Beginning

Притча за сеяча и семената

(Мат. 13:1-9; Лк. 8:4-8)

4 Исус започна отново да проповядва на брега на езерото и огромна тълпа от хора се събра около него. Тогава той се качи на една лодка и навлезе в езерото, а всички други останаха на брега, близо до водата. ² И като ги поучаваше за много неща в притчи, той каза: ³ „Слушайте! Един земеделец излязъл да сее ⁴ и докато сеел, някои семена паднали край пътя. Долетяли птици и ги изкълвали. ⁵ Някои семена паднали върху камениста почва, където нямало достатъчно пръст. Те скоро поникнали, защото почвеният слой бил тънък. ⁶ Но слънцето изгряло, изгорило растенията и те изсъхнали, защото нямали достатъчно дълбоки корени. ⁷ Някои от семената пък паднали сред трънливи плевели, които избуяли и задушили растенията, пречейки им да дадат зърно. ⁸ А някои паднали на добра почва, поникнали, израснали и дали плод. Едни родили тридесет, други — шестдесет, а трети — сто пъти повече зърно, отколкото било засято.“

⁹ След това Исус им каза: „Който има уши да чува, да слуша!“

Целта на притчите

(Мат. 13:10-17; Лк. 8:9-10)

¹⁰ Когато остана насаме с дванадесетте апостола и другите си ученици, те го попитаха за притчите. ¹¹ Исус им каза: „На вас е дадено да узнаете тайната на Божието царство, а на онези отвън всичко се дава в притчи. ¹² Защото

Исус обяснява притчата за сеяча и семената

(Мат. 13:18-23; Лк. 8:11-15)

¹³ После каза на учениците си: „Нима не разбирате смисъла на тази притча? Как тогава ще разберете която и да било друга притча? ¹⁴ Сеячът сее Божието слово. ¹⁵ Някои хора са като семената, паднали край пътя. Те чуват Божието слово, но Сатана веднага идва и грабва словото, посято в душите им. ¹⁶ Други са като семената, попаднали върху каменистата почва. Когато чуят Божието слово, те веднага с радост го приемат. ¹⁷ Но то не прониква дълбоко в сърцата им и не остава задълго в тях. Щом дойдат неприятности или започнат преследвания заради него, те бързо се предават. ¹⁸ Някои хора са като семената, паднали сред трънливите плевели — те слушат Божието слово, ¹⁹ но после житейските грижи, измамата на богатствата и желанията за други неща навлизат и го задушават, и то не дава плод. ²⁰ Други пък са като семената, засяти върху добрата почва. Това са хората, които чуват Божието слово, приемат го и дават плод — понякога тридесет, понякога шестдесет, а понякога и сто пъти повече.“

Използвайте онова, което имате

(Лк. 8:16-18)

²¹ Исус им каза: „Нима някой внася лампа, за да я сложи под дълбок съд или да я скрие под леглото? Не я ли внася, за да я сложи на поставка? ²² Защото всичко скрито ще излезе наяве и всяко тайно нещо ще се разкрие. ²³ Който има уши да чува, да слуша!“

²⁴ Той им каза също: „Внимателно помислете върху това, което чувате. С каквато мярка мерите, с такава ще мерят и вас; от вас даже ще изискват повече. ²⁵ На имащия ще му бъде дадено още, а на този, който няма, ще му бъде отнето и малкото, което има.“

Притча за семето

²⁶ После Исус каза: „Божието царство прилича на човек, който посява в земята семе. ²⁷ Семето започва да расте. Расте ден и нощ, независимо дали човек е буден или спи. То си расте, без той да знае как става това. ²⁸ Земята сама отглежда зърното — първо пониква стъблото, после изкласява и класът се налива. ²⁹ Щом зърното узрее, човекът веднага започва да жъне, защото е дошло време за прибиране на реколтата.“

Друга притча за Божието царство

(Мат. 13:31-32,34-35; Лк. 13:18-19)

³⁰ После той каза: „С какво да сравня Божието царство? С каква притча да го опиша? ³¹ То е като синапеното зрънце, което по време на сеенето е най-малкото от всички семена на земята. ³² Но веднъж засято, избуява и става най-голямото от всички градински растения — с големи клони, под чиято сянка небесните птици могат да свиват гнезда.“

³³ И с много подобни притчи Исус проповядваше словото и им казваше толкова, колкото можеха да разберат. ³⁴ Той винаги им говореше с притчи, но когато оставаше насаме с учениците си, им обясняваше всичко.

Исус укротява буря

(Мат. 8:23-27; Лк. 8:22-25)

³⁵ Същия този ден вечерта Исус каза на учениците си: „Да отидем на отсрещния бряг.“ ³⁶ Те оставиха тълпата от хора и се качиха в лодката при Исус. С тях имаше още няколко лодки. ³⁷ Забушува силна буря, вълните се разбиваха в лодката и тя почти се напълни с вода. ³⁸ Исус спеше на кърмата, положил главата си на възглавница. Учениците му го събудиха и казаха: „Учителю, не те ли е грижа за нас? Ще загинем!“

³⁹ Исус стана, заповяда на вятъра да стихне и каза на езерото: „Тихо! Замълчи!“ Вятърът утихна и настъпи мъртва тишина.

⁴⁰ После Исус се обърна към учениците си и каза: „Защо се страхувате? Все още ли не вярвате?“

⁴¹ Но те бяха много изплашени и се питаха един друг: „Кой е този човек, че дори вятърът и езерото му се подчиняват?“

Исус освобождава човек от зли духове

(Мат. 8:28-34; Лк. 8:26-39)

5 Исус и учениците му пристигнаха на другия бряг на езерото в страната на герасините. ² Веднага щом Исус слезе от лодката, към него се приближи един човек, който идваше откъм гробниците и беше обладан от зъл дух. ³ Този човек живееше в гробниците и никой вече не можеше да го върже, даже и с вериги. ⁴ Много пъти бяха оковавали ръцете и краката му, но той късаше веригите и чупеше оковите на парчета, и никой не беше в състояние да го усмири. ⁵ Ден и нощ постоянно скиташе из гробниците и по хълмовете, крещеше и се нараняваше с камъни.

⁶ Той видя Исус още отдалеч, спусна се към него и падна в краката му. ^7-8 Исус каза на злия дух в човека: „Излез от него!“ А той изкрещя с висок глас: „Какво искаш от мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам те в Бога, недей да ме мъчиш!“

⁹ Тогава Исус го попита: „Как се казваш?“

Той отговори: „Името ми е Легион, защото сме много.“ ¹⁰ А злите духове в човека отново и отново молеха Исус да не ги прогонва вън от тази област.

¹¹ На близкия хълм пасеше голямо стадо свине. ¹² Злите духове молеха Исус и казваха: „Прати ни в свинете, нека влезем в тях!“ ¹³ Исус им разреши и те излязоха от човека и се вселиха в свинете. Тогава стадото — около две хиляди животни — се втурна надолу по склона към езерото и цялото се издави.

¹⁴ Мъжете, които пасяха свинете, избягаха и разказаха всичко в града и околността и хората наизлязоха да видят какво се беше случило. ¹⁵ Те дойдоха при Исус и когато видяха човека, който преди беше обладан от демоните, да седи облечен и със здрав разум, се изплашиха. ¹⁶ Тези, които бяха видели как стана всичко, разказваха за случилото се с обладания от зли духове и със свинете. ¹⁷ И тогава хората започнаха да молят Исус да напусне тяхната област.

¹⁸ Когато Исус се качваше в лодката, освободеният от зли духове го молеше да му разреши да тръгне с него. ¹⁹ Но Исус не му позволи и му заръча: „Иди си у дома при своите хора и им разкажи какво Господ направи за теб и как се смили над теб.“ ²⁰ Човекът си тръгна и разказваше на хората в Декаполис какво направи Исус за него. И всички се удивляваха.

Исус съживява мъртво момиче и излекува болна жена

(Мат. 9:18-26; Лк. 8:40-56)

²¹ Исус отново прекоси езерото и се върна на другия му бряг. Около него се насъбра огромна тълпа. ²² Дойде един от началниците на синагогата на име Яир. Като видя Исус, той падна в краката му ²³ и настоятелно започна да го моли: „Дъщеричката ми умира. Моля те, ела и положи ръцете си върху нея, за да оздравее и да живее!“

²⁴ И така, Исус тръгна с Яир. Огромна тълпа от хора го следваше и го притискаше отвсякъде.

²⁵ Сред множеството имаше една жена, която от дванадесет години кървеше. ²⁶ Тя беше изстрадала много при различни лечители, които се бяха опитали да й помогнат, беше похарчила всичките си пари без резултат и състоянието й все повече се влошаваше. ²⁷ Като чу за Исус, тя се приближи зад него в тълпата и докосна дрехата му, ²⁸ защото непрекъснато си повтаряше: „Ако само докосна дрехите му, ще оздравея.“ ²⁹ Щом го докосна, кървенето й спря и тя почувства, че тялото й е излекувано от страданието. ³⁰ Исус веднага усети, че от него излезе сила, и като се обърна към тълпата, попита: „Кой докосна дрехите ми?“

³¹ Учениците му казаха: „Виждаш колко хора се блъскат край теб и още питаш кой те е докоснал!“

³² Но Исус продължи да се оглежда, като търсеше да намери онази, която го беше докоснала. ³³ Тогава жената дойде и падна в краката му. Тя вече знаеше, че е излекувана и, треперейки от страх, му призна цялата истина. ³⁴ Исус й каза: „Дъще, вярата ти те излекува. Иди си в мир и повече няма да страдаш.“

³⁵ Той още говореше, когато от къщата на началника дойдоха пратеници и казаха на Яир: „Дъщеря ти умря. Не безпокой повече Учителя.“

³⁶ Но Исус дочу тези думи и му каза: „Не се страхувай! Само вярвай.“

³⁷ Исус не позволи на никого да го последва с изключение на Петър, Яков и брат му Йоан. ³⁸ Те отидоха в къщата на началника на синагогата и видяха голяма суматоха и много хора, които ридаеха и оплакваха момичето на висок глас. ³⁹ Исус влезе и им каза: „Защо е тази суматоха и плач? Детето не е мъртво, а е заспало.“ ⁴⁰ Хората му се присмяха. Исус накара всички да излязат, извика при себе си бащата и майката на детето, както и онези, които бяха с него, и влезе там, където беше то. ⁴¹ После взе ръката му и каза: „Талита, куми!“, което значи: „Момиченце, казвам ти: Стани!“ ⁴² Момиченцето веднага се изправи и започна да върви. (То беше на 12 години.) Родителите му и учениците на Исус бяха напълно изумени. ⁴³ Той строго им заръча да не казват на никого за това и им каза да дадат на детето нещо за ядене.