Book of Common Prayer
66 (По слав. 65). За първия певец, псаломска песен. Възкликнете към Бога, всички земи,
2 Възпейте славата на Неговото име, Като Го хвалите, хвалете Го славно.
3 Речете Богу: Колко са страшни делата Ти! Поради величието на Твоята сила <Даже> враговете Ти ще се преструват пред Тебе за покорни.
4 Цялата земя ще Ти се кланя и ще Те славослови, Ще славословят името Ти. (Села).
5 Дойдете та вижте делата на Бога, Който страшно действува към човешките чада.
6 Превърна морето в суша; Пеши преминаха през реката; Там се развеселиха в Него.
7 Със силата Си господарува до века: Очите Му наблюдават народите; Бунтовниците нека не превъзнасят себе си. (Села).
8 Вие племена благославяйте нашия Бог, И направете да се чуе гласът на хвалата Му,
9 Който поддържа в живот душата ни. И не оставя да се клатят нозете ни.
10 Защото Ти, Боже, си ни опитал, Изпитал си ни както се изпитва сребро.
11 Въвел си ни в мрежата, Турил си тежък товар на гърба ни.
12 Направил си да яздят човеци върху главите ни; Преминахме през огън и вода; Но Ти ни изведе на богато <място>.
13 Ще вляза в дома Ти с всеизгаряния, Ще изпълня пред Тебе обреците,
14 Които произнесоха устните ми И говориха устата ми в бедствието ми.
15 Всеизгаряния от тлъсти овни ще Ти принеса с темян, Ще принеса волове и кози. (Села).
16 Дойдете, слушайте, всички, които се боите от Бога, И ще разкажа онова, което е сторил за душата ми.
17 Към Него извиках с устата си; И Той биде възвисен чрез езика ми.
18 Ако в сърцето си бях гледал <благоприятно> на неправда, Господ не би послушал;
19 Но Бог наистина послуша, Обърна внимание на гласа на молбата ми.
20 Благословен да е Бог. Който не отстрани от мене <ни> молитвата, ни Своята милост.
67 (По слав. 66). За първия певец върху струнни инструменти. Псаломска песен. Бог да се смили за нас и да ни благослови! Да възсияе с лицето Си над нас! (Села.)
2 За да се познае на земята Твоя път, Във всичките народи спасението Ти.
3 Да Те славословят племената, Боже; Да Те славословят всички племена.
4 Да се веселят и да възклицават народите; Защото ще съдиш племената с правда, И ще управляваш народите на земята. (Села)
5 Да Те славословят племената, Боже Да Те славословят всичките племена.
6 Земята е дала плода си; Бог, нашият Бог, ще ни благослови;
7 Бог ще ни благослови, И от Него ще се боят всички земни краища.
19 (По слав. 18). За първия певец. Давидов псалом. Небесата разказват славата Божия, И просторът известява делото на ръцете Му.
2 Ден на ден казва слово; И нощ на нощ изявява знание.
3 Без говорене, без думи, Без да се чуе гласът им,
4 Тяхната вест е излязла по цялата земя, И думите им до краищата на вселената. В тях Той постави шатър за слънцето,
5 Което, излизащо като младоженец из стаята си, Се радва като юнак да тича в попрището.
6 То излиза от <единия> край на небето, И обикаля до <другия> му край; От топлината му нищо не се укрива.
7 Законът Господен е съвършен, възвръща душата; Изявлението Господно е вярно, дава мъдрост на простия;
8 Повеленията Господни са прави, веселят сърцето; Заповедта Господна е светла, просвещава очите;
9 Страхът от Господа е чист, пребъдва до века; Съдбите Господни са истинни и, без изключение, справедливи.
10 Желателни <са> повече от злато, Повече от изобилие чисто злато, И по-сладки от мед и от капките на медена пита.
11 Слугата Ти още се и предупреждава чрез тях; В опазването им има голяма награда.
12 Кой съзнава своите прегрешения? Очисти ме от тайните <прегрешения>.
13 Още и от гордост предпази слугата Си: Да ме не завладее; тогава ще бъда непорочен, И ще бъда чист от много престъпления.
14 Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми Нека бъдат угодни пред Тебе, Господи, канаро моя и избавителю мой.
46 (По слав. 45). За първия певец, на Кореевите синове. Песен за женски хор {1 Лет. 15:20. Псал. 48 и 66, надписите.}. Бог е нам прибежище и сила, Винаги изпитана помощ в напасти,
2 Затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила, И планините се преместили всред моретата,
3 <Ако и да> бучат и да се вълнуват водите им, И планините да се тресат от надигането им. (Села).
4 Има една река, чиито води веселят Божия град, Светото място, гдето обитава Всевишният.
5 Бог е всред него; той няма да се поклати; Бог ще му помогне, и то при зазоряване.
6 Развълнуваха се народите, разклатиха се царствата; Издаде <Той> гласа си; земята се разтопи.
7 Господ на Силите е с нас; Прибежище е нам Якововият Бог (Села).
8 Дойдете та вижте делата на Господа, Какви опустошения е направил на земята.
9 Прави да престанат войните до края на земята; Строшава лък и сломява копие; Изгаря с огън колесници.
10 Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог; Ще се възвиша между народите, Ще се възвиша на земята.
11 Господ на Силите е с нас; Прибежище е нам Якововият Бог. (Села).
13 След това, Амнон Давидовият син, залюби сестрата, която имаше Авесалом, Давидовият син, - една хубавица на име Тамар.
2 А Амнон <до толкоз> се измъчваше, щото се разболя поради сестра си Тамар; защото беше девица, и на Амнона се виждаше твърде мъчно да стори нещо с нея.
3 Но Амнон имаше един приятел на име Ионадав, син на Давидовия брат Сама: а Ионадав беше много хитър човек.
4 И рече на <Амнона>: Защо ти, сине на царя, слабееш толкоз от ден на ден? не щеш ли ми яви <причината?> И Амнон му каза: Обичам Тамар сестрата на брата ми Авесалома.
5 А Ионадав му рече: Легни на леглото си, та се престори на болен; и когато дойде баща ти да те види, кажи му: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар, и нека ми даде хляб да ям, и нека сготви ястието пред мене за да видя, и да ям от ръката й.
6 И тъй, Амнон легна та се престори на болен, и като дойде царят да го види, Амнон каза на царя: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар, и нека направи пред мене две мекици, за да ям от ръката й.
7 И Давид прати у дома да кажат на Тамар: Иди сега в къщата на брата си Амнон та му сготви ястие.
8 И Тамар отиде в къщата на брата си Амнон, който беше легнал; и като взе та замеси тесто и направи мекици пред него, изпържи мекиците.
9 Сетне взе тавата и ги изсипа пред него; но той отказа да яде. И рече Амнон: Изведете вън всичките човеци, що са при мене. И всички си излязоха от него.
10 Тогава Амнон каза на Тамар: Донеси ястието в спалнята, за да ям от ръката ти. И тъй, Тамар взе мекиците, които бе направила, та ги донесе в спалнята при брата си Амнона.
11 А като ги донесе близо при него за да яде, той я хвана и рече й: Ела, легни с мене, сестро моя.
12 Но тя му отговори: Не, брате мой, не ме насилвай, защото не е прилично да стане такова нещо в Израиля; да не сториш това безумие.
13 И аз де да скрия срама си? па и ти ще бъдеш като един от безумните в Израиля. Сега, прочее, моля, говори на царя; защото той няма да ме откаже на тебе.
14 Но той отказа да послуша гласа й: и понеже бе по-як от нея, насили я и лежа с нея.
15 Тогава Амнон я намрази с много голяма омраза, така щото омразата, с която я намрази бе по-голяма от любовта, с която я бе залюбил. И рече й Амнон: Стани, иди си.
16 А тя му рече: Не така, защото това зло, гдето ме пъдиш е по-голямо от другото, което ми стори. Но той отказа да я послуша.
17 И викна момъка, който му прислужваше, и рече: Изведи сега тази вън от мене, и заключи вратата след нея.
18 А тя бе облечена в шарена дреха, защото царските дъщери, девиците, в такива дрехи се обличаха. И тъй, слугата му я изведе вън та заключи вратата след нея.
19 Тогава Тамар тури пепел на главата си, раздра шарената дреха, която бе на нея, и като положи ръка на главата си отиваше си и викаше като вървеше.
20 А брат й Авесалом й каза: Брат ти Амнон ли се поруга с тебе? Но мълчи сега, сестро моя; брат ти е; не оскърбявай сърцето си за това нещо. И така, Тамар живееше като вдовица в дома на брата си Авесалома.
21 А когато цар Давид чу всички тия работи, много се разгневи.
22 Между това, Авесалом не казваше на Амнона ни зло ни добро; защото Авесалом мразеше Амнона за гдето беше насилил сестра му Тамар.
15 Прочее, ние силните сме длъжни да носим немощите на слабите и да не угаждаме на себе си.
2 Всеки от нас да угождава на ближния си, с цел към това, което е добро за назиданието му.
3 Понеже и Христос не угоди на Себе Си, но, както е писано: - "Укорите на ония, които укоряваха тебе, Паднаха върху Мене".
4 Защото всичко, що е било от по-напред писано, писано е било за наша поука, та чрез твърдостта и утехата от писанията да имаме надежда.
5 А Бог на твърдостта и на утехата да ви даде единомислие помежду ви по <примера на> Христа Исуса.
6 щото единодушно и с едни уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Исус Христос.
7 Затова приемайте се един друг, както и Христос ви прие, за Божията слава.
8 Защото казвам, че Христос, заради Божията вярност, стана служител на обрязаните, за да утвърди обещанията <дадени> на бащите,
9 и за да прославят езичниците Бога за Неговата милост, както е писано: - "Затова ще Те хваля между народите, И на името Ти ще пея".
10 И пак казва: - "Развеселете се, народи, с людете Му".
11 И пак: - "Хвалете Господа, всички народи, И да Го славословят всички люде".
12 И пак Исаия казва: "Ще се яви Иесеевият корен", и, "Който ще се издигне да владее над народите; На Него ще се надяват народите".
13 А Бог на надеждата да ви изпълни с пълна радост и мир във вярването, тъй щото чрез силата на Светия Дух да се преумножава надеждата ви.
22 След това дойде Исус с учениците Си в юдейската земя; и там се бавеше с тях и кръщаваше.
23 Също и Иоан кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много вода; и <людете> дохождаха и се кръщаваха.
24 Понеже Иоан още не беше хвърлен в тъмница.
25 И така възникна препирня от страна на Иоановите ученици с един юдеин относно очистването.
26 И дойдоха при Иоана и му рекоха: Учителю, Онзи, Който беше с тебе отвъд Иордан, за Когото ти свидетелствува, ето, Той кръщава, и всички отиват при Него.
27 Иоан в отговор рече: Човек не може да вземе върху си нищо, ако не му е дадено от небето.
28 Вие сами сте ми свидетели, че рекох: Не съм аз Христос, но съм пратен пред Него.
29 Младоженецът е, който има невестата, а приятелят на младоженеца, който стои да го слуша, се радва твърде много поради гласа на младоженеца; и така, тая моя радост е пълна.
30 Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам.
31 Онзи, Който дохожда отгоре, е от всички по-горен; който е от земята, земен е, и земно говори. Който дохожда от небето е от всички по-горен.
32 Каквото е видял и чул, за Него свидетелствува; но никой не приема свидетелството Му.
33 Който е приел Неговото свидетелство потвърдил е с печата си, че Бог е истинен.
34 Защото Тоя, Когото Бог е пратил, говори Божиите думи; понеже Той не< Му> дава Духа с мярка.
35 Отец люби Сина и е предал всичко в Неговата ръка.
36 Който вярва в Сина има вечен живот; а който не слуша Сина няма да види живот, но Божият гняв остава върху него.
© 1995-2005 by Bibliata.com