Book of Common Prayer
Възхвала на Бога Спасител
146 Алилуя. Душо моя, възхвалявай Господа!
2 (A)Ще възхвалявам Господа, докато съм жив;
ще пея на своя Бог, докато съществувам.
3 Не се доверявайте на князе,
на човешко същество, от което не идва помощ.
4 Диханието на човека излиза и той се връща в пръстта;
в този ден завършват неговите замисли.
5 Блажен е онзи, за когото Бог на Яков е помощник,
надеждата му е у Господа, неговия Бог,
6 (B)Който сътвори небето и земята,
морето и всичко, което е в тях, Който е верен вечно,
7 (C)раздава правосъдие за потиснатите,
дава хляб на гладните.
Господ освобождава пленените,
8 (D)Господ отваря очите на слепите,
Господ въздига сломените,
Господ обича праведните.
9 (E)Господ пази странниците,
помага на сираци и вдовици,
а пътя на неправедните проваля.
10 (F)Господ ще царува вечно;
твоят Бог, Сионе, владее от род в род. Алилуя.
Прослава на Божието величие
147 (G)Алилуя. Добре е да се възпява нашият Бог,
приятно е да Му се въздава възхвала.
2 (H)Господ изгражда Йерусалим,
събира разпръснатите синове на Израил.
3 (I)Той изцелява съкрушените сърца
и превързва техните рани;
4 (J)определя броя на звездите;
дава имена на всички тях.
5 (K)Нашият Господ е велик, силата Му е велика
и всемогъщият Му разум е неизмерим.
6 (L)Господ помага на съкрушените да се изправят,
унижава неправедните до земята.
7 Възпейте Господа с благодарствена песен,
пейте на нашия Бог в съпровод на гусли!
8 (M)Той покрива небето с облаци,
приготвя дъжд за земята,
прави да расте трева по планините;
9 (N)дава храна на добитъка, както
и на малките на гарвана, когато викат към Него.
10 (O)Не се радва на силните коне,
нито се възхищава на храбрите воини.
11 Господ е благосклонен към онези, които благоговеят пред Него,
към онези, които се уповават на Неговата милост.
Божието благословение над Йерусалим
12 [a] Йерусалиме, възхвалявай Господа;
Сионе, величай своя Бог,
13 (P)защото Той прави здрави резетата на твоите порти,
благославя твоите синове;
14 (Q)установява мир в твоите предели,
насища те с едра пшеница;
15 (R)изпраща Своето слово на земята;
изреченото от Него бързо се разпространява;
16 Той дава сняг като вълна;
сипе скреж като прах;
17 (S)изпраща градушката Си като късове;
пред Неговия студ кой ще устои?
18 Изпраща словото Си и всичко се разтапя;
духне с вятъра Си и потичат води.
19 (T)Съобщава Своето слово на Яков,
Своите наредби и Своите решения – на Израил.
20 (U)С никой друг народ не е постъпвал така;
те не знаят Неговите решения. Алилуя.
Прослава на Божиите дела
111 Алилуя. Ще прославям Господа от все сърце
в съвета на праведните и в събранието им.
2 Велики са делата на Господа,
достойни за възхищение от всички, които Го обичат.
3 (A)Неговото дело е славно и великолепно
и Неговата справедливост пребъдва вечно.
4 (B)Той направи незабравими Своите чудеса;
Господ е щедър и милостив.
5 Дава храна на онези, които изпитват страхопочитание пред Него; Той помни вечно Своя завет.
6 Той показа силата на делата Си пред Своя народ,
за да му даде езичниците за наследство.
7 Делата на ръцете Му са истина и правосъдие;
заповедите Му са неотменими,
8 винаги непоклатими,
основани върху истина и правда.
9 Той предостави спасение на Своя народ;
установи за вечни времена Своя завет.
Свято и достойно за почит е Неговото име!
10 (C)Страхопочитанието пред Господа е начало на мъдростта;
всички, които изпълняват Неговите заповеди, постъпват благоразумно.
Възхвалата за Него ще пребъдва вечно.
Блаженство и награда за праведния
112 (D)Алилуя. Блажен е човекът, който изпитва страхопочитание пред Господа
и който обича Неговите заповеди.
2 Неговите потомци ще бъдат силни на земята;
родът на праведните ще бъде благословен.
3 (E)В неговия дом ще има изобилие и богатство
и неговата справедливост пребъдва вечно.
4 (F)Светлина изгрява за праведните в тъмнината;
тя е благодатна, милосърдна и пълна с правда.
5 Блажен е човекът, който се смилява и дава назаем;
той ще е непоколебим в думите си пред съда.
6 Той няма да се поколебае никога.
Праведникът се помни вечно.
7 Той няма да се уплаши от клевета,
сърцето му е непоколебимо, защото се уповава на Господа.
8 Сърцето му е силно: той няма да се уплаши,
когато види враговете си.
9 (G)Той щедро пръска средства, раздава на бедните;
благодеянието му пребъдва вечно;
неговата мощ ще се възвиси със слава.
10 Нечестивият вижда това и изпада в ярост,
скърца със зъби и се стопява.
Желанието на нечестивите ще пропадне.
Възхвала на името на Господа
113 Алилуя. Възхвалявайте, служители Господни,
възхвалявайте името на Господа.
2 Да бъде прославено името на Господа
отсега и завинаги.
3 От изток до запад
да бъде възхвалявано името на Господа.
4 Господ е възвисен над всички народи;
Неговата слава надвишава небесата.
5 (H)Кой е като Господа, нашия Бог,
Който обитава във висините,
6 навежда се надолу, за да гледа
по небето и по земята;
7 (I)издига слабия от прахта
и въздига бедния от калта,
8 за да го постави наред с князете,
с благородниците от народа му;
9 (J)Той настанява бездетната вкъщи
като майка, радваща се на деца!
Алилуя!
Съставяне и четене на свитъка на пророка
36 (A)И случи се в четвъртата година на юдейския цар Йоаким, син на Йосия, че беше отправено от Господ това слово към Йеремия: 2 „Вземи си свитък за писане и напиши на него всичките думи, които ти говорих срещу Израил и срещу Юдея, и срещу всичките народи – от времето, когато започнах да ти говоря, от дните на Йосия до ден днешен! 3 Може би юдейският народ, като чуе за цялото бедствие, което възнамерявам да му причиня, ще се обърне всеки от пагубния си път, а Аз ще простя вината и греха им.“
4 Тогава Йеремия повика Варух, син на Нерия, и Варух записа в свитъка от устата на Йеремия всички думи на Господ, които Той му е говорил. 5 И Йеремия заповяда на Варух и каза: „Аз съм затворен и не мога да вляза в Господния дом, 6 но ти иди и от свитъка, който записа от устата ми, прочети гласно пред народа в Господния дом в деня на поста, прочети ги гласно също и пред всички юдеи, дошли от градовете си. 7 Може би те ще принесат молитвата си пред лицето на Господ и ще се обърнат всеки от злия си път, защото големи са гневът и негодуванието, с които Господ заплаши този народ.“ 8 А Варух, син на Нерия, направи всичко, което му заповяда пророк Йеремия – да прочете от книгата думите на Господ в дома Господен.
9 В петата година на юдейския цар Йоаким, син на Йосия, в деветия месец обявиха пост за целия йерусалимски народ и за целия народ, дошъл от юдейските градове в Йерусалим. 10 Тогава в Господния дом Варух прочете от свитъка думите на Йеремия в стаята на Гемария, син на писаря Шафан, в горния двор при входа на Новата порта на дома Господен.
Апостолите в Листра
8 (A)В Листра имаше един човек, немощен в нозете, който можеше само да седи. Той беше куц по рождение и никога не беше ходил. 9 Човекът слушаше, когато Павел говореше. А той се вгледа в него и като забеляза, че вярва и затова може да бъде изцелен, 10 му каза с висок глас: „На тебе казвам в името на Господ Иисус Христос, изправи се на нозете си!“ И той веднага скочи и започна да ходи. 11 (B)А тълпите народ, като видяха какво стори Павел, започнаха да викат на ликаонски: „Богове в човешки образ са слезли при нас.“ 12 И наричаха Варнава Зевс, а Павел – Хермес, понеже предимно той говореше. 13 А жрецът от храма на Зевс пред града им, като доведе пред вратите обкичени с цветя бикове, искаше да извърши заедно с народа жертвоприношение. 14 Но щом чуха за това, апостолите Варнава и Павел раздраха дрехите си и се хвърлиха сред народа с викове: 15 (C)„Мъже, защо правите това? И ние сме хора като вас и ви благовестим, за да се обърнете от тези лъжливи богове към живия Бог, Който е сътворил небето и земята, морето и всичко, което е в тях. 16 В миналите поколения Той остави всички народи да вървят по своите пътища, 17 (D)макар да не преставаше да свидетелства за Себе Си с благодеяния, като ни пращаше от небето дъждове и плодоносни времена, хранеше ни и изпълваше сърцата ни с радост.“ 18 С тези думи те едва убедиха народа да не им принася жертва, а всеки да отиде у дома си. Но докато те стояха там и поучаваха,
Иисус Христос и грешницата
36 (A)Един от фарисеите Го помоли да яде с него и Той, като влезе в къщата на фарисея, седна на трапезата. 37 А една жена в града, която беше блудница, като узна, че Той седи на трапеза в къщата на фарисея, донесе алабастров съд с миро; 38 и като застана отзад, при нозете Му, плачейки, започна да облива със сълзи нозете Му и да ги изтрива с косите си, целуваше ги и мажеше с миро. 39 Като видя това, фарисеят, който Го бе поканил, си рече: „Ако Този беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се докосва до Него; защото тя е грешница.“ 40 А Иисус се обърна към него и рече: „Симоне, имам нещо да ти кажа.“ Той отвърна: „Кажи, Учителю!“ 41 Иисус рече: „Един лихвар имаше двама длъжници: единият му дължеше петстотин динария, а другият – петдесет. 42 Но понеже нямаха с какво да платят, той прости и на двамата. Е, кажи, кой от тях повече ще го обикне?“ 43 Симон в отговор каза: „Мисля, този, на когото повече е простил.“ А Иисус му рече: „Право отсъди.“ 44 И като се обърна към жената, рече на Симон: „Виждаш ли тази жена? Влязох в дома ти, ти вода за нозете не Ми даде, а тя със сълзи обля нозете Ми и с косите си ги изтри. 45 Ти целувка за поздрав не Ми даде, а тя, откакто влезе, не престана да целува нозете Ми. 46 Ти с елей не помаза главата Ми, а тя с миро помаза нозете Ми. 47 Затова ти казвам: прощават ѝ се многото грехове, защото много обикна, а на когото малко се прощава, той малко обича.“ 48 На нея пък рече: „Прощават ти се греховете.“ 49 (B)А сътрапезниците Му взеха да се питат: „Кой е Този, Който и грехове прощава?“ 50 (C)Тогава Иисус рече на жената: „Твоята вяра те спаси. Иди си с мир.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.