капернаум и да излекува сина му, който е на смъртно легло. 48 Исус му каза: „Докато не видите знамения и чудеса, няма да повярвате.“
49 Царският служител му каза: „Господине, ела, преди детето ми да умре!“
50 Исус отговори: „Върви си. Синът ти ще живее.“
Човекът повярва на това, което Исус му каза, и си отиде у дома. 51 По пътя към къщи слугите му го посрещнаха и му казаха, че синът му е добре.
52 Човекът попита: „По кое време синът ми започна да се чувства по-добре?“
Слугите отговориха: „Треската му премина вчера около един часа.“
53 Бащата разбра, че това е времето, по което Исус беше казал: „Синът ти ще живее.“ И той, и всички хора в дома му повярваха.
54 Това беше второто знамение, което Исус извърши, след като дойде от Юдея в Галилея.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center