Beginning
Притча за сватбеното празненство
(Лк. 14:15-24)
22 Исус започна да говори на хората, като отново използваше притчи. Той каза: 2 „Небесното царство е като царят, който приготвил сватбено празненство за своя син. 3 Поканил много хора и когато всичко било готово, изпратил слугите си да кажат на поканените, но те не пожелали да отидат. 4 Тогава царят отново изпратил други слуги да кажат на поканените: „Всичко е готово за празненството. Биволите и угоените ми говеда са заклани. Всичко е приготвено, елате на сватбеното празненство!“ 5 Но те не проявили интерес и се разотишли — един на работа в полето, друг по своите дела. 6 Останалите хванали слугите, поругали се с тях и ги убили. 7 Царят се разгневил. Изпратил войниците си и те убили онези, които се разправили със слугите, и опожарили града им. 8 След това царят казал на слугите си: „Сватбеното празненство е готово, но тези, които поканих, се оказаха недостойни. 9 Затова излезте по ъглите на улиците и поканете всички, които видите. Кажете им да дойдат на празненството.“ 10 Слугите излезли на улиците и събрали всички хора, които срещнали — добри и лоши — и залата се напълнила с гости.
11 Тогава царят влязъл да огледа гостите и видял един човек, който не бил облечен в сватбарски дрехи. 12 Попитал го: „Приятелю, как влезе тук, като не носиш сватбарски дрехи?“ Човекът не отговорил нищо. 13 Тогава царят казал на слугите: „Вържете ръцете и краката му и го хвърлете навън, в тъмнината, където хората ще плачат и скърцат със зъби.“
14 Да, много са поканените, но малко са избраните.“
Някои водачи се опитват да подведат Исус
(Мк. 12:13-17; Лк. 20:20-26)
15 Тогава фарисеите си тръгнаха и се събраха, за да решат как да хванат Исус в капана на собствените му думи. 16 Те изпратиха при него свои ученици и иродиани, които му казаха: „Учителю, знаем, че си честен и поучаваш истината за Божия път. Ти не се страхуваш от това, което другите мислят, защото за теб всички хора за равни. 17 Кажи ни, какво мислиш: справедливо ли е да се плащат данъци на цезаря или не?“
18 Но като знаеше лукавото намерение на тези хора, Исус им каза: „Лицемери! Защо се опитвате да ме хванете натясно? 19 Покажете ми монета, с която се плащат данъците.“ Донесоха му един динарий. 20 Тогава Исус ги попита: „Чий е образът на монетата и чие име е изписано на нея?“
21 Те отговориха: „На цезаря.“
Тогава Исус им каза: „Давайте цезаровото на цезаря, а Божието — на Бога!“
22 Когато чуха това, което им каза, те се удивиха. След това го оставиха и си отидоха.
Някои садукеи се опитват да подведат Исус
(Мк. 12:18-27; Лк. 20:27-40)
23 Същия ден няколко садукеи дойдоха при Исус (садукеите не вярват във възкресението) и му зададоха такъв въпрос: 24 „Учителю, Моисей ни учеше, че ако един женен мъж умре, без да е имал деца, тогава неговият брат трябва да се ожени за вдовицата му и да създаде потомство за брат си.[a] 25 При нас имаше седем братя. Първият се ожени, но умря, без да има деца, и брат му се ожени за вдовицата. 26 После умря и вторият брат. Същото се случи с третия и с всички останали братя. 27 Жената умря последна. 28 Чия съпруга ще бъде тя при възкресението, след като всичките седем братя бяха женени за нея?“
29 Исус отговори: „Вие се заблуждавате, защото не познавате нито Писанията, нито Божията сила. 30 При възкресението хората няма да се женят и омъжват, а ще бъдат като ангелите в небето. 31 А що се отнася до възкресението на мъртвите, нима не сте чели какво ви е казал Бог? Той каза: 32 „Аз съм Богът на Авраам, Богът на Исаак и Богът на Яков.“(A) Той е Бог на живи, а не на мъртви хора.“
33 Тълпите чуха това и бяха поразени от учението му.
Най-важната заповед
(Мк. 12:28-34; Лк. 10:25-28)
34 Но когато научиха, че Исус е накарал садукеите да замълчат, фарисеите се събраха 35 и един от тях, който познаваше добре закона, му зададе въпрос с цел да го изпита: 36 „Учителю, коя заповед от закона е най-важна?“
37 Исус отговори: „«Обичай Господа, твоя Бог! Обичай го с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си разум!»(B) 38 Това е първата и най-важна заповед. 39 И втората най-важна заповед е като първата: „Обичай ближния си както себе си!“(C) 40 Всичко в закона и писанията на пророците е основано на тези две заповеди.“
Давидов син ли е Месията
(Мк. 12:35-37; Лк. 20:41-44)
41 Тогава Исус се обърна с въпрос към събралите се фарисеи: 42 „Какво мислите за Месията? Чий син е той?“
Те отговориха: „На Давид.“
43 Исус им каза: „Защо тогава, вдъхновен от Духа, Давид го нарича „Господ“, като казва:
44 „Господ каза на моя Господ:
Седни от дясната ми страна,
докато сложа твоите врагове в краката ти.“(D)
45 Щом Давид го нарича „Господ“, как може той да е негов син?“ 46 Нито един от фарисеите не можа да му каже нещо в отговор и от този ден никой не се осмели да му задава други въпроси.
Исус порицава религиозните водачи
(Мк. 12:38-40; Лк. 11:37-52; 20:45-47)
23 След това Исус започна да говори на народа и учениците си, 2 казвайки: „Законоучителите и фарисеите имат правото да тълкуват закона на Моисей. 3 Затова правете и спазвайте всичко, което ви наставляват, но не се учете от делата им, защото те говорят, без да вършат. 4 Налагат върху плещите на хората тежки товари, а самите те и пръста си не помръдват да ги преместят.
5 Вършат добри дела само за да ги видят хората. Наистина, те все уголемяват филактериите[b] си и удължават полите на дрехите си. 6 Обичат да заемат най-почетните места при празненствата и най-предните столове в синагогите. 7 Ласкаят се, когато ги поздравяват с уважение по пазарите и обичат да ги наричат „Учителю“.
8 Но вие не трябва да позволявате да ви наричат „Учителю“, защото всички сте братя и сестри и имате само един Учител. 9 И не наричайте никого на земята „Отче“, защото имате само един Баща — небесния. 10 И не позволявайте да ви наричат „Господарю“, защото един е вашият Господар — Месията. 11 Най-великият сред вас трябва да ви бъде слуга. 12 Всеки, който въздига себе си, ще бъде смирен, а всеки, който смирява себе си, ще бъде въздигнат.
13 Горко ви, лицемерни законоучители и фарисеи! Вие затваряте за хората вратите на небесното царство. Нито вие влизате, нито пускате вътре другите, които се опитват да влязат. 14 [c]
15 Горко ви, лицемерни законоучители и фарисеи! Вие кръстосвате морета и държави, за да намерите един прозелит, а когато го намерите, го правите двойно по-лош и от самите вас, които заслужавате да отидете в пъкъла.
16 Горко ви, слепи водачи, които казвате: „Ако някой се закълне в храма, това не означава нищо. Но ако се закълне в златото в храма, трябва да изпълни клетвата си.“ 17 Слепи глупци! Кое е по-важно: златото или храмът, който прави златото свещено? 18 Вие казвате също: „Ако някой се закълне в олтара, това не означава нищо. Но ако се закълне в дара върху олтара, трябва да изпълни клетвата си.“ 19 Слепци! Кое е по-важно: дарът или олтарът, който прави дара свещен? 20 Който се кълне в олтара, се кълне както в него, така и във всичко, което е върху него. 21 И който се кълне в храма, се кълне както в него, така и в Онзи, който живее в него. 22 Който се кълне в небето, се кълне и в Божия престол, и в Онзи, който седи на него.
23 Горко ви, лицемерни законоучители и фарисеи! Вие давате на Бога една десета от всичко, което имате, дори от джоджена, копъра и кимиона. Но не спазвате онова, което е наистина важно в закона: да сте справедливи, милостиви и честни. Тези неща трябваше да спазвате, като не забравяте и другите. 24 Слепи водачи! Вие сте като човек, който изважда от чашата си мушичка, поглъщайки междувременно камила.
25 Горко ви, лицемерни законоучители и фарисеи! Вие измивате чашите и чиниите отвън, но вътре те са пълни с неща, които сте получили с измама и задоволяване на собствените си страсти. 26 Слепи фарисеино! Първо изчисти вътрешността на чашата и тогава външността й също ще бъде чиста.
27 Горко ви, лицемерни законоучители и фарисеи! Вие сте като варосани гробници — хубави отвън, но вътре пълни с кости на мъртъвци и всякакви нечистотии. 28 Така и вие — отвън изглеждате като праведници, но отвътре сте пълни с лицемерие и грехове.
29 Горко ви, лицемерни законоучители и фарисеи! Вие строите гробници за пророците и украсявате гробовете на праведните, 30 и казвате: „Ако бяхме живели по времето на нашите предци, нямаше да им помагаме да убият пророците.“ 31 С това потвърждавате, че сте потомци на тези, които са убили пророците. 32 Хайде, довършете онова, което предците ви са започнали! 33 Змии и рожби на ехидни! Как мислите, че ще избегнете осъждението на пъкъла? 34 Затова изпращам при вас пророци, мъдреци и учители. Някои от тях ще убиете, други ще разпънете на кръст, трети ще бичувате в синагогите си и ще ги преследвате от град на град. 35 Ваша ще бъде вината за невинно пролятата на земята кръв — от тази на праведника Авел до тази на Захария,[d] Верахиевия син, когото убихте между храма и олтара. 36 Истина ви казвам: наказанието за всичко това ще дойде върху сегашното поколение.
Исус предупреждава хората в Ерусалим
(Лк. 13:34-35)
37 Ерусалиме, Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни посрещаш онези, които Бог ти изпраща! Колко пъти исках да събера децата ти, както кокошката събира своите пиленца под крилата си! Но вие отказахте. 38 Вижте! Сега домът ви ще остане пуст. 39 Казвам ви: няма да ме видите вече, докато не дойде времето да кажете: «Благословен да бъде този, който идва в името на Господа!»(E)“
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center