Book of Common Prayer
38 (По слав. 37). Давидов псалом, за спомен {Псал. 70, надписа.}. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.
2 Защото стрелите Ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.
3 Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
4 Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.
5 Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.
6 Превит съм и съвсем се сгърбих; Цял ден ходя нажален.
7 Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.
8 Изнемощях и премного съм смазан, Охкам {Еврейски: Рикая.} поради безпокойствието на сърцето си.
9 Господи, <известно е> {"е" да не се чете - печатна грешка в изданието от 1940 г.} пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.
10 Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.
11 Приятелите ми и близките ми странят от язвата ми, И роднините ми стоят надалеч.
12 Също и ония, които искат живота ми, турят примки <за мене>; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.
13 Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.
14 Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.
15 Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;
16 Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.
17 Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;
18 Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.
19 Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
20 Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.
21 Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отдалечиш от мене.
22 Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.
25 Далет. Душата ми прилепна за пръстта; Съживи ме според словото Си.
26 Изявих пътищата си, и Ти си ме послушал; Научи ме на повеленията Си.
27 Направи ме да разбирам пътя на Твоите правила, Така да размишлявам за Твоите чудесни дела.
28 Душата ми се топи от тъга; Укрепи ме според словото Си.
29 Отдалечи от мене пътя на лъжата, И благоволи да ми дадеш <да съблюдавам> закона Ти.
30 Пътят на истината избрах; Твоите съдби поставих <пред себе си>.
31 Прилепих се към Твоите свидетелства; Господи, да ме не посрамиш.
32 Ще тичам по пътя на Твоите заповеди, Когато разшириш сърцето ми.
33 Хе. Господи, научи ме пътя на Твоите повеления, И аз ще го пазя до край.
34 Вразуми ме, и ще държа закона Ти. Да! ще го пазя от все сърце.
35 Управяй ме в пътя на Твоите заповеди, Защото в него се наслаждавам.
36 Приклони сърцето ми към Твоите свидетелства, А не към сребролюбие.
37 Отвърни очите ми да не гледат суета, И съживи ме в пътищата Си.
38 Потвърди словото Си към слугата Си, Което <ще води> към страх от Тебе.
39 Отвърни от мене укора, от който се боя, Защото Твоите съдби са добри.
40 Ето, копнея за Твоите правила; Съживи ме чрез правдата Си.
41 Вав. Нека дойдат върху мене и Твоите милости, Господи, Твоето спасение, според словото Ти.
42 Ще имам какво да отговоря на онзи, който ме укорява, Защото уповавам на Твоето слово.
43 И не отнемай съвсем словото на истината от устата ми, Защото се надявах на Твоите съдби.
44 Така ще пазя Твоя закон постоянно На вечни векове;
45 И ще ходя на широко, Защото потърсих Твоите правила.
46 Ще говоря за Твоите свидетелства и пред царе, И няма да се посрамя;
47 И ще се наслаждавам в Твоите заповеди, Които възлюбих;
48 Също и ще повдигам ръцете си към Твоите заповеди, които възлюбих, И ще размишлявам за повеленията Ти.
20 Тогава Давид побягна от Навиот у Рама, та дойде и рече пред Ионатана: Що съм сторил? Каква е неправдата ми? и какъв е грехът ми пред баща ти, та иска живота ми?
2 А той му каза: Не дай, Боже! ти няма да умреш; ето баща ми не върши нищо, ни голямо ни малко, без да ми яви; и защо би скрил баща ми това нещо от мене? Не е така.
3 Обаче Давид се закле и рече: Баща ти знае добре, че аз съм придобил твоето благоволение, затова си казва: да не знае това Ионатан, за да се не наскърби; но <заклевам се> в живота на Господа и в живота на душата ти, само една крачка има между мене и смъртта.
4 Тогава Ионатан каза на Давида: Каквото поиска душата ти, аз ще го сторя за тебе.
5 И Давид каза на Ионатана: Ето, утре е новолуние, когато съм длъжен да седя с царя на ядене; но позволи ми да ида да се крия на полето до вечерта на третия ден.
6 Ако баща ти забележи, че ме няма, тогава кажи: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде бърже в града си Витлеем, защото там става годишната жертва за цялото му семейство.
7 Ако рече така: Добре, тогава слугата ти ще има мир; но ако се разгневи много, да знаеш, че злото е решено от него.
8 И тъй, покажи милост към слугата си; защото ти си въвел слугата си в завет Господен със себе си. Но ако има неправда в мене, убий ме сам ти; защо да ме водиш при баща си?
9 И рече Ионатан: Да ти не стане това никога; защото, ако бих узнал наистина, че от баща ми е решено да дойде злото върху тебе, нямаше ли да ти го известя?
10 Тогава Давид рече на Ионатана: Кой ще ми извести, ако ти отговори баща ти сърдито?
11 А Ионатан рече на Давида: Дойди, да излезем на полето. И тъй, двамата излязоха на полето.
12 И Ионатан каза на Давида: Господ Израилевият Бог <да бъде свидетел> ако, като изпитам баща си, утре около тоя час, или на третия ден, и, ето, има нещо добро за Давида, не изпратя тогава до тебе да ти го известя.
13 Така да направи Господ на Ионатана, да! и повече да притури, ако, в случай, че баща ми е решил да ти стори зло, не ти известя това, и не те отпратя, за да отидеш с мир; и Господ да бъде с тебе както е бил с баща ми!
14 И не само докато съм жив показвай към мене милост Господна,
15 но и като умра, до века не отсичай милостта си от дома ми, даже и тогава, когато Господ ще е изтребил от лицето на земята всеки от Давидовите неприятели.
16 И така, Ионатан направи завет с Давидовия дом, <и рече>: Господ да изиска <това> чрез Давидовите неприятели!
17 И Ионатан накара Давида да се закълне още веднъж, поради любовта, която имаше към него; защото го обичаше, както обичаше собствената си душа.
18 Тогава Ионатан му каза: Утре е новолуние; и ще видят, че те няма, защото твоето място ще бъде празно.
19 Като престоиш три дена, слез по-скоро и дойди на мястото, дето беше се скрил в деня, когато <разисквахме> оная работа, и седни при скалата Езил.
20 И аз ще изстрелям три стрели в страната й, като че стрелям в прицел;
21 и, ето, ще пратя момчето и ще му кажа: Иди намери стрелите. Ако река нарочно на момчето: Ето стрелите са отсам тебе, вземи ги; тогава ти дойди, защото има мир за тебе, и няма никаква беда - <заклевам се за това> в живота на Господа.
22 Но ако река на момчето така: Ето, стрелите са оттатък тебе, тогава иди в пътя си, защото Господ те е отпратил.
23 А относно работата, която аз и ти сме говорили, ето, Господ да бъде <свидетел> между мене и тебе до века.
18 А като се съмна, стана не малко смущение между войниците - какво стана Петър.
19 А Ирод, като го потърси и не го намери, изпита стражарите и заповяда да ги погубят. И слезе от Юдея в Кесария, и там живееше.
20 А <Ирод> беше много разгневен от тирците и сидонците; и те дойдоха единодушно при него, и, като спечелиха <поддръжката> на царския постелник Власта, просеха помирение, защото тяхната област се хранеше от царската.
21 И в един определен ден Ирод, облечен в царска одежда, седна на престола и държа реч пред тях.
22 А народът извика: Глас Божий, а не човешки!
23 И понеже не въздаде слава на Бога, начаса един ангел от Господа го порази, та биде изяден от червеи и умря.
24 Между това, Божието учение растеше и се умножаваше.
25 А Варнава и Савел, като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в <Антиохия> и взеха със себе си Иоана, чието презиме бе Марко.
13 И пак излезе край езерото; и цялото множество идеше при Него, и Той ги поучаваше.
14 Като минаваше видя Левия Алфеев седящ в бирничеството, и каза му: Върви след Мене. И той стана и отиде след Него.
15 И когато <Исус> седеше на трапезата в къщата му, заедно с Него и учениците Му, насядаха и много бирници и грешници; защото бяха мнозина и отиваха подир Него.
16 Тогава книжниците, <които бяха> от фарисеите, като видяха, че Той яде с грешниците и бирниците, казаха на учениците Му: Защо яде и пие с бирниците и грешниците?
17 А Исус, като чу това, каза им: Здравите нямат нужда от лекар, а болните; не съм дошъл да призова праведните, но грешниците (на покаяние).
18 А Иоановите ученици и фарисеите постеха; и дохождат и казват Му: Защо постят Иоановите и фарисейските ученици, а Твоите не постят?
19 А Исус им рече: Могат ли сватбарите да постят, докато е с тях младоженецът? До тогава, до когато младоженецът е с тях, не могат да постят.
20 Ще дойдат, обаче, дни, когато младоженецът ще се отнеме от тях, и тогава, през ония дни, ще постят.
21 Никой не пришива кръпка от невалян плат на вехта дреха; а инак, това, което трябваше да запълни <дрехата>, отдира от нея, новото от вехтото, и съдраното става по-лошо.
22 И никой не налива ново вино в стари мехове; инак, виното ще спука меховете, и се изхабяват и виното и меховете; но <наливат> ново вино в нови мехове.
© 1995-2005 by Bibliata.com