Book of Common Prayer
69 (По слав. 68). За първия певец, по криновете {Псал. 45, надписът.}, Давидов <псалом >Избави ме, Боже; Защото водите стигнаха до душата ми.
2 Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; Стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива.
3 Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.
4 Тия, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; Укрепиха се моите погубители, които неправедно са мои неприятели; Тогава ме <заставиха> да върна онова, което не бях грабнал.
5 Боже, Ти знаеш безумието ми; И прегрешенията ми не са скрити от Тебе.
6 Господи Иеова на Силите, да се не посрамят покрай мене ония, които Те чакат; Боже Израилев, да се не опозорят покрай мене ония, които Те търсят.
7 Защото заради Тебе претърпях поругание. Срам покри лицето ми.
8 Чужд станах на братята си, И странен на чадата на майка ми.
9 Защото ревността за Твоя дом ме изяде, И укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.
10 Когато плачех в душата си с пост, Това ми стана за укор;
11 Когато облякох вретище за дреха, Станах им за поговорка.
12 За мене приказват седящите в портата; И <аз станах> песен на пияниците.
13 Но аз към Тебе <отправям> молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, Според верността на Твоето спасение.
14 Избави ме от тинята, за да не потъна; Нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води.
15 Не дай да ме завлече устрема на водите, Нито да ме погълне дълбочината; И не дай да затвори ямата устието си над мене.
16 Послушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие; Според много Твои благи милости погледни на мене;
17 И не скривай лицето Си от слугата Си, Понеже съм в утеснение; бърже ме послушай.
18 Приближи се при душата ми и я изкупи; Изкупи ме поради неприятелите ми.
19 Ти знаеш как ме укоряват, Как ме посрамват и ме опозоряват; Пред Тебе са всичките мои противници.
20 Укор съкруши сърцето ми, и съм много отпаднал; И чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, - И утешители, но не намерих.
21 И дадоха ми жлъчка за ядене, И в жаждата ми ме напоиха с оцет.
22 Трапезата им пред тях нека <им> стане примка, И когато са на мир <нека стане> клопка.
23 Да се помрачат очите им та да не видят; И чреслата им направи непрестанно да се тресат.
24 Излей на тях негодуванието Си; И пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.
25 Жилището им да запустее, И в шатрите им да няма кой да живее.
26 Защото те гонят онзи, когото Ти си поразил, И говорят за болката на ония, които Ти си наранил.
27 Приложи беззаконие на беззаконието им; И да не участвуват {Еврейски: Влязат.} в Твоята правда.
28 Да се изличат от книгата на живота, И с праведните да се не запишат.
29 А мене, <който> съм сиромах и оскърбен, Да ме възвиши, Боже, Твоето спасение.
30 Ще хваля името на Бога с песен, И ще Го възвелича с хваления;
31 И това ще угоди Господу Повече от вол, - от юнец имащ рога <и> копита.
32 Смирените ще видят и ще се зарадват; И вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.
33 Защото Господ слуша немощните, И запрените Си не презира.
34 Нека Го хвалят небето и земята, Моретата, и всичко, което се движи в тях.
35 Защото Бог ще избави Сиона, и ще съгради Юдовите градове; И <людете Му> ще се заселят там, и ще го владеят.
36 Още и потомството на слугите Му ще го наследи, И ония, които обичат името Му, ще живеят в него.
73 (По слав. 72). Асафов Псалом {Псал. 50, надписът.}. Благ е наистина Бог към Израиля, Към чистосърдечните.
2 А колкото за мене, нозете ми почти се отклониха, Без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.
3 Защото завидях на надменните, Като гледах благоденствието на нечестивите.
4 Понеже не се притесняват при умирането си, Но тялото им е тлъсто.
5 Не са в <общите> човешки трудове Нито са измъчвани, като <другите> човеци.
6 Затова гордостта като верижка окръжава шията им, Насилието ги облича <като> дреха.
7 Очите им изпъкват от тлъстина; Мечтанията на сърцето им се превишават.
8 Присмиват се и говорят нечестиво за насилие; Говорят горделиво,
9 Издигат устата си до небето, И езикът им обхожда земята.
10 Затова отбиват се при тях {Еврейски: Там.} людете му; И вода с пълна <чаша> се изпива от тях.
11 И казват: От где знае Бог? И: Има ли знание у Всевишния?
12 Ето, такива са нечестивите! винаги са благополучни! Умножават богатство!
13 Наистина аз съм напразно очистил сърцето си, И съм измил в невинност ръцете си,
14 Тъй като съм измъчван цял ден, И наказван всяка заран.
15 Ако речех да говоря така, Ето, изневерил бих на поколението на чадата Ти;
16 И мислех как да разбера това, Но ми се виждаше много мъчно,
17 До като влязох в Божието светилище И размишлявах върху сетнината им.
18 Ти наистина си ги турил на плъзгави <места>, Тръшнал си ги на разорение.
19 Как изведнъж стигат в запустение! Съвършено се довършват от ужаси.
20 Както <се презира> съновидение, когато се събуди <някой, >Така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,
21 Но <тогава> моето сърце кипеше. И чреслата ми се измъчваха.
22 До толкова бях избезумял и не разбирах! Бях като скот пред Тебе.
23 Обаче аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка.
24 Чрез съвета Си ще ме водиш, И подир това ще ме приемеш <в> слава.
25 Кого имам на небето <освен Тебе?> И на земята не желая <другиго> освен Тебе.
26 Чезне плътта ми и сърцето ми; <Но> Бог е сила на сърцето ми и вечния ми дял.
27 Защото, ето, тия, които се отдалечават от Тебе ще погинат; Ти изтребваш всички, които като блудници Те оставят.
28 Но за мене е добре да се приближа при Бога; <Тебе>, Господи Иеова, направих прибежището си, За да възгласявам всичките Твои дела.
5 Тогава всичките Израилеви племена дойдоха при Давида в Хеврон и говориха, казвайки: Ето, твоя кост и твоя плът сме ние.
2 И по-напред, още докато Саул царуваше над нас, ти беше, който извеждаше и въвеждаше Израиля; и на тебе рече Господ: Ти ще пасеш людете Ми Израиля, и ти ще бъдеш вожд над Израиля.
3 И така, всичките Израилеви старейшини дойдоха при царя в Хеврон, и цар Давид направи завет с тях пред Господа в Хеврон; и те помазаха Давида цар над Израиля.
4 Давид беше на тридесет години, когато се възцари, и царува четиридесет години.
5 В Хеврон царува над Юда седем години и шест месеца; а в Ерусалим царува над целия Израил и Юда тридесет и три години.
6 След това царят отиде с мъжете си в Ерусалим против евусците, жителите на земята; а те говориха на Давида казвайки: Няма да влезеш тук; но и слепите и куците ще те отблъснат; защото си думаха: Давид не ще може да влезе тука.
7 Обаче Давид превзе крепостта Сион; това е Давидовият град.
8 И в оня ден Давид каза: Който удари евусците, нека хвърли във вадата слепите и куците, които са омразни на Давидовата душа; понеже и слепите и куците бяха казали, че той няма да влезе в жилището им.
9 И Давид се засели в крепостта, която и нарече Давидов град. И Давид построи здания около Мило и навътре.
10 Така Давид преуспяваше и ставаше по-велик; и Господ Бог на Силите беше с него.
11 В това време тирският цар Хирам прати посланици при Давида, и кедрови дървета, дърводелци, и зидари, та построиха къща за Давида.
12 И Давид позна, че Господ го бе утвърдил за цар над Израиля, и че беше възвисил царството му заради людете Си Израиля.
17 И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, гдето имаше юдейска синагога
2 И по обичая си Павел влезе при тях, и три съботи <наред> разискваше с тях от писанията,
3 та им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Тоя Исус, Когото, <каза той>, аз ви проповядвам е Христос.
4 И някои от тях се убедиха и дружаха с Павла и Сила, така и голямо множество от набожните гърци, и не малко от по-първите жени.
5 Но юдеите подбудени от завист, взеха си неколцина лоши човеци от мързеливците по пазара, и като събраха тълпа, размиряваха града; и нападнаха Ясоновата къща та търсеха <Павла и Сила>, за да ги изведат пред народа.
6 Но като не ги намериха, завлякоха Ясона и някои от братята пред градоначалниците и викаха: Тия, които изопачиха света, дойдоха и тука;
7 и Ясон ги е приел; и те всички действуват против Кесаревите укази, казвайки, че имало друг цар Исус.
8 И народът и градоначалниците, като чуха това, се смутиха.
9 Но когато взеха поръчителство от Ясона и от другите, пуснаха ги.
10 А братята незабавно изпратиха Павла и Сила през нощта в Берия; и те като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога.
11 И <беряните> бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък, и всеки ден изследваха писанията <да видят> дали това е вярно.
12 И така мнозина от тях повярваха, и от високопоставените гъркини и от мъжете не малко.
13 Но солунските юдеи, като разбраха, че и в Берия се проповядва от Павла Божието учение, дойдоха и там та подбудиха и смутиха народа.
14 Тогава братята изведнъж изпратиха Павла да отиде към морето; а Сила и Тимотей останаха още там.
15 А ония, които придружаваха Павла, заведоха го до Атина; и като получиха <от него> заповед до Сила и Тимотея да дойдат колкото се може по-скоро при него, заминаха си.
24 И като стана оттам, отиде в тирските и сидонските предели; и влезе в една къща, и не искаше да Го знае никой; но не можа да се укрие.
25 А веднага чу за Него една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух, и тя дойде и падна пред нозете Му.
26 (Жената бе елинка, родом сирофиникианка). И молеше Му се да изгони беса от дъщеря й.
27 А <Исус> й рече: Остави да се наситят децата; защото не е прилично да се вземе хляба на децата и да се даде на кученцата.
28 А тя в отговор Му каза: Така Господи, но и кученцата под трапезата ядат от трохите <паднали> от децата.
29 И рече й: За тая дума иди си; бесът излезе от дъщеря ти.
30 И като си отиде у дома, намери детето легнало на постелката, и бесът излязъл.
31 И като излезе пак из тирските предели, дойде през Сидон към галилейското езеро, през сред декаполските предели.
32 И довеждат при Него един глух и заекващ <човек>, и молят Му се да положи ръка на него.
33 <Исус>, като го отведе от народа насаме, вложи пръстите Си в ушите му, и, като плюна, докосна се до езика му;
34 и погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, сиреч, Отвори се.
35 И ушите му се отвориха, и връзката на езика му се развърза, и той говореше чисто.
36 И заръча им никому да не кажат това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те го разгласяваха;
37 защото се чудеха твърде много, и думаха: Всичко върши добре; и глухите прави да чуват, и немите да говорят.
© 1995-2005 by Bibliata.com