Beginning
Божият закон е по-важен от човешките правила
(Мк. 7:1-23)
15 След това няколко фарисеи и законоучители от Ерусалим дойдоха при Исус и го попитаха: 2 „Защо твоите ученици нарушават традицията на нашите предци? Защо не си мият ръцете преди ядене?“
3 Исус им отговори: „А защо вие нарушавате Божията заповед заради своята традиция? 4 Защото Бог е казал: „Уважавай баща си и майка си!“(A) и „Който обиди баща си или майка си, трябва да бъде убит!“(B) 5 А вие учите, че човек може да каже на баща си или майка си: „Всичко, което имам, ще принеса в дар на Бога.“ 6 Вие учите този човек да не уважава баща си и така заради своята традиция пренебрегвате Божията заповед. 7 Лицемери! Прав е бил Исая, когато е пророкувал за вас:
8 «Тези хора ме почитат само на думи,
но в сърцата им няма място за мен.
9 Няма никакъв смисъл да ми се покланят,
щом това, което поучават,
са само измислени от хора правила.»“(C)
10 Исус извика хората при себе си и им каза: „Слушайте и разберете какво ви казвам. 11 Човек не се осквернява от това, което влиза в устата му. Осквернява се от онова, което излиза от нея.“
12 Тогава учениците дойдоха при Исус и попитаха: „Знаеш ли, че фарисеите са обидени от това, което каза?“
13 Исус отговори: „Всяко растение, което не е посадено от моя Баща в небесата, ще бъде изкоренено. 14 Оставете ги. Те са слепци, които водят други слепци. А ако един слепец води друг, тогава и двамата ще паднат в ямата.“
15 Петър му каза: „Обясни ни това, което по-рано каза на хората.“
16 Исус отговори: „Нима и вие все още не разбирате? 17 Не знаете ли, че храната, която влиза в устата, отива в стомаха и след това се изхвърля от тялото? 18 А лошите думи, които изрича устата, идват от сърцето. Те са, които оскверняват човека. 19 Зли помисли, убийства, прелюбодейства, сексуални грехове, кражби, лъжи и хули — всички тези злини идват от сърцето. 20 Те оскверняват човека, а не това, че не си мие ръцете преди ядене.“
Исус помага на една езичница
(Мк. 7:24-30)
21 Исус напусна това място и отиде в областта на Тир и Сидон. 22 Една ханаанка от този край дойде при него и извика: „Господи, Сине Давидов, смили се над мен! Демон се е вселил в дъщеря ми и тя ужасно страда!“
23 Но Исус не й отговори. Учениците му дойдоха и го замолиха: „Отпрати жената, защото върви след нас и вика.“
24 Исус отвърна: „Бог ме изпрати само при изгубените овце от народа на Израел.“
25 Тогава жената отиде при Исус, падна в краката му и каза: „Господи, помогни ми!“
26 Исус й отговори: „Не е правилно да се вземе хляба на децата и да се даде на кучетата.“
27 Жената каза: „Вярно е, Господи, но даже и кучетата ядат трохите, които падат от масата на господарите им.“
28 Тогава Исус й отговори: „Ти си жена с голяма вяра! Ще направя това, което искаш.“ И в същия миг дъщеря й оздравя.
Исус излекува много хора
29 После Исус напусна това място и отиде на брега на Галилейското езеро. Изкачи се на хълма и седна там. 30 Огромни тълпи започнаха да се стичат при него. Хората водеха със себе си куци, слепи, сакати, глухонеми и много други болни. Сложиха ги при нозете на Исус и той ги излекува. 31 И народът бе удивен, виждайки как глухонемите проговарят, сакатите оздравяват, куците прохождат и слепите проглеждат. Всички прославяха Бога на Израел.
Исус нахранва повече от 4000 души
(Мк. 8:1-10)
32 Исус извика учениците си и им каза: „Жал ми е за тези хора, защото са с мен вече трети ден и сега нямат нищо за ядене. Не искам да ги отпратя гладни, за да не припаднат по пътя към къщи.“
33 Учениците го попитаха: „Откъде да намерим достатъчно хляб в това необитавано място, за да нахраним толкова много хора?“
34 Исус ги попита: „Колко хляба имате?“
Те отговориха: „Седем, и няколко рибки.“
35 Исус нареди на хората да насядат на земята. 36 Взе седемте хляба и рибата и благодари на Бога. След това разчупи хляба и го даде на учениците, а те го раздадоха на хората. 37 След като всички ядоха до насита, учениците му напълниха седем кошници с храната, която беше останала. 38 Тези, които ядоха, бяха четири хиляди души, без да се броят жените и децата. 39 След като хората се разотидоха, Исус се качи в една лодка и се отправи към Магаданската област.
Някои се съмняват във властта на Исус
(Мк. 8:11-13; Лк. 12:54-56)
16 Фарисеите и садукеите дойдоха при Исус и за да го изпитат, поискаха от него да извърши знамение като доказателство, че е дошъл от Бога.
2 Исус им отговори: „Когато видите залеза, вие знаете какво ще бъде времето. Ако небето е червено, казвате, че времето ще е хубаво. 3 А сутрин гледате изгрева и ако небето е червено и мрачно, казвате, че денят ще е дъждовен. Знаете да различавате знаците на небето, а не знаете да тълкувате знаците на времената! 4 Лукаво и неверно поколение търси знамение, но няма да получи друго знамение освен това с Йона.[a]“ После Исус ги остави и си тръгна оттам.
Предупреждение относно юдейските водачи
(Мк. 8:14-21)
5 Когато пресякоха езерото, учениците видяха, че са забравили да вземат със себе си хляб. 6 Исус им каза: „Внимавайте! Пазете се от маята на фарисеите и садукеите!“
7 Учениците започнаха да обсъждат какво значи това и казаха: „Сигурно казва така, защото забравихме да вземем хляб.“
8 Исус знаеше какво си мислят и им каза: „Защо говорите за това, че нямате хляб? Много малка ви е вярата! 9 Нима все още не разбирате? Помните ли петте хляба, които нахраниха пет хиляди души, и кошниците, които напълнихте? 10 А помните ли седемте хляба, които нахраниха четири хиляди души, и кошниците, които напълнихте? 11 Защо не можете да разберете, че не ви говорех за хляб? Казвам ви да се пазите от маята на фарисеите и садукеите.“
12 Тогава учениците разбраха, че Исус не им казва да се пазят от маята за хляб, а от учението на фарисеите и садукеите.
Исус е Месията
(Мк. 8:27-30; Лк. 9:18-21)
13 Когато отиде в областта на Кесария Филипова, Исус попита учениците си: „Кой според хората е Човешкият Син?“
14 Те отговориха: „Едни казват, че е Йоан Кръстител, други — че е Илия, трети — че е Еремия или някой друг пророк.“
15 Тогава Исус каза: „А според вас кой съм?“
16 Симон Петър отговори: „Ти си Месията, Синът на живия Бог.“
17 Исус му отвърна: „Благословен си, Симоне, сине Йонов, защото не човешко същество ти е разкрило това, а моят Баща в небесата. 18 Казвам ти също, че ти си Петър[b] и върху този камък ще построя църквата си и силите на смъртта[c] няма да могат да я победят. 19 Ще ти дам ключовете от небесното царство и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано и в небесата; а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано и в небесата.“ 20 След това Исус строго предупреди учениците си да не казват на никого, че той е Месията.
Исус казва, че трябва да умре
(Мк. 8:31–9:1; Лк. 9:22-27)
21 Оттогава Исус започна да обяснява на учениците си, че трябва да отиде в Ерусалим и че юдейските старейшини, главни свещеници и законоучители ще му причинят много страдания, и че трябва да бъде убит, а на третия ден — да възкръсне.
22 Петър го отведе настрана и започна да го укорява, като казваше: „Бог да те пощади, Господи! Това никога няма да ти се случи.“
23 Тогава Исус се обърна и каза на Петър: „Махни се от мен, Сатана! Ти ме изкушаваш да съгреша, защото мислиш не както мисли Бог, а както мислят хората.“
24 След това Исус каза на учениците си: „Ако някой иска да ме последва, трябва да каже „Не!“ на собствените си желания, да вземе своя кръст и да ме следва. 25 Който иска да спаси живота си, ще го загуби, а който загуби живота си заради мен, ще го намери. 26 Защото каква полза има човек, ако спечели целия свят, а изгуби живота си? И какво може да плати, за да си го върне? 27 Човешкият Син ще дойде в славата на своя Баща заедно с ангелите си и тогава ще възнагради всеки за делата му. 28 Истина ви казвам: тук има хора, които няма да умрат, преди да видят Човешкия Син да идва като цар.“
Исус с Моисей и Илия
(Мк. 9:2-13; Лк. 9:28-36)
17 Шест дни по-късно Исус взе Петър, Яков и брат му Йоан и ги отведе на един висок хълм, където бяха съвсем сами. 2 Докато учениците го гледаха, Исус се промени. Лицето му засия като слънце, а дрехите му станаха ослепително бели. 3 Внезапно там се появиха Моисей и Илия и започнаха да разговарят с него. 4 Петър каза на Исус: „Господи, хубаво е, че сме тук. Ако искаш, ще вдигна три шатри — една за теб, една за Моисей и една за Илия.“
5 Докато Петър говореше, сияен облак се спусна над тях и от него се разнесе глас, който каза: „Това е моят възлюбен Син. Той е избраникът ми. Него слушайте!“
6 Като чуха това, учениците така се изплашиха, че паднаха по очи. 7 Но Исус се доближи до тях, докосна ги и им каза: „Станете! Не се страхувайте!“ 8 Те вдигнаха поглед и не видяха никого освен Исус.
9 Когато слизаха от хълма, Исус им нареди: „Не казвайте на никого за това, което видяхте, преди Човешкият Син да възкръсне от мъртвите.“
10 Учениците го попитаха: „Защо законоучителите казват, че първо трябва да дойде Илия?“[d]
11 Исус отговори: „Илия идва и той ще внесе отново ред във всичко. 12 Но казвам ви: Илия вече дойде, ала хората не го познаха и се отнесоха с него така, както им бе угодно. По същия начин ще накарат да страда и Човешкия Син.“
13 Тогава учениците разбраха, че Исус им говори за Йоан Кръстител.
Исус освобождава момче от зъл дух
(Мк. 9:14-29; Лк. 9:37-43а)
14 Когато Исус и учениците му се върнаха при хората, към него се приближи един човек и падна на колене, 15 казвайки: „Господи, смили се над сина ми! Той има епилепсия и ужасно страда. Често пада в огъня или във водата. 16 Водих го при учениците ти, но те не можаха да го излекуват.“
17 Исус отвърна: „Поколение без никаква вяра и заблудено от правия път! Докога трябва да бъда с вас? Докога трябва да продължавам да ви търпя? Доведете момчето тук при мен!“ 18 Исус заповяда на демона да излезе и той напусна тялото на момчето. В същия миг то оздравя.
19 Когато Исус остана сам, учениците му се приближиха към него и го попитаха: „Защо не успяхме да прогоним демона от момчето?“
20 Исус отговори: „Защото вярата ви е малка! Истина ви казвам: ако имате вяра колкото едно синапено зрънце, можете да заповядате на тази планина: „Премести се оттук там!“ и тя ще се премести. И нищо няма да е невъзможно за вас.“ 21 [e]
Исус говори за своята смърт
(Мк. 9:30-32; Лк. 9:43б-45)
22 По-късно учениците се събраха в Галилея и Исус им каза: „Човешкият Син ще бъде предаден на хора, 23 които ще го убият, но на третия ден той ще възкръсне.“ Учениците му много се наскърбиха.
Учението на Исус за плащането на данъци
24 Когато Исус и учениците му отидоха в Капернаум, към Петър се приближиха тези, които събираха данъка от две драхми[f] и попитаха: „Вашият учител не плаща ли двете драхми?“
25 „Плаща“ — отговори Петър и влезе в къщата. Още преди той да си отвори устата, Исус му каза: „Как мислиш, Симоне, от кого царете по света събират данъци и такси? От своите деца или от децата на другите хора?“
26 Петър отговори: „От децата на другите хора.“
Тогава Исус му каза: „Значи децата на царя не трябва да плащат данъци. 27 Но за да не разгневим тези бирници, иди на езерото, хвърли въдицата и отвори устата на първата риба, която уловиш. В нея ще намериш един статир. Вземи го и им го дай, за да платиш таксата за себе си и за мен.“
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center