Print Page Options
Previous Prev Day Next DayNext

Beginning

Read the Bible from start to finish, from Genesis to Revelation.
Duration: 365 days
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version (ERV-BG)
Version
Марк 15-16

Пилат разпитва Исус

(Мат. 27:1-2,11-14; Лк. 23:1-5; Йн. 18:28-38)

15 Рано сутринта главните свещеници, старейшините, законоучителите и всички членове на Синедриона скроиха план и като вързаха Исус, изведоха го и го предадоха на Пилат.

Той го запита: „Ти ли си царят на юдеите?“

„Сам го казваш“ — отговори Исус.

Тъй като главните свещеници го обвиняваха в много неща, Пилат пак го попита: „Нищо ли няма да отговориш? Не виждаш ли в колко много неща те обвиняват?“

Но Исус продължи да мълчи и това удивляваше Пилат.

Исус е осъден на смърт

(Мат. 27:15-26; Лк. 23:13-25; Йн. 18:39–19:16)

Всяка година на празника Пасха Пилат имаше обичай да освобождава по един затворник, когото хората поискат. По това време в затвора имаше един човек на име Варава, хвърлен там заедно с други бунтовници, които бяха извършили убийство по време на метежа. И народът се събра и започна да иска от Пилат да направи това, което обикновено правеше за тях.

Пилат ги попита: „Искате ли да ви освободя царя на юдеите?“ 10 Той каза това, защото видя, че главните свещеници бяха предали Исус от завист. 11 Главните свещеници пък подстрекаваха тълпата да иска от Пилат да освободи Варава вместо Исус.

12 Пилат ги попита втори път: „Тогава какво искате да направя с този, когото наричате царя на юдеите?“

13 „Разпъни го на кръст!“ — извикаха те.

14 Пилат ги запита: „Защо? Какво престъпление е извършил?“

Но хората закрещяха още по-силно: „Разпъни го на кръст!“

15 Пилат искаше да угоди на тълпата и затова им освободи Варава, а Исус нареди да набият с камшици и после го предаде да бъде разпънат на кръст.

Войниците на Пилат издевателстват над Исус

(Мат. 27:27-31; Йн. 19:2-3)

16 Войниците го отведоха във вътрешния двор, наречен Претория, и събраха там целия полк. 17 Облякоха му пурпурна мантия, сплетоха венец от тръни и го сложиха на главата му. 18 После започнаха да го поздравяват с думите: „Да живее царят на юдеите!“ 19 Биеха го по главата с тръстика, заплюваха го, коленичеха и му се покланяха. 20 Когато се поругаха с него, те му свалиха пурпурната мантия, облякоха го в неговите дрехи и го изведоха да го разпънат на кръст.

Исус е разпънат на кръст

(Мат. 27:32-44; Лк. 23:26-43; Йн. 19:17-27)

21 По пътя срещнаха един човек от Киринея, който се връщаше от полето. Това бе Симон — бащата на Александър и Руфа. Войниците го накараха да носи кръста, предназначен за Исус. 22 Отведоха Исус до мястото, наречено Голгота, което означава „Лобно място“. 23 Дадоха му да пие вино със смирна,[a] но Исус отказа. 24 Тогава войниците го разпънаха и си разделиха дрехите му, като хвърлиха жребий да видят кой какво ще вземе.

25 Разпънаха го в девет сутринта. 26 Надписът с обвинението срещу него гласеше: царят на юдеите. 27 Заедно с Исус разпънаха и двама разбойника — единия от дясната, а другия от лявата му страна. 28 [b]

29 Минаващите покрай него го обиждаха и като клатеха глави, казваха: „Ей! Ти, който щеше да събаряш храма и да го строиш отново за три дни, 30 я сега спаси себе си и слез от кръста!“

31 Главните свещеници и законоучителите също му се подиграваха, като говореха помежду си: „Другите спасяваше, а себе си не може да спаси! 32 Нека сега видим как този Месия, царят на Израел, слиза от кръста и ще повярваме!“ Онези, които бяха разпънати с него, също го обсипваха с обиди.

Исус умира

(Мат. 27:45-56; Лк. 23:44-49; Йн. 19:28-30)

33 По обяд мрак покри цялата земя и не се вдигна до три следобед. 34 В три часа Исус извика високо: „Елои, Елои, лама савахтани?“(A), което означава: „Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил?“

35 Някои от онези, които стояха наоколо, чуха това и казаха: „Слушайте! Вика Илия.“[c]

36 И един човек се затича, натопи една гъба в оцет, прикрепи я на пръчка и като даде на Исус да пие, каза: „Почакайте да видим дали ще дойде Илия да го свали.“

37 А Исус, като извика силно, издъхна.

38 И в този миг завесата в храма се раздра на две от горе до долу. 39 Когато стотникът, стоящ срещу Исус, го чу да извиква и видя как издъхна, каза: „Този човек наистина бе Божий Син!“

40 Там имаше няколко жени, които наблюдаваха от разстояние. Сред тях бяха Мария Магдалина, Мария — майката на по-малкия Яков и Йосия — и Саломия. 41 Те следваха Исус и му помагаха, когато той бе в Галилея. Там имаше и много други жени, дошли заедно с него в Ерусалим.

Погребението на Исус

(Мат. 27:57-61; Лк. 23:50-56; Йн. 19:38-42)

42 Беше Подготвителен ден, тоест денят преди съботата, и вече се бе стъмнило. 43 Тогава дойде Йосиф от Ариматея, уважаван член на Съвета и един от онези, които очакваха идването на Божието царство. Той смело влезе при Пилат и поиска тялото на Исус. 44 Пилат се учуди, че Исус така бързо е умрял, и затова повика стотника да го пита дали е мъртъв отдавна. 45 След като чу отговора на стотника, Пилат разреши на Йосиф да вземе тялото. 46 Тогава Йосиф купи ленено платно, свали Исус от кръста, уви го в платното и го положи в гробница, изсечена в скалите. После изтърколи един камък и затвори входа й. 47 Мария Магдалина и Мария, майката на Йосия, видяха къде го положиха.

Възкресението на Исус

(Мат. 28:1-8; Лк. 24:1-12; Йн. 20:1-10)

16 Когато съботният ден свърши, Мария Магдалина, Мария — майката на Яков — и Саломия купиха благоухания, за да отидат и помажат тялото на Исус. Рано сутринта на първия ден от седмицата, още при изгрев слънце, те се отправиха към гробницата и говореха помежду си: „Кой ще ни отмести камъка от входа на гробницата?“

Жените погледнаха и видяха, че камъкът е отместен, въпреки че беше много голям. Влязоха вътре и видяха един младеж, облечен в бяла роба, който седеше отдясно. Те се слисаха.

А той им каза: „Не се удивлявайте! Вие търсите Исус от Назарет, разпънатия, но той възкръсна! Не е тук. Ето мястото, където беше положен. Идете и кажете на учениците му и на Петър: «Той отива в Галилея преди вас. Там ще го видите, точно както ви каза.»“

Жените излязоха от гробницата и побягнаха, обзети от ужас и вълнение. Те бяха толкова уплашени, че не казаха нищо на никого.[d]

Исус се явява на последователите си

(Мат. 28:9-10,16-20; Лк. 24:13-49; Йн. 20:11-23; Д.А. 1:6-8)

Исус възкръсна рано сутринта на първия ден от седмицата и се яви най-напред на Мария Магдалина, от която беше прогонил седем демона. 10 Тя отиде и разказа за това на учениците му, които дълбоко скърбяха и плачеха. 11 Като чуха от нея, че е жив и че го е видяла, те не повярваха.

12 След това Исус се яви в друг образ на двама от учениците си по пътя им към селата. 13 Те се върнаха и разказаха на останалите, но и на тях не повярваха.

14 След известно време Исус се яви на единадесетте ученика, когато вечеряха. Той им се скара за тяхното неверие и коравосърдечност, защото не бяха повярвали на онези, които го бяха видели възкръснал.

15 После им каза: „Идете по целия свят и проповядвайте Благата вест на всеки човек. 16 Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. 17 И тези знамения ще придружават повярвалите: в мое име ще прогонват демони, ще говорят нови езици, 18 ще хващат змии с голи ръце и ако изпият нещо отровно, то няма да ги засегне, ще полагат ръцете си върху болни и те ще оздравяват.“

Исус се възнася в небето

(Лк. 24:50-53; Д.А. 1:9-11)

19 И след като разговаря с учениците си, Господ Исус се възнесе в небето и седна отдясно на Бога. 20 Учениците му тръгнаха и проповядваха навсякъде, а Господ им помагаше и потвърждаваше посланието със знаменията, които го придружаваха.

Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version (ERV-BG)

Copyright © 2004 by World Bible Translation Center