Beginning
Исус предупреждава относно бъдещето
(Мк. 13:1-27; Лк. 21:5-28)
24 Исус излезе от храма и си тръгваше, когато учениците му дойдоха при него, за да му покажат храмовите сгради. 2 Исус им каза: „Виждате ли всички тези неща? Истина ви казвам: камък върху камък няма да остане тук — всичко ще бъде сринато до основи.“
3 По-късно Исус седеше на Елеонската планина и учениците му дойдоха там, за да останат сами с него. Те го попитаха: „Кажи ни, кога ще се случат тези неща? Какъв ще бъде знакът за твоето връщане и за края на света?“
4 Исус отговори: „Внимавайте и не позволявайте на никого да ви заблуди! 5 Много хора ще дойдат в мое име и ще кажат: „Аз съм Месията!“ и ще измамят много хора. 6 Ще чуете грохота на битки и вести за войни. Но не се страхувайте — тези неща трябва да се случат, но това все още няма да е краят. 7 Народи ще се вдигнат срещу други народи, царства ще воюват срещу други царства. Ще има глад и земетресения на различни места по земята. 8 Но всичко това е само като първите родилни болки.
9 По онова време хората ще ви предават на изтезания и ще ви убиват, и ще бъдете мразени от всички народи заради това, че сте мои последователи. 10 По онова време мнозина ще обърнат гръб на вярата и ще се предават един друг на властите, и ще се мразят взаимно. 11 И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина. 12 Тъй като злото в света ще се разрасне, любовта на повечето хора ще изстине. 13 Но този, който издържи докрай, ще бъде спасен. 14 Благата вест за царството ще бъде провъзгласена по целия свят като свидетелство за всички народи, а след това ще настъпи краят.
15 Затова, когато видите да стои на Святото Място „мерзостта, която причинява разорение»[a] и за която говори пророк Даниил (нека читателят да разбира), 16 хората в Юдея да бягат в планините. 17 Ако някой е на покрива, да не слиза да вземе нещата от къщата си. 18 Ако някой е на полето, да не се връща назад, за да вземе дрехите си. 19 Горко на бременните и на кърмещите в онези дни! 20 При това, молете се да не се наложи да бягате през зимата или в съботен ден, 21 защото тогава ще има голяма скръб, каквато не е имало никога от началото на света досега и каквато никога няма да има. 22 И ако Бог не бе решил да съкрати онези дни, никой не би оцелял. Но заради своите избрани той ще съкрати онези дни.
23 Ако през онова време някой ви каже: „Виж! Месията е тук!“ или „Той е там!“, не му вярвайте. 24 Казвам ви това, защото ще се появят лъжемесии и лъжепророци и ще извършат велики знамения и чудеса, за да заблудят, ако е възможно, дори и избраните от Бога. 25 Ето, предупредих ви!
26 Така че, ако ви кажат: „Ето, Месията е в пустинята!“, не отивайте там. Или ако кажат: „Ето, той е във вътрешните стаи!“, не вярвайте. 27 Защото както светкавицата блясва от изток и прорязва небето до запад, така ще бъде и когато дойде Човешкият Син. 28 Където е мършата, там ще се съберат лешоядите.
Второто идване на Исус
(Мк. 13:24-31; Лк. 17:23-24,37; 21:25-32)
29 Веднага след скръбта на онези дни
„Слънцето ще стане тъмно,
луната няма да излъчва светлината си,
звездите ще падат от небето
и небесните сили ще се разклатят.“[b]
30 Тогава на небето ще се появи знамението на Човешкия Син. Всички народи по земята ще заридаят и ще видят Човешкия Син като идва на небесните облаци със сила и велика слава. 31 Със звук от гръмогласна тръба той ще изпрати своите ангели да съберат неговите избрани отвсякъде, от единия край на небесата до другия.
32 Вземете поука от смокиновото дърво: когато клоните му омекнат и листата му напъпят, вие знаете, че лятото е близо. 33 По същия начин, когато видите всички тези събития, ще знаете, че завръщането на Човешкия Син е близо, на прага на вратата. 34 Истина ви казвам: това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това. 35 Небето и земята ще преминат, но моите думи никога няма да преминат.
Само Бог знае определения час
(Мк. 13:32,35; Лк. 17:26-30,34-36)
36 Никой не знае кога ще бъде този ден и час — нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец. 37 Когато Човешкият Син дойде, ще бъде същото както в дните на Ной. 38 Тогава, преди потопа, хората ядели, пиели, женели се и се омъжвали до деня, в който Ной влязъл в кораба. 39 Тези хора не подозирали нищо, докато не дошъл потопът и не ги унищожил. Така ще бъде и когато дойде Човешкият Син. 40 Двама души ще работят на полето: единият ще бъде взет, а другият — оставен. 41 Две жени ще мелят на мелницата: едната ще бъде взета, а другата — оставена.
42 Така че, бъдете готови, защото не знаете деня, в който ще дойде вашият Господ. 43 Помнете това: ако стопанинът на къщата знаеше кога ще дойде крадецът, щеше да остане буден и нямаше да позволи да му влязат в къщата. 44 Затова и вие трябва да сте готови. Човешкият Син ще дойде, когато не го очаквате.
Кой е довереният слуга
(Мк. 13:33-37; Лк. 12:41-48)
45 Кой е довереният и благоразумен слуга? Този, на когото господарят поверява другите си слуги, за да им раздава храната в определеното време. 46 Благословен ще бъде този слуга, когато господарят дойде и го завари да върши онова, което му е възложил. 47 Истина ви казвам: господарят ще му повери грижата за целия си имот. 48 Но какво ще се случи, ако слугата е лош човек и си мисли, че господарят му няма да се върне скоро? 49 Той ще започне да бие другите слуги и да яде и пие с другите пияници. 50 Господарят на такъв слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква, и в момент, който той не знае. 51 Ще го подложи на ужасна смърт[c] и ще определи мястото му да е при лицемерите, където хората ще плачат и скърцат със зъби.
Притча за десетте девойки
25 Тогава небесното царство ще бъде като десетте девойки, които взели светилниците си и отишли да посрещнат младоженеца. 2 Пет от тях били глупави, а пет — благоразумни. 3 Петте глупави девойки взели светилниците си, но не взели със себе си допълнително масло. 4 Благоразумните девойки обаче заедно със светилниците си взели и допълнително масло в съдовете си. 5 Тъй като младоженецът се бавел, на всички им се додрямало и заспали.
6 В полунощ някой извикал: „Младоженецът идва! Излезте да го посрещнете!“
7 Тогава всички онези девойки станали и приготвили светилниците си. 8 Глупавите девойки казали на благоразумните: „Дайте ни от вашето масло. Нашите светилници угасват.“
9 Но благоразумните отговорили: „Маслото, което имаме, може да не стигне нито за нас, нито за вас. По-добре идете при търговците и си купете.“
10 Докато те отивали да купят масло, младоженецът пристигнал и готовите девойки влезли с него на сватбеното празненство. После вратата била заключена.
11 По-късно дошли и другите девойки и казали: „Господине! Господине! Отвори ни!“
12 Но младоженецът отвърнал: „Истина ви казвам: не ви познавам!“
13 Винаги бъдете готови, защото не знаете нито деня, нито часа, когато Човешкият Син ще дойде.
Притча за тримата слуги
(Лк. 19:11-27)
14 Небесното царство е като човека, който преди да напусне дома си, извикал слугите си и им казал да се грижат за имота му, докато той е в чужбина. 15 Дал на всеки според способностите: на единия — пет таланта, на другия — два, а на третия — един, и тръгнал. 16 Слугата, който получил пет таланта, отишъл бързо да търгува с тях и така спечелил още пет. 17 По същия начин и слугата, който имал два таланта, спечелил още два. 18 А слугата, който получил един, отишъл и изкопал дупка в земята, където скрил парите на господаря си.
19 След много време господарят се върнал и попитал слугите какво са направили с парите му. 20 Слугата, който бил получил пет таланта, му донесъл още толкова и казал: „Господарю, ти ми повери грижата за пет таланта. Аз ги използвах, за да спечеля още пет.“
21 Господарят отговорил: „Добре си направил. Ти си добър слуга и може да ти се има доверие. Справи се с малкото пари, затова ще ти дам да се грижиш за по-големи неща. Влез и сподели радостта на господаря си!“
22 След това дошъл слугата, който бил получил два таланта и казал: „Господарю, ти ми даде два таланта. Аз ги използвах, за да спечеля още два.“
23 Господарят отговорил: „Добре си направил. Ти си добър слуга и може да ти се има доверие. Справи се с малкото пари, затова ще ти дам да се грижиш за по-големи неща. Влез и сподели радостта на господаря си!“
24 Тогава дошъл слугата, който бил получил един талант и казал: „Господарю, знаех, че си суров човек, който жъне онова, което не е садил, и прибира онова, което не е посял. 25 Затова се изплаших и отидох да скрия парите ти в земята. Ето, вземи каквото ти принадлежи.“
26 Господарят отговорил: „Ти си зъл и ленив слуга! Казваш, че си знаел, че жъна каквото не съм садил и прибирам каквото не съм сял. 27 Затова трябваше да сложиш парите ми в банката, за да мога като се върна, да си ги получа обратно с лихвите.
28 Затова вземете таланта от този слуга и го дайте на онзи, който има десет таланта. 29 Всеки, който има, ще получи още и ще има повече, отколкото му е необходимо. Но на онзи, който няма, ще се отнеме и малкото, което има.“ 30 След това господарят казал: „Изхвърлете този безполезен слуга навън, в тъмнината, където хората ще плачат и скърцат със зъби.“
Човешкият Син ще съди всички хора
31 Когато Човешкият Син дойде в своята слава, заедно с всичките си ангели, той ще седне на славния си престол. 32 Тогава всички народи на земята ще се съберат пред него и той ще ги раздели на две групи, също както овчарят отделя овцете от козите. 33 Овцете ще постави от дясната си страна, а козите — от лявата.
34 След това царят ще каже на тези от дясната му страна: „Елате, вие, благословени от моя Баща! Наследете царството, подготвено за вас от сътворението на света. 35 Това царство е ваше, защото бях гладен и ме нахранихте. Бях жаден и ми дадохте да пия. Бях странник и ме поканихте в дома си. 36 Нямах дрехи и ме облякохте. Бях болен и се погрижихте за мен, бях затворник и дойдохте да ме навестите.“
37 А праведните хора ще отговорят: „Господи, кога те видяхме гладен и те нахранихме? Кога те видяхме жаден и ти дадохме да пиеш? 38 Кога те видяхме да минаваш като странник и те поканихме в дома си? Кога те видяхме без дрехи и те облякохме? 39 Кога те видяхме болен или затворник и се погрижихме за теб?“
40 Тогава царят ще им отговори: „Истина ви казвам: когато сте правили това за един от тези най-маловажни мои братя, за мен сте го правили.“
41 После той ще каже на тези от лявата му страна: „Махнете се от мен, вие, прокълнати, и вървете във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели! 42 Идете си, защото бях гладен, но не ме нахранихте. Бях жаден, но не ми дадохте да пия. 43 Бях странник, но не ме поканихте в дома си. Нямах дрехи, но не ме облякохте. Бях болен и в затвор, но не се погрижихте за мен.“
44 Тогава тези хора ще отвърнат: „Господи, кога те видяхме гладен или жаден? Кога те видяхме странник? И кога те видяхме без дрехи, болен или в затвор? Кога видяхме всичко това и не ти помогнахме?“
45 А царят ще им отговори: „Истина ви казвам: когато сте отказали да помогнете на един от тези най-маловажни мои братя, на мен не сте помогнали.“
46 И тогава тези хора ще отидат във вечно наказание, а праведните — във вечен живот.“
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center