Beginning
Исус отива в родния си град
(Мат. 13:53-58; Лк. 4:16-30)
6 Исус излезе от къщата и отиде в родния си град, следван от учениците си. 2 Когато настъпи съботният ден, той започна да поучава в синагогата и много хора бяха удивени от думите му. „Откъде е получил това учение? — казваха те. — Каква е тази мъдрост и кой му я даде? Как ръцете му имат такава сила да вършат чудеса? 3 Нима той не е дърводелецът — синът на Мария и братът на Яков, Йосия, Юда и Симон? И тези тук сред нас не са ли сестрите му?“ И хората отказаха да го приемат.
4 Исус им каза: „Пророкът навсякъде е на почит освен в родния си град, между роднините си и в собствения си дом.“ 5 И той не можа да извърши там никакво чудо с изключение на това, че излекува няколко болни, като положи ръцете си върху тях. 6 Исус беше удивен, че хората нямаха вяра.
Исус изпраща апостолите си да проповядват
(Мат. 10:1,5-15; Лк. 9:1-6)
След това отиде да проповядва из околните села. 7 Той извика при себе си дванадесетте апостола и започна да ги изпраща по двама, като им даваше власт над злите духове. 8 Нареди им: „Не взимайте нищо за из път освен тояга — нито хляб, нито торба, нито пари в поясите си. 9 Обуйте сандали и вземете само дрехите, които са на вас. 10 Като влезете в някоя къща, останете там, докато си тръгнете от онзи град. 11 Ако някъде не ви приемат или не искат да ви слушат, тръгнете си и на излизане оттам изтърсете праха от краката си.[a] Това ще им бъде като предупреждение.“
12 Апостолите тръгнаха и започнаха да проповядват на хората да се покаят. 13 Те прогониха много демони, помазаха много болни със зехтин и ги излекуваха.
Ирод мисли, че Исус е Йоан Кръстител
(Мат. 14:1-12; Лк. 9:7-9)
14 Цар Ирод чу за Исус, тъй като името му стана широко известно. Някои хора казваха: „Той е Йоан Кръстител, който е възкръснал от мъртвите и затова може да извършва тези чудеса.“ 15 Други разправяха: „Той е Илия“, а трети приказваха: „Той е пророк, като пророците от древността.“
16 Но когато Ирод чу за това, каза: „Йоан, когото аз обезглавих, е възкръснал от мъртвите.“
Убийството на Йоан Кръстител
17 Самият Ирод беше заповядал на войниците си да заловят Йоан и да го хвърлят в затвора заради жена си Иродиада, която преди да се омъжи за него, беше жена на брат му Филип. 18 Йоан непрекъснато повтаряше на Ирод: „Не е редно да живееш с жената на брат си.“ 19 Иродиада го намрази и искаше да го убие, но не можеше, 20 защото Ирод се страхуваше от Йоан, понеже знаеше, че е праведен и свят човек, и го пазеше. Ирод обичаше да слуша проповедите на Йоан, макар че думите му силно го смущаваха.
21 Най-накрая Иродиада издебна удобен момент. По случай рождения си ден Ирод устрои пир за своите висши управници, хилядниците и най-видните хора в Галилея. 22 На тържеството дойде и дъщерята на Иродиада, която танцува пред всички. Ирод и гостите му бяха много доволни и царят й каза: „Искай от мен каквото си пожелаеш и аз ще ти го дам.“ 23 И обеща тържествено: „Ще ти дам каквото и да ме помолиш, дори и това да е половината ми царство.“
24 Девойката излезе и попита майка си: „Какво да поискам?“
„Поискай главата на Йоан Кръстител“ — отговори майка й.
25 Девойката бързо се върна при царя и му каза: „Искам веднага да ми донесат на поднос главата на Йоан Кръстител.“
26 Царят много се натъжи, но заради клетвите си, които беше дал пред присъстващите, не искаше да й откаже 27 и веднага изпрати един войник със заповед да донесе главата на Йоан. Той отиде в затвора, отсече главата му, 28 после я донесе на поднос и я подаде на девойката, а тя я даде на майка си. 29 Когато научиха за това, учениците на Йоан дойдоха, взеха тялото му и го погребаха.
Исус нахранва повече от 5000 души
(Мат. 14:13-21; Лк. 9:10-17; Йн. 6:1-14)
30 Апостолите се върнаха, наобиколиха Исус и му заразказваха всичко, което бяха извършили и поучавали. 31 Те се бяха събрали на едно много оживено място и нямаха време дори да се нахранят, затова той им каза: „Елате да идем някъде на необитавано място, където ще сме сами и ще си починете малко.“
32 Качиха се на една лодка и отидоха сами на необитавано място. 33 Докато пътуваха обаче, много хора ги видяха и като ги разпознаха, хукнаха пеша по брега от всички градове и пристигнаха там преди тях. 34 Когато слезе от лодката, Исус видя огромната тълпа и му дожаля за хората, понеже приличаха на овце без пастир. И започна да ги поучава за много неща.
35 Тъй като вече ставаше късно, учениците на Исус дойдоха при него и му казаха: „Мястото е необитавано, а вече е късно. 36 Отпрати хората да отидат в близките стопанства и села, за да си купят нещо за ядене.“
37 Исус им отговори: „Вие ги нахранете.“
Те му казаха: „Ще ни трябват двеста динария, за да купим достатъчно хляб за всички тези хора!“
38 Той ги попита: „Колко хляба имате? Идете и вижте.“
Те преброиха хляба и казаха: „Имаме пет хляба и две риби.“
39 Тогава Исус нареди на учениците си да кажат на хората да седнат на групи върху зелената трева. 40 И те насядаха на групи от петдесет и сто души. 41 Исус взе петте хляба и двете риби, вдигна поглед към небето и благодари на Бога. След това разчупи хляба и го даде на учениците да го раздадат на хората. А също раздели двете риби между всички. 42 Всички ядоха и се нахраниха, 43 а с останалите къшеи хляб и риба напълниха дванадесет кошници. 44 Тези, които ядоха, бяха пет хиляди мъже.
Исус върви по водата
(Мат. 14:22-33; Йн. 6:16-21)
45 След това веднага Исус накара учениците си да се качат в лодката и докато той отпрати тълпата, те да тръгнат за Витсаида, на отсрещния бряг на езерото. 46 След като изпрати всички, Исус се качи на хълма да се помоли.
47 С настъпването на вечерта лодката беше все още по средата на езерото, а Исус стоеше сам на брега. 48 Той видя, че учениците му трудно гребат, защото духаше насрещен вятър. Някъде между три и шест часа сутринта Исус ги настигна, ходейки по водата с намерение да ги отмине. 49 Учениците му, като го видяха да върви по водата, го помислиха за призрак и завикаха от страх. 50 Всички го видяха и бяха ужасени. Исус веднага се обърна към тях и каза: „Смело! Аз съм! Не се страхувайте!“ 51 После се качи в лодката при тях и вятърът веднага утихна. А учениците му бяха напълно слисани, 52 защото не бяха проумели чудото с хляба и сърцата им бяха закоравели.
Исус излекува много болни хора
(Мат. 14:34-36)
53 Прекосявайки езерото, те пристигнаха в Генисарет и завързаха лодката на брега. 54 Щом слязоха от нея, хората веднага познаха Исус. 55 Те се разтичаха из цялата околност и започнаха да водят при него болните на носилки навсякъде, където чуеха, че се намира. 56 Където и да отидеше — в села, градове или стопанства — навсякъде хората изнасяха болните по пазарите и се молеха на Исус да им позволи да докоснат поне края на дрехата му. И всеки, който се допираше до него, оздравяваше.
Божият закон е по-важен от човешките правила
(Мат. 15:1-20)
7 Около Исус се събраха фарисеите и няколко законоучители, дошли от Ерусалим. 2 Те видяха, че някои от учениците му ядат с нечисти, тоест неизмити ръце. 3 Фарисеите и всички юдеи не ядат, докато не си измият ръцете до лактите, спазвайки традицията, оставена от предците им. 4 И като се върнат от пазара, не ядат нищо от това, което са купили, преди да го измият по специален начин. Те спазват и много други традиции, като например миенето на чашите, стомните и медните съдове.[b]
5 Затова фарисеите и законоучителите попитаха Исус: „Защо твоите ученици не спазват традицията, оставена от предците ни, и ядат с неизмити ръце?“
6 Исус им отговори: „Вие сте лицемери! Прав е бил Исая, когато е пророкувал за вас:
„Тези хора ме почитат само на думи,
но в сърцата им няма място за мен.
7 Няма никакъв смисъл да ми се покланят,
щом това, което поучават,
са само измислени от хора правила.“(A)
8 Вие отхвърлихте Божиите заповеди и спазвате традиции, измислени от хората.“
9 И после им каза: „Мислите, че постъпвате умно, като пренебрегвате Божиите заповеди, за да следвате собствените си традиции. 10 Моисей е казал: „Уважавай баща си и майка си!“(B) и „Който обиди баща си или майка си, да бъде наказан със смърт!“(C) 11 А вие учите, че ако човек каже на баща си или майка си: „Това, което имам и може да ти е от полза, е Курбан, тоест отделено като дар за Бога“, 12 то на него вече му е позволено да не върши нищо повече за баща си и майка си. 13 Така с традицията си, която предавате от поколение на поколение, и с много други неща, които вършите, вие зачерквате онова, което Бог е казал.“
14 Исус отново събра народа при себе си и каза: „Слушайте ме всички и разберете това: 15 нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни. Човек се осквернява от нещата, които излизат от него.“ 16 [c]
17 След това Исус остави хората и влезе в къщата. Там учениците му го попитаха за смисъла на тази притча. 18 Той им каза: „И вие ли не разбирате? Нима не знаете, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни? 19 Нали не отива в ума, а в стомаха му, и после се изхвърля навън?“ (По този начин Исус обяви, че няма храна, която е грешно да се яде.)
20 И каза: „Онова, което излиза от човека, го прави осквернен, 21 защото вътре в него, в ума му, там се зараждат зли помисли, сексуални грехове, кражби, убийства, 22 изневери, алчност, злоба, измама, разврат, завист, клевета, високомерие и глупост. 23 Всички тези злини излизат отвътре и оскверняват човека.“
Исус помага на една езичница
(Мат. 15:21-28)
24 Исус напусна това място и отиде в земите край Тир. Влезе в една къща и не искаше никой да узнае, че е там, но не можа да запази в тайна присъствието си. 25 Случи се така, че една жена, чиято дъщеря беше обладана от зъл дух, чу за Исус, веднага дойде при него и падна в краката му. 26 Тази жена беше гъркиня, родом от Финикия, провинция в Сирия. Тя започна да моли Исус да прогони демона от дъщеря й.
27 Исус й каза: „Първо децата трябва да се нахранят, защото не е редно да им вземеш хляба и да го хвърлиш на кучетата.“
28 Жената отговори: „Господи, дори и кучетата под масата ядат трохите, паднали от децата.“
29 Тогава Исус й каза: „Добре отговори, затова можеш да си вървиш — демонът е излязъл от дъщеря ти.“
30 Като се прибра, жената завари дъщеря си да лежи на леглото, освободена от демона.
Исус излекува глух човек
31 Исус напусна земите край Тир, мина през Сидон и земите на Декаполис и стигна до Галилейското езеро. 32 Там няколко души доведоха при него един глух, който почти не можеше да говори, и го помолиха да положи ръцете си върху него.
33 Исус отведе човека настрана от хората и сложи пръстите си в ушите му. После плю, докосна езика му, 34 вдигна поглед към небето и като въздъхна дълбоко, каза: „Еффата!“ (което значи „Отвори се!“) 35 И веднага човекът започна да чува, езикът му се освободи и той проговори ясно.
36 Тогава Исус заповяда на хората да не разказват на никого за случилото се, но колкото повече им забраняваше, толкова повече те го разгласяваха. 37 Всички бяха напълно смаяни и казваха: „Исус всичко върши добре — той прави дори глухите да чуват и немите да говорят.“
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center