Beginning

Бог изпраща своя Син

(Мат. 21:33-46; Лк. 20:9-19)

12 Исус използваше притчи, за да поучава хората: „Един човек засадил лозе, оградил го с плет, изкопал трап, в който да мачка гроздето, и построил кула. След това дал лозето под наем на няколко земеделеца и заминал. ² Дошло време за гроздобер и стопанинът на лозето изпратил при земеделците един от слугите си, за да си вземе от тях своя дял от реколтата. ³ Но земеделците хванали слугата, набили го и го върнали с празни ръце. ⁴ Стопанинът пак изпратил друг слуга, но и него удряли по главата и обиждали. ⁵ След това изпратил още един, когото убили. Изпратил още много слуги, някои от които земеделците били, а други — убили.

⁶ Останал само още един: неговият любим син. Той бил последният човек, когото стопанинът можел да изпрати при земеделците. „Не могат да не покажат уважение към сина ми“, мислел си той. ⁷ Но лозарите си казали: „Това е наследникът. Ако го убием, лозето ще бъде наше.“ ⁸ Хванали го, убили го и изхвърлили трупа извън лозето.

⁹ Какво ще направи тогава господарят на лозето? Ще дойде, ще убие земеделците и ще даде лозето на други да го работят. ¹⁰ Нали сте чели Писанието:

¹² Юдейските водачи разбраха, че Исус разказа тази притча за тях. Те започнаха да търсят начин да го арестуват, но се страхуваха от народа. Затова го оставиха и си тръгнаха.

Някои водачи се опитват да подведат Исус

(Мат. 22:15-22; Лк. 20:20-26)

¹³ По-късно изпратиха при Исус няколко фарисеи и иродиани, за да го подведат да каже нещо грешно. ¹⁴ Те отидоха при него и му казаха: „Учителю, знаем, че си честен и не се страхуваш от това, което другите мислят. За теб всички хора са равни и ти поучаваш истината за Божия път. Кажи ни: справедливо ли е да се плащат данъци на цезаря или не? Длъжни ли сме да плащаме или не?“

¹⁵ Но като знаеше лицемерието им, Исус им каза: „Защо се опитвате да ме хванете натясно? Донесете ми да видя един динарий.“ ¹⁶ Дадоха му монета и Исус попита: „Чий е този образ и чие име е написано върху нея?“ „На цезаря“ — отговориха те.

¹⁷ Тогава Исус им каза: „Давайте цезаровото на цезаря, а Божието — на Бога.“ Хората се удивиха на отговора му.

Някои садукеи се опитват да подведат Исус

(Мат. 22:23-33; Лк. 20:27-40)

¹⁸ Тогава при Исус дойдоха няколко садукеи (садукеите не вярват във възкресението) и го попитаха: ¹⁹ „Учителю, Моисей е написал за нас, че ако нечий брат умре, без да е оставил деца, тогава неговият брат трябва да се ожени за вдовицата, за да създаде потомство за брат си.^{[a] 20} И така, имало седем братя. Първият се оженил, но умрял, без да остави деца. ²¹ Вторият се оженил за вдовицата на брат си, но също умрял, без да остави потомство. Същото се случило и с третия брат. ²² Никой от седемте братя не оставил деца. След всички починала и жената. ²³ Тогава, чия съпруга ще бъде тя при възкресението — нали и седемте са били женени за нея?“

²⁴ Исус им каза: „Затова се заблуждавате: защото не познавате нито Писанията, нито Божията сила. ²⁵ Когато хората възкръснат, те няма да се женят или омъжват — всички ще бъдат като ангелите в небесата. ²⁶ А за възкръсването не сте ли чели в книгата на Моисей, където Бог му казва при горящия храст^[b]: „Аз съм Богът на Авраам, Богът на Исаак и Богът на Яков.“^{(B) 27} Той е Бог на живи, а не на мъртви хора. Вие много се заблуждавате!“

Най-важната заповед

(Мат. 22:34-40; Лк. 10:25-28)

²⁸ Един законоучител, който чу спора му с фарисеите и садукеите и забеляза как добре им отговори, се приближи до Исус и го попита: „Коя от всички заповеди е най-важна?“

²⁹ Исус отговори: „Най-важна от всички е тази заповед: „Слушай, Израеле! Господ, нашият Бог, е един. ³⁰ Обичай Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си разум и с цялата си сила!“^{(C) 31} Втората най-важна заповед е тази: „Обичай ближния си както себе си!“^(D) Няма друга заповед, по-важна от тези.“

³² Законоучителят каза на Исус: „Добре отговори, Учителю. Прав си, че Бог е един и няма друг Бог освен него. ³³ И човек трябва да го обича с цялото си сърце, с целия си разум и с цялата си сила, и да обича другите хора така, както обича себе си. Това е по-важно от всички всеизгаряния и жертвоприношения.“

³⁴ Като чу този мъдър отговор, Исус каза на човека: „Не си далеч от Божието царство.“ След това никой вече не се осмели да му задава други въпроси.

Давидов син ли е Месията

(Мат. 22:41-46; Лк. 20:41-44)

³⁵ Когато поучаваше в храма, Исус попита: „Защо законоучителите казват, че Месията е Давидов син? ³⁶ Самият Давид, вдъхновен от Святия Дух, каза:

³⁷ Сам Давид го нарича „Господ“. Тогава как може той да е негов син?“ Огромната тълпа го слушаше с удоволствие.

Исус порицава законоучителите

(Мат. 23:1-36; Лк. 20:45-47)

³⁸ Исус продължи да поучава и каза: „Пазете се от законоучителите! Те обичат да се разхождат пременени с дългите си роби. Обичат да ги поздравяват с уважение по пазарите, ³⁹ да заемат най-предните столове в синагогите и най-почетните места при празненствата. ⁴⁰ Отнемат имуществото на вдовици, а после за пред хората казват дълги молитви. Те ще получат по-сурово наказание.“

Дарението на бедната вдовица

(Лк. 21:1-4)

⁴¹ Седнал срещу кутията за събиране на дарения, Исус наблюдаваше как хората пускаха пари в нея. Мнозина богати пускаха много. ⁴² Тогава дойде една бедна вдовица и пусна две лепти на стойност един кодрант.

⁴³ Исус събра учениците си и им каза: „Истина ви казвам: тази бедна вдовица даде повече от всички, които пуснаха нещо в кутията за дарения, ⁴⁴ защото те имат много и дадоха от това, което им е излишно, а тази бедна жена пожертва всичко, което имаше и с което трябваше да преживее.“

Исус предупреждава относно бъдещето

(Мат. 24:1-25; Лк. 21:5-24)

13 На излизане от храма един от учениците каза на Исус: „Учителю, погледни! Какви чудесни камъни! Какви красиви сгради!“

² А Исус му отговори: „Виждаш ли тези величествени сгради? Камък върху камък няма да остане — всичко ще бъде сринато до основи.“

³ По-късно, когато Исус стоеше на Елеонската планина срещу храма, останалите насаме с него ученици Петър, Яков, Йоан и Андрей го попитаха: ⁴ „Кажи ни, кога ще стане това и какво знамение ще ни покаже, че е дошло времето да се сбъднат всички тези неща?“

⁵ Исус започна да им говори: „Внимавайте и не позволявайте на никого да ви заблуди! ⁶ Ще дойдат много хора, които ще използват името ми, ще се представят за мен и ще измамят мнозина. ⁷ Ще чуете за войни и новини за сражения, но не се страхувайте, защото тези неща трябва да се случат, но това още не е краят. ⁸ Народи ще се вдигнат срещу други народи, царства ще воюват срещу други царства. На различни места ще има земетресения, ще настъпи глад. Всички тези неща ще бъдат като първите родилни болки.

⁹ Вие бъдете нащрек и се пазете, защото ще ви предават на съд и ще ви бият в синагогите. Заради мен ще ви изправят пред царе и управници, за да им свидетелствате. ¹⁰ Но първо трябва Благата вест да бъде проповядвана на всички народи. ¹¹ А когато ви арестуват и предадат на съд, не обмисляйте предварително какво ще говорите, а кажете онова, което в този час ви бъде внушено — защото не вие ще говорите, а Святият Дух.

¹² Брат ще предаде брат си на смърт и баща — детето си, и деца ще се изправят срещу родителите си и ще ги изпратят на смърт. ¹³ Заради мен ще ви намразят всички, но който издържи докрай, ще бъде спасен.

¹⁴ И когато видите „мерзостта, която причинява разорение“^[c] да стои там, където не трябва (нека читателят да разбира), тогава онези, които са в Юдея, да бягат в планините. ¹⁵ Който е на покрива на къщата си, да не губи време да слиза долу и да влиза да си вземе нещо от къщата. ¹⁶ Който е на полето, да не се връща за дрехата си. ¹⁷ Горко на бременните и на кърмещите през онези дни! ¹⁸ Молете се всичко това да не се случи през зимата. ¹⁹ Защото онези дни ще бъдат изпълнени с такива страшни беди, каквито досега не е имало от началото, когато Бог създаде света, а и никога вече няма да има. ²⁰ И ако Господ не бе решил да съкрати онези дни, никой не би оцелял. Но той ги съкрати заради избраните от него. ²¹ Ако тогава някой ви каже: „Вижте! Тук е Месията!“ или „Вижте! Ето го там!“, не му вярвайте. ²² Ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще извършат знамения и чудеса, за да измамят, ако е възможно, дори и избраните. ²³ Затова внимавайте — предупредих ви за всичко, което ще се случи.

Второто идване на Исус

(Мат. 24:29-51; Лк. 21:25-28)

²⁴ В дните след тези нещастия

²⁶ Тогава хората ще видят Човешкия Син да слиза в облаците с голяма власт и слава. ²⁷ Той ще изпрати ангели по цялата земя и ще събере избраниците си от всички краища на света, от края на земята до края на небето.“

Поуката от смокиновото дърво

(Мат. 24:32-35; Лк. 21:29-33)

²⁸ „Вземете поука от смокиновото дърво: щом клоните му омекнат и се покрият с листа, вие знаете, че лятото е близо. ²⁹ По същия начин, когато видите, че всички неща, за които говорих, се сбъдват, знайте, че той е близо, на прага на вратата. ³⁰ Истина ви казвам: това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това. ³¹ Небето и земята ще преминат, но моите думи никога няма да преминат.“

Само Бог знае определения час

(Мат. 24:36-44)

³² „Никой не знае кога ще бъде този ден или час — нито ангелите в небето, нито Синът, а само Отец. ³³ Внимавайте! Стойте будни, защото не знаете кога ще дойде това време. ³⁴ По същия начин, когато човек тръгва на път, поверява своя дом на слугите си и възлага на всеки определена работа, а на пазача заповядва да бъде нащрек. ³⁵ Така и вие трябва да бъдете нащрек, защото не знаете кога ще се върне господарят на къщата — вечерта или в полунощ, когато пропеят петлите или при изгрев слънце. ³⁶ Ако той дойде, когато не очаквате, гледайте да не ви завари заспали. ³⁷ На вас и на всички казвам: «Бъдете нащрек!»“