Book of Common Prayer
Молитва за Божий съд при страдания
55 (A)За първия певец. За съпровод със струнни инструменти. Поучителен. На Давид.
2 [a] Боже, вслушай се в молитвата ми
и не пренебрегвай молбата ми.
3 Чуй ме и ми отговори.
Безпокоя се в грижата си и стена
4 от гласа на врага,
заради притеснението от нечестивия,
понеже ми приписват беззакония
и с гняв враждуват против мене.
5 Сърцето ми трепери вътре в мене
и смъртен ужас ме нападна.
6 Страх и трепет ме връхлетяха,
ужас ме обзе.
7 (B)И аз казах: „Кой би ми дал криле на гълъб?
Щях да отлетя и да намеря покой.
8 Ето бих отлетял далече
и щях да нощувам в пустинята.
9 Побързал бих да се скрия
в прибежище от силния вятър и бурята.“
10 Господи, раздели и объркай техните езици,
защото виждам насилия и разпри в града.
11 Обикалят върху стените му денем и нощем,
злодейства и злини са в него.
12 Всред него вилнее нечестие.
Насилието и измамата не напускат площадите му.
13 Ако враг бе ме похулил,
щях да понеса това;
и ако някой се бе отнесъл високомерно към мене,
бих се скрил от него.
14 (C)Но това си ти, човек, на мене равен,
мой другар и близък мой приятел!
15 Споделяхме мисли с доверие,
ходехме заедно сред множеството в Божия храм.
16 Смърт да ги сполети тези клеветници!
Да слязат живи у преизподнята,
понеже има злодейства в жилището им и вътре в тях.
17 Аз пък ще призова Бога
и Господ ще ме спаси.
18 Вечер, сутрин и по пладне ще въздишам и ще стена,
и Той ще чуе моя глас.
19 Той ще избави моята душа от онези, които ме нападат, и ще ми дари мир,
защото мнозина са против мене.
20 (D)Бог, Който от вечност седи на трона,
ще чуе и ще им отговори,
понеже у тях няма промяна
и те не се боят от Бога.
21 Враждуващият простря ръце срещу онези, които бяха в мир с него,
той оскверни своя съюз.
22 (E)Устата му са по-мазни от масло,
но вражда владее сърцето му.
Думите му са по-меки от маслиново масло,
но са като остри мечове.
23 (F)Възложи на Господа своето бреме и Той ще те подкрепи.
Той няма да допусне никога праведният да падне.
24 Но Ти, Боже, ще ги хвърлиш в дълбоката яма.
Кръвожадни и измамници няма да изживеят и половината от дните си,
а аз се уповавам на Тебе, Господи.
Възхвала на Божията вярност и милост
138 (A)На Давид.
Ще Те славя с цялото си сърце,
ще Те възпявам пред боговете[a].
2 (B)Ще падна на колене пред святия Ти храм
и ще славя името Ти заради Твоята милост и Твоята истина,
защото Ти въздигна словото Си над всяко Свое име.
3 (C)В деня, когато извиках, Ти ми отговори;
Ти изпълни със сила душата ми.
4 (D)Господи, ще Те прославят всички земни царе,
защото чуха изреченото от Тебе слово,
5 (E)и ще възпеят пътищата на Господа,
защото е велика Неговата слава,
6 (F)защото макар Господ да е високо издигнат, вижда и смирения
и отдалече познава горделивия.
7 Ако изпадна в беда, Ти ще ме запазиш жив,
ще простреш ръката Си върху гнева на моите врагове
и ще ме спасиш със Своята десница.
8 Господ ще отмъсти за мене.
Господи, Твоята милост е вечна;
не изоставяй делата на Своите ръце.
Божието всезнание и промисъл
139 (G)За първия певец. Псалом на Давид.
Господи, Ти ме изпита и ме познаваш.
2 (H)Ти знаеш кога сядам и кога ставам,
Ти разбираш отдалече моите мисли.
3 Ти определяш кога да странствам и кога да почивам
и всички мои пътища са Ти известни.
4 Защото няма още дума на езика ми,
а Ти, Господи, я знаеш цялата.
5 Обграждаш ме от всички страни
и поставяш върху мене Своята ръка.
6 Чудно знание –
недостижимо е за мене, не мога да го достигна.
7 (I)Къде да се скрия от Твоя Дух
и къде да избягам от Твоето присъствие?
8 Ако възляза на небето – Ти си там;
ако легна в преизподнята – Ти си също там!
9 Ако взема крилете на зората,
ако живея на запад край отдалеченото море,
10 и там Твоята ръка ще ме води
и Твоята десница ще ме обгърне.
11 И ще кажа: сигурно тъмнината ще ме скрие
и светлината около мене ще стане тъмнина.
12 (J)Така и тъмнината не скрива от Тебе нищо
и нощта блести като ден – тъмнината е точно като светлината.
13 (K)Защото Ти си ме създал,
оформил си ме в утробата на моята майка.
14 Славя Те, защото удивително и чудесно съм създаден.
Чудни са Твоите дела
и душата ми превъзходно знае това.
15 Моите кости не са били скрити от Тебе,
когато съм бил създаден тайно,
бил съм образуван в дълбините на земята.
16 (L)Твоите очи видяха как произлязох
и в Твоята книга са записани
всичките определени за мене дни,
преди да съществува нито един от тях.
17 (M)Колко трудни за разбиране за мене са Твоите замисли, Боже,
колко са многобройни те!
18 (N)Ако ги преброя,
те са по-многобройни от пясъка.
Събудих се и все още съм с Тебе.
19 (O)Ти, Боже, погубваш нечестивите,
отдръпни от мен кръвожадните мъже,
20 които говорят злобно против Тебе!
Твоите врагове се вдигнаха напразно.
21 (P)Господи, не мразя ли Твоите врагове
и не се ли отвращавам от онези, които въстават против Тебе?
22 От цялото си сърце ги мразя –
те са врагове за мене.
23 (Q)Изпитай ме, Боже, и разбери сърцето ми!
Подложи ме на изпитание и разбери моите тревожни мисли!
Възцаряване на Давид
Смъртта на Саул
1 (A)След смъртта на Саул, след като амаликитците бяха разбити, Давид се завърна и престоя в Секелаг два дена. 2 (B)Тогава на третия ден дойде един човек от Сауловия стан. Дрехите му бяха раздрани и главата му беше в пръст. Когато влезе при Давид, направи поклон до земята 3 Давид го попита: „Откъде идваш?“ Той отговори: „Избягах от лагера на израилтяните.“ 4 (C)Но Давид отново го попита: „Как се случи това? Разкажи ми!“ А той отговори: „Воюващите се разбягаха от сражението и много от тях са мъртви. Умряха също Саул и синът му Йонатан.“ 5 Тогава Давид попита младия воин, който му съобщаваше това: „Откъде разбра, че Саул и синът му Йонатан са мъртви?“ 6 Младият воин, който му съобщаваше това, продължи: „Аз случайно бях отишъл на Гелвуйската планина. Видях, че Саул се беше подпрял на копието си, а колесниците и конниците го настигнаха. 7 Той се огледа назад и като ме видя, повика ме. 8 Аз отговорих: ‘Ето ме.’ Той ме попита: ‘Кой си ти?’ Отговорих му, че съм амаликитец. 9 След това той ми заповяда: ‘Приближи се към мене и ме убий, защото безсилие ме е обзело, а все още съм жив.’ 10 (D)Тогава аз се приближих до него и го убих, понеже бях уверен, че той не може повече да живее, тъй като вече беше паднал. Взех диадемата, която беше на главата му, както и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук при господаря си.“
11 Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра. Същото сториха и всички мъже, които бяха заедно с него. 12 Ридаха, плакаха и постиха до вечерта за Саул и за сина му Йонатан, за Господните воини и за Израилевия дом, затова, че бяха загинали от меч. 13 А Давид попита младия воин, който му съобщи това: „Ти откъде си?“ Той му отговори: „Аз съм син на един чужденец амаликитец.“ 14 (E)Тогава Давид му каза: „Как се осмели да вдигнеш ръка, за да убиеш царя – Господния помазаник?“ 15 След това Давид повика един друг млад воин и му заповяда: „Пристъпи, нападни го!“ И войнът го порази смъртно. 16 (F)Давид продължи да говори на амаликитеца: „Ти си виновен за тази смърт, понеже устата ти свидетелстваха против тебе при думите ти: ‘Убих Господния помазаник’.“
Решенията на събора
22 (A)Тогава апостолите и презвитерите заедно с цялата църква сметнаха, че е добре да изберат помежду си Юда, наричан Варсава, и Сила – изтъкнати сред братята мъже, и да ги пратят в Антиохия заедно с Павел и Варнава, 23 като по тях изпратиха следното писмо: „Апостолите, презвитерите и братята поздравяват братята сред езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия. 24 (B)Понеже чухме, че някои от нас са дошли, без да сме им поръчали, и са ви объркали с приказките си, като са смутили душите ви, говорейки да се обрязвате и да спазвате закона[a], 25 затова единодушно решихме да изберем някои мъже и да ги изпратим при вас заедно с нашите обични Варнава и Павел, 26 които живота си изложиха на опасност в името на нашия Господ Иисус Христос. 27 И тъй, ние изпратихме Юда и Сила, които устно ще ви обяснят същото. 28 Защото, както Светият Дух, така и ние сметнахме, че е добре да не ви възлагаме вече никакво бреме освен тези нужни неща: 29 да се въздържате от ядене на идолски жертви, кръв, удушени животни и блудство и да не правите на други онова, което не желаете на самите вас да ви се случва. Като се пазите от това, ще бъдете добре!“
30 И тъй, изпратените пристигнаха в Антиохия и като събраха множеството вярващи, връчиха писмото. 31 Като го прочетоха, те се зарадваха за утешението. 32 А Юда и Сила, които сами бяха пророци, с дълга реч утешиха братята и ги насърчиха. 33 След като прекараха там известно време, братята ги пуснаха с поздрав при тези, които ги бяха изпратили[b]. 34 Сила обаче намери за добре да остане там, а Юда се върна сам[c]. 35 Павел и Варнава останаха в Антиохия, като поучаваха и благовестяха словото на Господа заедно с мнозина други.
Отхвърляне на Иисус Христос в Назарет
6 (A)Оттам Той излезе и отиде в родното Си място, а учениците Му Го следваха. 2 (B)И когато дойде събота, започна да поучава в синагогата; мнозина, които Го слушаха, се учудваха и казваха: „Откъде е у Него всичко това? И каква е тази мъдрост, която Му е дадена? А какви чудеса се вършат чрез Неговите ръце! 3 (C)Този не е ли дърводелецът, синът на Мария и брат на Яков и Йосия, на Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тук между нас?“ И те се отвърнаха от Него. 4 (D)А Иисус им каза: „Никъде пророк не е без почит освен в родното си място, между сродниците си и в своя дом.“ 5 Поради това не можеше да извърши там никакво чудо, освен че изцели няколко болни, като положи ръце върху тях. 6 И се чудеше на тяхното неверие. Той обикаляше по околните села и поучаваше.
Изпращане на дванадесетте ученици
7 (E)Като повика дванадесетте, започна да ги изпраща двама по двама и им даде власт над нечистите духове. 8 И им поръча да не вземат нищо за по път освен една тояга – нито хляб, ни торба, нито пари в пояса си, 9 но да обуват само сандали и да не обличат две дрехи. 10 Той им каза: „Когато влезете в къща, оставайте в нея, докато си отидете оттам. 11 (F)И ако някои не ви приемат, нито ви послушат, когато излизате оттам, отърсете праха от краката си за свидетелство срещу тях. Истината ви казвам: по-леко ще бъде на Содом и Гомора в съдния ден, отколкото на онзи град[a].“ 12 И те тръгнаха и проповядваха, че всички трябва да се покаят, 13 (G)изгонваха много бесове, помазваха мнозина болни с елей и ги изцеляваха.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.