Book of Common Prayer
66 (По слав. 65). За първия певец, псаломска песен. Възкликнете към Бога, всички земи,
2 Възпейте славата на Неговото име, Като Го хвалите, хвалете Го славно.
3 Речете Богу: Колко са страшни делата Ти! Поради величието на Твоята сила <Даже> враговете Ти ще се преструват пред Тебе за покорни.
4 Цялата земя ще Ти се кланя и ще Те славослови, Ще славословят името Ти. (Села).
5 Дойдете та вижте делата на Бога, Който страшно действува към човешките чада.
6 Превърна морето в суша; Пеши преминаха през реката; Там се развеселиха в Него.
7 Със силата Си господарува до века: Очите Му наблюдават народите; Бунтовниците нека не превъзнасят себе си. (Села).
8 Вие племена благославяйте нашия Бог, И направете да се чуе гласът на хвалата Му,
9 Който поддържа в живот душата ни. И не оставя да се клатят нозете ни.
10 Защото Ти, Боже, си ни опитал, Изпитал си ни както се изпитва сребро.
11 Въвел си ни в мрежата, Турил си тежък товар на гърба ни.
12 Направил си да яздят човеци върху главите ни; Преминахме през огън и вода; Но Ти ни изведе на богато <място>.
13 Ще вляза в дома Ти с всеизгаряния, Ще изпълня пред Тебе обреците,
14 Които произнесоха устните ми И говориха устата ми в бедствието ми.
15 Всеизгаряния от тлъсти овни ще Ти принеса с темян, Ще принеса волове и кози. (Села).
16 Дойдете, слушайте, всички, които се боите от Бога, И ще разкажа онова, което е сторил за душата ми.
17 Към Него извиках с устата си; И Той биде възвисен чрез езика ми.
18 Ако в сърцето си бях гледал <благоприятно> на неправда, Господ не би послушал;
19 Но Бог наистина послуша, Обърна внимание на гласа на молбата ми.
20 Благословен да е Бог. Който не отстрани от мене <ни> молитвата, ни Своята милост.
67 (По слав. 66). За първия певец върху струнни инструменти. Псаломска песен. Бог да се смили за нас и да ни благослови! Да възсияе с лицето Си над нас! (Села.)
2 За да се познае на земята Твоя път, Във всичките народи спасението Ти.
3 Да Те славословят племената, Боже; Да Те славословят всички племена.
4 Да се веселят и да възклицават народите; Защото ще съдиш племената с правда, И ще управляваш народите на земята. (Села)
5 Да Те славословят племената, Боже Да Те славословят всичките племена.
6 Земята е дала плода си; Бог, нашият Бог, ще ни благослови;
7 Бог ще ни благослови, И от Него ще се боят всички земни краища.
19 (По слав. 18). За първия певец. Давидов псалом. Небесата разказват славата Божия, И просторът известява делото на ръцете Му.
2 Ден на ден казва слово; И нощ на нощ изявява знание.
3 Без говорене, без думи, Без да се чуе гласът им,
4 Тяхната вест е излязла по цялата земя, И думите им до краищата на вселената. В тях Той постави шатър за слънцето,
5 Което, излизащо като младоженец из стаята си, Се радва като юнак да тича в попрището.
6 То излиза от <единия> край на небето, И обикаля до <другия> му край; От топлината му нищо не се укрива.
7 Законът Господен е съвършен, възвръща душата; Изявлението Господно е вярно, дава мъдрост на простия;
8 Повеленията Господни са прави, веселят сърцето; Заповедта Господна е светла, просвещава очите;
9 Страхът от Господа е чист, пребъдва до века; Съдбите Господни са истинни и, без изключение, справедливи.
10 Желателни <са> повече от злато, Повече от изобилие чисто злато, И по-сладки от мед и от капките на медена пита.
11 Слугата Ти още се и предупреждава чрез тях; В опазването им има голяма награда.
12 Кой съзнава своите прегрешения? Очисти ме от тайните <прегрешения>.
13 Още и от гордост предпази слугата Си: Да ме не завладее; тогава ще бъда непорочен, И ще бъда чист от много престъпления.
14 Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми Нека бъдат угодни пред Тебе, Господи, канаро моя и избавителю мой.
46 (По слав. 45). За първия певец, на Кореевите синове. Песен за женски хор {1 Лет. 15:20. Псал. 48 и 66, надписите.}. Бог е нам прибежище и сила, Винаги изпитана помощ в напасти,
2 Затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила, И планините се преместили всред моретата,
3 <Ако и да> бучат и да се вълнуват водите им, И планините да се тресат от надигането им. (Села).
4 Има една река, чиито води веселят Божия град, Светото място, гдето обитава Всевишният.
5 Бог е всред него; той няма да се поклати; Бог ще му помогне, и то при зазоряване.
6 Развълнуваха се народите, разклатиха се царствата; Издаде <Той> гласа си; земята се разтопи.
7 Господ на Силите е с нас; Прибежище е нам Якововият Бог (Села).
8 Дойдете та вижте делата на Господа, Какви опустошения е направил на земята.
9 Прави да престанат войните до края на земята; Строшава лък и сломява копие; Изгаря с огън колесници.
10 Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог; Ще се възвиша между народите, Ще се възвиша на земята.
11 Господ на Силите е с нас; Прибежище е нам Якововият Бог. (Села).
16 А след седемте дни Господното слово дойде към мене и рече:
17 Сине човешки, поставих те страж за Израилевия дом; слушай, прочее, словото от устата Ми, и предупреди ги от Моя страна.
18 Когато кажа на беззаконника: Непременно ще умреш; а ти не го предупредиш, и не говориш за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път та да спасиш живота му, оня беззаконник ще умре в беззаконието си; но от твоята ръка ще изискам кръвта му.
19 Обаче, ако предупредиш беззаконника, но той не се върне от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си; а ти си избавил душата си.
20 Пак, ако се върне праведникът от правдата си и извърши беззаконие, като Аз поставя препънка пред него, той ще умре; понеже ти не си го предупредил, той ще умре в греха си, и правдата, която е вършил, няма да се помни; но от твоята ръка ще изискам кръвта му.
21 Но ако предупредиш праведника за да не съгреши, и праведникът не съгреши, той непременно ще живее, защото се е свестил; и ти си избавил душата си.
22 И ръката на Господа биде там върху мене; и Той ми рече: Стани, излез на полето, и там ще ти говоря.
23 Тогава станах та излязох на полето; и, ето, Господната слава стоеше там, като славата, която видях при реката Ховар; и паднах на лицето си.
24 Тогава Духът влезе в мене, изправи ме на нозете ми, и като ми говори, рече: Иди затвори се в къщата си.
25 И тебе, сине човешки, ето, ще турят на тебе връзки и ще те вържат с тях, тъй щото няма да излезеш между <людете>.
26 И ще направя езикът ти да залепне за небцето ти, та ще бъдеш ням, и не ще бъдеш за тях изобличител; защото са бунтовен дом.
27 Но когато ти говоря ще отворя устата ти; и ти им кажи: Така казва Господ Иеова: Който слуша, нека слуша; и който не слуша, нека не слуша; защото са бунтовен дом.
2 И <съживи> вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове,
2 в които сте ходили някога според вървежа на тоя свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действува в синовете на непокорството;
3 между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите, и по естество сме били чада на гнева, както и другите.
4 Бог, обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби,
5 даже, когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа (по благодат сте спасени),
6 и, като ни съвъзкреси, тури ни да седим с Него в небесни <места>, в Христа Исуса;
7 за да показва през идните векове премногото богатство на Своята благодат чрез добрината Си към нас в Христа Исуса.
8 Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога;
9 не чрез дела, за да се не похвали никой.
10 Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.
24 Ученикът не е по-горен от учителя си, нито слугата е по-горен от господаря си.
25 Доста е на ученика да бъде като учителя си, и слугата като господаря си. Ако стопанинът на дома нарекоха Веелзевул, то колко повече домашните му!
26 И тъй, не бойте се от тях; защото няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае.
27 Това, което ви говоря в тъмно, кажете го на видело; и което чуете на ухо, прогласете го от покрива.
28 Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро бойте се от оногова, който може и душа и тяло да погуби в пъкъла.
29 Не продават ли се две врабчета за един асарий? и< пак> ни едно от тях няма да падне на земята без <волята> на Отца ви.
30 А вам и космите на главата са всички преброени.
31 Не бойте се, прочее, вие сте много по-скъпи от врабчетата.
32 И тъй, всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповядам и Аз пред Отца Си, Който е на небесата.
33 Но всеки, който се отрече от Мене пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Отца Си, Който е на небесата.
40 Който приема вас, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил.
41 Който приема пророк в името на пророк, награда на пророк ще получи; и който приема праведник в име на праведник, награда на праведник ще получи.
42 И който напои един от тия скромните само с една чаша студена вода, в име на ученик, истина ви казвам, никак няма да изгуби наградата си.
© 1995-2005 by Bibliata.com