Beginning
Пилат разпитва Исус
(Мат. 27:1-2,11-14; Мк. 15:1-5; Йн. 18:28-38)
23 Тогава всички станаха и отведоха Исус при Пилат. 2 Там започнаха да го обвиняват: „Хванахме този човек да заблуждава народа ни, като му казва да не плаща данък на цезаря и нарича себе си Месията, цар.“
3 Тогава Пилат го попита: „Ти ли си царят на юдеите?“
Исус отговори: „Сам го казваш.“
4 Пилат се обърна към главните свещеници и тълпите: „Не виждам нищо лошо в този човек.“
5 Но те продължиха да настояват, като казваха: „С учението си той всява смут сред народа на цяла Юдея. Започна в Галилея, а сега дойде и тук.“
Пилат изпраща Исус при Ирод
6 Като чу това, Пилат попита дали този човек е от Галилея. 7 Щом научи, че е от областта на Ирод, той го изпрати при Ирод, който също беше в Ерусалим по това време. 8 Като видя Исус, Ирод много се зарадва. Той беше чувал за него и от дълго време искаше да го види, защото се надяваше Исус да извърши някакво чудо пред очите му. 9 Ирод му задаваше много въпроси, но Исус мълчеше. 10 Главните свещеници и законоучителите стояха наоколо и яростно сипеха обвинения срещу него. 11 Ирод и войниците му също се отнасяха към Исус с презрение и му се подиграваха. Те го облякоха в царска мантия и го изпратиха обратно при Пилат. 12 В този ден Ирод и Пилат, които преди бяха врагове, станаха приятели.
Исус е осъден на смърт
(Мат. 27:15-26; Мк. 15:6-15; Йн. 18:39–19:16)
13 Пилат събра главните свещеници, водачите и народа 14 и им каза: „Доведохте този човек при мен с обвинения, че заблуждава народа. Аз го разпитах тук, във ваше присъствие, и не открих никакви основания за обвиненията ви срещу него. 15 Ирод също го счита за невинен, защото го изпрати обратно при нас. Както виждате, той не е извършил нищо, което да заслужава смъртно наказание. 16 Затова ще го накажа и ще го пусна на свобода.“ 17 [a]
18 Но всички в един глас се развикаха: „Убий го! Освободи ни Варава!“ 19 (Варава беше хвърлен в затвора за повдигане на бунт в града и за убийство.)
20 Пилат още веднъж се обърна към тях, защото искаше да освободи Исус. 21 Но те продължаваха да крещят: „Разпъни го на кръст! Разпъни го на кръст!“
22 За трети път Пилат им каза: „Какво престъпление е извършил? Не намирам никакво основание да го убия. Ще го накажа и после ще го освободя.“
23 Но хората продължиха да викат силно и да настояват Исус да бъде разпънат на кръст. Виковете им надделяха 24 и Пилат реши да изпълни молбата им. 25 Той освободи човека, когото искаха — този, който бе хвърлен в затвора за повдигане на бунт и за убийство — и им даде Исус да постъпят с него както намерят за добре.
Исус е разпънат на кръст
(Мат. 27:32-44; Мк. 15:21-32; Йн. 19:17-27)
26 Докато водеха Исус, войниците видяха един човек от Киринея на име Симон, който се връщаше от полето. Те го хванаха, сложиха кръста на гърба му и го накараха да го носи зад Исус.
27 След него вървеше голяма тълпа, сред която имаше жени, които се удряха в гърдите и го оплакваха. 28 Исус се обърна и им каза: „Не плачете за мен, дъщери на Ерусалим! Плачете за себе си и за децата си, 29 защото идва времето, когато хората ще кажат: „Благословени са тези, които не са раждали, и тези, които не са кърмили!“ 30 След това ще кажат на планините: „Сринете се над нас!“, а на хълмовете: „Скрийте ни!“(A) 31 Щом хората постъпват така, когато живеят добре, какво ли ще стане, когато настъпят трудни дни?“[b]
32 Изведоха и двама престъпници, които щяха да бъдат убити с Исус. 33 Когато стигнаха мястото, наречено Лобно, войниците го разпънаха заедно с престъпниците. Единия изправиха от дясната, а другия — от лявата му страна. 34 Исус каза: „Отче, прости им, защото не знаят какво вършат.“[c]
А войниците хвърлиха жребий, за да си разделят дрехите му. 35 Хората стояха и гледаха, а водачите се подиграваха на Исус, като казваха: „Нали спасяваше другите! Нека спаси и себе си, ако е Месията, Божият избраник!“
36 Войниците също му се присмиваха. Приближиха се към него, предложиха му винен оцет 37 и казаха: „Ако ти си царят на юдеите, спаси себе се!“ 38 А над него имаше надпис: това е царят на юдеите.
39 Единият от престъпниците, увиснали на кръста, го обиждаше: „Нали си Месията? Спаси себе си и нас!“
40 Но другият го смъмри и каза: „Страх от Бога нямаш ли! Та ти си със същата присъда. 41 Ние обаче сме наказани справедливо и си получаваме заслуженото, а той не е направил нищо лошо.“ 42 А после се обърна към Исус: „Исусе, спомни си за мен, когато започнеш да царуваш!“
43 Исус му каза: „Истина ти казвам: днес ще бъдеш с мен в рая.“
Исус умира
(Мат. 27:45-56; Мк. 15:33-41; Йн. 19:28-30)
44 Беше около пладне, но мрак покри цялата земя до три часа следобед. 45 Слънцето спря да свети. Завесата в храма се раздра на две. 46 Исус извика високо: „Отче, в твоите ръце предавам духа си!“(B) и издъхна.
47 Когато стотникът видя станалото, прослави Бога и каза: „Този човек наистина бе праведен!“
48 А всички хора, струпали се да наблюдават зрелището, видяха какво стана и започнаха да се разотиват покрусени. 49 Всички познати на Исус, както и жените, които го следваха от Галилея, стояха на разстояние и наблюдаваха.
Погребението на Исус
(Мат. 27:57-61; Мк. 15:42-47; Йн. 19:38-42)
50-51 Там беше и един човек от юдейския град Ариматея, който се казваше Йосиф. Той беше добър и благочестив човек, който очакваше Божието царство. Йосиф беше член на Съвета, но не беше съгласен с тяхното решение и действие. 52 Той отиде при Пилат и поиска тялото на Исус. 53 Свали го от кръста, пови го в ленено платно и го положи в една гробница, изсечена в скала, където още никой не беше погребван. 54 Това стана в Подготвителния ден и съботата наближаваше.
55 Жените, които бяха дошли с Исус от Галилея, тръгнаха след Йосиф. Те видяха гроба и как беше положено тялото. 56 След това си отидоха и приготвиха благоухания и миро.
В събота почиваха според заповедта.
Възкресението на Исус
(Мат. 28:1-10; Мк. 16:1-8; Йн. 20:1-10)
24 Рано сутринта в първия ден на седмицата жените донесоха при гробницата благоуханията, които бяха приготвили. 2 Те видяха, че камъкът е отместен от гробницата, 3 и влязоха, но не намериха тялото на Господ Исус. 4 Докато стояха там озадачени, изведнъж до тях се изправиха двама мъже в ослепителни дрехи. 5 Обзети от страх, жените сведоха лица до земята, а мъжете им казаха: „Защо търсите живия сред мъртвите? 6 Той не е тук, той възкръсна! Спомнете си какво ви говореше, докато беше още в Галилея: 7 «Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на грешници, ще бъде разпънат на кръст, а на третия ден ще възкръсне.»“ 8 И тогава жените си спомниха думите на Исус.
9 Те се върнаха от гробницата и разказаха всичко това на единадесетте апостола и на всички останали. 10 Тези жени бяха Мария Магдалина, Йоана и Мария — майката на Яков. Заедно с другите жени те разказваха на апостолите за случилото се, 11 а те сметнаха думите им за празни приказки и не им повярваха. 12 Петър обаче стана и хукна към гробницата. Той погледна вътре, но там бяха само ленените платна за повиване на тялото. После си тръгна, като се чудеше на станалото.[d]
По пътя за Емаус
(Мк. 16:12-13)
13 Същия ден двама от учениците отиваха към Емаус — село на около дванадесет километра от Ерусалим. 14 Те си говореха помежду си за всичко, което бе станало. 15 И както си говореха и обсъждаха тези неща, самият Исус се приближи и тръгна заедно с тях. 16 Те го видяха, но не можаха да го разпознаят. 17 Той им каза: „За какво си говорите, докато вървите?“
Двамата спряха с натъжени лица. 18 Този, който се казваше Клеопа, отговори: „Ти трябва да си единственият посетител в Ерусалим, който не знае какво се случи там тези дни.“
19 Исус попита: „Какво?“
„Това с Исус от Назарет — казаха те. — Той беше човек, който чрез делата и думите си показа, че е велик пророк пред Бога и хората. 20 Но нашите главни свещеници и водачи го предадоха, за да бъде осъден на смърт, и го разпънаха на кръст. 21 А ние се надявахме, че той е този, който ще освободи Израел! И отгоре на всичко сега има и още нещо: изминаха три дни, откакто го разпънаха, 22 а днес няколко жени от нашата група ни разказаха нещо удивително: рано тази сутрин отишли при гробницата, 23 но не намерили тялото му. Върнаха се и ни разказаха как им се явили ангели, които им казали, че той е жив. 24 Тогава някои от нас също отидоха на гробницата и намериха всичко точно така, както бяха казали жените, но него не видели.“
25 Тогава Исус им каза: „Колко сте глупави и колко трудно ви е да повярвате на всичко, което са говорили пророците! 26 Нали Месията трябваше да мине през всички тези страдания, преди да влезе в славата си!“ 27 И като започна от Моисей и продължи с всичките пророци, Исус им обясни казаното за него в цялото Писание.
28 Когато наближиха селото, където отиваха, Исус даде вид, че ще продължи нататък. 29 Те настойчиво го замолиха: „Остани с нас! Вечерта наближава и денят вече свърши.“ И той влезе, за да остане с тях.
30 Исус седна с тях на масата, взе хляба и като благодари на Бога, разчупи го и им го даде. 31 Тогава очите им се отвориха и те го познаха, но той изчезна от погледа им. 32 Те си казаха: „Нима не горяха сърцата ни, когато той ни говореше по пътя и ни обясняваше Писанията?“
33 И двамата веднага станаха и се върнаха в Ерусалим. Там намериха единадесетте апостола и останалите, събрани заедно, 34 които им казаха: „Господ наистина е възкръснал! Той се е явил на Симон.“
35 Тогава двамата разказаха за случилото им се по пътя и как са разбрали, че това е той, когато разчупил хляба.
Исус се явява на последователите си
(Мат. 28:16-20; Мк. 16:14-18; Йн. 20:19-23; Д.А. 1:6-8)
36 Докато двамата още говореха, Исус се изправи сред тях и им каза: „Мир на вас!“
37 Те се стреснаха и се изплашиха, защото помислиха, че виждат дух. 38 Но Исус им каза: „Защо се плашите? И защо се прокрадват съмнения в ума ви? 39 Погледнете ръцете и нозете ми — това наистина съм аз. Докоснете ме и ще се уверите. Нима духът има плът и кости, както виждате, че имам аз?“
40 Като каза това, Исус им показа ръцете и нозете си. 41 Но учениците му от радост и изумление още не можеха да повярват. Затова Исус ги попита: „Имате ли нещо за ядене?“ 42 Дадоха му парче печена риба. 43 Той я взе и я изяде пред тях.
44 После им каза: „Още когато бях с вас, ви говорех, че трябва да се сбъдне всичко писано за мен в закона на Моисей, книгите на пророците и псалмите.“
45 И той им отвори умовете да разберат Писанията. 46 След това им каза: „Писано е, че Месията трябва да страда и да възкръсне от мъртвите на третия ден. 47 Вие трябва да проповядвате на всички хора в моето име, започвайки от Ерусалим. Кажете им, че трябва да се покаят и Бог ще прости греховете им. 48 Вие сте свидетели на тези неща. 49 Чуйте! Аз ще ви пратя това, което моят Баща обеща. Останете в града, докато получите тази сила от горе.“
Исус се възнася в небето
(Мк. 16:19-20; Д.А. 1:9-11)
50 Исус изведе учениците си от Ерусалим почти до Витания, вдигна ръце и ги благослови. 51 И докато ги благославяше, се отдели от тях и се възнесе в небето. 52 Те му се поклониха и после с огромна радост се върнаха в Ерусалим. 53 И бяха постоянно в храма, възхвалявайки Бога.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center