Beginning

5 Знаем, че когато тялото ни — палатката, в която живеем тук на земята — бъде унищожено, Бог ни дава дом, вечен дом на небето, който не човешки ръце, а сам той е построил. ² И докато сме в земния дом, стенем, защото жадуваме да бъдем облечени с небесния. ³ Като сме облечени с него, няма да бъдем голи. ⁴ Онези от нас, които са в земното си тяло, са обременени и стенат. Нашето желание е не да се освободим от земното си тяло, а да се облечем с небесното, за да може смъртното да бъде погълнато от живота. ⁵ Този, който ни подготви за това, е Бог, който ни даде Духа като залог, че ще получим обещаното от него.

⁶ Ние винаги имаме увереност, защото знаем, че докато живеем в телата си, сме далеч от Господа, ⁷ тъй като живеем въз основа на това, в което вярваме, а не на това, което виждаме. ⁸ Ето защо сме уверени и предпочитаме да напуснем земните си тела и да отидем да живеем с Господа. ⁹ Независимо дали живеем тук или там, имаме само едно желание, и то е да вършим онова, което му е угодно. ¹⁰ Всички трябва да се явим пред Христос, за да ни съди и всеки да получи заслуженото и за доброто, и за злото, което е извършил, докато е бил в земното си тяло.

Служението на помирението

¹¹ И понеже знаем какво е страх от Господа, ние убеждаваме хората да приемат истината. Бог ни познава напълно, но аз се надявам, че и вие също ни познавате така. ¹² Ние не се опитваме отново да се препоръчваме пред вас, а по-скоро ви даваме възможност да се гордеете с нас, за да имате отговор за онези, които се гордеят с онова, което се вижда, а не с онова, което е в сърцето. ¹³ Защото ако сме безумци, то е за Бога, и ако сме с ума си, то е за вас. ¹⁴ Христовата любов ни управлява, защото сме заключили, че ако един човек е умрял за всички хора, тогава всички са умрели. ¹⁵ А той умря за всички, за да може живите да не живеят вече за себе си, а за него, който умря и бе възкресен за тях.

¹⁶ Ето защо отсега нататък не оценяваме никого от човешка гледна точка. Въпреки че някога оценявахме Христос от човешка гледна точка, сега вече не го оценяваме така. ¹⁷ Затова, ако някой е в Христос, той е ново творение. Старото си отиде. Новото дойде! ¹⁸ И всичко това идва от Бога, който чрез Христос ни помири със себе си и ни повери служението на помирението на хората с Бога. ¹⁹ Ние носим послание, че Бог помирява света със себе си чрез Христос, без да държи хората отговорни за прегрешенията им. Той ни повери посланието на помирението. ²⁰ Така че ние работим като Христови посланици и Бог ви увещава чрез нас. От името на Христос ви умоляваме: „Помирете се с Бога!“ ²¹ Бог направи този, който нямаше грях, да стане грях^[a] заради нас, за да може чрез него да станем праведни пред Бога.

6 Като Божии съработници ние също ви увещаваме да не позволите да се осуети Божията благодат, която получихте. ² Бог казва:

Чуй! Сега е това време. Виж! Сега е денят за спасение.

³ Ние се опитваме да не пречим на никого, за да не винят хората нашето служение. ⁴ Точно обратното: по всякакъв начин показваме, че сме Божии служители — като търпеливо понасяме беди, трудности и големи проблеми. ⁵ Показваме го, когато ни бичуват, хвърлят в затвори, бият при бунтове, когато изнемогваме от работа, прекарваме безсънни нощи и гладуваме. ⁶ Показваме го с чистотата на живота си, с познанията си, с търпението и добротата си, с даровете от Святия Дух, с искрената си любов, ⁷ като говорим истината и действаме чрез Божията сила. Живеейки праведно, ние се защитаваме от всичко. ⁸ Някои ни почитат, други ни позорят. Някои ни хулят, други ни възхваляват. Честни сме, а гледат на нас като на измамници; ⁹ въпреки че сме добре известни, ни считат за неизвестни; смятат ни за умиращи, но вижте — ние сме живи! Подлагат ни на страдание, но не ни убиват; ¹⁰ гледат на нас като на скърбящи, въпреки че ние винаги сме радостни; смятат ни за бедни, въпреки че правим богати много хора; мислят, че нямаме нищо, въпреки че притежаваме всичко.

¹¹ Коринтяни, говорихме ви напълно открито. Сърцата ни са широко отворени за вас. ¹² Не ние възпираме чувствата си на обич към вас: вие възпирате чувствата си на обич към нас. ¹³ Като на свои деца ви говоря — отворете сърцата си за нас, както ние отворихме сърцата си за вас.

Предупреждение относно езичниците

¹⁴ Не ставайте неподходящи партньори с невярващи, защото каква връзка могат да имат праведността и беззаконието? Или какво общение да съществува между светлината и мрака? ¹⁵ И как могат да постигнат съгласие Христос и Велиар^[b]? Или какво има да споделя вярващият с невярващия? ¹⁶ И могат ли Божият храм и идолите да бъдат на едно и също място? Защото ние сме храмът на живия Бог, както Бог каза:

7 Скъпи мои, след като имаме тези обещания, нека се очистим от всичко, което прави тялото и духа ни нечисти, като живеем посветени на Бога поради страхопочитанието си към него.

Радостта на Павел

² Направете място за нас в сърцата си. Ние не сме сторили зло на никого, не сме подкупили никого и не сме измамили никого. ³ С тези думи не искам да ви обвинявам, защото съм ви казвал и по-рано: обичаме ви толкова много, че сме готови както да умрем, така и да живеем с вас. ⁴ Говоря ви с огромна увереност, много се гордея с вас, вие изключително ме насърчавате и във всичките ни беди аз съм преизпълнен с радост.

⁵ Когато дойдохме в Македония, нямахме покой. Напротив: неприятности ни дебнеха отвсякъде — разпри отвън и страхове отвътре. ⁶ Но Бог, който утешава съкрушените, утеши и нас с идването на Тит ⁷ и не само с идването му, а и с утехата, която вие сте му дали. Той ни разказа как жадувате да ни видите и съжалявате за това, което сте извършили, а също и колко сте загрижени за мен, което ме зарадва още повече.

⁸ Не съжалявам, че написах писмото си до вас, дори и ако то ви е натъжило. А дори и да съм съжалявал, сега виждам, че то ви е натъжило само за кратко време. ⁹ И сега съм радостен, не защото бяхте натъжени, а защото тъгата ви ви накара да се покаете. Вие бяхте натъжени така, както Бог искаше, и не бяхте наранени от нас по никакъв начин. ¹⁰ Тъгата, която Бог желае да имате, кара човек да се покае. Това води до спасение, за което не трябва да съжаляваме. Тъгата обаче, която светът има, носи смърт. ¹¹ Вижте какви ви направи тъгата, която Бог желае да имате: по-сериозни, с голямо желание да оправдаете себе си, възмутени, страхуващи се от последиците, жадуващи да ме видите, загрижени за мен, копнеещи да се постъпва справедливо. Вие доказахте, че сте невинни във всичко това. ¹² Писах ви не заради този, който е сторил зло, не дори заради този, на когото е сторено злото, а за да разберете пред Бога огромната си загриженост за нас. ¹³ Ето защо бяхме успокоени.

И в успокоението си се зарадвахме още повече, когато видяхме колко щастлив бе Тит за това, че всички му бяхте помогнали да се чувства като у дома си. ¹⁴ Аз ви бях хвалил пред Тит, а сега нямаше защо да се срамувам от хвалбите си. Защото както беше истина всичко, което ви говорихме, така и хвалбите ни за вас пред Тит се оказаха верни. ¹⁵ А неговата обич към вас е дори по-силна, когато си спомни как всички сте били готови да му се подчините и сте го посрещнали с уважение и страх. ¹⁶ Щастлив съм, че мога да ви се доверя напълн.

Християнското милосърдие

8 А сега, братя и сестри, искаме да знаете за Божията благодат, дадена на църквите в Македония. ² Вярващите там бяха подложени на сурови изпитания в нещастията, които преживяха, и въпреки крайната си бедност те дадоха изобилно поради бликащата от тях радост. ³ Аз съм свидетел, че дадоха толкова, колкото можеха, и дори повече от това и го направиха по своя собствена воля. ⁴ Те много настойчиво ни молеха да им окажем привилегията да участват в служението за Божиите хора. ⁵ И дадоха не така, както бяхме очаквали — първо дадоха себе си на Господа и на нас според Божията воля. ⁶ Ето защо помолихме Тит, който беше вече започнал това милосърдно дело, да ви помогне да го завършите. ⁷ И както сте богати с всякакви дарове — с вяра, със слово, с познание, със загриженост за всичко, с любовта, която научихте от нас, така да сте богати и с този дар — да бъдете милосърдни.

⁸ Не казвам това като заповед, а чрез загрижеността на другите изпитвам искреността на вашата любов. ⁹ Знаете благодатта, която нашият Господ Исус Христос прояви: въпреки че беше богат, той стана беден заради вас, за да станете вие богати чрез неговото обедняване.

¹⁰ Ето какво ви съветвам да направите и то е във ваш интерес. Миналата година вие бяхте не само първите, които искаха да дадат, но и първите, които дадоха. ¹¹ Завършете сега онова, което започнахте, и дайте от това, което имате, за да бъде делото ви равно на голямото ви желание за него. ¹² И ако сте готови да дадете, дарът ви ще бъде приет въз основа на това, което имате, а не на онова, което нямате. ¹³ Защото искаме да има равенство: не вие да сте затруднени, а другите — облекчени. ¹⁴ Сега вие имате много и можете да помогнете на другите да имат и те онова, от което се нуждаят, така че по-късно, когато те имат много, да ви помогнат във вашите нужди, за да има равенство. ¹⁵ Както казва Писанието:

Тит и спътниците му

¹⁶ Да благодарим на Бога, че вложи в сърцето на Тит същата загриженост за вас. ¹⁷ Защото той не само прие нашата молба, но и понеже е особено загрижен, тръгва към вас по своя собствена воля. ¹⁸ С него изпращаме и брата, когото всички църкви възхваляват заради служението му в благовестието. ¹⁹ Освен това той беше избран от църквите да ни придружи в нашето пътуване, за да може начинът, по който извършим това милосърдно дело, да бъде за слава на Господа и да покаже нашата готовност да помогнем.

²⁰ Искахме да сме сигурни, че никой няма да намери повод да ни критикува за начина, по който се разпореждаме с тази значителна сума пари. ²¹ Поставяме си за цел да вършим нещата така, както трябва, не само пред Господа, а и пред хората.

²² С тях изпращаме и наш брат, който много пъти и при много случаи е доказал, че е готов да помогне. А сега той има още по-голямо желание да помогне, защото ви има огромно доверие.

²³ За Тит искам да кажа, че е мой съдружник и съработник в усилията ми да ви помогна. А другите братя са изпратени от църквите и прославят Христос. ²⁴ Затова докажете им любовта си, покажете им защо се гордеем с вас, за да могат всички църкви да го видят.

Помощ за събратята християни

9 Излишно е да продължавам да ви пиша за тази помощ за Божиите хора, ² защото зная вашата готовност да помогнете и продължавам да се хваля с това на македонците. Разказвам им, че вие в Ахая сте готови още от миналата година и вашият ентусиазъм подтикна повечето от тях към действие. ³ Но аз изпращам братята при вас, за да не бъдат хвалбите ни с вас напразни в това отношение и да сте готови да дадете, така както казах, че ще дадете. ⁴ Иначе, ако някои македонци дойдат с мен и ви намерят неподготвени, ние ще се срамуваме (а да не говоря за срама, който вие ще изпитвате!) заради тази увереност, която имахме във вас. ⁵ Затова счетох за нужно да помоля братята да тръгнат към вас преди нас и предварително да приготвят дара, който обещахте, за да бъде готов и да е дар, даден от желание, а не изтръгнат насила.

⁶ Запомнете това: който посади малко, малко и ще пожъне, а който посади много, много и ще пожъне. ⁷ Всеки трябва да даде толкова, колкото е решил в сърцето си, не със съжаление или по принуда, защото Бог обича онзи, който дава с радост. ⁸ А Бог може да ви отрупа с всякакви дарове така, че винаги да имате всичко, от което се нуждаете, и дори повече, за да изобилствате във всякакви добри дела. ⁹ Както казва Писанието:

¹⁰ А Онзи, който осигурява семе на сеяча и хляб, който ни храни, ще осигури и умножи вашето семе, и ще увеличи плодовете на вашата благост. ¹¹ Вие ще станете богати във всичко, за да можете винаги да проявявате щедрост. И като давате чрез нас, хората ще благодарят на Бога.

¹² Защото служението, което извършвате, не само снабдява нуждите на Божиите хора, но и носи все повече и повече благодарности към Бога. ¹³ Заради това служение, което е доказателство за вярата ви, те ще прославят Бога за покорността ви към Благата вест за Христос, която изповядвате, и за щедростта, с която споделяте с тях и с всички. ¹⁴ И когато се молят за вас, ще жадуват да ви видят заради превъзхождащата Божия благодат към вас. ¹⁵ Да благодарим на Бога за този неописуем дар!