Book of Common Prayer
Молитва за защита от злодеи
140 За първия певец. Псалом на Давид.
2 [a] Избави ме, Господи, от лоши хора,
запази ме от мъже насилници,
3 които кроят злини в сърцата си,
всеки ден подхващат спорове;
4 (A)изострят езиците си като змия;
зад устните им – отрова на усойница.
5 (B)Защити ме, Господи, от ръце на зли хора,
запази ме от мъже насилници,
които са замислили да препънат моите крака.
6 (C)Горделивите поставиха тайно капан
и примки за мене, простряха мрежа на пътеката,
заложиха клопки за мене.
7 (D)Казах на Господа: „Ти си мой Бог.
Чуй, Господи, гласа на моите молби.“
8 Господи, Господи, сила на моето спасение!
Ти защити главата ми в деня на битката.
9 Господи, не давай на злите това, което желаят.
Не давай успех на техния замисъл,
за да не се възгордеят.
10 Нека злото от устните на хората, които ме обграждат,
да обгърне тях самите.
11 (E)Да паднат върху тях горящи въглени;
да бъдат хвърлени
в бездънни ями, за да не излязат.
12 Клеветник да не остане на земята;
злото ще завлече насилника към погибел.
13 Зная, че Господ ще извърши съд за смирените,
ще признае правото на бедните.
14 (F)Несъмнено праведните ще славят Твоето име;
честните ще живеят в Твоето присъствие.
Молитва за помощ в изпитанията
142 (A)Поучителна песен. От Давид, когато беше в пещерата. Молитва.
2 [a] С гласа си призовах Господа,
с гласа си на Господа се моля.
3 Ще излея пред лицето Му своята тъжна песен;
ще обявя пред Него затрудненията си.
4 (B)Когато почувствам немощен своя дух, Ти знаеш моята пътека.
Поставиха тайно капан за мене на пътя, по който вървя.
5 Поглеждам надясно и виждам, че никой не ми обръща внимание;
изгуби се убежището за мене, никой не се грижи за моята душа.
6 (C)Господи, Тебе призовах и казах:
„Ти си мое прибежище,
мой дял в земята на живите.
7 Вслушай се в моето ридание, защото станах твърде незначителен;
избави ме от онези, които ме преследват, защото те са по-силни от мене.
8 Изведи от затвора душата ми, за да славя Твоето име.
Праведните се събират около мене,
защото Ти се грижиш за мене.“
Молитва на верния в скръбен ден
141 Псалом на Давид.
Господи, извиках към Тебе; побързай към мене;
чуй моя глас, когато Тебе призовавам!
2 (A)Нека се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян;
издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва.
3 Господи, постави стража на устата ми,
пази вратата на устните ми;
4 не насочвай сърцето ми към лоша дума,
за да върша безсмислени дела на неправда
с хора, които правят зло,
и няма да вкуся от техните трапези.
5 (B)Накаже ли ме праведникът – това е милост;
изобличи ли ме – това е най-добър елей, който
главата ми няма да отхвърли,
защото и моята молитва е винаги против техните злини.
6 Техните управници бяха захвърлени в скалисти места
и чуха думите ми, защото са приятни.
7 Нашите кости са разпръснати като разцепени
и раздробени в земята камъни в устата на преизподнята.
8 Защото към Тебе, Господи Боже, са отправени очите ми;
в Тебе намерих убежище; не отхвърляй душата ми!
9 Запази ме от уловките на капани, поставени за мене,
от клопките на онези, които правят злини.
10 Неправедните нека паднат в собствените си мрежи,
докато аз единствен ще премина.
Молитва за избавление от враговете
143 Псалом на Давид.
Господи, чуй молитвата ми,
вслушай се в молбите ми заради Своята вярност;
отговори ми според Своята правда.
2 (A)Не влизай в съд със Своя служител,
защото пред Твоето лице няма да се оправдае нито един жив човек.
3 (B)Защото врагът преследваше душата ми,
смаза на земята живота ми,
принуди ме да живея в тъмнина като онези,
които са умрели отдавна.
4 (C)И моят дух изнемощя,
сърцето ми се скова вътре в мене.
5 (D)Спомних си за отминалите дни,
замислих се за всичко, сторено от Тебе,
размишлявах за делата на Твоите ръце.
6 (E)Простирах към Тебе ръцете си;
душата ми жадува като суха земя.
7 (F)Господи, по-скоро ми отговори! Моят дух отпадна.
Не скривай лицето Си от мене
и няма да съм като тези, които слизат в гроб.
8 (G)Дай ми да чуя гласа на Твоята милост на разсъмване,
защото на Тебе се уповавах.
Извести ми пътя, по който да вървя,
защото към Тебе издигнах душата си.
9 Господи, избави ме от моите врагове –
при Тебе намерих убежище.
10 (H)Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си моят Бог.
Твоят благ Дух ще ме води по равен път.
11 Господи, запази ме жив заради Своето име.
Избави от беди душата ми заради Своята правда.
12 (I)И със Своята милост унищожи моите врагове
и погуби всички, които измъчват душата ми,
защото аз съм Твой служител.
Закрилникът Вооз
Съветът на Ноемин към Рут
3 Нейната свекърва Ноемин ѝ каза: „Дали да не потърся за тебе спокоен дом, за да добруваш? 2 Ето Вооз, при слугините на когото ти беше, не е ли наш роднина? Тази вечер той вее ечемик на гумното. 3 Затова ти се умий, помажи се, премени се и слез на гумното, но гледай той да не те забележи, докато не свърши да яде и пие. 4 А когато си ляга да спи, намери мястото, където си ляга. Тогава открий завивката откъм краката му и легни там. Той ще ти каже какво да правиш.“ 5 Рут ѝ отвърна: „Ще изпълня всичко, което ми нареди.“
Рут и Вооз
6 И тя слезе на гумното и изпълни всичко, което ѝ поръча нейната свекърва. 7 След като Вооз яде, пи и развесели сърцето си, отиде да спи до купа ечемик. Тогава тя тихо пристъпи, отметна завивката откъм краката му и легна там. 8 Посреднощ той се стресна, повдигна се и ето откъм краката му лежи жена. 9 Тогава той викна: „Коя си ти?“ Тя отговори: „Аз съм Рут, твоя слугиня, окажи закрила над твоята слугиня, защото си ми роднина.“ 10 (A)Вооз каза: „Благословена да си от Господа, дъще моя! Сега ти извърши по-добро дело, отколкото преди, като не отиде да търсиш младежи, бедни или богати. 11 Затова не бой се, дъще моя! Аз ще направя за тебе всичко, за което ти ме помоли, защото целият мой народ в града знае, че ти си силна жена. 12 (B)Макар да е вярно, че съм ти роднина, имащ право да купи наследство, но има друг роднина, по-близък от мене. 13 Остани тази нощ тук. А утре, ако той приеме да ти бъде роднина, имащ право да купи наследство, добре, нека те вземе; ако ли не те вземе, аз ще те взема. Жив е Господ! Остани тук до утре.“
14 И тя преспа откъм краката му до разсъмване и си тръгна преди да могат хората да се разпознават един друг, защото Вооз беше казал: „Нека не се знае, че е идвала жена на гумното.“ 15 Той ѝ каза още: „Дай горната дреха, която е на тебе, и я дръж.“ Тя държеше и той отмери шест мери ечемик и го сложи на гърдите ѝ. Така тя се върна в града.
16 Когато Рут дойде при свекърва си, тя попита: „Какво стана, дъще моя?“ Тя ѝ разказа всичко, каквото беше направил за нея този човек. 17 И добави още: „Той ми даде тези шест мери ечемик и ми каза: ‘Не се връщай с празни ръце при свекърва си.’“ 18 Тя ѝ каза: „Бъди спокойна, дъще моя, и ти ще разбереш как ще свърши всичко това. Защото този човек няма да се спре, докато не изведе до добър край това нещо още днес.“
Божията помощ в делото на благовестието
4 Затова като имаме по Божия милост това служение, ние не се обезсърчаваме, 2 (A)а отхвърлихме потайностите на срамните дела, без да постъпваме лукаво, без да изопачаваме Божието слово, но като говорим открито истината, се препоръчваме на всяка човешка съвест пред лицето на Бога. 3 Дори и да е забулено нашето благовестие, то е забулено за погиващите, 4 които не вярват и на които божеството на този свят[a] е помрачило разума, за да не ги озари светлината на благовестието за славата на Христос, Който е образ на Бога. 5 Защото ние не проповядваме себе си, а Иисус Христос като Господ и себе си като ваши слуги заради Иисус. 6 (B)Защото Бог, Който е заповядал от мрака да изгрее светлина, озари нашите сърца, за да се просветят със знанието за Божията слава в лицето на Иисус Христос.
7 Но ние носим това съкровище в глинени съдове, за да се вижда, че преизобилната сила е на Бога, а не наша. 8 Ние отвсякъде сме притеснявани, но не ни надвиват, в безизходица сме, но не се отчайваме, 9 гонени сме, но не сме изоставяни, повалят ни, но не загиваме. 10 Винаги носим на тялото си белезите на смъртта на Иисус, за да се прояви в тялото ни и животът на Иисус. 11 (C)Живи сме наистина, но постоянно се предаваме на смърт заради Иисус, за да се прояви в смъртната ни плът животът на Иисус, 12 така че смъртта действа у нас, а животът – у вас.
За отмъщението
38 (A)„Слушали сте, че бе казано: ‘Око за око и зъб за зъб.’ 39 (B)(C)Аз пък ви казвам: Да не въздавате за стореното зло. Но ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата. 40 А на този, който иска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха. 41 И ако някой те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две. 42 (D)Давай на този, който проси от тебе, и не се отвръщай от онзи, който ти иска назаем.“
За любовта към враговете
43 (E)„Слушали сте, че бе казано: ‘Обичай ближния си и мрази врага си.’ 44 (F)Аз пък ви казвам: обичайте враговете си[a], благославяйте онези, които ви проклинат, правете добро на онези, които ви мразят, и се молете за онези, които ви обиждат и[b] гонят, 45 за да бъдете синове на вашия небесен Отец, защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри и дава дъжд на праведни и неправедни. 46 Понеже, ако обичате онези, които ви обичат, каква награда бихте заслужили? Не правят ли същото и митарите? 47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците[c]? 48 (G)И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и вашият небесен Отец.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.