Beginning

Притча за лозарите

20 Небесното царство е като стопанин, който излязъл рано една сутрин, за да наеме работници за лозето си. ² Той се уговорил с работниците да им плаща по един динарий на ден и ги изпратил на лозето си. ³ Около девет часа стопанинът минал край пазара и видял там хора да стоят без работа. ⁴ Казал им: „Идете и вие на лозето ми, а аз ще ви платя каквото ви се полага.“ ⁵ И те отишли. Около дванадесет часа по обяд и после около три часа, стопанинът отново наел работници. ⁶ Към пет часа той пак излязъл и като видял и други мъже да стоят там, ги попитал: „Защо цял ден стоите тук, без да вършите нищо?“ ⁷ Те му отговорили: „Защото никой не ни наема.“ А той им казал: „Тогава и вие идете на лозето ми.“

⁸ В края на деня стопанинът на лозето казал на надзирателя на работниците: „Извикай работниците и им плати надниците, като започнеш от хората, които наех последни и свършиш с онези, които наех първи.“

⁹ И така, дошли работниците, наети в пет часа, и всеки получил по един динарий. ¹⁰ Когато дошли наетите първи, те си мислили, че ще им се плати повече, но също получили по един динарий. ¹¹ Като си го взели, те зароптали против стопанина на имота, ¹² казвайки му: „Тези хора бяха наети последни и работиха само един час, но ти им плати толкова, колкото и на нас, а ние работихме цял ден под жаркото слънце!“

¹³ Той на свой ред казал на един от недоволните: „Приятелю, аз не съм несправедлив към теб. Нали се съгласи да работиш за един динарий? ¹⁴ Тогава вземи си парите и си върви. Искам да платя на човека, когото наех последен, същата сума, каквато получи и ти. ¹⁵ Нямам ли право да правя с парите си каквото поискам? Или ти просто завиждаш, че съм щедър?“

¹⁶ Така последните сега ще станат първи, а тези, които сега са първи, ще станат последни.“

Исус отново говори за смъртта си

(Мк. 10:32-34; Лк. 18:31-34)

¹⁷ Исус отиваше в Ерусалим заедно с дванадесетте си ученика. По пътя той ги отведе настрана и им каза: ¹⁸ „Отиваме в Ерусалим, където Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и законоучителите и те ще го осъдят на смърт. ¹⁹ Ще го предадат на езичниците, които ще му се подиграват, ще го бичуват и ще го разпънат на кръст. Но на третия ден след смъртта си той ще възкръсне.“

Една майка моли Исус за услуга

(Мк. 10:35-45)

²⁰ Тогава жената на Зеведей се приближи до Исус заедно със синовете си, поклони му се и го помоли за една услуга. ²¹ Исус я попита: „Какво искаш?“

Тя отговори: „Обещай ми, че единият ми син ще седи от дясната, а другият — от лявата ти страна в твоето царство.“

²² Исус каза на синовете й: „Вие не разбирате за какво ме молите. Можете ли да изпиете чашата, която аз трябва да изпия?“

Те му отговориха: „Можем.“

²³ Исус им каза: „Наистина ще изпиете чашата, която ще изпия, но не аз мога да избирам кой да седи от дясната или от лявата ми страна. Тези места са за онези, за които ги е приготвил моят Баща.“

²⁴ Останалите десет ученика чуха това и възнегодуваха срещу двамата братя. ²⁵ Исус събра всички и каза: „Знаете, че управниците на езичниците обичат да показват властта си над тях, а водачите им господстват над тях. ²⁶ Но сред вас не трябва да е така! Ако някой иска да стане велик сред вас, трябва да ви бъде слуга. ²⁷ Ако някой иска да бъде пръв сред вас, трябва да ви бъде роб — ²⁸ също както Човешкия Син, който не дойде, за да му слугуват, а за да слугува и да даде живота си като откуп за много хора.“

Исус излекува двама слепци

(Мк. 10:46-52; Лк. 18:35-43)

²⁹ Когато Исус и учениците му напускаха Ерихон, го последва огромна тълпа. ³⁰ Край пътя седяха двама слепци и като чуха, че Исус минава, извикаха: „Господи, Сине Давидов! Смили се над нас!“

³¹ Хората ги смъмриха и им казаха да мълчат, но те завикаха още по-силно: „Господи, Сине Давидов! Смили се над нас!“

³² Тогава Исус спря, извика ги и ги попита: „Какво искате да направя за вас?“

³³ Слепите отговориха: „Господи, искаме да прогледнем!“

³⁴ Исус ги съжали и докосна очите им. В същия миг те прогледнаха и го последваха.

Исус влиза в Ерусалим като цар

(Мк. 11:1-11; Лк. 19:28-38; Йн. 12:12-19)

21 Като наближиха Ерусалим, Исус и учениците му спряха във Витфагия при Елеонската планина. Исус изпрати напред двама от учениците си ² с думите: „Идете в селото, което виждате пред вас и там ще намерите една вързана магарица заедно с малкото й магаренце. Отвържете ги и ми ги доведете. ³ Ако някой ви попита защо ги взимате, кажете му: «Господ има нужда от тях и веднага ще ги върне.»“

⁴ Това се случи, за да се изпълни казаното чрез пророка:

⁶ Учениците отидоха и направиха това, което им каза Исус. ⁷ Доведоха магарицата и магаренцето, сложиха връхните си дрехи върху тях и той седна отгоре им. ⁸ Много хора от тълпата постилаха връхните си дрехи пред него, а други режеха клони от дърветата и ги постилаха на пътя му. ⁹ Пред него и зад него вървяха тълпи от хора. Всички викаха:

¹⁰ Когато Исус влезе в Ерусалим, в целия град цареше оживление. Хората се питаха: „Кой е този човек?“

¹¹ От тълпите, които го следваха, отговаряха: „Това е Исус, пророкът от град Назарет в Галилея.“

Исус отива в храма

(Мк. 11:15-19; Лк. 19:45-48; Йн. 2:13-22)

¹² Исус влезе в храма и изгони всички, които купуваха и продаваха там. Той преобърна масите на онези, които обменяха пари, и скамейките на продавачите на гълъби ¹³ и им каза: „Писано е: «Моят дом ще бъде наречен дом на молитва»^(C), а вие го превръщате в «свърталище на разбойници»^(D).“

¹⁴ Някои от намиращите се в храма слепи и сакати хора се приближиха до Исус и той ги излекува. ¹⁵ Когато главните свещеници и законоучителите видяха чудесата, които извърши, и чуха възклицанията на децата в храма: „Осанна на Давидовия Син!“, те се разгневиха ¹⁶ и го попитаха: „Чуваш ли какво казват тези деца?“

Исус им отговори: „Чувам. А вие никога ли не сте чели: «Научил си децата и бебетата да те прославят»^(E)?“

¹⁷ След това ги остави и отиде във Витания, където пренощува.

Безплодната смокиня

(Мк. 11:12-14,20-24)

¹⁸ Рано на другата сутрин, когато се връщаше в града, Исус усети глад. ¹⁹ Той видя едно смокиново дърво край пътя и отиде до него, но там нямаше нищо друго освен листа. Тогава Исус му каза: „Никога вече да не дадеш плод!“ И дървото веднага изсъхна.

²⁰ Учениците му видяха това и удивено го попитаха: „Как смокиновото дърво изсъхна толкова бързо?“

²¹ Исус им отговори: „Истина ви казвам: ако имате вяра и не се съмнявате, не само ще можете да направите същото, което аз направих с това дърво, но и ако кажете на тази планина: „Стани и скочи в морето!“, така и ще стане. ²² Ако вярвате, ще получите всичко, което искате в молитвите си.“

Откъде идва властта на Исус

(Мк. 11:27-33; Лк. 20:1-8)

²³ Исус отиде в храма и докато проповядваше там, главните свещеници и старейшините на народа дойдоха при него и му казаха: „Кажи ни, с чия власт вършиш тези неща? Кой ти я даде?“

²⁴ Исус отвърна: „Аз също ще ви задам един въпрос. Ако ми отговорите, ще ви кажа с чия власт върша тези неща. ²⁵ Кажете ми: кръщението на Йоан от Бога ли дойде или от хората?“

Главните свещеници и старейшините започнаха да се съветват помежду си: „Ако отговорим: „От Бога“, той ще ни попита: „Защо тогава не му повярвахте?“ ²⁶ Ако кажем: „От хората“, има защо да се страхуваме от народа, понеже той вярва, че Йоан е пророк.“ ²⁷ Затова му отговориха: „Не знаем.“

Тогава Исус им каза: „И аз няма да ви кажа с чия власт върша тези неща.“

Притча за двамата сина

²⁸ „Кажете ми какво мислите за това: Един човек имал двама сина. Отишъл при по-големия и казал: „Сине, иди днес да работиш на лозето ми.“

²⁹ Синът отговорил: „Няма да отида“, но по-късно размислил и отишъл.

³⁰ След това бащата отишъл и казал същото и на другия син. Той отговорил: „Ще отида“, но не удържал на думата си.

³¹ Кой от двамата сина изпълнил волята на баща си?“

Старейшините отговориха: „Първият син.“

Исус им каза: „Истина ви казвам: бирниците и блудниците ще отидат в Божието царство преди вас, ³² защото Йоан дойде да ви покаже как да живеете праведно, но вие не му повярвахте. А бирниците и блудниците му повярваха! Но дори и след като видяхте това, не размислихте и не му повярвахте.

Бог изпраща своя Син

(Мк. 12:1-12; Лк. 20:9-19)

³³ Чуйте още една притча: Един човек имал нива, която засадил с лози. Оградил земята с плет, изкопал трап, в който да мачка гроздето, и построил кула. След това дал лозето под наем на земеделци и отпътувал. ³⁴ Когато дошло времето за гроздобер, собственикът изпратил слугите си при земеделците, за да приберат неговия дял от реколтата. ³⁵ Но земеделците хванали слугите, набили единия, убили другия, а третия пребили с камъни. ³⁶ Тогава стопанинът изпратил други слуги при земеделците, но те се разправили с тях по същия начин. ³⁷ Най-накрая човекът решил да изпрати сина си, като си мислел, че към него земеделците ще проявят уважение. ³⁸ Но когато видели сина, те си казали: „Това е наследникът. Хайде да го убием и да вземем наследството му!“ ³⁹ Сграбчили го, извели го извън лозето и го убили.

⁴⁰ Когато се върне собственикът на лозето, как ще постъпи с тези земеделци?“

⁴¹ Юдейските главни свещеници и старейшини му отговориха: „Сигурно е, че ще убие тези зли хора, а след това ще даде лозето на други земеделци, които ще му дават неговия дял от реколтата, когато я приберат.“

⁴² Исус им каза: „Никога ли не сте чели в Писанията:

⁴³ Затова ви казвам, че Божието царство ще ви се отнеме и ще се даде на народ, който живее по начин, подобаващ за това царство. ⁴⁴ Който падне върху този камък, ще се разбие, а този, върху когото падне камъкът, ще бъде смазан.“^[b]

⁴⁵ Когато чуха тези притчи, главните свещеници и фарисеите разбраха, че Исус говори за тях ⁴⁶ и искаха да го арестуват, но се страхуваха от тълпите, защото те вярваха, че той е пророк.