Book of Common Prayer
Радостна песен при влизане в храма
На Господа принадлежат земята и всичко, което я изпълва –
светът и всичките му обитатели.
2 Той е Този, Който положи нейните основи върху морета
и върху реки я затвърди.
3 (C)Кой ще се изкачи на планината на Господа,
кой ще застане на Неговото свято място?
4 (D)Този, чиито ръце са невинни и сърцето – чисто,
който не е мамил и не се е клел лъжливо, –
5 той ще получи благословение от Господа
и справедливост от Бога, своя Спасител.
6 Такъв е родът на онези, които Го търсят,
които търсят Твоето лице, Боже на Яков!
7 (E)(F)Повдигнете, порти, свода си, широко се разтворете, вечни порти,
и ще влезе Царят на славата[a]!
8 Кой е този Цар на славата? –
Могъщият и силният Господ,
силният в битки Господ.
9 Повдигнете, порти, свода си,
широко се разтворете, вечни порти,
и ще влезе Царят на славата!
10 Кой е този Цар на славата? –
Господ Вседържител,
Той е Царят на славата.
Божието величие в природата
Отдайте на Господа, вие, синове Божии,
отдайте на Господа слава и величие!
2 Отдайте слава на името на Господа.
Поклонете се пред Господа при Неговата свещена поява!
3 (C)Гласът на Господа ехти над водите;
Бог на славата гърми.
Господ е над многото води.
4 Гласът на Господа мощно звучи,
гласът на Господа е величествен.
5 Гласът на Господа поваля кедри;
Господ събаря даже ливанските кедри:
6 (D)Той кара планината Ливан да скача като телец
и планината Хермон – като млад бик.
7 Гласът на Господа мята огнен пламък.
8 Гласът на Господа разтърсва пустиня,
Господ разтърсва пустинята Кадес.
9 Гласът на Господа прави да раждат кошутите
и оголва горите.
И в храма Му всичко възклицава: „Слава!“
10 Господ е седял на трон над потопа.
Господ ще седи като цар за вечни времена.
11 Господ ще даде сила на Своя народ,
Господ ще благослови с мир Своя народ.
Божието величие и човешкото достойнство
8 За първия певец. На гетски струнен инструмент. Псалом на Давид.
2 [a] Господи, Боже наш, колко е величествено Твоето име по цялата земя!
Твоята слава се простира над небесата.
3 (A)От устата на деца и кърмачета
Ти си подготвил похвала.
4 Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти,
луната и звездите, които си поставил, казвам си:
5 (B)(C)„Какво е човекът, та го помниш,
и човешкото същество, та се грижиш за него?“
6 (D)Понижил си го малко спрямо ангелите,
със слава и чест си го увенчал.
7 (E)Поставил си го да владее над делата на Твоите ръце.
Покорил си всичко под краката му:
8 волове и овце,
така също и дивите животни;
9 птиците в небето и рибите в морето,
всичко, което прекосява морските води.
10 Господи, Боже наш,
колко е величествено Твоето име по цялата земя!
Любовта към Божия дом
84 За първия певец. За съпровод с гетски музикален инструмент. Псалом на Кореевите синове.
2 [a] Колко са ми любими Твоите жилища, Господи Вседържителю!
3 (A)Душата ми копнее и жадува за Господните дворове;
сърцето ми и плътта ми възхваляват живия Бог.
4 (B)Птицата си намира жилище
и лястовицата – гнездо за себе си
и за своите малки при Твоите олтари, Господи Вседържителю,
Царю мой и Боже мой!
5 Блажени са, които живеят в Твоя дом;
те постоянно ще Те хвалят.
6 Блажени са онези, чиято сила е в Тебе
и сърцата им се издигат към Тебе.
7 (C)Те преминават през долината на плача,
превръщат я в извор
и ранен дъжд я благославя;
8 силата им расте с всяка крачка,
представят се пред Бога на Сион.
9 Господи, Боже Вседържителю!
Чуй молбата ми, послушай ме, Боже на Яков!
10 Боже, Закрилнико наш, погледни
и виж лицето на Своя помазаник,
11 защото един ден в Твоите дворове
е по-добър от хиляда,
а да стоя на прага на дома на моя Бог е по-добре,
отколкото в шатрата на греха!
12 Понеже Господ Бог е слънце и щит;
Той раздава благост и слава.
Не лишава от добрини тези, които ходят по пътя на истината.
13 Господи Вседържителю,
блажен е онзи, който се надява на Тебе.
Вълнения сред народа
5 По това време започна голям ропот сред народа – сред мъжете и жените, против събратята им юдеи. 2 Едни казваха: „Ние, нашите синове и дъщери, сме много. Затова нека да ни бъде дадено жито, за да ядем и да живеем.“ 3 Други казваха: „Заложихме и ниви, и лозя, и къщи, за да се снабдим с жито в тоя глад.“ 4 А имаше и такива, които се оплакваха: „Наложи се срещу нивите и лозята си да заемем пари заради царския данък. 5 Нима не сме от една плът и кръв като нашите събратя, а децата ни – като техните деца; ето принудени сме да даваме синовете и дъщерите си като роби, дори някои от дъщерите ни вече са робини. И ние не можем нищо да сторим, защото нивите и лозята ни вече са на други.“
6 Като чух ропота им и тези думи, обзе ме гняв. 7 (A)Размислих дълбоко и реших да порицая предводителите и знатните, които взимаха лихва от своите събратя. Затова свиках против тях голямо събрание 8 и им казах: „Ние, доколкото ни стигат силите, откупихме нашите събратя юдеи, които бяха продадени на чужди народи. А сега вие ли ще продавате събратята си, или те трябва да се продават на нас?“ А те мълчаха и не знаеха какво да отговорят.
9 После добавих: „Не е добро това, което правите. Трябва да живеете със страх пред нашия Бог, ако искате да избегнете присмеха на враждебните ни народи. 10 И аз, и братята ми, и моите служители сме им дали назаем пари и жито, но сме готови да им опростим този дълг. 11 Върнете им и вие още днес нивите, лозята, маслиновите им градини и къщите, както и лихвата, която сте взели от тях за парите, житото, виното и елея.“ 12 А те отговориха: „Ще ги върнем и нищо няма да искаме от тях. Ще постъпим така, както ти казваш.“ Тогава повиках свещениците и ги накарах да положат клетва, че ще спазват обещанието си. 13 И като отърсих дрехата си, казах: „Така да отърси Бог от неговата къща и имот всеки, които не изпълни това обещание. Да, така да бъде той отърсен и опустошен!“ Тогава цялото събрание изрече: „Амин!“ И всички прославиха Господа и хората изпълниха тази клетва.
14 От деня, когато бях назначен от царя за областен управител над тях в юдейската страна от двадесетата година до тридесет и втората година от управлението на Артаксеркс, в продължение на дванадесет години аз и роднините ми не сме взимали заплатата ми като областен управител. 15 Предишните областни управители бяха бреме за народа и освен четиридесетте сикли сребро вземаха от него жито и вино, дори и служителите им потискаха народа. Но аз не постъпвах така от страх пред Бога. 16 Всичките си сили бях вложил в строежа на градските стени, дори една нива не сме купили, а и всичките ми служители бяха събрани там за работа. 17 На трапезата ми бяха сто и петдесет знатни юдеи освен гостите от съседните народи. 18 Ежедневно за готвене при мене се доставяха един бик, шест отбрани овци, а също и птици, на всеки десет дена се доставяха и всякакви вина в изобилие. И въпреки това аз не пожелах да получа средствата, които ми се полагаха като областен управител, защото тежка работа тегнеше върху този народ.
19 Помни ме, Боже мой, и бъди милостив заради всичко, което направих за този народ!
Възкресяване на Евтих
7 В първия ден на седмицата учениците се бяха събрали да разчупят хляба и Павел говореше с тях. И понеже на другия ден щеше да тръгне, продължи речта си до полунощ. 8 В горната стая, където се бяхме събрали, горяха много свещи. 9 Един младеж на име Евтих беше седнал на прозореца. И докато Павел продължаваше да говори, налегна го дълбок сън. Унесен в съня си, той падна от третия етаж и го вдигнаха мъртъв. 10 (A)Павел слезе, спусна се към него и като го прегърна, рече: „Не се безпокойте, душата му си е в него!“ 11 И като се качи горе, разчупи хляба, яде и говори дълго, чак до зори, а след това отпътува. 12 Тогава заведоха момчето живо вкъщи и утехата им беше голяма.
Упование на Бога или грижи за земното
22 (A)И рече отново на учениците Си: „Затова ви казвам: не се безпокойте за живота си, какво да ядете, ни за тялото си, какво да облечете. 23 Та нали животът е по-ценен от храната и тялото – от облеклото? 24 Погледнете враните, че нито сеят, нито жънат. Те нямат ни плевник, ни склад, но Бог ги храни. А колко по-ценни сте вие от птиците! 25 И кой от вас с усилията си може да прибави към ръста си един лакът? 26 Ако пък не можете да направите нещо толкова малко, защо се безпокоите за останалото? 27 (B)Погледнете криновете как растат: не се трудят, нито предат; и все пак, казвам ви, че дори Соломон в цялата си слава не се е обличал тъй, както всеки един от тях. 28 И ако Бог тъй облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, то колко повече ще облече вас, маловерци! 29 Затова и вие не търсете какво да ядете или какво да пиете. Нека това не ви безпокои! 30 Защото езичниците по света търсят всичко това. А вашият Отец знае, че се нуждаете от тези неща. 31 Но вие търсете царството на Бога, а Той ще ви прибави всичко това.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.