Book of Common Prayer
Вечният Цар
93 (A)Господ е Цар, облечен с величие;
Господ е облечен и препасан със сила,
затова светът е укрепен
и няма да се поклати.
2 (B)Твоят престол е утвърден открай време.
Ти си вечен.
3 Господи, реките се надигат,
водните потоци усилват шума си,
речните вълни бушуват.
4 Силни са бученето на водите и тътенът на морския вълнолом,
но по-силен е Господ от небесните висини.
5 Твоите правила са неизменни
и Твоят дом, Господи, наистина е свят завинаги.
Поклонение пред Господа
96 (A)(B)Запейте на Господа нова песен,
пей на Господа ти, цяла земьо!
2 Пейте на Господа, възхвалявайте името Му,
всеки ден разгласявайте извършеното от Него спасение.
3 (C)Разгласявайте между народите Неговата слава
и Неговите чудеса между всички племена.
4 (D)Господ е велик и достоен за възхвала,
Той е по-страшен от всички божества.
5 (E)Всички божества на народите са само идоли,
а Господ създаде небесата.
6 Славата и величието са пред Него,
силата и великолепието са в светилището Му.
7 (F)Вие, племена на народите, възхвалявайте Господа,
възхвалявайте славата и силата на Господа;
8 въздайте слава на името на Господа,
носете жертвени приноси и идете в Неговите храмови дворове.
9 Поклонете се на Господа при святото Му явяване.
Трепери пред Него ти, цяла земьо!
10 (G)Възвестете сред народите: „Господ царува!
Той утвърди земята и тя няма да се поклати.
Той ще съди народите справедливо.“
11 Да се веселят небесата и да тържествува земята;
да ликува морето и всичко, което го изпълва;
12 (H)нека се радват полето и всичко, което е по него,
и да ликуват всички дървета в гората
13 (I)пред Господа, защото Той идва,
идва да съди земята.
Той ще съди света справедливо
и народите – със Своята истина.
Псалом на възхвалата и надеждата
34 (A)Псалом на Давид, когато той се бе престорил на безумен пред Авимелех, беше изгонен от него и си отиде.
2 [a] Ще величая Господа по всяко време;
възхвалата за Него нека винаги да бъде в устата ми.
3 Душата ми ще се хвали с Господа;
смирените ще чуят и ще се зарадват.
4 Величайте Господа заедно с мене
и да възхвалим заедно името Му.
5 Помолих се на Господа и Той ме чу,
от всички мои страхове ме избави.
6 Обърнете поглед към Него и ще засияете от радост,
и лицата ви няма да се посрамят.
7 Ето безпомощният викна и Господ чу
и го спаси от всичките му неволи.
8 Ангелът на Господа закриля тези, които благоговеят пред Него, и ги избавя.
9 (B)Вкусете и ще видите колко благ е Господ!
Блажен е човекът, който се уповава на Него!
10 Бъдете благоговейни пред Господа всички вие, които сте Негови,
защото онези, които благоговеят пред Него, ще имат всичко, от което се нуждаят.
11 Дори лъвовете изпадат в беда и търпят глад,
а онези, които търсят Господа, няма да бъдат лишени от никакво благо.
12 Елате, деца, послушайте ме:
на страхопочитание пред Господа ще ви науча.
13 (C)Иска ли човекът да живее
и обича ли дълголетие, за да се наслаждава на блага?
14 Нека да пази езика си от зло
и своята уста – от лъжливи думи;
15 (D)нека се отклонява от зло и да прави добро;
да търси мир и да се стреми към него.
16 Очите на Господа бдят над праведните
и ушите Му слушат техните вопли.
17 Но лицето на Господа е против злодеите,
за да изличи спомена за тях от земята.
18 Праведните викат и Господ ги чува
и ги избавя от всичките им скърби.
19 (E)Господ е близо до съкрушените сърца
и ще спаси смирените по дух.
20 Много са страданията на праведника,
но Господ ще го избави от всички тях.
21 (F)Той ще запази всичките му кости;
ни една от тях няма да се строши.
22 Злото убива грешника
и онези, които мразят праведника, загиват.
23 Господ избавя душите на Своите служители
и никой от онези, които се уповават на Него, няма да бъде осъден.
Разтрогване на смесените бракове
10 Докато Ездра се молеше коленичил пред Божия храм и се изповядваше, при него се събра голямо множество израилтяни: мъже, жени и деца, които също плачеха горчиво. 2 Тогава Шехания, син на Йехиил, от Еламовите потомци, се обърна към Ездра с думите: „Извършихме грях пред нашия Бог, като си взехме чужденки за жени от другите езически племена в страната. Но все пак има още надежда за израилтяните. 3 Ние трябва да сключим завет с нашия Бог и да напуснем всички тези жени и децата им, както ни съветва Господ, както и тези, които благоговеят пред заповедите на нашия Бог; така ние ще постъпим според закона! 4 Затова стани, това е твое дело и ние сме с тебе – бъди храбър и действай!“ 5 Тогава Ездра стана и нареди на началниците на свещениците, на левитите и на целия Израил да положат клетва, че ще постъпят така. Те веднага се заклеха. 6 След това Ездра стана и тръгна от Божия храм към жилището на Йоханан, Елияшивовия син. И когато стигна там, не яде хляб и не пи вода, защото скърбеше за престъпленията на преселниците.
7 Тогава разгласиха сред всички завърнали се от плен, че трябва да се съберат в Йерусалим. 8 По решение на предводителите и старейшините на всеки, който не се яви до три дена, имуществото му ще бъде иззето, а самият той ще бъде отлъчен от обществото на преселниците.
9 И така, за три дена в Йерусалим се събраха всички мъже от племената на Юда и Вениамин. Това се случи в двадесетия ден от деветия месец. И целият народ седеше в двора пред Божия дом и трепереше както от това събитие, така и от проливния дъжд. 10 Тогава свещеникът Ездра стана и се обърна към тях с думите: „Вие извършихте престъпление, като си взехте чужденки за жени. Така направихте вината на Израил още по-голяма. 11 Затова, покайте се пред Господа, Бога на вашите прадеди, и изпълнете волята Му – отлъчете се от племената на тази страна и от жените си чужденки!“
12 Тогава цялото събрание отвърна на висок глас: „Както ти нареди, така ще постъпим. 13 Но тук народът е многоброен, времето е дъждовно, не можем да стоим на открито; а и работата не е за ден или за два, защото мнозина от нас са сторили такъв грях. 14 Затова нека нашите началници бъдат представители на цялото общество; всички в нашите градове, които са взели чужденки за жени, да идват тук в определеното време заедно със старейшините и съдиите на всеки град. Едва когато извършим това, ще ни отмине яростният гняв на нашия Бог.“ 15 На това се възпротивиха само Йонатан, Асаиловият син, и Яхзея, Тиквасовият син; подкрепиха ги Мешулам и левитът Шавтай.
16 Но завърналите се от плен постъпиха според това решение. Свещеникът Ездра си избра мъже, предводители на всеки от бащините родове. Те бяха призовани поименно и се събраха на първия ден от десетия месец, за да извършат проучване. 17 И до първия ден от първия месец проучиха всички мъже, които си бяха взели чужденки за жени.
Апостол Павел се защитава пред управителя Феликс
10 Управителят даде знак на Павел да започне и той отговори: „Понеже зная, че от много години си съдия на този народ, още по-уверено ще говоря в своя защита. 11 Както ти можеш да установиш, няма и дванадесет дена, откакто дойдох в Йерусалим на поклонение. 12 Но нито в храма, нито в синагогите, нито в града са ме видели да се препирам с някого или да създавам размирици сред народа. 13 И те не могат да докажат това, за което сега ме обвиняват. 14 Но признавам пред тебе това, че според учението, което те наричат ерес, аз служа на Бога на предците ни и вярвам на всичко, което е писано в Закона и в Пророците. 15 (A)И се надявам на Бога, както и те самите очакват, че ще има възкресение на мъртвите, праведни и неправедни. 16 (B)Затова и аз се старая да имам винаги спокойна съвест пред Бога и пред хората. 17 След много години дойдох да донеса на своя народ милостиня и приношения. 18 (C)И тъкмо се бях очистил, в храма ме срещнаха сам, без навалица и без шум, 19 някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако имаха нещо против мене. 20 Или тези тук сами да кажат в какво престъпление ме намериха за виновен, когато се явих пред синедриона – 21 (D)освен само тези думи, които, застанал сред тях, изрекох високо: ‘Заради вярата във възкресението на мъртвите ме съдите вие днес’.“
12 А на онзи, който Го бе поканил, рече: „Когато даваш обяд или вечеря, не кани приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те някога да те поканят и да получиш отплата. 13 Но когато даваш гощавка, кани бедни, сакати, куци, слепи. 14 И ще бъдеш блажен, че те не могат да ти се отплатят; защото ти ще получиш отплата, когато възкръснат праведните.“
Притча за поканените на голямата вечеря
15 Като чу това, един от насядалите с Него на трапезата Му каза: „Блажен е, който ще яде хляб в Божието царство!“
16 (A)А Иисус му отвърна: „Един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина. 17 И в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: ‘Елате, понеже всичко е вече готово.’ 18 И всички започнаха да се извиняват, като че ли се бяха наговорили. Първият му рече: ‘Купих си нива и ще трябва да отида да я видя. Моля те, извини ме!’ 19 Другият рече: ‘Купих си пет впряга волове и отивам да ги изпробвам. Моля те, извини ме!’ 20 Третият рече: ‘Ожених се и затова не мога да дойда.’ 21 Като се върна, слугата извести това на господаря си. Тогава стопанинът се разсърди и каза на слугата си: ‘Излез бързо по площадите и улиците на града и доведи тук бедните, сакатите, слепите и куците.’ 22 Слугата се върна и рече: ‘Господарю, сторено е, каквото заповяда, и още място има.’ 23 Тогава господарят рече на слугата си: ‘Иди по пътища и при плетища и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми. 24 Защото, казвам ви: никой от онези, които бях поканил, няма да вкуси от вечерята ми[a]’.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.