Beginning
Притча за сеяча и семената
(Мк. 4:1-9; Лк. 8:4-8)
13 Същия ден Исус излезе от къщата и седна край езерото. 2 Около него се събраха огромни тълпи и затова той се качи на една лодка и седна, а хората останаха на брега. 3 Тогава Исус им каза много неща, като използваше притчи: „Един земеделец излязъл да сее. 4 Докато хвърлял семената, някои паднали край пътя. Дошли птици и ги изкълвали. 5 Други паднали върху камениста почва, където нямало достатъчно пръст. Те покълнали много бързо, защото почвеният слой бил тънък. 6 Но когато слънцето изгряло, изгорило растенията и те изсъхнали, защото нямали дълбоки корени. 7 Други семена паднали сред трънливи плевели, които избуяли и ги задушили. 8 Някои от семената паднали върху добра почва. Те поникнали и дали плод. Едни родили сто, други — шестдесет, а трети — тридесет пъти повече зърно, отколкото било засято. 9 Който има уши да чува, да слуша!“
Целта на притчите
(Мк. 4:10-12; Лк. 8:9-10)
10 Учениците дойдоха при Исус и го попитаха: „Защо използваш притчи, за да поучаваш хората?“
11 Исус им отговори: „Само на вас бе дадено да узнаете тайните истини на небесното царство. На другите хора това не е дадено. 12 На имащия ще му бъде дадено още и той ще има предостатъчно, но на този, който няма, ще му бъде отнето и малкото, което има. 13 Затова използвам притчи, за да поучавам хората, защото те гледат, но не виждат; слушат, но не чуват и не разбират. 14 Тези хора потвърждават, че е вярно казаното за тях от пророк Исая:
„Непрестанно ще слушате,
но няма да разбирате.
Непрестанно ще гледате,
но няма да проумявате това, което виждате.
15 Сърцата на тези хора са закоравели.
Те са запушили ушите си
и са затворили очите си,
за да не видят с очите си,
нито да чуят с ушите си
и разберат със сърцата си,
и се обърнат към мен, за да ги излекувам.“(A)
16 Но вие сте благословени, защото разбирате това, което виждате с очите си, и това, което чувате с ушите си. 17 Истина ви казвам: много пророци и праведни хора искаха да видят нещата, които вие сега виждате, но не ги видяха, искаха да чуят нещата, които вие сега чувате, но не ги чуха.
Исус обяснява притчата за сеяча и семената
(Мк. 4:13-20; Лк. 8:11-15)
18 И така, чуйте смисъла на притчата за земеделеца. 19 Семената, паднали край пътя, са като човек, който чува Божието слово за царството, но не го разбира. Тогава идва лукавият и грабва посятото в сърцето му. 20 Семената, паднали на камениста почва, са като човек, който чува словото и веднага с радост го приема. 21 Но тъй като той не му позволява да пусне корен в живота му, то остава в него само за кратко време. А когато дойдат неприятности или гонения заради словото, той веднага се предава. 22 Семената, паднали сред трънливи плевели, са като човек, който чува словото, но грижите на този свят и лъжливият блясък на богатствата не позволяват на словото да се развие и даде плодове. 23 Семената, паднали върху добра почва, са като човек, който чува словото и го разбира. Той произвежда сто, шестдесет или тридесет пъти повече плод от засятото.“
Притча за пшеницата и плевелите
24 След това Исус им разказа друга притча: „Небесното царство е като човек, засял нивата си с добри семена. 25 Но през нощта, докато хората спели, дошъл врагът му, засял плевели сред пшеницата и си отишъл. 26 Пшеницата покълнала и изкласила, но плевелите също пораснали. 27 Тогава слугите на този човек дошли при него и му казали: „Господарю, ти пося добри семена в нивата си. Откъде са дошли тези плевели?“
28 Стопанинът отговорил: „Някой враг е направил това.“
Слугите попитали: „Искаш ли да отидем и да изкореним плевелите?“
29 Стопанинът отвърнал: «Не, защото когато изкоренявате плевелите, може да изкорените и пшеницата. 30 Нека растат заедно, докато дойде време за жътва. Тогава ще кажа на жътварите: Първо съберете плевелите и ги завържете на снопи, за да бъдат изгорени. След това съберете пшеницата и я приберете в хамбара ми.»“
Друга притча за Божието царство
(Мк. 4:30-34; Лк. 13:18-21)
31 Исус разказа на хората още една притча: „Небесното царство е като синапеното зрънце, което един човек посял в нивата си. 32 То е най-малкото от всички семена, но когато порасне, става най-голямото градинско растение. Превръща се в дърво, в чиито клони птиците могат да свият гнездата си.“
33 След това Исус разказа на хората друга притча: „Небесното царство е като маята, която една жена взела и разбъркала в голяма купа брашно, докато цялото тесто втаса.“
34 Исус говореше на хората с притчи. Той никога не ги поучаваше, без да използва притчи, 35 за да се сбъдне казаното чрез пророка:
„Ще говоря с притчи и ще разкажа неща,
които са били тайна, откакто е сътворен светът.“(B)
Исус обяснява притчата за плевелите
36 Тогава Исус отпрати хората и си отиде вкъщи. Учениците му дойдоха при него и казаха: „Обясни ни смисъла на притчата за плевелите в нивата.“
37 Исус отговори: „Този, който посял добрите семена в нивата, е Човешкият Син. 38 Нивата е светът, добрите семена са всички Божии деца в царството, а плевелите са хората, които принадлежат на лукавия. 39 Врагът, който посял лошите семена, е дяволът. Времето за жътва е краят на света,[a] а жътварите, които прибират реколтата, са ангелите.
40 Както плевелите се изскубват и изгарят в огъня, така ще бъде и когато дойде краят на света. 41 Човешкият Син ще изпрати ангелите си да приберат от царството му всички, които са изкушавали другите да съгрешават, и всички, които вършат зло. 42 Ангелите ще хвърлят тези хора в огнената пещ и там те ще плачат и скърцат със зъби. 43 Тогава праведните ще светят като слънцето в царството на своя Баща. Който има уши да чува, да слуша!
Притчи за съкровището и перлата
44 Небесното царство е като съкровище, скрито в нива. Един човек го намерил и така се зарадвал, че пак го заровил и продал всичко, което имал, за да купи тази нива.
45 Небесното царство е също и като търговец, който търсел хубави перли. 46 Когато намерил една много ценна перла, отишъл и продал всичко, което имал, за да я купи.
Притча за рибарската мрежа
47 Небесното царство е също и като хвърлена в езеро рибарска мрежа, в която се хванали много различни риби. 48 Мрежата се напълнила и рибарите я изтеглили на брега. След това седнали, подбрали хубавата риба и я сложили в кошници, а лошата изхвърлили. 49 Така ще бъде и когато настъпи краят на света. Ангелите ще дойдат и ще отделят злите хора от праведните. 50 Ще хвърлят злите в огнената пещ и там те ще плачат и скърцат със зъби.“
51 Исус попита учениците си: „Разбирате ли всички тези неща?“
Те отговориха: „Да, разбираме.“
52 След това Исус им каза: „Така всеки законоучител, станал ученик в небесното царство, е като собственик на къща, който изважда от събраното в нея и нови, и стари неща.“
Исус отива в родния си град
(Мк. 6:1-6; Лк. 4:16-30)
53 След като разказа тези притчи, Исус напусна това място 54 и отиде в града, където беше израснал. Там започна да поучава хората в синагогата им и те удивени казаха: „Откъде е взел тази мъдрост и властта да върши чудеса? 55 Не е ли той синът на дърводелеца? Майка му не се ли казва Мария, а братята му — Яков, Йосиф, Симон и Юда? 56 И сестрите му — не са ли всички те тук, сред нас? Откъде е взел всичко това?“ 57 И хората отказаха да го приемат. Исус им каза: „Единственото място, където не уважават един пророк, е родният му град и собственият му дом.“ 58 И защото нямаха вяра, той не извърши много чудеса там.
Ирод мисли, че Исус е Йоан Кръстител
(Мк. 6:14-29; Лк. 9:7-9)
14 По това време Ирод, управителят на Галилея, чу това, което хората говореха за Исус 2 и каза на слугите си: „Този човек е Йоан Кръстител. Сигурно е възкръснал от мъртвите и затова може да върши тези чудеса.“
Убийството на Йоан Кръстител
3 Ирод бе заповядал да арестуват Йоан и бе накарал да го оковат във вериги и хвърлят в затвора. Причината за това бе Иродиада — съпругата на брат му Филип. 4 Йоан непрекъснато му повтаряше: „Не е редно ти да живееш с нея“, 5 затова Ирод искаше да го убие, но се страхуваше от тълпата, защото тя считаше Йоан за пророк.
6 На празненството по повод рождения ден на Ирод дъщерята на Иродиада танцуваше за него и гостите му и той бе толкова доволен от нея, 7 че обеща с клетва да й даде каквото тя пожелае. 8 Майка й я подучи какво да поиска и тя каза на Ирод: „Дай ми главата на Йоан Кръстител на този поднос.“ 9 Царят се наскърби, но заради клетвите, които бе дал пред гостите си, заповяда да изпълнят молбата. 10 Той изпрати хора в затвора да обезглавят Йоан. 11 Те донесоха главата му на поднос и я дадоха на момичето, а то я отнесе на майка си. 12 Учениците на Йоан дойдоха да приберат тялото му и го погребаха, а после отидоха и съобщиха на Исус.
Исус нахранва повече от 5000 души
(Мк. 6:30-44; Лк. 9:10-17; Йн. 6:1-14)
13 Когато чу какво се е случило с Йоан, Исус седна в една лодка и се отправи към безлюдно място, за да остане сам. Но когато хората разбраха това, излязоха от градовете си и го последваха по суша до мястото, към което се беше отправил. 14 Когато слезе на брега, Исус видя огромна тълпа от хора, съжали ги и излекува болните им.
15 Вечерта учениците дойдоха при него и му казаха: „Вече е много късно, а мястото е необитавано. Отпрати хората, за да могат да отидат по селата и да си купят храна.“
16 Исус отвърна: „Няма нужда да си отиват. Вие ги нахранете.“
17 Учениците отговориха: „Но ние имаме само пет хляба и две риби.“
18 Той им каза: „Донесете ми ги!“ 19 След това нареди на хората да насядат върху тревата и като взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благодари на Бога. После разчупи хляба и го даде на учениците, а те го раздадоха на хората. 20 Всички ядоха до насита, а след това учениците събраха останалата храна и напълниха дванадесет кошници. 21 Тези, които ядоха, бяха около пет хиляди души, без да се броят жените и децата.
Исус върви по водата
(Мк. 6:45-52; Йн. 6:16-21)
22 Веднага след това Исус накара учениците да се качат в лодката и им каза да отидат на другия бряг на Галилейското езеро, а той остана, за да отпрати хората. 23 След като се сбогува с тях, Исус се качи на хълма сам да се моли. С настъпването на вечерта той все още беше там сам. 24 По това време лодката вече се бе отдалечила от брега, люшкана от силни вълни и насрещен вятър. 25 Между три и шест часа сутринта Исус дойде при учениците си, като ходеше по водата. 26 Когато го видяха да върви по водата, те се ужасиха и казваха: „Призрак!“, викайки от страх.
27 Но Исус бързо им заговори: „Смело! Аз съм! Не се страхувайте!“
28 Тогава Петър каза: „Господи, ако това си ти, кажи ми да дойда при теб по водата.“
29 „Ела!“ — каза Исус и Петър слезе от лодката и тръгна по водата към него. 30 Но когато видя силния вятър, се изплаши, започна да потъва и извика: „Господи, спаси ме!“
31 Веднага Исус протегна ръка, хвана го и му каза: „Много малка ти е вярата! Защо се усъмни?“
32 След като Петър и Исус влязоха в лодката, вятърът утихна. 33 Тогава учениците в лодката паднаха на колене пред Исус и казаха: „Ти наистина си Божият Син!“
Исус излекува много болни хора
(Мк. 6:53-56)
34 След като пресякоха езерото, стигнаха до брега при Генисарет. 35 Когато местните жители познаха Исус, разгласиха вестта за пристигането му из цялата област. Хората доведоха при него всички болни 36 и го молеха да им позволи само да докоснат края на дрехата му. И всички болни, които я допряха, бяха излекувани.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center