Book of Common Prayer
Прослава на Божията милост и премъдрост
118 (A)Прославяйте Господа, защото Той е благ,
защото Неговата милост е вечна.
2 (B)Израил нека каже:
„Неговата милост е вечна.“
3 Аароновият дом нека каже:
„Неговата милост е вечна.“
4 Тези, които имат страхопочитание пред Господа, нека кажат:
„Неговата милост е вечна.“
5 (C)Призовах Господа в притеснението си
и Господ ме чу и ме изведе на свобода.
6 (D)Господ е с мене, няма да се уплаша:
какво може да ми стори човек?
7 (E)Господ ми е помощник
и аз ще гледам победоносно враговете си.
8 По-добре да се уповаваме на Господа,
отколкото да се надяваме на човек.
9 По-добре да се уповаваме на Господа,
отколкото да се надяваме на князе.
10 Всички народи бяха ме обкръжили,
но аз ги отблъснах в името на Господа;
11 обсадиха ме и ме обкръжиха,
но аз ги отблъснах в името на Господа.
12 (F)Обкръжиха ме като пчели и угаснаха като огън в тръни,
но аз ги отблъснах в името на Господа.
13 Ти ме блъсна силно, за да падна,
но Господ ми помогна.
14 (G)Господ е моя сила и моя песен;
Той стана спасител за мене.
15 Глас на радост и на спасение се чува в шатрите на праведните:
„Десницата на Господа направи това!
16 Десницата на Господа е силна;
да, десницата на Господа направи това!“
17 Няма да умра, а ще живея
и ще възвестявам делата на Господа.
18 Господ ме наказа строго,
но на смърт не ме предаде.
19 Отворете ми вратите на праведните
и аз ще вляза през тях, ще прославя Господа.
20 (H)„Това са вратите Господни,
праведните ще влязат през тях.“
21 Прославям Те, понеже ме чу
и стана мое спасение.
22 (I)(J)Камъкът, който отхвърлиха зидарите,
стана глава на ъгъла:
23 това е от Господа
и е чудо в нашите очи.
24 Това е денят, който Господ определи:
нека в този ден да се радваме и да се веселим.
25 О, Господи, прати спасение!
О, Господи, дай сполука!
26 (K)Благословен е Идващият в името на Господа!
Благославяме ви от дома на Господа.
27 Господ е Бог и ни осия;
връзвайте жертвеното животно
и го водете към роговете на жертвеника.
28 Ти си мой Бог и ще Те славя;
Ти си мой Бог и ще Те величая.
29 Прославяйте Господа, защото е благ,
защото Неговата милост е вечна!
Възхвала на Божието царство
145 Хвалебна песен на Давид.
Ще Те величая, Боже мой, Царю,
и ще прославям Твоето име отвека и довека.
2 (A)Всеки ден ще Те прославям
и за вечни времена ще величая Твоето име.
3 (B)Велик е Господ и достоен за възхвала
и Неговото величие е неизследимо.
4 (C)Възхвалата на делата Ти ще преминава от род в род
и те ще свидетелстват за Твоето величие.
5 Ще възвестявам великолепната слава на Твоето величие
и словата за Твоите чудни дела.
6 И те ще говорят за силата на Твоите страшни дела
и за Твоето величие ще разгласявам.
7 Ще възвестяват спомена за Твоята велика благост
и ще ликуват поради Твоята правда.
8 (D)Милостив и благ е Господ,
дълготърпелив и многомилостив.
9 Господ е благ към всички
и Неговата милост се разпростира върху всичките Му дела.
10 Всички Твои творения да Те прославят, Господи,
и нека вярващите в Тебе Те величаят!
11 Да говорят за славата на Твоето царство
и да разказват за Твоето величие,
12 за да знаят хората за Твоето величие
и за великолепната слава на Твоето царство!
13 (E)Твоето царство е царство вечно
и Твоята власт преминава от род в род.
14 (F)Господ поддържа всички падащи
и въздига всички сломени.
15 (G)Очите на всички гледат с надежда към Тебе
и Ти навреме им даваш тяхната храна;
16 отваряш ръката Си
и насищаш с блага всичко живо.
17 (H)Господ е справедлив във всичките Си пътища
и благ във всичките Си дела.
18 (I)Господ е близо до всички, които Го призовават,
до всички, които искрено Го призовават.
19 Той изпълнява желанието на онези, които благоговеят пред Него,
чува техния вик за помощ и ги спасява.
20 Господ пази всички, които Го обичат,
а всички неправедни изтребва.
21 Устата ми ще изрече възхвала на Господа
и всяко живо същество да прославя Неговото свято име
отвека и довека.
Болестта на юдейския цар Езекия и пророк Исаия. Чудото със сянката на слънцето
20 (A)В онези дни Езекия се разболя смъртно и Амоцовият син пророк Исаия дойде при него и му каза: „Така казва Господ: ‘Оправи дома си, защото ще умреш и няма да оздравееш’.“ 2 Тогава Езекия се обърна с лице към стената и се помоли на Господа с тези думи: 3 „О Господи, спомни си как вървях пред Тебе с вярност и с предано на Тебе сърце и вършех всичко, което е праведно в Твоите очи.“ И Езекия се разплака силно. 4 А Исаия още не бе излязъл от средния двор на двореца и ето бе изречено слово на Господа към него: 5 „Върни се и кажи на Езекия, владетеля на Моя народ: ‘Така казва Господ, Бог на Давид, твоя отец: «Чух твоята молитва и видях сълзите ти. Ето Аз ще те изцеля и на третия ден ще отидеш в Господния храм. 6 И ще прибавя петнадесет години към твоя живот. Ще избавя тебе и този град от ръката на асирийския цар и ще защитя този град заради Себе Си и заради Давид, Моя служител»’.“ 7 Тогава Исаия каза: „Вземете и смачкайте смокини.“ И те донесоха и поставиха на болното място и той оздравя.
8 Езекия попита Исаия: „Какво е знамението, че Господ ще ме изцели и че на третия ден ще отида в Господния храм?“ 9 Исаия отговори: „Това е знамението от Господа, че Той ще изпълни словото, което е изрекъл: може ли сянката да се придвижи напред или да се върне десет стъпки?“ 10 Езекия каза: „По-лесно е да се измести сянката десет стъпала, отколкото тя да се върне десет стъпала назад.“ 11 Но пророк Исаия призова Господа и Той върна сянката назад на същото разстояние, на което тя вече беше залязла по стъпалата на Ахаз, десет стъпала.
12 (B)В онова време Меродах-Валадан, син на вавилонския цар Валадан, изпрати писма и подарък на Езекия, защото беше чул, че Езекия е болен. 13 Езекия ги изслуша и показа на пратениците цялата съкровищница, среброто и златото, ароматите, подправките и финото маслиново масло, своята оръжейна и всичко, което се намираше в съкровищниците му. Не остана нищо в двореца му или в царството му, което да не им показа. 14 Тогава пророк Исаия дойде при цар Езекия и го попита: „Какво ти казаха тези хора? Откъдете дойдоха при тебе?“ Езекия отговори: „Дойдоха от далечна страна, от Вавилон.“ 15 Тогава той попита: „Какво видяха в твоя дворец?“ На това Езекия отговори: „Те видяха всичко, което е в моя дворец. Не остана нищо от страната ми, което да не видяха.“
16 Исаия каза на Езекия: „Чуй словото Господне: 17 (C)‘Ето ще дойдат дни, когато всичко в твоя дворец, всичко, което твоите бащи са събрали до днес, ще бъде откарано във Вавилон. Нищо няма да остане – казва Господ 18 (D)– И някои от потомците ти, които ще ти се родят, ще ги вземат и те ще станат царедворци в двореца на вавилонския цар’.“ 19 Езекия отговори на Исаия с думите: „Словото Господне, което ти изговори, е добро. Но самият ти казваше: ‘Защо не, ако ще има мир и сигурност в моите дни’!“
20 (E)(F)Останалите дела на Езекия и всичко, което той извърши, всичкото му юначество – как направи водоем и водопровод и прокара вода в града, са описани в книгата на летописите на юдейските царе. 21 Езекия почина при предците си и вместо него се възцари синът му Манасия.
Убийство на апостол Яков и залавянето на апостол Петър
12 В това време цар Ирод започна гонение срещу някои от църквата, за да им стори зло, 2 и уби с меч Яков, брата на Йоан.
3 (A)И като видя, че това се понрави на юдеите, реши да хване и Петър. Това се случи през дните на Безквасниците. 4 (B)След като го залови, хвърли го в тъмница и го предаде на четири стражи от по четирима войници да го пазят, понеже възнамеряваше след Пасха да го изведе на съд пред народа. 5 И докато Петър беше пазен в тъмницата, църквата[a] непрестанно се молеше на Бога за него.
Освобождаване на апостол Петър
6 В онази нощ, преди Ирод да го изведе, Петър спеше между двама войници, окован с две вериги, а пред вратата стражи пазеха тъмницата. 7 И ето Господен ангел се яви и светлина обля тъмницата. Той побутна Петър по хълбока и го събуди с думите: „Стани бързо!“ И веригите паднаха от ръцете му. 8 Тогава ангелът му каза: „Опаши се и си обуй сандалите.“ Той така и направи. После му рече: „Облечи си дрехата и върви след мене!“ 9 Петър излезе и тръгна след него, без да знае, че това, което прави ангелът, е истина. Струваше му се, че вижда видение. 10 Като минаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която водеше към града, и тя им се отвори сама. Те излязоха и тръгнаха по една улица. В този миг внезапно ангелът го остави. 11 (C)А Петър, като дойде на себе си, рече: „Сега наистина разбрах, че Господ изпрати Своя ангел и ме избави от ръцете на Ирод и от всичко, което юдейският народ очакваше.“ 12 (D)И като се поогледа, отиде към къщата на Мария, майка на Йоан, наричан Марк, където се бяха събрали мнозина и се молеха. 13 Когато той почука на пътната врата, една слугиня на име Рода отиде да види кой е. 14 И като позна гласа на Петър, от радост не отвори вратата, а изтича да обади, че Петър стои пред вратата. 15 А те ѝ рекоха: „Ти не си с ума си!“ Но тя настояваше, че е така. Те ѝ отвърнаха: „Това е неговият ангел.“ 16 В това време Петър продължаваше да чука и когато отвориха, видяха го и се слисаха. 17 Той им даде знак с ръка да мълчат, разказа им как Господ го е извел от тъмницата и добави: „Обадете това на Яков и на братята.“ После излезе и отиде на друго място.
Възкресяване на сина на вдовицата от Наин
11 На другия ден Иисус се отправи към един град, наречен Наин. С Него вървяха мнозина от учениците Му и много народ. 12 А когато се приближи до градските порти, тъкмо изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, а тя беше вдовица; с нея вървяха и много хора от града. 13 Когато Господ видя вдовицата, смили се над нея и ѝ рече: „Не плачи!“ 14 След това се приближи и се допря до носилката, носачите спряха и Той рече: „Момче, на тебе говоря, стани!“ 15 (A)Мъртвецът се надигна, седна и започна да говори, тогава Иисус го предаде на майка му. 16 И страх обзе всички, те славеха Бога и казваха: „Велик пророк се яви сред нас. Бог посети Своя народ.“ 17 И тези думи за Него се разнесоха по цяла Юдея и околностите ѝ.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.