Beginning
16 Това ви казах, за да не се разколебаете във вярата си. 2 (A)Ще ви отлъчат от синагогите. Идва дори време, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че изпълнява дълга си пред Бога. 3 (B)Те ще постъпят така с вас, защото не познаха нито Отец, нито Мене. 4 Но ви казах това, та когато настъпи времето, да си спомните, че съм ви казал. А отначало не ви казах това, защото бях с вас.
Делото на Светия Дух
5 А сега отивам при Този, който Ме е изпратил, и никой от вас не ме пита: ‘Къде отиваш?’ 6 (C)Но понеже ви казах това, скръб изпълни сърцата ви. 7 (D)Аз обаче ви казвам истината: за вас е по-добре Аз да си отида. Защото, ако не си отида, Утешителят няма да дойде при вас, а ако си отида, ще ви Го изпратя. 8 И когато Той дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд: 9 за грях, защото не вярват в Мене; 10 за правда, защото Аз отивам при Моя Отец и няма повече да ме виждате; 11 (E)а за съд, защото князът на този свят е осъден.
12 Имам още много да ви говоря, но сега не можете да го понесете. 13 (F)А когато дойде Той, Духът на истината, Той ще ви упъти към пълната истина. Защото няма да говори от Себе Си, а ще говори, каквото чуе, и ще ви възвестява бъдещето. 14 Той ще прослави Мене, защото от Моето ще вземе и ще ви възвестява. 15 Всичко, което има Отец, е Мое. Затова казах: ‘Той от Моето ще вземе и ще ви възвестява.’
Скръбта ще се обърне в радост
16 (G)Още малко и няма да Ме виждате. И след още малко пак ще Ме видите, защото отивам при Отец[a].“ 17 Тогава някои от учениците Му се питаха помежду си: „Какво означава това, което ни каза: ‘Още малко и няма да Ме виждате. И след още малко пак ще Ме видите, защото отивам при Отец’?“ 18 И си говореха: „Какво означава казаното: ‘Още малко’? Не знаем какво говори.“
19 Иисус разбра, че те искат да Го попитат, и им рече: „За това ли се питате помежду си, което казах: ‘Още малко и няма да Ме виждате. И след още малко пак ще Ме видите?’ 20 Истината, истината ви казвам: вие ще плачете и ще ридаете, а светът ще се радва. Вие ще се наскърбите, но скръбта ви ще се обърне в радост. 21 Жената, когато ражда, има болки, защото е дошъл часът ѝ. Но след като роди детето, от радост не помни вече мъките, защото се е родил човек на света. 22 (H)Така и вие сега сте изпълнени със скръб. Но Аз пак ще ви видя и ще се зарадват сърцата ви, и вашата радост никой няма да ви я отнеме.
23 (I)В този ден вие няма да Ме питате за нищо. Истината, истината ви казвам: каквото и да поискате от Отец в Мое име, Той ще ви даде. 24 (J)Досега нищо не сте искали в Мое име. Искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.
Иисус Христос победи света
25 Всичко това ви говорих досега с притчи, но настъпва час, когато няма да ви говоря вече с притчи, а открито ще ви възвестя за Отец. 26 В този ден ще помолите в Мое име и не ви казвам: ‘Аз ще помоля Отец за вас’, 27 (K)защото Сам Отец ви обича, понеже вие Ме обикнахте и повярвахте, че Аз съм излязъл от Бога. 28 (L)Излязох от Отец и дойдох на света. Сега напускам света и отивам при Отец.“
29 Неговите ученици Му казаха: „Ето сега Ти говориш открито – без никаква притча. 30 Сега разбираме, че знаеш всичко и няма нужда да Те пита някой. Поради това вярваме, че си излязъл от Бога.“ 31 Иисус им отговори: „Дали вярвате сега? 32 (M)Ето настъпва час, и е дошъл вече, всички да се разбягате по домовете си и Мене Сам да Ме оставите. Но Аз не съм Сам, защото Отец е с Мене. 33 (N)Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света ще претърпите мъки, но смелост: Аз победих света.“
Първосвещеническата молитва на Иисус Христос
17 (O)Иисус изрече всичко това, вдигна очи към небето и каза: „Отче! Дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Синът Ти 2 (P)според властта, която си Му дал над всяка плът[b], за да даде вечен живот на всички, които си Му дал. 3 А вечен живот е това – да познават Тебе, Единствения Истински Бог, и пратения от Тебе Иисус Христос. 4 (Q)Аз Те прославих на земята, извърших делото, което Ми бе възложил да изпълня. 5 (R)А сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, която имах у Тебе преди да съществува светът.
6 (S)Открих Твоето име на хората, които си Ми дал от света. Те бяха Твои и Ти Ми ги даде и спазиха Твоето слово. 7 Сега разбраха, че всичко, което си Ми дал, е от Тебе. 8 (T)Защото им предадох словата, които Ти Ми даде, и те приеха и разбраха наистина, че съм излязъл от Тебе, и повярваха, че Ти си Ме изпратил.
9 Аз се моля за тях. Не за света се моля, а за тези, които си Ми дал, защото са Твои. 10 (U)И всичко Мое е Твое; и Твоето – Мое, и се прославих чрез тях. 11 Не съм вече в света, но те са в света, а Аз идвам при Тебе. Отче Свети, опази ги чрез Своето име – тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме Ние. 12 (V)Когато бях с тях, Аз ги пазех чрез Твоето име[c]. Тези, които си Ми дал, опазих и никой от тях не погина освен сина на гибелта, за да се сбъдне Писанието. 13 (W)А сега идвам при Тебе и казвам това, докато съм в света, за да имат у себе си пълна Моята радост. 14 (X)Аз им предадох Твоето слово и светът ги намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от него. 15 Не се моля да ги вземеш от света, но да ги опазиш от злото. 16 Те не са от света, както и Аз не съм от света. 17 (Y)Освети ги чрез Своята истина; Твоето слово е истина. 18 (Z)Както Ти изпрати Мене в света, така и Аз изпратих тях в света. 19 И за тях Аз посвещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината.
20 И не само за тях се моля, но и за тези, които чрез тяхното слово вярват в Мене: 21 (AA)да бъдат всички едно – както Ти, Отче, си в Мене и Аз – в Тебе, така и те да бъдат в Нас едно, за да повярва светът, че Ти си Ме изпратил. 22 И славата, която Ми бе дал, Аз дадох на тях, за да бъдат едно, както Ние сме едно. 23 (AB)Аз съм в тях и Ти си в Мене, за да бъдат в пълно единство и светът да разбере, че Ти си Ме изпратил и си ги обикнал, както обикна Мене.
24 (AC)Отче, тези, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, където съм Аз, за да гледат Моята слава, която си Ми дал, защото Ти Ме обикна преди сътворяването на света. 25 (AD)Отче праведни! Светът не Те позна. Но Аз Те познах, а и те познаха, че Ти си Ме изпратил. 26 (AE)Аз им възвестих Твоето име и ще го възвестявам, та любовта, с която си Ме обикнал, да бъде в тях и Аз – в тях.“
Залавяне на Иисус Христос
18 (AF)След тези думи Иисус излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, където имаше градина, в която влязоха Сам Той и учениците Му. 2 А това място знаеше и Юда, който щеше да Го предаде, защото Иисус често се събираше там с учениците Си. 3 Тогава Юда взе отряд войници, както и слуги от първосвещениците и фарисеите, и отиде там с фенери, факли и оръжие. 4 (AG)А Иисус, знаейки всичко, което щеше да се случи с Него, излезе и ги попита: „Кого търсите?“ 5 (AH)Отговориха Му: „Иисус Назарянина.“ Иисус им каза: „Аз съм.“ С тях стоеше и Юда, който Го предаваше. 6 Когато Той им каза: „Аз съм“, те се дръпнаха назад и паднаха на земята. 7 Пак ги попита: „Кого търсите?“ Те казаха: „Иисус Назарянина.“ 8 Иисус отговори: „Казах ви, че съм Аз. Ако Мене търсите, тях оставете да си отидат!“ 9 Така се сбъднаха думите, казани от Него: „Никого не изгубих от тези, които си Ми дал.“ 10 А Симон Петър, който имаше нож, го извади, удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. Името на слугата беше Малх. 11 (AI)Но Иисус рече на Петър: „Върни ножа си в ножницата. Да не изпия ли чашата, която Ми е дал Отец?“
Съдът пред първосвещениците. Отричане на апостол Петър
12 (AJ)Тогава отрядът, хилядникът и слугите на юдеите хванаха Иисус, вързаха Го 13 (AK)и Го отведоха първо при Ана; защото той беше тъст на Каяфа, който през онази година беше първосвещеник. 14 А Каяфа беше онзи, който беше дал съвет на юдеите, че е по-добре един човек да загине за народа.
15 След Иисус вървяха Симон Петър и другият ученик. А този ученик беше познат на първосвещеника и влезе с Иисус в двора на първосвещеника. 16 Петър стоеше вън до вратата. А другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, говори на вратарката и въведе Петър. 17 Тогава слугинята вратарка каза на Петър: „Да не си и ти от учениците на Този Човек?“ Той отговори: „Не съм.“ 18 А слугите и стражите бяха наклали огън, понеже беше студено, стояха и се грееха. Петър стоеше с тях и се грееше.
19 А първосвещеникът попита Иисус за учениците Му и за учението Му. 20 Иисус му отговори: „Аз открито говорих на света. Винаги съм поучавал в синагогите и в храма, където се събират всички юдеи, и не съм говорил на скрито място. 21 Защо питаш Мене? Питай онези, които са слушали какво им говорих. Ето те знаят какво съм говорил.“ 22 Щом Той каза това, един от слугите, който стоеше наблизо, удари плесница на Иисус и рече: „Така ли отговаряш на първосвещеника?“ 23 Иисус му отговори: „Ако говорих непристойно, докажи го. Ако добре говорих – защо Ме биеш?“ 24 Тогава Ана Го изпрати вързан при първосвещеник Каяфа. 25 А Симон Петър стоеше и се грееше. Попитаха го: „Да не си и ти от Неговите ученици?“ Той се отрече и отговори: „Не съм.“ 26 Един от слугите на първосвещеника, сродник на този, на когото Петър бе отрязал ухото, каза: „Не те ли видях аз в градината с Него?“ 27 (AL)Петър пак се отрече и веднага пропя петел.
Иисус Христос на съд пред Пилат
28 (AM)Тогава отведоха Иисус от Каяфа в преторията. Беше рано сутринта. Юдеите не влязоха в преторията, за да не се осквернят и да могат да ядат пасхалната вечеря.
29 Затова Пилат излезе при тях и каза: „В какво обвинявате Този Човек?“ 30 Отговориха му: „Ако Той не беше злодей, нямаше да ти Го предадем.“ 31 Пилат им рече: „Вземете Го вие и Го съдете по вашия закон.“ Юдеите му казаха: „Ние нямаме право да предадем никого на смърт.“ 32 (AN)Така се сбъднаха думите на Иисус, с които беше посочил от каква смърт щеше да умре.
33 (AO)Пилат пак влезе в преторията, повика Иисус и Го попита: „Ти ли си Царят на юдеите?“ 34 Иисус му отвърна: „От себе си ли казваш това, или други са ти говорили за Мене?“ 35 Пилат Му отговори: „Нима съм юдеин? Твоят народ и първосвещениците Те предадоха на мене. Какво си извършил?“ 36 (AP)Иисус отговори: „Моето царство не произхожда от този свят. Ако царството Ми беше от този свят, Моите служители щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. Моето царство обаче не е оттук.“ 37 (AQ)Пилат Му рече: „И така, цар ли си Ти?“ Иисус отговори: „Ти казваш, че съм цар. Аз затова се родих и затова дойдох на света, за да свидетелствам за истината. Всеки, който е за истината, слуша Моя глас.“
38 (AR)Тогава Пилат Го запита: „Какво е истина?“
И след тези думи той пак излезе при юдеите и им рече: „Аз не намирам никаква вина у Него. 39 Но вие имате обичай да ви пускам по един затворник за Пасха. Искате ли да ви пусна Царя на юдеите?“ 40 Тогава всички отново закрещяха с думите: „Не Него, а Вара̀ва.“ Варава пък беше разбойник.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.