Book of Common Prayer
119 (По слав. 118). По еврейски, азбучен псалом. Алеф Блажени ония, които са правдиви в пътя, Които ходят в закона на Господа.
2 Блажени които пазят изявленията Му, И Го търсят от все сърце;
3 Които и не вършат беззаконие, Ходят в пътищата Му.
4 Ти си <ни> заповядал за правилата си, Да ги пазим грижливо.
5 Дано се оправят пътищата ми Така щото да пазят Твоите повеления!
6 Няма да се посрамя тогава Когато почитам всичките Твои заповеди.
7 Ще Те славя с правдиво сърце, Когато науча справедливите Ти съдби.
8 Повеленията Ти ще пазя; Недей ме оставя съвсем.
9 Бет. Как ще очисти младежът пътя си? Като <му> дава внимание според Твоето слово.
10 От все сърце Те потърсих; Недей ме оставя да заблудя от заповедите Ти.
11 В сърцето си опазих Твоето слово За да не ти съгрешавам.
12 Благословен си, Господи; Научи ме на повеленията Си.
13 С устните си разказах Всичките съдби на устата Ти.
14 В пътя на Твоите изявления се радваха толкова, Колкото във всичкото богатство.
15 За правилата Ти ще размишлявам, И Твоите пътища ще зачитам.
16 В повеленията Ти ще се наслаждавам; Не ще забравя Твоето слово.
17 Гимел. Показвай щедрота на слугата Си, за да живея; Така ще пазя словото Ти.
18 Отвори очите ми За да гледам чудесни неща в Твоя закон.
19 Пришелец съм аз на земята; Не скривай от мене заповедите Си.
20 Душата ми се изнурява от копнежа, <Който имам> винаги към Твоите съдби.
21 Ти си изобличил горделивите; Проклети да са ония, които се отклоняват от Твоите заповеди.
22 Отдалечи от мене укор и презрение, Защото опазих Твоите повеления.
23 Даже първенци седнаха и говореха против мене; <Но> слугата Ти размишляваше за Твоите повеления.
24 Твоите свидетелства наистина са моя наслада <И> мои съветници.
12 (По слав. 11). За първия певец на осмострунна арфа {Псал. 6, надписа.}. Давидов псалом. Помогни, Господи; защото не остана вече благочестив; Защото се губят верните измежду човешките чада.
2 Всеки говори лъжа с ближния си; С ласкателни устни говорят от двоелично сърце.
3 Господ ще изтреби всичките ласкателни устни, Език, който говори големи неща.
4 <На ония>, които са казвали: Ще надвием с езика си; Устните ни са наши; кой е господар над нас?
5 Поради насилствуването над сиромасите, поради въздишките на нуждаещите се, Сега ще стана, казва Господ; Ще туря в безопасност <онзи> когото презират {Еврейски: Срещу когото духат.}.
6 Господните думи са чисти думи, Като сребро претопено в пещ от пръст Пречистено седем пъти.
7 Ти, Господи, ще ги закриляш, Ще пазиш всеки от тях от това поколение до века,
8 При все, че нечестивите ходят <свободно> от всяка страна, Понеже безчестието се въздига между човешките синове.
13 (По слав. 12). За първия певец. Давидов псалом. До кога щеш, Господи, съвсем да ме забравиш? До кога ще криеш лицето Си от мене?
2 До кога ще имаш борба {Еврейски: Съветвания.} в душата Си, Болки в сърцето Си всеки ден? До кога ще се превъзнася неприятелят ми над мене?
3 Погледни, послушай ме, Господи Боже мой; Просвети очите ми да не би да заспя в смърт;
4 Да не би да рече неприятелят ми: Надвих му, И да се зарадват противниците ми, когато се поклатя.
5 Но аз уповавам на Твоята милост; Сърцето ми ще се радва в спасението Ти.
6 Ще пея Господу, Защото се е показал щедър към мене.
14 (По слав. 13). За първия певец. Давидов <псалом. >Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха развалени дела; Няма кой да прави добро.
2 Господ надникна от небесата над човешките чада За да види, има ли някой разумен, Който да търси Бога.
3 Всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един.
4 Без разум ли са всички, които беззаконствуват, Които изпояждат людете ми <както> ядат хляб, И не призовават Господа?
5 Тогава ги нападна голям страх; Защото Бог е в поколението на праведните.
6 Посрамихте намеренията на бедния; Господ, обаче, му е прибежище.
7 Дано дойде от Сион избавление на Израиля! Когато Господ върне Своите люде от плен, Тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.
3 А Соломон се сроди с египетския цар Фараона, като взе Фараоновата дъщеря; и доведе я <да живее> в Давидовия град догде да свърши съграждането на своя дом, и на Господния дом и на стената около Ерусалим.
2 Но людете жертвуваха по високите места, понеже до онова време нямаше дом съграден за Господното име.
3 И Соломон възлюби Господа, и ходеше в повеленията на баща си Давида; само че жертвуваше и кадеше по високите места.
4 И царят отиде в Гаваон, за да принесе там жертва, защото това бе главното високо място; хиляда всеизгаряния принесе Соломон на оня олтар.
5 А в Гаваон Господ се яви на Соломона на сън през нощта; и рече Бог: Искай какво да ти дам.
6 А Соломон каза: Ти показа голяма милост към слугата Си баща ми Давида, понеже той ходи пред Тебе във вярност, в правда и в сърдечна правота с Тебе; и Ти си запазил за него тая голяма милост, че си му дал син да седи на престола му, както е днес.
7 И сега, Господи Боже мой, Ти си направил слугата Си цар вместо баща ми Давида; а аз съм малко момче; не зная как да се обхождам {Еврейски: Да излизам и да влизам.}.
8 И слугата Ти е всред Твоите люде които Ти си избрал, люде много, които поради множеството си не могат да се изброят, нито да се пресметнат.
9 Дай, прочее, на слугата Си разумно сърце, за да съди людете Ти, за да различава между добро и зло; защото кой може да съди тоя Твой голям народ;
10 И тия думи бяха угодни Господу, понеже Соломон поиска това нещо.
11 И Бог му каза: Понеже ти поиска това нещо, и не поиска за себе си дълъг живот, нито поиска за себе си богатство, нито поиска смъртта на неприятелите си, но поиска за себе си разум за да разбираш правосъдие,
12 ето, сторих според както си казал; ето, дадох ти мъдро и разумно сърце, така щото преди тебе не е имало подобен на тебе, нито подир тебе ще се издигне подобен на тебе.
13 А при това ти дадох каквото не си поискал - и богатство и слава, така щото между царете не ще има подобен на тебе през всичките ти дни.
14 И ако ходиш в Моите пътища, и пазиш повеленията Ми и заповедите Ми, както ходи баща ти Давид, тогава ще продължа дните ти.
15 И събуди се Соломон; и, ето, бе сън. След това, дойде в Ерусалим и като застана пред ковчега на Господния завет, пожертвува всеизгаряния и принесе примирителни приноси; направи и угощение на всичките си слуги.
9 Но като беше се минало много време и плуването беше вече опасно, защото и постът се беше минал, Павел ги съветваше, казвайки им:
10 Господа, виждам, че плуването ще бъде <придружено> с повреда и голяма пагуба, не само на товара и на кораба, но и на живота ни.
11 Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи.
12 И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се дигнат, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и <там> да презимуват.
13 И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те дигнаха котвата та плуваха близо покрай Крит.
14 Но след малко, спусна се от <острова> бурен вятър, наречен евраквилон,
15 и когато корабът бе настигнат <от вятъра>, и поради него не можеше да устои, оставихме се <на вълните> да ни носят.
16 И като минахме на завет под едно островче наречено Клавдий, сполучихме с мъка да запазим ладията;
17 и когато я издигнаха, употребяваха< всякакви> средства, и препасваха кораба изотдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.
18 И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден захванаха да изхвърлят <товара>.
19 И на третия ден те, със своите ръце, изхвърлиха вещите на кораба.
20 И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.
21 А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да се не дигаме от Крит, та да не ни постигнеше тая повреда и пагуба.
22 Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но <само> корабът;
23 защото ангел от Бога, Чийто съм аз и Комуто служа, застана до мене тая нощ и рече:
24 Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе.
25 Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй както ми бе казано.
26 Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.
14 А след два дни щеше да бъде пасхата и <празника> на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай да Го уловят с хитрост и да го умъртвят.
2 Защото думаха: Да не стане на празника, за да се не подигне вълнение между народа.
3 И когато Той беше във Витания, и седеше на трапезата в къщата на Симона прокажения, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му.
4 А имаше някои, които, негодуващи, думаха помежду си: Защо така се прахоса мирото?
5 Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза, и <сумата> да се раздаде на сиромасите. И роптаеха против нея.
6 Но Исус рече: Оставете я; защо й досаждате? тя извърши добро дело на Мене.
7 Защото сиромасите всякога се намират между вас, и когато щете можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас.
8 Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение.
9 Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя стори.
10 Тогава Юда Искариотски, оня, който бе един от дванадесетте, отиде при главните свещеници за да им Го предаде.
11 Те, като чуха, зарадваха се, и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде.
© 1995-2005 by Bibliata.com